№ 1713
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Кавракова Аршева
СъдебниНевена Ем. Русева
заседатели:Бойко Ив. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
и прокурора С. Анг. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева
Наказателно дело от общ характер № 20251100201331 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призована на
28.02.2025 г. по реда на чл. 247б от НПК, се явява прокурор С. С..
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. Г. - нередовно призован, се явява лично, като
съобщението за разпоредителното заседание изпратено на адрес гр. София, ул.
****, върната в цялост с отбелязване, че на 10.03.2025 г., 14.03.2025 г.,
25.03.2025 г., лицето не е намерено на адреса.
Адвокат В. – редовно призован на 05.03.2025 г., се явява лично.
АДВ. В.: Моят клиент е уведомен за разпоредителното заседание чрез
мен, наясно е с въпросите които ще се обсъждат в днешното съдебно
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Получил съм препис от обвинителния акт
преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите които ще се разглеждат в
разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМАТА П. Х. К. – редовно призован на 28.02.2025 г. по реда
на чл. 247б от НПК, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Х. -
редовно призован на 20.03.2025 г.
ПОДСЪДИМАТА П. К.: Получила съм препис от обвинителния акт и
разпореждането за насрочване на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ К. С. П. - редовно призован на 28.02.2025 г. по реда
на чл. 247б от НПК, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Г.
М., за когото не е върнат отрязък от призовката за разпоредително заседание.
АДВ. М.: Получил съм препис от разпореждането за насрочване на
делото преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Получил съм препис от обвинителния акт и
разпореждането за насрочване на делото.
МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ – ПОСТРАДАЛ съобразно
обвинителния акт – редовно призован, с връчено съобщение на 16.03.2025 г.
по реда на чл. 247б от НПК и уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
изпраща представител главен юрисконсулт Е.М..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпила по делото молба с вх. №
36509/24.03.2025 г. от Т.П. - Министър на финансите, като представляващ
държавата, с депозирано искане да бъде конституиран като граждански ищец
Министъра на финансите, и с молба за представяне на незаварен препис от
обвинителния акт срещу подсъдимите. С резолюция на съдия-докладчика по
делото е разяснено, че в действителност като пострадал е налице право за
запознаване с материалите по делото и за правене на необходимите
извлечения, с процесуално основание чл. 247в, ал. 5 НПК. Приложено е
пълномощно за явяващата се в днешното съдебно заседание гл. юрисконсулт
Е.М., с представено пълномощно № П-55/05.03.2025 г. от Министър на
финансите, заверено с печат „вярно с оригинала“.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ запитва на основание
чл. 247в, ал.5 от НПК, дали лицата са имали възможност да се запознаят с
материалите по делото и да направят необходимите извлечения.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме с материалите по делото. Беше
ни предоставена тази възможност.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на явилата се в днешното съдебно заседание гл.
юрисконсулт Е.М. като пълномощник на Министъра на финансите, че
съгласно чл. 84 от НПК, Държавата се явява пострадал от съответните
престъпления, за които е повдигнато обвинение с обвинителния акт срещу
подсъдимите, поради което би могъл да се предяви граждански иск по смисъла
на НПК.
ГЛ. ЮРИСКОНСУЛТ Е.М.: Ясно е това обстоятелство. Представям и
моля да приемете за съвместно разглеждане граждански иск от Министъра на
финансите срещу М. И. Г., П. Х. К. и К. С. П.. Представям преписи и за
страните.
2
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознахме се.
ГЛ. ЮРИСКОНСУЛТ Е.М.: Моля да приемете така предявения
граждански иск за съвместно разглеждане.
СЪДЪТ ИЗИСКА становище от страните по така предявения
граждански иск.
ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че следва да бъде приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск.
АДВ. В.: Уважаема госпожо председател, моля да не се приема молбата
за съвместно разглеждане в наказателното производство по предявения
граждански иск. Затова защото, първо в мотивите на Апелативния съд,
конкретно се сочи, че обвинителния акт не е ясен. За нас нарушено е правото
на защитата, а в същото време прокуратурата представя абсолютно същият
обвинителен акт. Освен това, така както са посочени тези суми, както и
представителя на Министерство на финансите сподели, тя изхожда
единствено и само от обвинителния акт. Ако беше колегата се запознал с
материалите по делото, има две съдебно-счетоводни експертизи, конкретно за
М., може би щеше да има друго становище.
