Р
Е Ш Е Н И Е
260309/8.7.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№8/2021 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.50, вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищците Ю.К.З.,
ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на
малолетното си дете - М.З.Н., ЕГН ********** и С.З.Н., ЕГН **********, действащ
лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Ю.К.З.,
ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, всички със съдебен адрес:***,
чрез адв. С.Е.от ШАК, излагат, че на 23.08.2020 г. около 18.00 ч. С. и М.Н. са се
намирали, заедно със своята баба С. в гр. Шумен, кв."Т.",
Индустриална зона, в района на бившето ЗИЕНО, където била работилницата на
семейството. Децата са играели, като са наливали вода в един варел на двора,
баба им ги наглеждала и за кратко ги оставила, за да спре водата. Докато децата
гледали как се пълни варела, до тях се приближило голямо черно куче, порода
ротвайлер. С., държейки брат си, го забелязал, но животното само ги гледало и
нищо не правело. Децата се смеели и не обръщали внимание на животното. След
кратко време, обаче животното се хвърлило към двете деца. Те се изплашили, като
баткото пазел по - малкия си брат. Въпреки това, обаче ротвайлерът успял да
одере М. по дясната буза и той изпаднал в паника и започнал да пищи и да плаче.
С. се опитал да прогони кучето, но то
продължило да ги обикаля, да ръмжи и да се хвърля към тях. Детето, колкото и да
се опитвало да прогони кучето, то все повече се настървявало и скачало към тях,
като при всеки скок ги деряло и от раните им течала кръв. Животното се опитвало
да ги хапе, като в крайна сметка захапало С. отзад, зад коляното на левия му
крак. Той се уплашил, като се спънал и държейки М., двете деца паднали в един
варел. През цялото време двете деца пищели и плачели. Бабата на децата, връщайки
се към тях, чула писъците им, изплашила се и хукнала към тях, за да види какво
се случва. Децата били в кръв, като и двамата плачели. Бабата скрила децата зад
себе си и се опитала да прогони кучето, но не успяла. Разпознала го, че е едно
от кучетата на ответното дружество „ПМ 96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, кв. „Индустриална зона“, Т. юг, представлявано
от управителите - В.К.Р.и П.С.В., което се помещавало в съседния двор. През това
време, бащата на децата З.Н.З.., който бил наблизо, също чувайки виковете на
синовете си, дотичал и като видял каква е ситуацията се развикал по посока на
кучето. Последното не се отдръпвало и продължавало да ръмжи и лае, като било
видимо, че се готви да напада. Бащата успял да хване кучето и го изтеглил
настрани, пуснал го, но то вместо да си тръгне, отново се връщало към децата.
Това се случило няколко пъти. Един от работниците на "ПМ 96" ООД се
появил от към двора на фирмата и станал свидетел на случващото се. Опитал се да
помогне на бащата и едва след като се намесил, ротвайлерът избягал. З.Н. се
обадил на телефон 112 и обяснил за случая, след което възрастните се опитали да
успокоят децата, за да разберат какво се е случило. С. разказал, че двамата с М.
си играели, когато изневиделица се появило кучето от съседния двор, което били
виждали и преди - черно, голямо, страшно животно, от което се страхували и без
каквато и да било причина то се хвърлило към тях и успяло да одере М., който се
разплакал и взел да пищи, потекла му кръв. Животното ухапало С. отзад по левия
крак и го надрал. С., който вече бил взел М. в скута си се спънал и паднал във
варела. Двамата много се уплашили, разплакали се и от страх се разпищели.
Децата били изключително изплашени и стресирани, целите били в кръв. Майката на
децата е медицинска сестра и си била у дома, като бащата веднага откарал
синовете им вкъщи, където майка им почистила раните и ги превързала. Бащата
съобщил за инцидента в полицията, от където започнала проверка. През нощта
децата не могли да спят, малкият плачел и не можел да се успокои, а големият
непрекъснато питал дали той е виновен и можел ли да направи още нещо. Двете
момчета били изключително уплашени и стресирани. На 25.08.2020 г. майката
завела децата на преглед в отделението по съдебна медицина при "МБАЛ
Шумен" АД, където били прегледани от съдебен лекар и им били издаден СМУ №
186 и СМУ № 187/25.08.2020 г.
