Решение по дело №1711/2019 на Районен съд - Разград

 

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

              Номер           325                              18.09.2020 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На         девети септември                                                    две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.  №1711/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и  чл.86 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от  „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу    Г.С.А. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 769,94 лв. главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата  91,90 лв. договорна лихва за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2018 г.,  580,80 лв.  застрахователна премия за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2018 г., 77,44 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2018 г.,  48,82 лв. обезщетение за забава за периода 02.10.2018 г. – 02.04.2019 г. и сумата 37,29 лв. лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 02.01.2018 г. – 02.04.2019 г.  Твърди, че на 15.08.2017 г. между Г.С.А. и „Микро Кредит“АД е сключен договор за  паричен заем №1118-10169122  за сумата 1100 лв. за срок от 12 месеца при уговорена договорна лихва в размер на 192,76 лв.  Твърди също така, че ответникът е поискали  сключване на договор за допълнителни услуги , които са били описани в приложение №1 към договора. , че уговорената цена на тези услуги е 116,16 лв., която е следвало да бъде заплатена на 12 равни месечни вноски по 9,68 лв., че ответникът сключил и застраховка „Защита“ със застрахователна компания „Уника“,  с посредничеството на „Микро Кредит“АД, който заплатил застрахователната премия, а ответникът се задължил да върне сумата 871,20 лв. на 12 равни месечни вноски по 72,60 лв. , че ответникът е изпаднал в забава при изплащането на тези вноски, както и че му е начислено обезщетение за забава.  Признава, че е платена сумата 760,04 лв., с която са погасени : 330.,06 лв. главница, 100,86 лв. договорна лихва     38,72 лв. по договор за допълнителни услуги и 290,40 лв. застрахователна премия. Сочи, че с приложение №1 от 10.04.2018 г.  към  договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.  „Микро Кредит“АД е прехвърлил на ищеца вземането към ответника, че прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че същият е направил такова уведомяване. Също така сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№663/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът  е получил исковата молба по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва предявените искове в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания счита, че  същите са доказани, но изрично заявява, че желае съдът да направи преценка за това дали клаузите по договорите, на които се позовава ищеца са неравноправни.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

            На 15.08.2017 между ответника Г.С.А. и „Микро Кредит“АД е сключен договор за  заем №1181-10169122. С него е уговорено  заемодателят да предостави на заемателя сумата 1100 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 12 весечни вноски по 107,73  лв. всяко от тях. Като обща сума за плащане е посочена 1292,76лв., респ. 192,76 лв. договорна лихва съответно годишния лихвен процент е 30,91%.  Като чиста сума за получаване от заемателя е посочена 652,40 лв., респ. удържана административна такса от 55 лв. и рефинансирана 392,60 лв.

             В договора е посочен и погасителния план  с размера на всяка от вноските.

По делото е представен и договор за допълнителни услуги, който видимо е със шрифт, по-малък от 12. Видно от текста на договора,  предметът на  същия са допълнителни услуги, като в посочения пакет „преференциално обслужване“ са включени: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка *** „Микрокредит“АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микрокредит“АД, право за участие в специални промоции, преференциялно обслужване в офиса, преференциално одобрение. Цената за това е по 9,68 лв. месечно в продължение на 12 месеца. Записано е и ползването на застраховка Защите пакет „Премуим“ за срок от 12 месеца при месечна вноска от 72,50 лв. В същия договор е посочена възможността допълнителни услуги да се предоставят на база Искане за допълнителни услуги.

            Представена е и застрахователна полица за застраховка „Защита“, по която застрахован е ответника, застраховател е ЗК“Уника Живот“АД, а застрахователен посредник - „Микро Кредит“АД. И тази полица е със шрифт видимо по-малък от 12.

            С рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба на вземания „Микро Кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД  са се договорили, че първият като цедент ще прехвърля на втория като цесионер регулярно ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера, при условията и в сроковете, определени в този договор. В т.2.2. от договора е записано, че цедентът ще предоставя на цесионера опис нап вземанията, подлежащи на прехвърляне във вида и формата на Приложение №1 към договора между 7 и 10-то число на всеки месец. В т.4.1. е посочено, че прехвърлителният ефект по отношение на вземанията, предмет на всяко регулярно прехвърляне настъпва след като цесионерът потвърди получаването на месечния опис от цедента, а след получаване на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне. С допълнителни анекс от 11.12.2015 г., 16.12.2016 г., 22.01.2018 г. и 14.01.2019 г. са договорени допълнителни условия по договора за цесия. 

            С потвърждение /л.29/ „Микро Кредит“АД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на 10.04.2018 г., а в приложение №1 от тази дата /л.31/  е записано името на ответника със заем №1181-10169122 с главница 1100 лв., договорна лихва 192,76 лв., общо дължимо по кредита 2380,12 лв., остатък главница 769,94 лв., остатък лихва 91,90 лв., общо дължимо 1520 лв. и дата на последно плащане 15.01.2018 г.

            „Микро Кредит“АД е упълномощил /л.30/ „Агенция за събиране на вземания“ЕАД   да уведоми от негово име всички длъжници по  рамков договор от 16.01.2015 г., както и да извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежно уведомяване на длъжниците по вземанията. По делото са приложени две уведомителни писма за извършеното прехвърляне, като няма доказателства същите да са съобщени на длъжника, преди връчването им ведно с исковата молба по реда на чл.47 от ГПК.

            Според  заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза след сключването на договора ищецът е предоставил на ответника сумата 652,40 лв., което е било удостоверено в този договор. Ответникът е заплатил в изпълнение на договора за заем сумата 760,04 лв. Същите са били отнесени от кредитора съответно за погасяване на главница –330,06 лв., лихва –100,86лв., допълнителни услуги –38,72 лв. и 290,40 лв. застрахователна премия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените искове са  по реда на чл. 422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски кредит, както и за допълнителни услуги и застрахователна премия по договор във връзка с договора за кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор, прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество, съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва, съответно на сумите по договора за допълнителни услуги.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Микро Кредит" АД-гр. София и Емрах Недрет Дилявер са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума. С подписването на договора ответникът е потвърдил, че е получил сумата от кредитора, същият е погасил и част от вноските по договора. Същият не е ангажирал доказателства, че е изпълнил в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на ищцовото дружество - на "Агенция за събиране на вземания"ООД, както и че цесията е била надлежно съобщена на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към него на назначения му особен представител.

Първият спорен въпрос по делото е дали с договора за цесия, който е от 16.01.2015 г. е било прехвърлено и задължението на ответника, което е възникнало от договор за заем сключен на 15.08.2017 г. Видно е от договора за продажба и прехвърляне на вземане, същият е рамков и съгласно пар. 2 от този договор страните по него са се съгласили, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станали ликвидни и изскуеми вземания и тези вземания ще се индивидуализират в опис във вид и форма на Приложение № 1, което е неразделна част от договора и страните са се съгласили да прехвърлят и нови вземания при спазване на договора на месечна база. Следващите вземания ще се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване то става неразделна част от договора и то ще има силата на допълнително споразумение изменящо го. Съответно по делото е представено такова ново Приложение № 1 от 10.04.2018 г., подписано от цедента и цесионера, което съгласно горецитираното е станало част от първоначалният рамков договор и следователно е породил прехвърлителното си действие между страните и е прехвърлил надлежно на ищеца процесното вземане по договора за заем срещу ответника. За извършената цесия ответникът е бил надлежно уведомен, чрез пълучаване на препис от исковата молба от назначеният му от съда особен представител. Настоящият състав на съда счита, че с връчване на исковата молба и приложените към нея документи по реда на чл.47 от ГПК, част от които е уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се постига ефектът на надлежно уведомяване, респ. прехвърлянето на вземането е породило действието предвидено в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като в този смисъл е налице и практика на ВКС. В конкретния случай по делото в рамковият договор в т. 4. 4 страните са се договорили, че старият кредитор упълномощава новия да уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземаниятаи на последният му се предоставя пълномощно за това. В своята практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание чл. 235 от ГПК. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, тъй като разпоредбата на чл.47 от ГПК сочи, че с изтичането на двуседмичния срок, посочен в уведомлението за получаване на книжата, същите се считат връчени. Връчването на тези книжа впоследствие на особения представител има за цел единствено и само да осигури осъществяването на правната защита.

Също така следва да се отбележи още, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, поради което длъжникът може да възразява успешно за недължимост, поради липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението (в този смисъл Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г. о.). Ето защо сама по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието (непораждането) на дълг към новия кредитор- в случая ищецът по делото.

Въпреки че назначеният на ответника особен представител не е направил конкретни възражения срещу претенцията за заплащане на застрахователна премия и сума за допълнителна услуга по договора за допълнителни услуги и срещу размера на договорната лихва и годишния процент на разходите, съдът следва с оглед характера на договора – такъв за паричен заем от потребител, служебно да провери тези договори за наличие на неравноправни клаузи.

По отношение на претенцията за заплащане на сума за закупен от длъжника пакет от допълнителни услуги, имащо характера на главно вземане, Съдът счита, че следва да разгледа този  договор като допълнителен спрямо договора за кредит, тъй като същият няма самостоятелно съдържание. В случая не става дума за основна престация и цена на същата, поради което стрямо всички уговорки в договора следва да се приложат разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, респ. да се извърши преценка дали същите са неравноправни. Предвиждането на възнаграждение за някакви бъдещи, неясно определени "услуги" води до липса на еквивалентност на престациите по основния договор. По този начин се позволява на кредитора да реализира приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо съдът намира, че в случая  тази уговорка към договора за заем, представена като отделен договор, не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати неоснователно, което не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Действително законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на договора /чл. 9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. На следващо място, ЗПК /чл. 10а/, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит, но нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. При разглеждания казус, се установи, че за услугата "безплатно внасяне на вноските" се изисква възнаграждение за изпълнение на задължението на кредитора да приеме изпълнението на длъжника по договора за заем. Отделно от това, както е посочено и по- горе, пакетът включва още четири "услуги", като нито в договора, нито в общите условия има яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка "услуга", нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Поради изложеното заключава, че искът за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 77,44 лв. е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Поради неоснователност на това главно вземане, неоснователна е и акцесорната претенция за мораторно обезщетие, в размер на 37,29 лв.

