№ 32775
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110158227 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. Р. П. с ЕГН ********** срещу частния
съдебен изпълнител В. А. Л., рег. номер 780, ареал на действие Софийския градски съд. В
писменото изявление се излагат твърдения, че на 29. 09. 2022 г. съдебният изпълнител е
проникнало без надлежно уведомяване и в нарушение на чл. 226, ал. 3 ГПК, в собствения
имот на ищеца. Твърди, че той (П. Р. П.) и недвижимият му имот са поставени извън
пределите на изпълнителния лист. Иска от административния съд да установи, че чл. 226,
ал. 3 ГПК изключва чл. 114 от Закона за собствеността по отношение на "ищеца", като това
поставя П. Р. П., собствеността и пълните му вещни права извън пределите на съответния
изпълнителен лист, както и че съдебният изпълнител не е имал и няма права да извърши
изпълнителни действия спрямо собствеността и пълните му вещни права.
Административният съд - София-град е прекратил делото и го е препратил по подсъдност на
Софийския районен съд, приемайки, че става въпрос за обжалване на законосъобразността
на действия на съдебен изпълнител, което е от компетентността на последния.
След като прецени твърденията в исковата молба, Софийският районен съд направи
следните правни изводи.
Писменото изявление на П. Р. П. съдържа от една страна твърдения за незаконосъобразно
предприети действия по принудително изпълнение от съдебен изпълнител (видно от
мотивите на съдебния изпълнител - изнасяне на публична продан на недвижим имот след
съдебна делба), а от друга страна - две искания. Първото искане е за установяването на факт
- че е налице предвидено в закона изключение, което обуславя незаконосъобразността на
предприетите от съдебния изпълнител принудителни действия. Второто искане е да се
установи, че съдебният изпълнител не е имал правомощия да осъществи действия на
принудително изпълнение.
Преценката за допустимостта на иска се прави въз основа на твърденията и исканията,
формулирани от страната. Тази преценка е изцяло формална и не зависи от провеждането на
1
каквато и да била доказателствена анализа (което е свързано с преценката на
основателността на иска). В дадения случай се твърдят действия по принудително
изпълнение от страна на съдебен изпълнител, но се иска единствено установяването на
незаконосъобразността им. Липсва формулирано искане за отменяването им като
незаконосъобразни. Прочее, ако подобно искане беше формулирано от ищеца, то щеше да
придаде на исковата молба характер на жалба срещу действия на съдебния изпълнител по
чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК - насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът
смята за несеквестируемо. Тук следва да се отбележи, че по начало действията на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване, се обжалват пред окръжния съд по мястото на
изпълнението (чл. 436, ал. 1 ГПК), а не пред районния съд. Единственото изключение е
обжалването на глоба, наложена от съдебния изпълнител на трето лице (93, ал. 2 ГПК).
Всички останали обжалваеми действия на съдебния изпълнител са от компетентността на
окръжния съд по местоизпълнението.
Както вече беше изложено обаче, ищецът не е формулирал искане за отменяването на
действието на съдебния изпълнител, което счита за незаконосъобразно - а и
незаконосъобразността, на която се позовава, не е несеквестируемостта по смисъла на чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК, а непротивопоставимост на невписан акт съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК;
освен това се иска единствено установяването на тази незаконосъобразност, не и
отменяването на действието по принудително изпълнение. Затова и крайният извод на
Административния съд - София-град да препрати исковата молба по подсъдност на
Софийския районен съд, вместо на Софийския градски съд, е правилен и законосъобразен.
Исковете за установяване на факти обаче (предполагаемата незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнител има характера на обективен факт) са процесуално
допустими единствено в изчерпателно изброените от закона случаи (чл. 124, ал. 4, изр. второ
ГПК). Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се установява отпадането
на правото на принудително изпълнение на взискателя, е иск за установяването на липсата
на право (макар и липсата на това право да обуславя материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение). Освен това този иск може да почива само на твърдения за
факти, осъществили след края на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК). Най-сетне пасивно процесуално
легитимиран по него е взискателят, а не съдебният изпълнител. Затова и съдът не може да
приеме, че е сезиран с иск по чл. 439 ГПК. Налага се изводът, че съдът е сезиран с
недопустим иск за установяването на факт, какъвто законодателството не предвижда. Това е
достатъчно, за да бъде прекратено производството по делото.
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи и следното. Според разбирането на
настоящия съдебен състав в разглеждания случай дори не става въпрос за принудително
изпълнение по смисъла на Част пета ГПК. За принудително изпълнение може да се говори,
когато не се изпълнява доброволно едно безспорно установено парично или непарично
притезание. Съдебните и други актове по чл. 404 ГПК се ползуват с изпълнителна сила и въз
основа на тях се издава изпълнителен лист (със съответни обективни и субективни предели),
2
въз основа на който съдебният изпълнител пристъпва към екзекутиране на длъжника.
Коренно различно стоят нещата при уважаването на иск за съдебна делба. Първо, искът за
съдебна делба е насочен към прекратяването на съсобствеността между съответните лица.
Това е преобразуващ, а не осъдителен иск. Производството по него има характера на спорна
съдебна администрация - съдът оказва само съдействие на гражданите и юридическите лица
да прекратят съсобствеността и всеки да получи реален дял от общата вещ (или
равностойността му). Тоест всяка една от страните в делбата реализира собствените си
права, а не търси осъждане на някоя от другите страни за нейни задължения (с изключение
при приети искания по сметките). Съдебното решение по извършването на делбата,
включително когато делбата се извършва чрез изнасянето на съсобствената вещ на публична
продан, е преобразуващо, а не осъдително по смисъла на чл. 404 ГПК. То не се ползува с
изпълнителна сила (освен евентуално в частта, в която делбеният съд се произнася по
исковете по сметките; както и в частта за разноските, които страните са сторили във връзка с
приетите искания по сметките, в която част решението има характера на определение).
Затова и не може да бъде споделена наложилата се съдебна практика, при която въз основа
на преобразуващото решение се издава изпълнителен лист в полза на някой от
съделителите, който след това да има качеството "взискател", а другият съделител/другите
съделители - "длъжник"/"длъжници". Съдебният изпълнител дължи съдействие на
съделителите въз основа на самото преобразуващо решение. Тези доводи също подкрепят
крайния извод на първостепенният съд, че предявеният иск е недопустим - защото изобщо
не са и налице същински действия по принудително изпълнение. Ищецът няма правен
интерес да обжалва действия на съдебния изпълнител, с които той само му съдейства да
получи равностойността на дела си от съсобствения имот.
Мотивиран от всичко изложено, настоящият състав на Софийския районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ********* 58227 по описа на Софийския
районен съд, 150-и състав, за 2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на П. Р. П. и частния съдебен
изпълнител В. А. Л..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3