При прегледа на
малкия М., съдебният лекар е констатирал и описал следните наранявания: в
областта на дясното слепоочие окосмена и неокосмена част има ивицовидно
кръвонасядане с дължина 9 см. и ширина до 0.5 см., косо разположено отзад
горе-отпред долу. В долната чу част кръвонасядането продължава в дълбока
драскотина с дължина 2.5 см. и ширина до 0.4 см. Пред описаната кожна
драскотина личи друга, успоредна на първата на площ 2/0.5см. Зад нея личи трета
драскотина на площ 2.5/0.5см., успоредна на предната. Зад нея има кръвонасядане
с плитко охлузване, на площ 2/0.5см., ивицовидно, успоредно на описаните кожни
драскотини. В долната част има кръвонасядане и лек оток на обща площ около 4/3
см. На долната устна на 1 см. под и вътрешно от десния устен ъгъл има дълбоко
кръгловато охлузване на кожата на площ 1.5/1 см. На гърба в дясно върху ръб на
дясната лопатка има охлузване на кожата 1.5/0.8 см. Под него и външно има
кръвонасядане на площ 0.8/0.5 см. Съдебният лекар е направил заключение, че се
касае за множествени успоредни драскотини на дясната буза с кръвонасядане около
тях, охлузване и кръвонасядане на ограничена площ в областта на гърба вдясно и
на детето е причинена болка и страдание. От изследването на С. съдебният лекар
е констатирал, че по задната страна на дясното бедро над коляното има
ивицовидно косо хоризонтално разположена кожна драскотина с дължина 6.5 см. -
горе външно - долу вътрешно. В дясната задколянна ямка има плитка рана с
охлузени ръбчета с дължина 1 см., продължаваща нагоре и навън в дълбока кожна
драскотина с дължина 3.5 см. Около раната има кръвонасядане със синкаво -
кафеникав цвят на площ 6/5 см. Зад колянната ямка външно има 8 плитки кожни
драскотини, разположени косо и хоризонтално с дължина от 0.3 см. до 4 см. По
задната страна на задколянната ямка има две кожни драскотини с дъговидна форма
и дължина 5 см. и 6.5 см. с дъги, отворени нагоре. По вътрешната страна на
задколянната ямка има две охлузвания на кожата на площ 3.5/1 см. и 4.5/1.5 см.
По задно-вътрешната страна на лявото бедро има драскотина с дължина 5.5 см. В
лявата задколянна ямка има плитко охлузване със забелване на епидермиса отдолу
нагоре 6.5/2 см. По външната страна на задколянната ямка има три драскотини в
различна посока с дължина 6 см., 4 см. и 1.5 см. На лявата подбедрица под
коляното има драскотина с дължина 6.5 см. с дъга отворена нагоре. Под нея има
кожна драскотина с дължина 0.8 см. По задната страна на лявата ребрена дъга има
охлузване със забелване на епидермиса отдолу нагоре на площ 4.5/2 см., със
светлокафеникава коричка над нивото на кожата без признаци на лющене. Долният
ръб на охлузването е с правилна линейна форма. Заключението на съдебния лекар
е, че се касае за плитка разкъсноконтузна рана в дясната задколянна ямка с
кръвонасядане около нея, множествени охлузвания и кожни драскотини в областта
на задколянната ямка, на бедрото над нея и на дясната подбедрица, както и на
гърба. В резултат е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. След като минават няколко седмици родителите забелязват, че синовете им
продължават да бъдат стресирани. При вида и срещата с куче, малкият започвал да
плаче и се вкопчвал в човека до себе си, и искал да бъде взет на ръце, а
големият застивал, като било очевидно, че децата продължавали да изпитват
страх, и не спели добре. Предвид това и двете деца посетили психолог в края на
месец септември 2020 г. На децата било извършено психологично изследване, като
заключението на експерта е, че по отношение на С. са налице данни за преживян
стрес, свързан с инцидента, което го натоварва емоционално с чувство на страх,
тревожност, потиснатост и обърканост, а за малкия М. се установява, че е с
повишена тревожност във връзка с преживения остър стрес, като същият е
натоварен с чувство на страх и тревожност. Твърди се в молбата, че и към датата
на подаването ѝ и двете деца продължавали да изпитват страх и
несигурност, не спели добре, като не са забравили преживения стрес. Ищците
считат, че отговорност за случилия се инцидент с двете деца има ответното
дружество, тъй като отговорността за надзора на кучето, нападнало децата е на
дружеството, респ. служителите на същото. Предвид горното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищците, както следва: на ищеца М.З.Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Ю.К.З., ЕГН **********, сума в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата на
предявяване на иска, вследствие на нападение от куче, черно на цвят, порода
ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от датата
на увреждането /23.08.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и да
му заплати сумата от 60.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията
на претърпяна загуба, настъпили в следствие на горното събитие, представляващи
заплатени такси за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на
психологично изследване на 23.09.2020 г.; на ищеца С.З.Н., ЕГН **********,
действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител Ю.К.З., ЕГН **********, сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в причиненото му временно разстройство на
здравето, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата
на предявяване на иска, вследствие на нападение от куче, черно на цвят, порода
ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от датата
на увреждането /23.08.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и да
му заплати сумата от 60.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията
на претърпяна загуба, настъпили в следствие на горното събитие, представляващи
заплатени такси за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на
психологично изследване на 23.09.2020 г. Претендират и разноски.