По отношение на претенцията за заплащане на сума за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, Съдът намира, че така постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "Микро кредит"АД е поело задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора.

Съдът намира, че доколкото по делото не са представени надлежни писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не може да се направи и извод за валидност на полицата. Следователно и претенцията за сумата от 580,80  лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Само за пълнота следва да се отбележи и че е очевидно /и без да са необходими специални знания/, че представеният договор за допълнителни услуги и полицата са с изключително ситен шрифт/под 12/, което налага извод за недействителността му съгласно чл. 22 от ЗПК. Това сочи, че ответникът не се е запознал надлежно със съдържанието на същите. Ето защо Съдът, че искът за заплащане на застрахователна премия е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Уговореният в договора за кредит ГПР е в рамките, предвидени в чл.19 , ал.4 и ал.5  от Закона за потребителския кредит. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%, след което и понастоящем е -0, 00%. С оглед нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР е в рамките на допустимия максимум, но не нарушава законовоопределената граница и поради това уговорените клаузи за възнаградителна лихва и ГПР не са нищожни.

На съда е известна съществуващата съдебна практика възприемаща извода, че възнаградителна лихва над посочения трикратен размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т. к. противоречи на чл. 26 от ЗЗД, но намира, че не е относима в настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца връщане на предоставената в заем парична сума и уговорената върху нея договорна лихва, като предвид недължимостта на уговорените суми за допълнителни услуги и застраховка, съдът следва да съобрази дължимата сума като бъдат съобразени плащанията, извършени от ответника и отнесени от кредитора за погасяване на допълнителните услуги и за застраховка в общ размер от 329,12 лв. Тази сума следва да се отнесе само за погасяване на главница, тъй като в погасителния план не са посочени отделно главница и договорна лихва, за да бъдат съобразени при погасяване на вземането.  Така непогасената част от главницата остава 440,82 лв. и само в тази част искът следва да бъде уважен, като в останалата част – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид това и лихва за забава се следва само върху непогасената част от главницата по сочените по-горе вноски, която сума съдът следва да определи чрез електронен калкулатор. Законната лихва за неплатените вноски от датата, следваща уговорената дата на изпълнението, до датата на подаване на заявлението - 02.04.2019 г. е в размер  на 45,67 лв. и в този размер искът за обезщетение за забава на задължението за връщане на взетата в заем сума е основателен и доказан.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца по процесният договор за заем сумата от 440,82 лв. главница, 91,90  лв. договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.2018 г. и 45,67 лв. обезщетение за забава върху непогасените вноски за главница за периода от 02.01.2018 г. до 02.04.2019 г.

Искът за заплащане на главница в останалата му част до предявените размери – за главница за разликата над 440,82лв. до претендираните 769,94 лв., както и исковете за 77,44 лв. за допълнителни услуги за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.2018 г., за 580,80  лв. за застрахователна премия по договор за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.2018 г. и за 37,29 лв. лихва за забава върху сумата дължима за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 02.01.2018 г. до 02.04.2019 г. са неоснователни и недоказани.

            На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Тези разноски в случая са в размер на 767,88 лв., респ. ответникът следва да възстанови от тях 276,51 лв. на ищеца. На последния дължи и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответникът дължи и разноските по ч.гр.д. №663/2019 г. в размер на минималната д.т. за този вид производство, а именно 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.А., ЕГН **********,***, че същият дължи на  от  „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор, сумата 440,82 лв.  /четиристотин и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки/ по договор за паричен заем №1181-10169122 от 15.08.2017 г., сключен с„Микро Кредит“АД, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 91,90  лв. /деветдесет и един лева и деветдесет стотинки/договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.2018 г.  и сумата 45,67 лв. /четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ обезщетение за забава върху непогасените вноски за главница за периода от 02.01.2018 г. до 02.04.2019 г., които са част от задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1713/04.04.2019 г. по ч.гр.д.№663/2019 г. по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* срещу Г.С.А., ЕГН **********,*** за установяване на задължение за заплащане на главница в останалата му част до претендираните 769,94 лв. и иска за заплащане на обезщетение за забава в останалата му част до първоначално предявения размер от 48,82 лв., както и исковете за 77,44 лв. за допълнителни услуги за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.2018 г., за 580,80  лв. за застрахователна премия по договор за периода от 01.01.2018 г. до 01.08.2018 г. и за 37,29 лв. лихва за забава върху сумата дължима за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 02.01.2018 г. до 02.04.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

            ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГНс постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева / за разноски  и 50 лв.  /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 663/2019 г., както и 276,51 лв. /двеста седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ разноски  и 100 лв. /сто лева / юрисконсултско възнаграждение по  настоящото дело.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №663/2019 г.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: