РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110109445 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Ж. Т. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу „*, със седалище и адрес на управление: гр. * е предявен
осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да върне на ищцата сумата от 7,50 лв. /седем
лева и петдесет стотинки/, представляваща платена при начална липса на основание такса за
усвояване на сума по сключен между страните Договор за заем Microcredit № 9002-
00006386/11.10.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /19.07.2022 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Прието е за съвместно разглеждане релевираното от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, срещу Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ВЪЗРАЖЕНИЕ
ЗА ПРИХВАЩАНЕ на претендираното вземане от 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/
със вземането от 433,75 лв. /четиристотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща остатък от дължими суми по сключения между страните Договор за заем
Microcredit № 9002-00006386/11.10.2019 г., съответно 413,11 лв. главница и 20,64 лв.
възнаградителна лихва.
В исковата молба ищцата Ж. Т. Р. твърди, че между нея и ответника е сключен
Договор за заем Microcredit № 9002-00006386/11.10.2019 г., по силата на който й е
предоставен заем в размер на 1 500 лв., която сума се е задължила да върне в срок до
22.06.2020 г. на 8 месечни вноски. Сочи, че в Договора е предвидено, че дължи такса за
усвояване на заем в размер на 7,50 лв., която се приспада от размера на отпуснатия заем.
Счита, че тази клауза от договора е нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
както и поради противоречието й със закона – чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Излага, че
към настоящия момент е заплатила изцяло задължението си по договора за заем. Моли съда
да осъди ответника да върне сумата от 7,50 лв., която е платена при начална липса на
основание, както и да присъди сторените по делото разноски.
Ответникът „*“ АД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
1
недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че е невярно твърдението на ищцата, че към
настоящия момент е заплатила всички суми по заема, като е останала за плащане сумата от
433,75 лв., поради което и дружеството не се е обогатило неоснователно. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че сумата от 7,50 лв. е дължима, то релевира възражение за
прихващане с дължимата към дружеството сума от 433,75 лв. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С молба преди съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за връщане
на дадено поради начална липса на основание. Прието е за съвместно разглеждане
евентуално възражение за прихващане с вземания на ответника във връзка с договор за заем.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже, че е заплатила (или и е била приспадната) претендираната сума на ответника. В
тежест на ответника е било да докаже, че е налице основание за получаване на сумата. В
тежест на ответника по възражението му за прихващане е било да докаже действителността
на вземанията, с които иска да прихване исковата сума, както и тяхното основание и размер.
Не се спори, че между страните е сключен Договор за заем Microcredit № 9002-
00006386/11.10.2019 г. /л. 13-16 и л. 56-57/, по силата на който ответникът се е задължил да
отпусне заем в размер на 1 500 лв. срещу задължението на ищцата да върне сумата и да
заплати възнаградителна лихва в размер на 236,56 лв. в срок от 8 месеца, като общата
стойност на заема е 1 736,56 лв. В Договора е предвидено заплащането на такса усвояване
на заем в размер на 7,50 лв. Във връзка с Договора за заем е сключен и Договор за
допълнителни услуги към заема, с който на потребителя е предоставен пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“ на стойност 88,80 лв. месечно.
Представена е справка от ответника за платени от ищцата суми и за какво са отнесени
плащанията /л. 58/. От тази справка се установява, че ищцата е заплатила общо сума в
размер на 1 835,61 лв., като от тази сума кредиторът е отнесъл 1 086,89 лв. за главница,
215,92 лв. за лихва и 532,80 лв. за услуги. По негова справка длъжницата все още дължи
сумата от 413,11 лв. главница, 20,64 лв. лихва, 177,60 лв. услуги и 3,73 лв. неустойки.
За да се уважи предявения иск за връщане на даденото при начална липса на
основание следва да се установи, че е дадено нещо и че за ответникът не съществува
основание за получаването му. Не се спори, че таксата за усвояване е заплатена от ищцата
чрез приспадането й от главницата, която е следвало да й бъде отпусната по кредита. Не е
налице и основание за получаването на сумата.
