Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5008 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
20018563 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 28596 по описа за 2018 г. на СРС, 75 с-в e осъден „Г. Ф.“ да заплати на Б.И.Й.,
на основание чл. 288, ал. 11 КЗ(отм.) сумата от 5 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от ПТП, реализирано на 22.12.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 04.05.2018 г. – датата на предявяване на
претенцията пред ответника до окончателното плащане, като е отхвърлен като
неоснователен иска по чл. 288, ал. 11 КЗ(отм.) до пълния предявен размер от 20 000.00
лв.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 495,27 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 25.05.2015 г. до 04.05.2018 г., като е отхвърлен
като неоснователен иска чл.86, ал.1 ЗЗД за разлика до пълния предявен размер от
6003,29 лв. и за периода от 21.05.2015 г. до 25.05.2015 г.
В срок е
подадена въззивна жалба от ищеца Б.И.Й. срещу решението в частта на отхвърляне
на предявените претенции с изложени доводи за неправилност поради противоречие
с материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че ПТП и ударът са
настъпили на пешеходна пътека, като не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от негова страна. На следващо място заявява, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е прекалено занижено
по размер с оглед причинените вреди. Заявява, че след като е направен отказ от
ответника, то, следва да се присъди лихва за забава от датата на постановяването
му, а не от изтичането на тримесечния срок по чл. 288 КЗ /отм./. Отправя искане
за отмяна на решението в посочената част и уважаване на исковете. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Г. Ф.“ е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Посочва, че правилно районният съд е приел за нарушение на правилата
на чл.113 ЗДвП предприетото пресичане от ищеца
на булеварда на необозначено място. Също така заявява, че определеното
обезщетение е справедливо, съобразно изразеното в съдебно-медицинската
експертиза приета от първата инстанция. Счита, че задължението за заплащане на
лихва винаги възниква от изтичането на три месеца от сезирането на Г. Ф.,
независимо дали е налице постановен отказ преди този срок.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да
постанови обжалваното решение районният съд е приел, че на 22.12.2013 г. в гр.
София е реализирано ПТП по следният начин: лек автомобил с неустановена марка,
модел и регистрационен номер се е движел в гр. София, по ул. „Стрешер“ от ул.
„Тунджа“, извършвайки ляв завой по бул. „П. Славейков“ с посока бул. „Прага“ и
в района на кръстовището е участник в ПТП с пресичащия от дясно на ляво пострадал
пешеходец Б.И.Й..
Приел е за
установено, че на 25.02.2015 г. е направено искане от пострадалия пешеходец до Г.
Ф. за изплащане на обезщетение за понесени нематериални вреди в размер на 20 000.00
лв., като на 26.04.2018 г. последния отказал да определи и изплати обезщетение поради
липса на доказателства за механизъм на настъпването на ПТП. С оглед приетата пред
първата инстанция медицинска експертиза съдът е определил възнаграждение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв., като е намалил
същото с ½ - или с 5 000.00 лв. поради съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия пешеходец - нарушение на чл.113 ЗДвП, тъй
като е пресичал булеварда на нерегламентирано за това място.
Освен това съдът
е приел, че срокът за произнасяне на ответника по претенцията е тримесечен,
като от този момент се дължи лихва за забава, а не от постановения отказ за
определяне и изплащане на обезщетение за понесените нематериални вреди.
Настоящият
състав намира, че решението на СРС е валидно и допустимо и неправилно в една
част.
Във връзка с
доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:
По делото не
се спори и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства,
както и чрез констатациите на приетата САТЕ, която настоящия състав кредитира
по реда на чл.202 ГПК, че на 22.12.2013 г. около 11.30 часа в гр.София е
настъпило ПТП между ищеца- пострадал пешеходец и неустановен водач и автомобил,
който се е движел по ул. „Стрешер“ от ул. „Тунджа“. При извършване на ляв завой
по бул. „П. Славейков“ с посока бул. „Прага“ водачът на неустановения автомобил
в района на кръстовището е причинил ПТП с пресичащия от дясно на ляво пострадал
пешеходец Б.И.Й..