Ето защо, моля да не бъде приет.
АДВ. Х.: Уважаема госпожо председател, ще Ви помоля да не го
приемате този предявен иск, тъй като с колежката разговарях с нея, тя не се е
запознала с доказателствата по делото, видно от което не знае, че преди 5
години тези суми са платени. Поради това, ще Ви помоля да приемете, че е
недопустим гражданския иск на този етап.
На следващо място, моля да имате предвид това което каза колегата
преди малко, без да уточни въпроса за законосъобразността на обвинението,
считам, че на този етап не трябва да се приема така предявения граждански
иск.
АДВ. М.: Уважаеми градски съдии, от името на моя подзащитен ще Ви
моля да не приемате за съвместно разглеждане така предявеният в днешното
съдебно заседание граждански иск. На първо място, поради това, че същият не
отговаря на условията на ГПК, най-малкото защото същият е предявен срещу
тримата подсъдими, без същите да имат качеството на необходими или
задължителни другари в едно гражданско правоотношение, тъй като същите
нямат обвинения за извършено престъпление в съучастие помежду си. Само
на това основание ще следва да не го приемате.
На следващо място, не следва да го приемате на основание това, че
разглеждането на този иск съвместно с наказателното производство би
3
затруднило основното производство в настоящото дело, а именно
наказателното такова.
И на следващо място, в случай, че решите да приемете за съвместно
разглеждане гражданския иск, правя възражение за изтекла погасителна
давност спрямо моя подзащитен.
ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Подкрепям казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМАТА П. К.: Подкрепям казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Подкрепям казаното от моя адвокат.
СЪДЪТ, запознавайки се с така депозирания граждански иск от страна
на юрисконсулта, като представляващ на Министъра на финансите,
констатира следното:
С така депозирания граждански иск юрисконсулта при Териториална
дирекция на НАП – гр. София, упълномощено лице от Министъра на
финансите, предявява граждански иск за сумата от 48 969,58 лева, на
основание чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от ЗЗД срещу М. И. Г., П. Х. К. и К. С.
П., да заплатят солидарно обезщетение за настъпили имуществени вреди за
Държавата в общ размер на 48969,58 лева, ведно със законната лихва срещу
присъденото обезщетение, считано от деня на увредата до окончателното му
плащане. Прави се искане да бъде и конституиран Министъра на финансите,
като граждански ищец в настоящото наказателно производство срещу М. И. Г.,
П. Х. К. и К. С. П..
В настоящия случай от страна на прокуратурата се изразява становище,
че същият следва да бъде приет за съвместно разглеждане.
Защитниците изразяват противоположно становище, като адв. М. се
позовава на изтекла давност. Адв. В. пък от своя страна се позовава на
изплатено данъчно задължение.
Съдът ще посочи следното:
По отношение на К. С. П. е повдигнато обвинение по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, с размер на съответно
избегнато за установяване и плащане данъчно задължение в особено голям
размер, а именно 24 628,09 лв. според обвинителния акт.
По отношение на М. И. Г. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, за съответно избегнато за установяване и
плащане данъчно задължение в размер на 3020 лева според обвинителния акт.
По отношение на П. Х. К. е повдигнато обвинение по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6, и т. 7 от НК, за избегнато установяване и плащане на
данъчно задължение в особено големи размери 21 321,49 лв. според
обвинителния акт.
В така предявения граждански иск на първо място се прави искане за
заплащане на солидарно обезщетение срещу тримата подсъдими за настъпили
имуществени вреди за Държавата, в съответен размер 48969,58 лева, ведно със
4
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на увредата
до окончателното му плащане. Сочи се, че в резултат на описаното по
обвинителния акт престъпление обвиняемите са причинили имуществени
вреди на държавата, с което е ощетен републиканският бюджет с 3020 лв.
невнесен корпоративен данък от „Богдан 93“ ЕООД, 21 321,49 лева,
неправомерно приспаднат ДДС и невнесен корпоративен данък от „Бедитон“
ЕООД и 24 628,09 лв. неправомерно приспаднат ДДС и невнесен
корпоративен данък от „Кра Сто“ ЕООД. Вярно е, че гражданският иск се
предявява за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието от
осъществен деликт, какъвто се претендира в конкретния случай, и не е
съизмерим с размера на съответно установеното данъчно задължение,
дотолкова доколкото данъчното задължение по своя характер е ликвидно и
съответно изискуемо към момента на установяването му и настъпването на
падежа му, съгласно закона.
