№ 1109
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина М.а
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100514272 по описа за 2021 година
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20178926/31.08.2021г., постановено по гр.д. № 51014/2019 г., СРС, 26
състав, е отхвърлен предявеният от В. Р. И. против „К.и.и. БГ“ ЕАД и „БНБ П.П.Ф.“ С.А.
Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за признаване на сключения между БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция и
„К.и.и. БГ“ ЕАД договор за цесия от 15.05.2015г. за нищожен поради противоречие със
закона.
Със същото решение В. Р. И. е осъден да заплати на „К.и.и. БГ“ ЕАД и на „БНБ
П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от по 300, 00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. Р. И., чрез процесуалния си
представител – адв. В. М., с надлежно учредена по делото представителна власт, с
оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от СРС нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът
неправилно е приел, че сключената сделка е забранена от закона само от гледна точка на
административното правоотношение като обстоятелството, че дружеството „Кредит
Инкасо“ е наказано по административен ред не изчерпвало възможността на засегнатите
лица да претендират по съдебен ред прогласяване на нищожността на сключената в
нарушение на правилата на закона сделка. Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗКИ
регулаторният режим на банките и финансовите институции е сходен, като и за двете е
въведено изискването за издаване на разрешение преди извършване на конкретната дейност.
Посочва, че съгласно чл. 3а ЗКИ за извършване по занятие на дейностите по чл. 3а, ал. 2
ЗКИ лицето с търговска регистрация на територията на Република България следва да бъде
1
вписано в регистъра по чл. 3а ЗКИ, което вписване е условие да се разреши извършването на
такава дейност, като в този случай регистрационният режим замества лицензионния за
банките. Сочи още и че съдът превратно е тълкувал чл. 99 ЗЗД, в който е посочено, че
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът не допуска това, което
изключение е било налице в конкретния случай при сключване на договора за цесия, тъй
като дружеството „Кредит Инкасо“ е извършвало дейност в разрез със закона. Моли
постановеното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Въззиваемият – ответник „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България, чрез процесуалния си представител - юрк. П.П., с надлежно учредена по делото
представителна власт, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с
която оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а постановеното решение - потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемият – ответник „К.и.и. БГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – адв.
М.Г., с надлежно учредена по делото представителна власт в законоустановения срок е
подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените
съображения. Сочи, че за придобиването на вземане чрез сключване на договор за цесия не
се е изисквала регистрация съгласно чл. 3а ЗКИ, каквато е необходима само по отношение
на придобиването на вземания като форма на финансиране, а не по отношение на
придобиването на вземания въобще. Посочва, че в хода на производството не е доказано
дружеството да е извършвало някоя от посочените в закона дейности, които изискват
задължителна регистрация. Твърди, че с ищеца е сключено споразумение, чийто предмет са
вземанията, прехвърлени от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на Кредит Инкасо с договора за цесия от
15.05.2021г., с което ищецът е признал съществуването на вземането.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт
на съдилищата по граждански дела, но същото е недопустимо по следните съображения:
В конкретния случай за ищеца липсва правно защитим интерес, който да обоснове
допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, тъй като за
ищеца не е налице правен интерес, наличието на който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск.
Съобразно наведените в уточнението към исковата молба твърдения ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на иска по чл. 26, ал. 1, пред 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на процесния договор за цесия с обстоятелството, че това би
довело до отпадане на правната стойност на извършените от „К.и.и. БГ“ ЕАД действия по
изпълнително дело №20158410411565 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, в резултат на
което вземането на ищеца би било погасено по давност, тъй като в такъв случай ще бъде
прието, че в продължение на 5 години не са извършвани изпълнителни действия срещу
длъжника, които да са прекъснали давността. Ищецът твърди още и че след прогласяване на
нищожността на процесния договор за цесия не би съществувало висящо изпълнително
производство срещу длъжника, а цедентът би следвало да образува ново такова, в рамките
което ищецът вече би могъл да осъществи защитата си, позовавайки се на изтекла
погасителна давност.
