№ 250
гр. Горна Оряховица , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120102007 по описа за 2020 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата К. К. М.(чрез адв.Д. Д.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с Г. Н. М. са
сключили граждански брак на 23.01.2020г., съгласно акт№0001/23.01.2020г. за граждански брак на
кметство с.Л. Oбщ.С.. По време на брака нямат родени деца, но от съвместното си съжителство
преди брака имат две деца: Д.К. М. - родена на 17.02.2014г., с ЕГН**** и К. К. М. - роден на
29.06.2016г., с ЕГН****. Съпрузите първоначално са живели съвместно в семейно жилище - къща
в с.В., която е лична собственост на съпруга и трети лица. След сключване на брака и с оглед
предишното съжителство на страните, първоначално отношенията им били нормални и обичайни
за семейство. Постепенно започнали да се отчуждават(появили се разногласия и конфликти при
вземането ма решения в ежедневието, както и несходство в характерите). Това довело до
влошаване на отношенията помежду им и до раздяла(от м.февруари.2020г.) съпрузите са във
фактическа раздяла. Съпругата се изнесла от семейното жилище, напуснала семейството и
заминала да живее и работи във Ф.Р.Германия. През времето на фактическата раздяла на
съпрузите цялата финансова тежест за издръжка на малолетните деца и грижите за тях паднала
върху бащата. Твърди се, че през времето на фактическа раздяла ответницата не се прибирала(за
10дни през м.юли.2020г. бащата и децата били при нея във Ф.Р.Германия). К. К. М. заедно с
децата се прибрал в Р.България – в с.В. Общ.С.. Бащата работи в с.Л.. Ответницата не се е
прибирала до момента и не поддържа контакт със съпруга си. Счита, че брачната връзка между
страните се разкъсала и не може да се възобнови. Бракът няма това съдържание, което се изисква
от закона и морала. Не се изпълняват поетите брачни задължения, едно от които е съвместно
съжителство на съпрузите и взаимност между тях. Налице е дълбоко, непоправимо и трайно
разстройство на брака между страните. Твърди се, че съпрузите за времето на краткия брак не са
придобили жилище и други недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена
1
общност. Семейното жилище, което било собственост на ищеца по наследство, находящо се в с.В.
ул.”****”№5 Общ.С. е напуснато от съпругата и се ползва от съпруга. Моли съда да постанови
решение, с което да се прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, без съда да се произнася относно вината за разстройството на брака. Моли да бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с.В. ул.”****”№5 Общ.С. на
съпруга К. К. М.. След прекратяване на брака моли ответницата да възстанови предбрачното си
фамилно име - Ангелова.
Ответницата Г. Н. М. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.Р. Д.Д. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Процесуалният представител счита за безспорно установено, че бракът между страните е дълбоко
и непоправимо разстроен. Понастоящем бракът между страните бил формален, тъй като
ответницата напуснала семейното жилище и живеела трайно във Ф.Р.Германия. Моли
предявеният брачен иск да бъде уважен.
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че К. К. М. и Г. Н. М. са сключили граждански брак на 23.01.2020г.,
съгласно акт№0001/23.01.2020г. за граждански брак на кметство с.Л. Oбщ.С.. По време на брака
нямат родени деца, но от съвместното си съжителство преди брака имат две деца: Д.К. М. - родена
на 17.02.2014г., с ЕГН**** и К. К. М. - роден на 29.06.2016г., с ЕГН****. От м.февруари.2020г.
съпрузите са във фактическа раздяла. Г. Н. М. живее и работи във Ф.Р.Германия. К. К. М. заедно с
децата живее в с.В. Общ.С..
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Mихаил В.Цаанер(жител на с.В. Общ.С.) твърди,
че познава страните, които са разделени(според свидетеля от м.февруари.2020г.). Г. Н. М.
понастоящем пребивавала във Ф.Р.Германия. Свидетелят работел също във Ф.Р.Германия и то в
същия град. Виждал я с различни мъже и не знаел дали живее с някого. Свидетелят виждал К. К.
М. в с.В. Общ.С., където се грижил за двете деца Д. и К.. Помощ на бащата оказвала майка му. К.
К. М. живеел в къщата на баща си, заедно с майка си(жилището било наследствено и не било
придобито през време на брака). Не счита, че бракът на страните би могъл да се заздрави, тъй като
съпрузите не поддържали никакви контакти. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно. Ответницата напуснала семейното жилище и
понастоящем пребивава във Ф.Р.Германия. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда
2
живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за
безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да
прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и
обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за
разстройството на брака.
Следва да се изтъкне и че искове за родителска отговорност и издръжката би могло да
бъдат предявени по чл.322 ал.2 от ГПК ввр. чл.59 ал.2 от СК, при приложимост на българското
материално и процесуално право. Макар да е установено по делото, че децата Д.К. М. - родена на
17.02.2014г., с ЕГН**** и К. К. М. - роден на 29.06.2016г., с ЕГН****, чиито родители са
страните, са родени преди сключване на брака между тях, това не би могло да се отрази на
допустимостта на исковете за упражняване на родителски права, режим на контакти и издръжка.
Дори да се приеме, че особените правила на брачния процес не важат за предявени в този процес
небрачни искове(т.е. ако се счете, че разпоредбата на чл.322 ал.2 от ГПК касае съединяване на
искове за родителски права, режим на контакт и издръжка само за децата, родени по време на
времетраенето на брака - след сключването и преди прекратяването му), то такива-касаещи общо
на страните дете/деца, могат да се предявят, а следователно и разглеждат, както заедно, така и
отделно от брачния иск(Определение по ч.гр.дело№1877/69г. - IIг.о. ВС;
Решение№669/17.07.1992г. по гр.дело№869/1992г. - IIг.о. ВКС; Решение№231/19.11.2015г. по
гр.дeло№181/2015г. - IIIг.о. ВКС). Затова за подобна хипотеза би била приложима разпоредбата
на чл.127 ал.2 от СК като спор за родителски права и личния режим на дете, родено извън брак на
родителите. Производството по чл.322 ал.2 от ГПК ввр. чл.59 ал.2 от СК има характер на спорна
администрация и принципно не следва да се съединява с брачния иск. Затова, и докато
съединяването по чл.322 ал.2 от ГПК на брачните и небрачните искове за родителската
отговорност е допустимо и задължително само за деца, родени от брака, то по отношение на
производството на спорната съдебна администрация по чл.127 ал.2 от СК относно родителските
права на родените извън брака деца, следва да се посочи, че то не следва да се съединява с
производството по брачния иск. Принципът заложен в чл.3 ал.3 от ЗЗДетето, доразвива основното
конституционно начало(чл.14 от КР.България), за поставяне на децата под закрилата на държавата
и обществото. Закрилата на детето/децата се основава на принципа на осигуряване на най-добрия
интерес за него; респ. съобразно вида или характера на заявеното искане, когато то касае
осигуряването на най-добрия интерес за детето, съдът не е обвързан от исканията на родителите,
нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед
интересите на детето(Решение№211/30.6.2011г. по гр.дело№995/2010г. IVг.о. ВКС).
Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС. При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното
жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното
жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56
ал.5 от СК). Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и
3
пълнолетните членове на семейството. В случая следва да се приложи общото правило на чл.56
ал.1 от СК. Не се спори, че семейното жилище(същото е неделимо) се ползва от К. К. М., майка
му и родените през време на съжителството между двамата съпрузи деца Д.К. М. и К. К. М., като
ищцовата страна желае да продължи да осъществява ползването му. Разпоредбата на чл.56 ал.1
изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако
той е поискал това и има жилищна нужда. Неслучайно законодателят използва термина
„предоставя”, за да се подчертае, че решаването на въпроса за семейното жилище по исков ред е в
изключителните правомощия на съда като орган на държавна власт. Предвид изложеното, е
ползването на семейното жилище в с.В. ул.”****”№5 Общ.С., следва да се предостави на К. К.
М..
Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може
другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да
се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име(Решение№245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС;
Определение№172/15.02.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС). По действащия СК е
отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да
поиска преустановяване на използването на фамилното име, като остава общата възможност за
промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно
име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на
своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и
което същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по
въпроса, съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за
фамилното име, поради което следва да бъде постановено запазване на фамилното име на
съпругата, прието след сключване на брака.
Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за
ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно(по 15.00лв.) от страните,
както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг,
като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили,
както е и конкретния случай.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 23.01.2020г., съгласно
акт№0001/23.01.2020г. за граждански брак на кметство с.Л. Oбщ.С., между К. К. М. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.”****”№5 Общ.С. и Г. Н. М. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.”****”№5 Общ.С., с друг известен адрес:
с.В. ул.”****”№5 Общ.С., ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
4
РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.В. ул.”****”№5 Общ.С.
на К. К. М. с ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА Г. Н. М. да продължи носи след прекратяване на брака брачното си
фамилно име М..
ОСЪЖДА К. К. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.”****”№5
Общ.С., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към
ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по
чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Н. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.”****”№5
Общ.С., с друг известен адрес: с.В. ул.”****”№5 Общ.С., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща
окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за
развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5