Установено
е, че ПТП е настъпило върху платното на бул. „Пенчо Славейков“, предназначено
за движение към бул. „Прага“. Според експерта, точното място на съприкосновение
/удар/ не може да се установи, но пострадалият Б.И.Й. се е движел с посока от
дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Установено е, чрез
САТЕ, че платната за движение в двете посоки на бул. „Пенчо Славейков“ са
отделени с двойна непрекъсната линия, като на процесното кръстовище не е имало
пешеходна пътека. Същият механизъм се потвърждава и от представения констативен
протокол № К1190/22.12.2013 г., издаден от органите на МВР, в който е
удостоверено, че при маневра „завой наляво“ неустановен лек автомобил реализира
ПТП с пресичащия пътното платно на бул. „Пенчо Славейков“ пешеходец Б.Й..
Според
установеното чрез САТЕ, причините за настъпване на ПТП са в поведението и на
двамата участници: водачът на неизвестния автомобил е извършил маневра ляв
завой, която не е имал право да извършва, а пешеходецът е пресякъл булеварда на
необозначено за това място.
За да
постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е счел, че справедливото
по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца вследствие на
осъщественото на 03.02.2014г. ПТП възлиза на 20 000 лева, като дължимото
обезщетение е намалено с 50% поради прието съпричиняване от пострадалата на
вредоносния резултат.
Решението е
постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС и е частично
неправилно. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението обективни критерии като възраст на пострадалия, вид и
характеристики на уврежданията, прогноза за възстановяване, обществено –
икономически условия в страната и пр. Следва да се вземат предвид и
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и съпричиняването за
настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във
формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти.
Въз основа
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка при
съобразяване и констатациите на приетата пред първата инстанция СМЕ, въззивният
съд прави самостоятелна правна преценка за дължимия размер на обезщетението за
неимуществени вреди като определя същия на сумата от 20000.00 лв. За
определянето му съдът съобрази възрастта на пострадалия към момента на ПТП – 66
години, получените травматични увреждания от ПТП- изкълчване на лява колянна
става и счупване на лява лъчева кост в долния й край; проведеното лечение от
травмите – наместване и поставяне на гипсова имобилизация за лявото коляно за
срок от 45 дни, след което поставяне на ластична наколенка още за 15 дни и
поставяне на гипсова имобилизация на лява гривнена става за 30 дни; наличието
на остатъчни оплаквания във връзка с причинените травми – скованост в лява
колянна става, ограничен обем на движенията /не може да кляка/, трудно се качва
в градския транспорт; съобразяване утежняващото здравословното състояние
обстоятелство – обективно ограничен обем на движение в лява колянна става от 90
градуса при норма 130 градуса с необратим, траен характер; изпитаните негативни емоции от преживяното; при съобразяване конкретната обществено –
икономическа обстановка в страната към датата на процесното ПТП – 22.12.2013 г.
Чрез
показанията на свидетеля В.Г.Й.- съпруга на ищеца, преценени с оглед събраните
в производството доказателства съобразно чл.172 ГПК, се установява, че след
инцидента кракът и ръката на ищецът били гипсирани. Пострадалият не е могъл да
се обслужва самостоятелно, докато е бил в болница. Не могъл да става около два
месеца след инцидента, а към днешната дата изпитва затруднения в предвижването.
Изложеното
мотивира настоящия състав да приеме, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер 10000.00 лв. до размера на сумата 20000.00 лв.
Неправилно е
определен и приносът на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Съгласно
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от
04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г.
по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.
№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.
№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за
да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението
следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на
процесното ПТП. Съгласно практиката, обективирана в постановените по реда на
чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №159 от 24.11.2010г. по
т.д.№1117/2009г. на II т.о. и решение №98 от 08.07.2010г. по т.д.№942/2009г. на
II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице
със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
Настоящият
състав споделя фактическите изводи на първата инстанция относно наличието на
принос на пострадалия за настъпването на вредите. Съобразявайки заключението на
приетата в първоинстанционното производство съдебно – автотехническа
експертиза, съдът намира че пострадалия, пресичайки пътното платно в района на
кръстовище на булевард „Пенчо Славейков“ и бул.“Прага“ в гр.София на
необозначено за това място, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
С
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК се
прие, че законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и
извън определените за целта места - чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не
съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат.
