РЕШЕНИЕ

Номер   1354                               25.07. 2018г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На девети май                                        двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД    номер    1606 по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № К-039027/06.02.2018г. на Директора на РД”КЗП” - гр.Пловдив, с което на ”Меркари България”ООД, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, бул.”Свобода” №20 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 / триста / лв. за нарушение по чл.9, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП, както и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.127, ал.3, вр. чл.222 от ЗЗП.

         Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.

         Въззиваемата страна – РД”КЗП” Пловдив, намира жалбата за неоснователна.

         Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

         ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

 

         Дружеството жалбоподател стопанисвало обект тип– магазин за дрехи и обувки тип аутлет. Същият се намирал в гр.Пловдив, на ул.”Кап.Райчо”№20. Там именно на 22.11.2017г. била извършена проверка от служители на КЗП Пловдив, сред които и свидетелките П.И.М. и В.И.Г.. Те установили, че се предлагат мъжки, дамски и детски обувки, якета, клинове, дънки , гащеризони, рокли. За същите имало поставени етикети с цени и произход като регион, но липсвала информация за производител. Освен това, тъй като в КЗП се тъжила потребителка, че не била уважена рекламация за обувки, се установило, че същата не била вписана в регистъра за тази цел на 12.11.2017г., когато била направена, а на 23.11.2017г. Ето защо срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН №К-039027/12.12.2017г. с посочените по - горе две нарушения, а въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление.

         Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя П.И.М. и свидетелката по акта В.И.Г. - разпитани като свидетели в настоящото производство, но също така и от показанията на свид. М. Г. Д. поискана и допусната до разпит по искане на дружеството жалбоподател, както и от писмените доказателства представени по делото , които Съдът възприема и кредитира като логични и непротиворечиви. Действително в показанията си свид.Д. твърди, че било невъзможно за проверяващите да проконтролират всички артикули в магазина, но това и не се твърди в АУАН и НП. Вярно е, че и така посочените в тях артикули са много на брой, но дори и Д. посочи, че едната от двете проверяващи е обикаляла между артикулите и е гледала етикетите. През същото време тя пък била заета с другата проверяваща , която попълвала протокол за проверката. Ето защо няма как свид.Д. да посочи колко и какво точно е видяла другата проверяваща, след като не е била неотлъчно с нея. Освен това на практика не се спори, че в етикетите на стоките, които на практика били единични бройки, е липсвала информация къде точно са произведени. За същите е посочено общо като произход ЕС, Китай и т.н.

         Възраженията от страна на дружеството жалбоподател касаят приложимото право и според настоящата инстанция са частично основателни. На първо място действително извършеното съставлява формално нарушение на чл.9, ал.1 и 2 от ЗЗП съгласно, които норми търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни, а етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Все пак с оглед посочването поне на региона, от който произхожда стоката е напълно в състояние да ориентира потребителя. В този смисъл с оглед незначителността на вредните последици нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Последното пък сочи, че и с предупреждение на нарушителя по реда на чл.28б.а ЗАНН би се постигнала целта на закона, а като не е сторил последното наказващият орган неправилно е приложил материалния закон.

По отношение второто вменено нарушение – по чл.127, ал.3 ЗЗП, законодателят е предвидил при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 на същата норвма задължително да я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. В действителност нито в процесното НП, нито в констативния акт е посочено кога е осъществено нарушението. По тълкувателен път може да се извлече, че това е дата 12.11.2017г., но такъв съществен елемент не може да подлежи на тълкуване или извличане по подобен начин. Освен това макар и в последствие рекламацията е била отразена в регистъра, с което все пак пропускът е бил саниран. Гореизложеното налага отмяна на процесното НП.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление   № К-039027/06.02.2018г. на Директора на РД”КЗП” - гр.Пловдив, с което на ”Меркари България”ООД, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, бул.”Свобода” №20 е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 / триста / лв. за нарушение по чл.9, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП, както и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.127, ал.3, вр. чл.222 от ЗЗП.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС