№ 132
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501765 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от М. АЛ. Б., ЕГН ********** и Ж. СТ.
Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., к/с ,,Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, чрез адв.
Цена Вичева - БАК, против Решение №260925/29.06.2021г., постановено по
гр. дело № 9487/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е
осъдил ответниците на основание чл.108 от ЗС да предадат на Г. АЛ. Н., ЕГН
**********, владението върху 30 кв.м., находящи се в западната част на
собствения на ищеца имот с идентификатор 07079.832.127, заградени с
бетонови колове с мрежа, ответниците са осъдени на основание чл.109 от ЗС,
да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца Г. АЛ.
Н. да упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор
07079.832.127, като премахнат изградената в западната му част частична
ограда, състояща се от бетонови колове с мрежа и тази част от долепените в
едноетажна сграда с идентификатор 07079.832.133.2 постройка, която навлиза
в имота му. Със същото решение съдът е осъдил Г. АЛ. Н. да заплати на всеки
от ответниците М. АЛ. Б. и Ж. СТ. Б., сумата от по 659.37 лева,
представляваща направените в имот с идентификатор 07079.832.127
1
подобрения, включващи трайни насаждения, декоративна растителност и
цветя и ограда към ПИ с идентификатор 07079.832.303, ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на иска на 11.11.2019г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 1500
лева, заявен като частичен от 5000 лева, както и за заявените подобрения,
представляващи сонда, бунгало, бетонов бордюр и телена конструкция на
лозето, искът е отхвърлен като неоснователен. Признал е на М. АЛ. Б. и Ж.
СТ. Б. право на задържане върху 30 кв.м., находящи се в западната част на
собствения на ищеца имот с идентификатор 07079.832.127, заградени с
бетонови колове с мрежа, до заплащане от Г. АЛ. Н. на сумата от 1318.74 лева
общо за двамата ответници, или по 659.37 лева за всеки от тях,
представляваща увеличената стойност на имота в резултат на направените от
тях в процесната част подобрения, представляващи трайни насаждения,
декоративна растителност и цветя и ограда към ПИ с идентификатор
07079.832.303, като за горницата над 1318.74 лева до предявения общо за
двамата размер от 7000 лева, искът е отхвърлен.
Жалбоподателите изразяват недоволство от така постановеното
съдебно решение, в частта, в която са уважени исковите претенции на ищеца
с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, както и в частта, в която
частично са отхвърлени претенциите на ответниците по чл.72 от ЗС и чл.74
от ЗС, за заплащане на направени в имот с идентификатор 07079.832.127
подобрения. На първо място се излага становище за неоснователност на
исковите претенции по чл.108 от ЗС и 109 от ЗС. Твърди се, че от
представените по делото доказателства (скици и извършената съдебна
експертиза) не се е установило по безспорен начин твърдяното от ищеца
право на собственост върху заявените 30кв.м. от процесния имот. Изразява се
несъгласие с изводите на съда за осъществени от ответниците действия,
препятстващи реализиране правото на собственост от Г.Н. в пълен обем.
Навеждат се доводи в тази насока. Развиват се подробни съображения във
връзка с направените в имота подобрения, като се посочва, че съдът следвало
да съобрази заключението на вещото лице, относно тяхната действителната
стойност. Пояснява се, че претенцията за заплащане на подобрения била
предявена от въззивниците първоначално по гр.д.№9586/2019г. по описа на
БРС, прекратено и присъединено за общо разглеждане с гр.д.№9487/2019г.,
като съдът не е направил обобщен доклад, което представлявало процесуално
2
нарушение. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната част и постановяване решение на настоящата инстанция, с което
бъдат отхвърлени исковите претенции на ищеца, а предявените насрещни
такива - уважени в пълен размер. При условията на евентуалност, при
уважаване на ищцовите претенции, се иска постановеното в полза на
ответниците право на задържане да бъде увеличено до доказания по делото
общ размер от 5283.74 лева. Претендира се присъждане на сторените пред
двете инстанции съдебно-деловодни разноски. С въззивната жалба са
направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на
направените по делото пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Г. АЛ. Н.. Не е депозиран отговор и от
Община Бургас - трето лице-помагач на страната на М. АЛ. Б., ЕГН
********** и Ж. СТ. Б., ЕГН **********.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС и насрещни искови претенции по чл.72
от ЗС и чл.74 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
Няма спор по делото, че въззивницата М.Б. е с. на въззиваемия Г.Н.. По
силата на наследствено правоотношение след смъртта на тяхната м. – Й. П.
Н.а, същите са придобили при равни квоти собствеността върху УПИ 3-127 в
кв.13 по плана на в.з. Росенец в землището на кв. Крайморие, гр. Бургас,
целият с площ от 919 кв.м., с идентификатор № 07079.832.127 по одобрената
КК на гр. Бургас, като заповедта е влязла в сила на 16.04.2014 г. На 15.07.2014
г. и 14.08.2014 г. същите са признати за собственици на по ½ идеална част от
процесния имот ведно с ½ идеална част от изградената в имота сграда от 10
кв.м. с идентификатор № 07079.832.127.1, за което е издадена заповед №
343/07.02.2014 г. на кмета на Община Бургас и НА № ***, том *, нот.дело №
***/**.**.**** г. и № **, том *, нот.дело № ***/**.**.**** г., двата на
3
нотариус с рег. № 248 на НК, както и постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.дело №214/2019г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.
Видно от нот.акт № **, том *, нот.дело № ***/**** г. на нотариус рег.№ 491
на НК Ж.Б. и М.Б. са признати за собственици на двуетажна масивна
жилищна сграда за сезонно ползване от 35 кв.м. и разгърната застроена площ
от 85 кв.м. и полезна площ от 100,45 кв.м., находящи се в УПИ 2-133 в кв.13
по плана на в.з. Росенец, община Бургас, състоящо се от 580 кв.м., а с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том *, нот.дело
№***/**** г. на нотариус рег. № 248 на НК, същите лица са признати за
собственици на 400/588 идеални части квадратни метра от ПИ с
идентификатор № 07079.832.133, с площ от 588 кв.м. и трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
за вилна сграда.
Няма спор между страните, че ПИ с идентификатор 07079.832.133 е
съсобствен между въззивниците по делото и Община Бургас, която е
конституирана като трето лице-помагач по делото.
Пред първата съдебна инстанция са събрани исканите от страните
доказателства, като е извършена основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза от вещото лице Раканова, както и съдебно-техническа експертиза
– оценъчна от вещото лице Марияна Людсканова, разпитани са свидетели.
Видно от заключението на вещото лице Стефка Раканова между двата имота
няма материализирана граница. Според вещото лице между поземлен имот с
идентификатор 07079.832.127 и поземлен имот с идентификатор
07079.832.133 не е материализирана ограда, а изградената такава на място не
съответства на кадастралната карта. Частично изградената ограда се състои от
бетонови колове и мрежа, а в имота е построено паянтово бунгало, което не е
нанесено в кадастралната карта. Нанесена е постройка с идентификатор
07079.832.127.1, която не съществува на място. ПИ с идентификатор
07079.832.133 е с изградена масивна двуетажна сграда с идентификатор №
07079.832.133.1, със застроена площ от 54 кв.м., едноетажна постройка със
застроена площ от 41 кв.м. и идентификатор № 07079.832.133.2, до която е
изградена - долепена едноетажна постройка и беседка. Вещото лице е
оценило претендираните от въззивниците подобрения, като ги е изброило и
оценило поотделно. Сред тях влизат: бетонов бордюр, метални колове, телена
конструкция, ограда състояща се от телена мрежа, метални колове и бетонов
4
пояс и сонда с PVC и дренаж и ½ идеална част от бунгало, като вещото лице е
определило обща стойност на подобренията в размер на 4006 лева.
Съгласно съдебно-техническата оценъчна експертиза са оценени
трайните насаждания претендирани от въззивниците, представляващи: 20
броя лози, 14 броя плодни дръвчета, 2 броя магнолии, 1 брой арония, 4 броя
клематиси, 1 брой бор, 10 броя рози, 1 брой люляк, храсти – жив плет и
конструкция за оформяне на лозето, като общата стойност съгласно
заключението на вещото лице възлиза на 1218,74 лева – пазарна стойност на
насажденията, а стойността на конструкцията за оформяне на лозето
възлизаща на 59 лева, като цялостната стойност на подобренията възлиза на
1277,74 лева.
По делото са разпитани трима свидетели – А.М. и Г.Г. – водени от
въззиваемия Н. и свидетеля С.И. – воден от въззивниците. Според първите
двама свидетели направените подобрения в имота датират от времето, когато
същия е бил обитаван от родителите на Г.Н. и М.Б. и в този смисъл
подобренията са извършени от тях. Според свидетеля С.И. сондата е била
поставена през 1991 г., месец октомври.
С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът
намира подадената въззивна жалба за частично основателна. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, част от
ПИ с идентификатор № 07079.832.127 с площ от 919 кв.м., представляваща 30
кв.м. се владее неправомерно от въззивниците. В този смисъл
удовлетворената претенция по чл.108 от ЗС от първоинстанционния съд е
законосъобразна. В действителност реална част от имота на въззиваемия Г.Н.
се държи и владее от въззивниците, поради което решението в тази му част е
правилно и законосъобразно. Същото се отнася и за предявения иск с правно
основание по чл.109 от ЗС. Собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост в пълен обем, поради което претенцията е основателна.
Безспорно се установи, че в имота на въззиваемия съществува частична
ограда от бетонни колове и мрежа, а част от долепените до едноетажната
сграда с идентификатор № 07079.832.133.2 постройки навлизат отчасти в
собствеността на въззиваемия. В този смисъл първоинстанционният съд
правилно е удовлетворил претенцията по чл.109 от ЗС.
5
Що се отнася до стойността на направените подобрения в имота, съдът
намира решението за частично неправилно. Съдът правилно е приел
стойността на трайните насаждания съобразно заключението на вещото лице
Людсканова. Съобразно заключението на вещото лице Раканова обаче,
стойността на изградената ограда включва, освен присъдената стойност от
100 лева, 44 лева – за телена мрежа от 11 метра и 56 лева за 7 броя метални
колове, още и бетонов пояс от 11 метра на стойност 275 лева. В този смисъл
подадената въззивна жалба е основателна досежно сумата от 275 лева,
представляваща стойността на изградения бетонов пояс, върху който е
закрепена оградата. Това налага отмяна на решението в отхвърлителните му
части, с които съдът е отхвърлил претенциите на М.Б. и Ж.Б. за сумата от 275
лева и присъждането им съответно по 137,50 лева.
По отношение на въззивницата М.Б. следва да се присъди половината
от стойността на подобренията, които първоинстанционният съд е отказал,
тъй като тя е законна наследница на родителите си, което не е взето предвид
от първоинстанционния съд. Съдът споделя извода на районния съд, че
сондата, бунгалото, бетоновия бордюр, металните колове и телената
конструкция на лозето не са изградени от въззивниците. Те датират от
времето когато родителите на Н. и Б. са обработвали мястото. Но не
присъждайки ½ идеална част от стойността на тези подобрения,
представляващи дължима сума с оглед наследяването им от въззивницата Б.,
първоинстанционният съд се е произнесъл незаконосъобразно. Имайки
предвид заключението на вещото лице Раканова съдът намира, че по силата
на наследственото правоотношение и с оглед отправената претенция, на М.Б.
се дължат следните суми: ½ идеална част от изградените колове и телена
конструкция на обща стойност 148 лева, възлизаща на сумата на 74 лева,
сонда оценена от вещото лице на 3220 лева, възлизаща на 1610 лева и бунгало
на стойност от 188 лева, възлизаща на 94 лева, т.е. общо дължимата на М.Б.
сума за подобренията е в размер на 1778 лева, към която сума следва да се
прибави не присъдената стойност на бетоновия пояс, при което
постановеното от първоинстанционния съд право на задържане на
въззивниците следва да бъде увеличено на сумата от 3371,74 лева. Това
налага частична отмяна на обжалваното решение в посочените по-горе части.
Що се отнася до дължимостта на претендираните разноски, съдът
намира, че съобразно чл.78 от ГПК, Г.Н. следва да бъде осъден да заплати на
6
М.Б. и Ж.Б. разноски в размер на 2430 лева, включващи сумата от 700 лева –
разноски пред въззивната инстанция и сумата от 1730 лева – разноски пред
първоинстанционния съд.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260925/29.06.2021г., постановено по гр. дело
№ 9487/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която са
отхвърлени исковете на М. АЛ. Б. ЕГН ********** и Ж. СТ. Б. ЕГН
**********, против Г. АЛ. Н. ЕГН **********, над сумата от по 659,37 лева
до сумата от 796,87 лева за Ж. СТ. Б. ЕГН ********** и до сумата от 2574,87
лева за М. АЛ. Б. ЕГН **********, представляваща направените в имот с
идентификатор 07079.832.127 подобрения, включващи трайни насаждения,
декоративна растителност и цветя, ограда към ПИ с идентификатор
07079.832.303, както и за заявените подобрения, представляващи сонда,
бунгало, бетонов бордюр и телена конструкция на лозето, както и в
отхвърлителната част на признатото право на задържане над сумата от
1318,74 лева до сумата от 3371,74 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. АЛ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Шишман“ № 20А чрез адвокат Калин Янев, да заплати на Ж. СТ. Б.
ЕГН ********** сумата от 137,50 лева, представляваща половината от
стойността на извършеното подобрение на оградата в имот с идентификатор
07079.832.127, съставляваща изграден бетонов пояс на обща стойност от 275
лева.
ОСЪЖДА Г. АЛ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Шишман“ № 20А чрез адвокат Калин Янев, да заплати на М. АЛ. Б.
ЕГН **********, сумата от 1915,50 лева, включваща 137,50 лв.
представляваща половината от стойността на извършеното подобрение на
оградата в имот с идентификатор 07079.832.127, съставляваща изграден
бетонов пояс на обща стойност от 275 лева и ½ идеална част от стойността на
изградените сонда, бунгало, бетонов бордюр и телена конструкция на лозето
на стойност от 1778 лв.
ПРИЗНАВА на М. АЛ. Б., ЕГН ********** и Ж. СТ. Б., ЕГН
7
**********, двамата с адрес: гр. Бургас, к/с ,,Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, право на
задържане върху 30 кв.м., находящи се в западната част на имот с
идентификатор 07079.832.127, заградени с бетонови колове с мрежа, до
заплащане от Г. АЛ. Н. ЕГН ********** и на сумата от 2053 лева общо за
М.Б. и Ж.Б., или 137,50 лева – за Ж.Б. и 1915,50 лева – за М.Б.,
представляваща увеличената стойност на имота в резултат на направените
подобрения.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Г. АЛ. Н. ЕГН ********** да заплати на М. АЛ. Б., ЕГН
********** и Ж. СТ. Б., ЕГН **********, сумата от 2430 лева – разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8