При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е
длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т.
1, 2 и 4 и чл. 114, т. т. 1 и 2 от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното
платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно.
При тази конкретна пътна
обстановка съдът намира, че пешеходецът е предприел неправилно пресичане на
двулентов път, като не е спазил чл. 113, ал.1, т. 1 ЗДвП, а именно преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства. Положението и
поведението на пешеходеца на пътното платно е в причинна връзка с настъпване на
процесното ПТП, поради което възражението за съпричиняване се явява
основателно.
Решението е неправилно и
следва да бъде отменено частично, тъй като е постановено в отклонение от
формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страната
практика на касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на
чл.290 и сл. ГПК решения: № 39 от 16.07.2010 г., по т.д.№ 551/2009 г. на ІІ
т.о., № 96 от 15.10. 2012 г., по т.д.№ 936/2011 г. на І т.о., № 97 от
06.07.2009 г., по т.д.№ 745/2008 г. на ІІ т.о. № 33 от 04.04.2012 г., по т.д.№
172/2011 г. на ІІ т.о., № 43 от 14.04.2009 г., по т.д.№ 648/2008 г. на ІІ
т.о.,№ 50 от 27.07.2015 г., по т.д.№ 271/2014 г. на ІІ т.о. и мн. др., която е
в см., че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на последното и противоправното поведение на водача на
увреждащото моторно- превозно средство и въз основа на същата до определи
обективния му принос. Според цитираната задължителна съдебна практика при
преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва всякога да има
предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните
превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена, спрямо
тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от законодателя задължение за
избиране на подходяща скорост на движение на управляваното моторно- превозно
средство, т.е., която би им позволила безпроблемно спиране при поява на препятствие
на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.
В случая в мотивите на
обжалваното решение първоинстанционният съд не е отчел в пълна степен
отговорността на водача на процесното увреждащо моторно превозно средство, с оглед
разпоредбата на чл.20 ЗДвП. С оглед установеното поведение на всеки един от
участниците в процесния пътен инцидент и степента, в която е допринесло за
настъпването му, настоящият съдебен състав, при съобразяване на
последователната практика на ВКС, че с разпоредбата на чл.20 ЗДвП законодателят
е възложил по- голямата отговорност за безопасността на движение на водачите на
съответните моторни превозни средства, намира, че приносът на ищеца следва да
бъде определен на 30%.
С оглед на горното
определеното от районният съд съпричиняване е неправилно като следва да се
изчисли в съотношение не 50%, а 30%.
С оглед така
определения принос на пострадалия в размер на 30%, дължимият размер на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 14000.00
лева. Поради това присъденото обезщетение от 5 000 лева следва да се завиши с
още 9000.00 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца.
В останалата
част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, решението на Софийски районен съд
не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед определенто съпричиняване следва да се
присъди обезщетение в размер на 9 000.00 лв.
По
отношение на лихвата съдът намира следното:
Приложение намира т. 2 от чл. 497, ал. 2 от КЗ съгласно която с изтичането на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът изпада в забава и от този момент дължи
лихви за забава. Това е крайният момент на изпадане в забава на ответникът, ако
той не се е произнесъл по искането на претендиращия обезщетение. В случая, в
рамките на срока Г. Ф. има постановени откази за изплащане на обезщетение. С
тези откази, в рамките на срока, ГФ се произнася по искането и поставя край на
висящността на претенцията за заплащане на обезщетение пред себе си. Ето защо,
в тези случаи няма нужда да се чака изтичането на тримесечния срок, тъй като ГФ
се е произнесъл по същесвото на искането с отказ. Обезщетението за забава в
този случай следва да се присъди от момента на произнасянето на ответника - 21.05.2015 г. Така размерът на законната лихва
върху определеното допълнително обезщетение от 9 000.00 лв. е в размер на 2701.48
лв. за претендирания период 21.05.2015 г.- 04.05.2018 г. или за претендирания период 21.05.2015 г.
