№ 92
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100513610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на “Д.З.” АД срещу постановление от 20.09.2022 г.
на частен съдебен изпълнител М.Д., рег. № 787, по изп. д. № 20227870400134,
с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя до определения по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител не е уважил
направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя се дължи
единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в
размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело по
чл. 10, т. 2 от Наредбата. Поддържа, че претендирането на адвокатски
хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на
основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя,
каквито не са предприемани, тъй като цялата дължима сума по
1
изпълнителното дело е преведена по сметката на съдебния изпълнител от
третото задължено лице – „У.Б.“ АД, в изпълнение на наложения запор върху
банковите сметки на длъжника. Предвид изложеното иска от съда да отмени
обжалваното постановление и да намали разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя до предвидения по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Взискателят по изпълнителното дело С.А.М. не подава възражение срещу
жалбата, в законоустановения срок от връчване на препис от същата.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20227870400134 е изложил подробни
мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт, в рамките на установения в чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен
срок от деня на съобщението, поради което е допустима.
На 07.09.2022 г., по молба на взискателя С.А.М., подадена чрез адв. П.К., е
образувано процесното изпълнително дело срещу “Д.З.” АД, въз основа на
изпълнителен лист от 30.08.2022 г., издаден от Софийски районен съд, по гр.
д. № 7953/2021 г., с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законнната
лихва от 03.02.2021 г. до изплащане на вземането. С молбата се иска,
едновременно с поканата за доброволно изпълнение, да бъде наложен запор
върху банковите сметки на длъжника. Към молбата за образуване на делото е
представено пълномощно за адв. П.К. от 07.09.2022 г., с което М.
упълномощава адв. К. да го представлява и защитава „по изпълнително дело
по описа на ЧСИ М. Д., per. No 787, за събиране на присъдено обезщетение по
гр. д. 3716/2021г. на PC - Враца III гр. с-в, както и да завежда и води делото
до окончателното му свършване във всички инстанции, както и в
производствата по преглед на реда на надзора и отмяна, включително и с
правата да признава исканията на противната страна, да се отказва от
исканията или да ги намалява, да ги увеличава, да ги изменя, да сключва
спогодби и да преупълномощава други адвокати, когато това се наложи, както
и да получава суми по делото от мое име както в брой, така и по посочена
сметка“. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022
г., сключен между адв. К. и С. М., с предмет: „оказване на правна помощ и
2
съдействие, изразяващи се в представителство по изпълнително дело за
събиране на присъдено обезщетение по гр. д. 3716/2021г. на PC -Враца, III гр.
с-в“ и уговорено възнаграждение в размер на 750 лева с ДДС, платено в брой
при подписване на договора.
На 07.09.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „У.Б.“ АД за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника до размер на сумата от общо
13533.06 лева. Запорното съобщение е получено от третото лице на
08.09.2022 г.
На 08.09.2022 г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в това число и
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева с вкл. ДДС.
На 13.09.2022 г. длъжникът подава молба - възражение, с която иска
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя от 750 лева на 200 лева /дължимият минимум на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, съответно да бъде намалена и пропорционалната такса по т.
26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
Адвокатът на взискателя не е взел становище по така направеното от
длъжника възражение.
На 15.09.2022 г. третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител,
че от банковата сметка на длъжника банката е превела изцяло дължимата
сума от 13533.06 лева, посочена в запорното съобщение, по сметката на ЧСИ.
С обжалвания акт от 20.09.2022 г. съдебният изпълнител отказва да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, тъй като
приема, че размерът на приетото като дължимо адвокатско възнаграждения е
съобразен с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочено е, че при изчисляване на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ
не са включени изпълнителни разноски и в частност адвокатското
възнаграждение на взискателя, а същата е изчислена върху задължението,
посочено в изпълнителния лист, представляващо главница и изтекла законна
лихва.
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
3
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в цялост
копие на изпълнителното дело, извършените от адвоката на взискателя
действия по делото към този момент се изчерпват единствено с подаване на
молбата за образуване на изпълнително производство. Независимо от това,
жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа
на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и в това
качество е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни
доброволно задължението към взискателя, тъй като изпълнителното дело е
образувано 8 дни след издаване на изпълнителния лист, т.е. след влизане на
осъдителния акт в сила. Няма законова разпоредба, която да постановява, че
изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно
изпълнение, след образуване на изпълнителното дело, в резултат на наложен
запор по същото, води до отпадане на отговорността за разноски, респ. до
минимален размер на същата. Затова следва да се приеме, че правилно и
законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не
може да бъде единствено сумата, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредба № 1/ за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя
жалбоподателят. В случая обаче от представения от взискателя договор за
правна защита и съдействие не може да се установи извършването на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, направени за
образуване и защита именно по процесното изпълнително производство. В
договора изрично е вписано, че уговореното с него възнаграждение е за
„оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство
по изпълнително дело за събиране на присъдено обезщетение по гр.д.
3716/2021г. на PC -Враца, III гр. с-в“, а предмет на принудително изпълнение
по изп. д. № 20227870400134 е вземането, присъдено с изпълнителен лист,
4
издаден от Софийски районен съд, по гр. д. № № 7953/2021 г., като не са
ангажирани никакви доказателства за връзка между така присъденото вземане
с производството по гр.д. 3716/2021г. на PC -Враца, III гр. с-в“. Ето защо
следва да се приеме, че в случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение, дължимо за извършени действия по
изпълнително дело № 20227870400134, в размер на 750 лева, както е приел
съдебният изпълнител. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно
решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната
разноски подлежат на възмездяване и процесуалният закон урежда
единствено случаите, при които разноските са заплатени и следва да се
определи отговорността на страните за поемането им. Доколкото
представеният от взискателя договор за правна защита и съдействие не
установява заплащането на адвокатско възнаграждение за образуване и
представителство по изп. д. № 20227870400134 по описа на ЧСИ М.Д., то
следва да се приеме, че този договор не съставлява доказателство за реално
извършени разноски от взискателя във връзка със събирането на вземането по
изпълнителен лист от 30.08.2022 г., издаден от Софийски районен съд, по гр.
д. № 7953/2021 г., съответно следва да се приеме, че на взискателя не се
следват разноски за адвокатско възнаграждение по това изпълнително
производство.
околкото Съдът е обвързан от заявеното от жалбоподателя искане /то е за
намаляване на приетите като дължими разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лева/ и при съобразяване на принципа за
забрана за произнасяне „свръхпетитум“, постановлението на ЧСИ, с което е
отказано искането за редуциране на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено разноските за адвокатско възнаграждение, да
бъдат намалени от сумата 750 лева на сумата от 200 лева /до която сума иска
да се намали длъжникът/.
Жалбоподателят не обжалва размера на определената по изпълнителното
дело пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, а и видно от изложените от
съдебния изпълнител мотиви, в основата, върху която е изчислена тази такса,
не са включени приетите като дължими разноски по изпълнителното дело,
поради което отмяната на постановлението от 20.09.2022 г. няма да
5
рефлектира върху размера на определената пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “Д.З.” АД, постановление от 20.09.2022 г. на частен
съдебен изпълнител М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, по изп. д. № 20227870400134,
с което е отказано намаляване на приетите разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева с включен ДДС и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, разноските за дължимо от длъжника по изп. д. №
20227870400134 по описа на частен съдебен изпълнител М.Д., рег. № 787 на
КЧСИ, адвокатско възнаграждение на взискателя от 750 лева на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6