В конкретния случай обаче, на първо място, съдът констатира, че по
отношение на нито едно от подсъдимите лица съгласно обвинителния акт не е
повдигнато обвинение за извършване на деяние в съучастие от една страна. От
друга страна приемането на съответния граждански иск при условие, че
същият не е конкретизиран по отношение на всеки един от подсъдимите, със
сигурност би затруднил процеса. Гражданският иск е и неясен и не отговаря
на чл. 85, ал. 1 от НПК поради причина, че размера на вредите веднъж се сочи
по дружества и се изтъква, че е формирана вреда от невнесения данък, а
впоследствие се иска солидарно, обща сума от всички подсъдими. Съвсем
отделен е въпроса, че съгласно направеното възражение, (съвсем основателно
от страна на защитата в лицето на адв. М.), погасителната давност в
конкретния случай за съответното задължение е изтекла, доколкото същата е 5
годишна, включително и от непозволено увреждане. Съгласно тълкувателната
практика на ВКС и най-вече ТР № 5 от 2005 г. по Тълкувателно дело № 5 от
2005 г. на ВКС, тъй като в конкретния случай не е било направено искане за
конституиране на граждански ищец при предходното гледане на наказателното
производство, не може да се направи извод, че съответно давността е била
спирана или прекъсвана. Прилага се принципа, че вземането възниква от деня
на откриването на дееца и от тогава то става изискуемо, като давността тече от
извършването на деликта. Давността не се прилага служебно, но възражение е
било релевирано от единия защитник. Доколкото искът е солидарен това
обхваща и останалите. В заключение, относно приемането за разглеждане на
гражданския иск в наказателното производство от една страна, съдът намира,
че по отношение на него е отправено възражение за изтекла давност. На
следващо място, така формулиран гражданския иск не отговаря на
изискванията на процесуалния закон и на последно място същият ще затрудни
процеса, макар последното да е практически безстойностно като мотив, с
оглед изтъкнатите по-горе съображения.
Водим от всичко гореизложено, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на финансите за
приемане за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
5
на граждански иск срещу М. И. Г., П. Х. К. и К. С. П., за нанесени щети в
размер на 48969,58 лева, по НОХД № 1331/2025 г. по описа на СГС, НО, 41
състав, които същите да заплатят солидарно като обезщетение за настъпили
имуществени вреди от така повдигнатите им обвинения за Държавата в
посочения размер, ведно със законна лихва срещу присъденото обезщетение,
считано от деня на увредата до окончателното му изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест отделно от
присъдата.
СЪДЪТ ОСВОБОДИ от залата главен юрисконсулт Е.М..
СЪДЪТ ИЗИСКВА СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НА основание чл. 248 НПК, СЪДЪТ ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ ЛИЦА:
К. С. П. - роден на **** г. в гр. Перник, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. София, ул. ****,
работи като охранител, с ЕГН: **********.
Самоличността на подсъдимия К. С. П. снета по представена лична
карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия К. С. П..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия К. С. П. в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ К. С. П.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
П. Х. К. – родена на **** г. в гр. София, българка, българска гражданка,
разведена, неосъждана, със средно образование, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. „Красно село“ ****, с ЕГН: **********.
Самоличността на подсъдимата П. Х. К. снета по представена лична
6
карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимата П. Х. К..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимата П. Х. К. в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМАТА П. Х. К.: Разбирам правата си, предвидени в НПК. Не
правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
М. И. Г. - роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес: гр. София, ул.
****, с ЕГН: **********.
Самоличността на подсъдимия М. И. Г. снета по представена лична
карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия М. И. Г..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия М. И. Г. в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. Г.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО
ЧЛ.248 НПК.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал.1, т.1 от
НПК, дали делото е подсъдно на съда.
СТРАНИТЕ (поотделно): Делото е подсъдно на съда.