На първо място настоящият състав счита, че уговорката в договора за заем за
заплащане на такса за усвояване на заем в размер на сумата от 7,50 лв. е нищожна,
доколкото същата пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за усвояване на заем очевидно е
такъв вид такса. В случая клаузата дори не заобикаля закона, а директно му противоречи,
поради което е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД. Безспорно е, че тази сума
е усвоена от кредитора още в момента на сключване на договора, като е приспадната от
сумата за получаване. Същата е заплатена от длъжника при начална липса на основание за
дължимостта й, поради което и кредиторът следва да върне обратно това, с което
неоснователно се е обогатил, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I, вр. чл. 34 ЗЗД. Предявеният
иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Предвид основателността на иска следа да се разгледа релевираното от ответника в
2
условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата в общ размер от 433,75 лв.
за вземания във връзка с договора за заем. От представените по делото доказателства се
установява, че във връзка с договора за заем страните са сключили и договор за
предоставяне на допълнителен пакет услуги към него. От представената от ответника
справка се установява, че част от заплатените от ищцата суми са отнесени за погасяване на
вземанията по този пакет, вместо за погасяване на дължимите суми за главница и лихви по
договора за заем.
С Договора за допълнителни услуги на потребителя се предоставя пакет
допълнителни услуги „Комфорт", включващ следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска. 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на Микро Кредит; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.
Разглеждане до минути; 6. Преференциално обслужване; 7. Право на участие в специални
промоции.
С оглед служебната проверка на съда за нищожни и неравноправни клаузи следва
да се съобрази, че договорът за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи
на закона и е основан на неравноправна клауза. Този договор не представлява отделен
договор от договора за заем, който по своята правна същност е договор за потребителски
кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на кредита. С
подписването му от страните по договора за потребителски кредит този договор за
допълнителни услуги става част от същия, защото предмета му е неразривно свързан с
предмета на основното правоотношение между страните. Задълженията, които възникват за
потребителя се включват в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, защото
задължение се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни вноски.
Предвидено е и общите условия на договора за потребителски кредит да са част от
споразумението.
Налице е противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги „Комфорт" се отнася до
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито несъмнено са мястото
на заплащане на сумите, безплатното предоговаряне, бързото разглеждане, начина на
връщане на заема и информирането за промоции. Следва да се има предвид, че заплащането
на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените в договора за допълнителни услуги и без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка
конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на
потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността и
справедливостта при договарянето.
Отделно от горното тези договорки са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй
като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за
предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Освен това
е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като за
потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да
3
упражни правото си да предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът
зависи единствено от волята на кредитора. В допълнение към горното стойността на тези
услуги е половината от стойността на главницата по кредита.
В тази връзка вземанията за допълнителни услуги са недължими, като платените от
длъжницата суми не е следвало да бъдат отнасяни от кредитора за погасяването им. Видно
от представената справка 532,80 лв. от платените от длъжницата суми по кредита са
отнесени за погасяване на тези услуги, вместо за погасяване на претендираните от кредитора
суми за главница и възнаградителна лихва. В тази връзка и възражението за прихващане с
тези вземания в общ размер от 433,75 лв. /главница и лихви/ следва да се приеме за
неоснователно и да се остави без уважение, доколкото същите са погасени чрез плащане и
не се дължат.
В заключение искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД се явява изцяло
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в размер на 400 лв., което е
минималния размер по Наредба № 1 за МРАВ, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати и в полза на Бюджета на съдебната власт сумата в размер на 50 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща платена при начална липса на основание такса за усвояване на сума по
сключен между страните Договор за заем Microcredit № 9002-00006386/11.10.2019 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /19.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевираното от „*, със седалище и адрес на
управление: гр. *, срещу Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ на претендираното вземане от 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ със
вземането от 433,75 лв. /четиристотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща остатък от дължими суми по сключения между страните Договор за заем
Microcredit № 9002-00006386/11.10.2019 г., съответно 413,11 лв. главница и 20,64 лв.
възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й.
Н. - ВАК, с адрес на кантората: гр. *, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочените банкови сметки
на Ж. Т. Р. – *и адв. П. Н. – *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5