С оглед на изложеното, следва да бъде взето предвид, че по начало интерес от
предявяването на иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделка
2
би могъл да съществува за всяко трето за сделката лице, като не е нужно интересът да е
непосредствен, достатъчно е да бъде налице дори косвена полза от уважаването на
предявената от него претенция. В конкретния случай ищецът, в качеството му на трето лице
по договора за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г., сключен между „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД,
със сегашно наименование „БНБ П.П.Ф. С.А., клон България като цедент и „К.и.и. БГ“ ЕАД
като цесионер, не оспорва съществуването на вземането, предмет на договора за цесия, нито
уведомяването си за цесията. С извършената цесия единствената промяна за длъжника е с
оглед на личността на кредитора, като законът обаче не е вменил задължение на длъжника
да извършва проверка дали новият кредитор е придобил валидно, а достатъчно да изпълни
спрямо него, след уведомяването си за цесията, като за погасяващото действие на
изпълнението е без значение валидността на цесията. От което следва, че прогласяването на
нищожността на договора за цесия не би довела до отпадане на задължението на ищеца, а
единствено до смяна на кредитора, с първоначалния му такъв – цедента. Евентуално
позитивно решение не би рефлектирало върху правната сфера на ищеца, тъй като същият
ще продължи да дължи. В допълнение на това следва да бъде взето предвид и че
законодателят, за разлика от хипотезите, при които е налице смяна на длъжника, не
предвижда съгласие на последния при смяна на кредитора, а единствено уведомяване кому
следва да плати. В случай на уважаването на предявения иск за ищеца не биха настъпили
защитими от закона материалноправни последици, тъй като законодателят не е предвидил
защита на длъжника срещу смяна на кредитора, ограничена до личността на новия кредитор
/ в този смисъл са и съображенията изложени в Определение № 550 ОТ 12.10.2022 г. по ч. т.
д. № 2229/2022 Г., т. к., І т. о. на ВКС./
Не може да бъде признат интерес от предявяване на иска и във връзка с образуваното
срещу ищеца изпълнително дело с взискател цесионера, което ищецът твърди, че следвало
да бъде прекратено при прогласяване на нищожността на договора за цесия, тъй като
избягването или отлагането във времето на изпълнението на съдебно-установените вземания
също не представлява правно-защитим интерес.
Съществуване на правен интерес от прогласяване на нищожността на договор за
прехвърляне на вземане от 15.05.2015г., сключен между „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД, със сегашно
наименование „БНБ П.П.Ф. С.А., клон България като цедент и „К.и.и. БГ“ ЕАД като
цесионер в конкретния случай не се установява, доколкото и самият ищец, видно от
обосноваването на иска, не се защитава срещу съществуването или изискуемостта на
вземането, а срещу личността на кредитора, осъществяващ неговото принудително събиране
въз основа на годен изпълнителен титул.
Въз основа на изложеното настоящият състав достига до извод, че
първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по иск , за предявяването на
който за ищеца не е съществувал правен интерес. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, а делото да се прекрати.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция въззивникът ищец
дължи на въззиваемите ответници на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 273 ГПК разноски
за производството. Настоящата съдебна инстанция намира за основателно своевременно
направеното от пълномощника на въззивника възражение за прекомерност на
претендираното от ответника – въззиваем „К.и.и. БГ“ ЕАД адвокатско възнаграждение в
размер на 1 877,60 лв. Ето защо същото следва да бъде намалено съобразно предвиденото в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, като ищецът бъде осъден да заплати сумата от 538,71 лв. с ДДС,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение от „К.и.и. БГ“ ЕАД, а в полза на
ответника „БНБ П.П.Ф. С.А., клон България сумата от 100,00 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска и по агр. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
3
4 ГПК въззивното решение по процесното гражданско дело не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20178926/31.08.2021г., постановено по гр.д. № 51014/2019
г., СРС, 26 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. **** да заплати на
„К.и.и. БГ“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
Бизнес център „****, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 538,71 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. **** да заплати „БНП
П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК: **** на основание чл.
273 ГПК вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 100,00 лева, представляваща разноски
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4