до 04.05.2018 г. размерът на законната лихва за забава върху сумата 14000.00
лв. възлиза на сумата 4196.75 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора
разноските в първоинстанционното производство следва да се преизчислят. В
първоинстанционното производство ищецът е претендирал разноски в размер на 1 910,20 лв., като съобразно чл.
78, ал. 1 ГПК следа му се присъдат разноски в размер на горницата над уважените
от районният съд 309,76 лв. до 1 146,12 лв. На ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 280,00 лв.,
като решението следва да бъде отменено за горницата над тази сума. Във връзка с
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействиена ищеца от страна на адв. П.З.,
на основание чл. 38, ал. 1 ЗаДВ, следва
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 998,05 лв. ,като съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК следа му се присъдат
разноски в размер на горницата над уважените от районният съд 654,76 лв.
до 998,05
лв.
Във въззивното
производство:
Въззивникът е сторил
разноски в размер на 290,16 лв. – държавна такса, като с оглед изхода на спора
в настоящото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 135,45
лв. Във връзка с оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействиена ищеца от
страна на адв. П.З., на основание чл. 38, ал. 1 ЗаДВ, следва се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 780,83 лв.
На въззиваемата страна,
на основание чл. 78, ал. ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 53,32
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20018563 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 28596 по
описа за 2018 г. на СРС, 75 с-в, в частта с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Б.И.Й., ЕГН ********** срещу „Г. Ф.“ осъдителен иск с правно основание чл.288, ал. 11 КЗ(отм.) за заплащане на сумата над присъдения
размер от 5000.00 лв. до 14000.00 лв.
/за сумата от 9000.00 лв./, представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяваши се в болки и страдания,
причинени от ПТП, реализирано на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 04.05.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Б.И.Й.,
ЕГН ********** срещу „Г. Ф.“ осъдителен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата над присъдения
размер от 1495,27 лв. до сумата 4196.75 лв. /за сумата 2701.48 лв./, представляваща лихва за забава върху сумата 9000.00 лв. за претендирания
период 21.05.2015 г.- 04.05.2018
г., както и в частта на разноските- в която Б.И.Й. е
осъден да заплати на „Г. Ф.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
сумата над 280.00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф.“ да заплати на
Б.И.Й., ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 11 КЗ(отм.) сумата от
9 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяваши се в болки и страдания, причинени от ПТП, реализирано на 22.12.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.05.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 2701.48 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата 9000.00 лв. за периода от 21.05.2015 г. до 04.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018563 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 28596 по описа за 2018 г. на
СРС, 75 с-в, в частта с която е осъден „Г. Ф.“ да заплати на Б.И.Й., ЕГН **********, на основание чл. 288,
ал. 11 КЗ(отм.) сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП,
реализирано на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 04.05.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
иска по чл. 288, ал. 11 КЗ(отм.) за разликата над сумата 14000.00 лв. /5000.00
лв. + 9000.00 лв./ до пълния предявен размер от 20 000.00 лв.; в частта, с
която на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е осъден „Г. Ф.“ да заплати на Б.И.Й., ЕГН ********** сумата от
1 495,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.05.2015 г.
до 04.05.2018 г., както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД на Б.И.Й., ЕГН ********** срещу „Г. Ф.“ за разликата над
сумата 4196.75 лв. до пълния предявен размер от 6003,29 лв., както и в частта
на присъдените в полза на „Г. Ф.“ разноски в размер на 280.00 лв., които са
поставени в тежест на Б.И.Й..
ОСЪЖДА Г. Ф.“ да заплати на Б.И.Й.,
ЕГН **********, на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 135,45 лв., съдебни
разноски във въззивното производство и
сумата от 836,36 лв., съдебни разноски пред СРС.
ОСЪЖДА Г. Ф.“ да заплати на адв. П.З. на основание 38 ЗАдв
сумата от 780,83 лв. - адвокатско възнаграждение във въззивното производство
и сумата от 343,29 лв. - адвокатско възнаграждение пред СРС.
ОСЪЖДА Б.И.Й., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф.“, на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,32
лв., съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.