мотиви
Обвинението срещу
поде. И.Н.Н. е по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. I във вр. е чл.
29, ал. 1 б. « А « и б. « Б « от НК за това, че на 28.03.2016 г. в град Стара
Загора при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща
стойност 982,40 лева от владението на другиго - Б.П. - без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з.
се признава за виновен.Защитникът му - адв. К. пледира за минимално наказание.
Съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск
от пострадалия Б.П. против поде. И. Н. за сумата 982,40 лева обезщетение за
причинените имуществени вреди в едно със законната лихва считано от датата на
непозволеното увреждане - 28.03.2016 г. - до окончателното изплащане на
главницата.
Пострадалият П. бе
конституиран като граждански ищец в процеса с повереник адвокат З. .
Представителят на
Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението и взема становище,
че гражданският иск е основателен.
Съдебното следствие
е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК - съкратено
съдебно следствие.
От направеното
самопризнание на подсъдимите в с.з. и събраните на досъдебното производство
доказателства, установени с доказателствени средства - показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение - преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
На
28.03.2016 г. свидетелят Б. П. трябвало да напусне жилището си и оставил
ключовете на поде. И. Н..
Последният
решил да отнеме част от вещите и да ги заложи с цел да получи парични средства.
Поде. Н.
изнесъл от жилището преносим компютър марка „ Тошиба" и го заложил в
близката заложна къща, където служителят - св. Х. - му заплатирл 200 лева.
След
това подсъдимият се върнал отново взел телевизора и го заложил за сумата 70
лева.
Вечерта
св. Н. се върнал в жилището си и установил, че компютърът и телевизора липсват,
след което подал жалба до полицейските органи.
До
приключване на съдебното следствие вещите не са върнати на пострадалия и не му
е заплатено обезщетение.
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия в
с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени с доказателствени
средства - показанията на свидетелите, експертно заключение.
Видно от
заключението на оценъчната експертиза, пазарната стойност на отнетите вещи към
момента на деянието е 982,40 лева.
Следователно
цитраните до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствено възможният извод относно главният факт в процеса - има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор - поде. Н. е автор на процесното деяние,
което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки предвид
установената фактическа обстановка съдът намира, че поде. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ б „ от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Поде. Н.
е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части -прекратил е
фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/
изнесъл е различни вещи от апартамента на пострадалия /и е установил трайна
фактическа власт върху тях / имал е възможност да се разпорежда е отнетите вещи
като със свои, така както намери за добре, което е и направил/.
Видно
от свидетелството за съдимост поде. Н. към момента на деянието е осъждан с
присъди за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 НК , налагано
му е наказание лишаване от свобода включително и над една година изпълнението
на които не е отлагано, което дава основание да се приеме, че настоящото деяние
е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „ А
„ и б. „ Б „ от НК.
Няма
пречка съгласно чл. 30 НК за приложение на чл. 29 НК тъй като не са изминали
повече от пет години от изтърпяването на предишните наказания.
Следователно
престъплението следва да се квалифицира и по чл. 196, ал. 1 т. 1 НК.
От установената в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия
на поде. Н. следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Поде. Н. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове съдът
намира, че поде. Н. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства
- оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и в с.з. за
разкриване на обективната истина и критичното отношение към извършеното деяние,
имотното състояние станало и мотив за извършването на престъплението, а като
отегчаващи - недобрите характеристични данни, високата стойност на предмета на
престъплението.
Следователно
на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, над минимума в съответно на извършеното престъпление и с оглед
постигане целите на чл. 36 НК - 3 години лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК /
съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А,
ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в размер на 3
години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и да се определи за
изтърпяване наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален строг режим .
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С извършеното
престъпление подсъдимият са причинили имуществени вреди на пострадалия /
конституиран и като граждански ищец/, поради което на основание чл. 45 и
следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.
Поде. Н. с
извършеното престъпление е причинил имуществени вреди на пострадалия в размер
на 982,40 лева / експертно заключение/ изразяващи се в намаляване активите на
имуществото му, поради което следва да заплати обезщетение в едно със законната
лихва считано от датата на непозволеното увреждане 28.03.2016 година до
окончателното изплащане на главницата / чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.В
тази част искът е основатален и доказан и следва да се уважи.
По изложените
съображения гражданският иск следва да се уважи като основателен.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл.
189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 38,64 лева /
възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на ОД на МВР Ст. Загора
от подсъдимия съразмерно, както и държавна такса в размер на 50 лева на PC град
Стара Загора за уважената част от гражданския иск.
Подсъдимият
следва да заплати на гражданския ищец и разноските по делото в размер на 400
лева - възнаграждение за повереника.
Причини
- Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