СЪДЪТ намира, че настоящото НОХД № 1331/2025 г. с оглед така
повдигнатото обвинение е подсъдно на СГС, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Делото - НОХД № 1331/2025 г. по описа на СГС, НО, 41 състав е
подсъдно на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал. 1, т. 2
от НПК, дали има основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
7
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните, намира, че не са
налице предпоставките за спиране и прекратяване на наказателното
производство,поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЯМА ОСНОВАНИЯ за прекратяване и спиране на наказателното
производство по НОХД № 1331/2025 г. по описа на СГС, НО, 41 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл.248 ал.1 т.3
НПК има ли допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите или на пострадалия.
ПРОКУРОРЪТ: В принципен план считам, че няма спор, че Решение
№ 76 от 2025 г. на Апелативен съд – гр. София няма обвързваща сила по
отношение на настоящия решаващ съд. Действително в същото са посочени
допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, но все
пак считам, че същите не следва да се разглеждат като съществени, доколкото
от обвинителния акт могат да бъдат извлечени фактите, за които подсъдимите
са предадени на съд и съответната правна квалификация.
АДВ. В.: Почитаема госпожо председател, моля да не давате вяра и да
не кредитирате становището на прокурора, тъй като очевидно прокурора не
влага необходимия правен смисъл на изложените мотиви в Решението на САС
№ 76 от 19.02.2025 г. В мотивите на въззивния съд много ясно сочи, че има, за
обвинението конкретно страда от съществени пороци, в резултат на които не
може да се организира адекватна защита. Според същия съд, цитирам
„обвинението не е ясно, недвусмислено, не е формулирано“. САС подчертава,
че точно това условие не е било изпълнено още при изготвяне на
обвинителния акт, което обстоятелство предходния състав от СГС е допуснал
същинското разглеждане на делото, без да е надлежно очертан предмета на
доказване по него, стр. 2 от Решението на въззивната инстанция.
Относно повдигнатото първоначално обвинение на моя подзащитен М.
Г., считам, че то е незаконосъобразно. В случая няма извършено от
подсъдимия Г. виновно деяние, липсват доказателства, че Г. е знаел
обстоятелството, че предадените му от неустановено по делото лице фактури,
са неистински. Установено е, че тези фактури са осчетоводени от
счетоводителя на фирмата, свидетеля Т.Т.. Твърдението на защитата, че няма
налице извършено деяние се подкрепя и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза.
СЪДЪТ НАПОМНЯ разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК на адв. В..
8
АДВ. В.: Аз бих искал да обърна внимание все пак на почитаемия съд,
че всъщност моя подзащитен е изплатил и дори е надплатил данъчните си
задължения. Но само госпожо председател, 5 години той е в качеството на
подсъдим. Ето защо, аз твърдя, че в случая наистина по отношение на него не
е консумиран престъпен състав.
АДВ. М.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, по време на ДП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели да нарушаване правото на защита на
моя подзащитен К. П., което ще наложи връщане на делото и следва да ви
мотивира да върнете делото на прокурора, за отстраняване на тези така
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място е счетено, че посредствения извършител не е моя
подзащитен, така както е конструиран обвинителния акт, а неговата
счетоводителка, свидетелка по предишното дело С.М. и съответно по ДП,
което на практика е невъзможно в случая, тъй като тя се явява по смисъла на
НК фактически извършител, а не посредствен такъв. Това е първото допуснато
съществено нарушение, което е отстранимо и съответно подлежи на саниране
от страна на прокуратурата.
На следващо място, в обвинителния акт не са посочени всички
неистински документи, които според прокуратурата са такива с невярно
съдържание. Според обвинителния акт такива документи са единствено
фактурите в обстоятелствената част, а в последствие в диспозитива на същия
се появяват и дневници за покупки, дневници за продажби на фирмата на моя
подзащитен „Кра Сто“, което от своя страна накърнява неговото право на
защита и пречи същото да бъде обективирано в съответните правни действия
от моя страна, като негов защитник.
И на последно място, по отношение на формираното задължение и
предявено обвинение по реда на чл. 255 от НК, по отношение на следващ се за
заплащане годишен корпоративен данък, не е описано по съответния начин,
начина на извършване на това престъпление. Поради което и на това
основание същото е отстранимо съществено нарушение.
Ще Ви моля, да върнете делото на прокурора за отстраняване на така
допуснатите съществени нарушения.
АДВ. Х.: Присъединявам се към становището на колегите, като считам,
че на ДП са допуснати съществени отстраними нарушения на правото на
защита на подзащитната ми П. К.. В тази връзка обръщам внимание на
Решение № 76 от 19.02.2025 г. на САС. Считам, че подробно са разяснени
конкретните нарушения на правата на подзащитната ми.
В тази връзка няма какво да добавя, моля да върнете настоящото
производство на прокуратурата, да си поправи обвинителния акт.
9
Ако прецените пък, че няма допуснато нарушение, моля да се има
предвид, че въпросните суми, които се претендират отдавна са изплатени. Има
достатъчно доказателства по кориците на делото и предвид давностните
срокове, ще обърнете внимание и ще установите, че са изтекли.
ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМАТА П. К.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, намира следното:
Съдът в настоящото производство е длъжен да обсъди допуснато ли е на
ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните права довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия. В
контекста на процесуалния закон, касателно подсъдимото лице, това включва
преценката дали допуснатото нарушение е съществено и отстранимо.
С обвинителния акт са повдигнати обвинения по отношение на К. С. П.
за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, по отношение на П. Х. К. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.
1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7 от НК и по отношение на М. И. Г. за престъпление по
чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК.
Съдът констатира, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на
закона, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК и съответно за нито едно от
подсъдимите лица не е ясно за какво престъпление е привлечено да отговаря в
това му качество.
Съображенията на съда за този извод изхождат от следните
обстоятелства:
По отношение на К. С. П., същият е обвинен за престъпление при
условието на продължавано престъпление, включващо 6 деяния. Пет от тях са
за подаване на справка - декларация по ДДС на 15.02.2016 г., 14.03.2016 г.,
13.07.2016 г., 15.08.2016 г., 14.09.2016 г., а последното е за подаване на
Годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане (ЗКПО) за 2016 г., на 30.03.2017 г. В диспозитива на обвинителния
акт е отбелязано обаче, че периода на осъществяване на престъплението е
15.02.2016 г. - 14.09.2016 г., като очевидно в този смисъл шестото деяние
осъществено на 30.03.2017 г. остава извън периода на така формираното
данъчно престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи,
че К. П. е бил управляващ и представляващ „Кра Сто“ ЕООД и като такъв
дружеството е имало договор за счетоводни услуги с „Винтич“ ЕООД, с
управител С.М., като справките - декларации за дружеството са подавани с ел.
подпис с конкретен УЕП номер и физическо лице посочено като негов автор, в
удостоверението за УЕП – С.М.. Според обстоятелствената част на
10
обвинителния акт, след снабдяването с фактури на ЕТ „БМД - Д. Г.а“
подсъдимото лице К. П. занесъл същите на свидетелката М.. Последната въз
основа на посочените фактури попълнила и подала 5 броя справки -
декларации по ДДС на 15.02.2016 г., 14.03.2016 г., 13.07.2016 г., 15.08.2016 г. и
14.09.2016 г. В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че това
са фактури с невярно съдържание. За всеки от посочените 5 периода се сочат
отразени в справката - декларация по ДДС 0 лева, в клетка № 50, и
действителния размер на ДДС за прокурора в периода. В обстоятелствената
част на обвинителния акт се сочи, че за периода месец 01.2016 г., данъчните
фактури са били за доставка на услуги. Същевременно посочените фактури №
2618/19.01.2016 г. и № 2620/28.01.2016 г., са описани като фактури с предмет
на сделка „покупка на стоки“. В диспозитива на обвинителния акт се твърди,
че посредствения извършител и на 6-те деяния е С.М. (въз основа на сключен
договор за счетоводни услуги с дружеството), а не подсъдимия, както се сочи
в обстоятелствената част на акта. От друга страна, в диспозитива се сочат като
документи с невярно съдържание отчетните регистри - дневници за покупки и
дневници за продажби, и в петте пункта на това обвинение, каквито твърдения
в обстоятелствената част на обвинителния акт няма. Там има твърдения само
за документи с невярно съдържание и, че това са съответните фактури.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че и по 5-те
пункта, К. П. е приспаднал неследващ се данъчен кредит, каквито твърдения в
обвинителния акт в неговата фактическа част въобще липсват. Директно в
обвинителния акт, в диспозитивната част е инкриминирана както т. 7 по ал. 1
на чл. 255 от НК, така и ползването на отчетните регистри, като документи с
невярно съдържание по т. 6 на ал. 1 на чл. 255 от НК. Не е посочен и размера
на неследващия се данъчен кредит за всеки период. Съвсем друг е и въпроса,
че при сборуване на сочените данъчни задължения, в първите 5 пункта,
посочената в обвинителния акт сума е несъответна, като това е логично
несъответствие изводимо от очевидната математическа грешка, установима
още в първия данъчен период.
Касателно 6-ия пункт на обвинението на подсъдимия К. П., съдът ще
посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са отразени
единствено фактическите действия на С.М. по подаване на годишна данъчна
декларация на 30.03.2017 г., чрез ел. подпис, въз основа на подадени от К. П.,
описани първични счетоводни документи – фактури. В диспозитива е
посочено, че разходите на дружеството се увеличават, а печалбата намалява
чрез отчетени доставки на ЕТ „БМД - Д. Г.а“. В обвинителния акт всякакво
описване на начина, на осъществяване на деянието по този пункт на
обвинението липсва. В същото време по този пункт е налице и вътрешно
противоречие в самия диспозитив. Веднъж се говори за подадени справки-
декларации в множествено число, а веднъж за годишна данъчна декларация.
Какъв е бил размера на данъчната основа за определяне на корпоративния
данък е неясно. В обвинението се сочи, че годишната данъчна декларация е за
2016 г., но същевременно се твърди, че само за определени месеци от 2016 г. са
11
декларирани неполучени доставки. Дали дружеството е имало положителен
финансов резултат и как е преобразуван счетоводният финансов резултат,
следва да бъде обяснено в обвинителния акт. Като следва да бъде обяснено и
какъв е бил данъчният период за определяне на корпоративния данък, и как
според прокурора се увеличава счетоводния финансов резултат, кои именно
счетоводни разходи не са признати и какво в действителност е декларирало
лицето.
В този смисъл, обвинението на К. П. категорично не отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и начина на осъществяване на
инкриминираното деяние, какъвто следва да бъде заложен в сезиращия съда
документ, по този пункт на обвинението липсва. Престъплението по чл. 255
НК е нетипично двуактно, в предложението на т. 2 по ал. 1 на чл. 255 НК и
изисква деецът да подаде декларация, в същата да е налице лъжливо
деклариране и съответно да е налице неплащане на данъчното задължение,
което да е в големи размери, и да не е постъпило в държавния бюджет. В този
смисъл, според настоящия съдебен състав двете изречения касаещи и тримата
обвиняеми относно субективната страна на вменените им престъпления, са
крайно недостатъчни.
По отношение на П. Х. К., по така повдигнатото й обвинение по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7 от НК, в диспозитивната част на
обвинителния акт въпреки текстовото отразяване на повдигнатото обвинение
при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, липсва цифрова връзка по обвинението с
чл. 26, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че
същата като управител на „Бедитон“ ЕООД, занесла фактури в счетоводна
къща „Ка Ел финанс“ ЕООД и ги оставила на Л.Л.Л., от когото на 14.04.2016 г.
била подадена справка - декларация ДДС за дружеството. Посочено е в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че към нея е бил приложен
дневник за покупки, за месец 08.2016 г., който се явява документ с невярно
съдържание, както и, че фактурите не са били отразени счетоводно в ЕТ „БМД
– Д. Г.а“. Макар да се твърди, че П. К. е знаела, че по отношение на
въпросните 6 броя фактури от 2015 г., за услуги няма настъпило данъчно
събитие, никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт няма
твърдение, че това са документи с невярно съдържание. Фактурите са
посочени като такива за П. К. едва в диспозитива на обвинението, като
документи с невярно съдържание, заедно с отчетните регистри, като дневника
за покупки вече е от месец март 2016 г. Това се явява процесуално нарушение,
доколкото не е процесуално допустимо подобно несъответствие в
обвинителния акт между факти и квалификация.
По същия начин стой въпроса и с факта, че в диспозитива на
обвинителния акт не П. К. е посредствения извършител, а Л.Л., чрез негови
действия, като посредствен извършител. Отново едва в диспозитива на
обвинителния акт се е случило така, че П. К. е приспаднала и неследващ се
данъчен кредит, по въпросните фактури с подадена справка – декларация по
ДДС от 14.04.2016 г., без това да е описано въобще в обстоятелствената част
12
на обвинителния акт.
Относно инкриминираното от прокурора на 26.03.2017 г. подаване на
годишна данъчна декларация по ЗКПО от П. К. чрез Л.Л., съдът ще посочи, че
според обстоятелствената част на обвинителния акт, фактическите действия са
били осъществени от счетоводителя, а в диспозитива на обвинението
посредствения извършител е именно Л., което е невъзможна теоретична
конструкция. Това обвинение на П. К., по този пункт, също е твърде неясно,
доколкото се описват общо 5 броя фактури за 2015 г., за услуги от ЕТ „БМД –
Д. Г.а“, а се твърди в диспозитива, че това е за отчетния период януари,
февруари, юни, юли и август 2016 г.
Посоченото по-горе касателно обвинението за годишната данъчна
декларация по ЗКПО на К. П. във връзка с дължимия обхват на описваните
факти по това обвинение на П. К. за ГДД по ЗКПО важи и тук. Следва да се
посочат размер на данъчната основа, счетоводен финансов резултат и какво е
декларирано от лицето.
Касателно така повдигнатото обвинение на подсъдимия М. Г. по чл. 255,
ал. 1, т. 2 от НК, използваната конструкция от прокурора и тук страда от
същата невъзможност за разбиране, както от състава на съда, така и от
обвиненото лице. В обстоятелствената част на обвинителния акт М. Г. като
управляващ и представляващ „Богдан 93“ ЕООД подавал чрез унифициран ел.
подпис на фирмата титуляр на УЕП – „Т. Консулт“ ЕООД, с конкретен номер
на Т.Т. справки - декларации на дружеството. М. Г. занесъл общо 6 броя
фактури в офиса на „Т. консулт“ ЕООД и въз основа на тях Т.Т. подал
декларация по ЗКПО, в която посочил данъка за внасяне в размер на 2815,23
лева, вместо 5835,23 лева. Финансовия резултат бил манипулиран чрез
включване на отчетните документи, твърдяно, че са издадени от ЕТ „БМД - Д.
Г.а“, като бил намален със сумата от 3020 лева. В диспозитива отново Т.Т. е
оповестен за посредствен извършител, което както бе посочено по-горе е
несъответно на твърдението, че деецът е самият Г.. Съдът и тук ще акцентира,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на начина
на осъществяване на самото деяние от М. Г., като ще допълни, че простото
носене на фактури в едно счетоводно дружество, по никакъв начин не описва
изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, доколкото дори липсва
описание дали лицето е одобрявало подаването на годишната данъчна
декларация, въз основа на твърдения от прокурора сключен договор за
счетоводно обслужване.
В коментара следва да се включи и становището на съда, че липсва
описание, и в диспозитива и в обстоятелствената част на акта, какво точно е
декларирано в годишната данъчна декларация, а именно каква е фактическата
стойност и декларираната такава, какъв е данъчният финансов резултат за
периода, върху каква сума и какво е невярното деклариране от лицето.
Съдът ще изтъкне, че конструкцията форматирана в диспозитива на акта
от прокурора и за тримата подсъдими, в която тримата счетоводители са
13
обявени за посредствени извършители е пренесена още от обвинението в ДП,
като това касае всички направени по-горе ремарки, касаещи диспозитивната
част на обвинението по обвинителния акт.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, за прекратяване на
съдебното производство. Допуснатите нарушения в досъдебната фаза на
процеса са съществени, поради причина, че е нарушено правото на всички
подсъдими да научат за какво престъпление са обвинени и са привлечени в
това им качество. Процесуалното нарушение е и отстранимо чрез връщането
на делото в досъдебната фаза на процеса, където сочените нарушения следва
да бъдат отстранени и съответно прокурорът да вземе окончателно
становище, от гледна точка на конструкцията и описанието на твърдяното от
него обвинение, по отношение на всеки от подсъдимите.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т.
1, вр. ал. 3 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1331/2025 г. на
СГС, НО, 41 състав, поради допуснати съществени и отстраними нарушения
на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатите нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок
от днес, по реда на Глава 22 от НПК.
Копие от протокола да се изпрати на защитниците по имейл, след
изготвянето му.
Съдебното заседание приключи в 15:15 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
14
Секретар: _______________________
15