В
хода на делото поддържат претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
чрез процесуален представител депозира отговор, в който излага становище за
неоснователност на исковете. Оспорва исковете по основание и размер, излагайки
правни и фактически доводи и възражения. Излага твърдения, че собственик на
кучето е трето лице, като не носи отговорност за поведението на животното. Въвежда
възражение за поведение на ищците, допринесло за настъпване на вредите, т.е.
възражение за съпричиняване от страна на ищците. На следващо място излага
твърдения за наличие на принос за настъпване на вредите и от страна на
родителите на двете деца. Излага възражения и срещу размера на иска за
обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че децата не са претърпели
описаните в исковата молба болки и страдания. Претендира присъждане на извършените
по делото разноски.
В
хода на делото поддържа изложените доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени и гласни
доказателства, кореспондиращи по между си, че на 23.08.2020 г. около 18.00 ч. С. и М. Невелинови са
се намирали, заедно със своята баба С. в гр. Шумен, кв."Т.",
Индустриална зона, в района на бившето ЗИЕНО, където се помещавала
работилницата на семейството. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установи, че на същия ден куче, черно на цвят, порода
ротвайлер, което обитавало близкия на работилницата на семейството на ищците
двор, отишло при двете деца и ги е нападнало. От представения по делото препис
от Докладна записка, с дата на съставяне 23.08.2020 г., се установи, че по
повод подаден сигнал до ОД на МВР- Шумен е извършена проверка, при която е
установено, че от двора на ответното дружество е избягало куче, което е отишло
при двете деца и ги е одраскало. Служителят, изпратен на място по сигнала
установил, че действително децата имали описаните от техния баща наранявания.
При проверката са снети сведения от лицето Б.М., работник при ответното
дружество, от които станало ясно, че същият е отишъл до склада на фирмата и
след като отворил порталната врата, кучето избягало и отишло при потърпевшите
деца. Същото лице е разпитано, в качеството на свидетел и в настоящото
производство. От показанията му става ясно, че кучето, нападнало децата по
принцип е вързано в двора на дружеството, но на въпросния ден- неделя, при
повод някаква работа в двора на дружеството, свидетелят установил, че
битуващите там кучета са развързани. Докато отварял вратата, при напускане на
базата, ротвайлерът излязъл, като при повикване на име не се отзовавал и не
възприемал зададената от свидетеля команда да се върне. В последствие
свидетелят видял, че кучето е отишло при ненавършилите пълнолетие ищци и ги е
нападнало- „Незнам кучето отиде отзад и нещо децата са били там и са си
играели. И с бате З. отидохме отзад и то се нахвърляше към децата. Бате З.
бутна кучето един-два пъти и то продължаваше да се нахвърля… То тръгна на ляво
и после видях, че отиде нататък, обаче децата бяха с ухапвания вече“.
Свидетелят заяви, че кучето се отглежда в базата на дружеството от около 2-3
години, а негов собственик е М.Р., която купувала храна за животното, като
ангажимент за храненето му имали и работници/служители на дружеството. След
инцидента лицето Динко дошло и прибрало кучето, като с разрешението на единия
от собствениците на ответното дружество, вързал кучето отново в двора на
дружеството. Сведения, че към датата на инцидента кучето се отглеждало в двора
на ответника дава и другият, разпитан по искане на ответника свидетел, който
заяви, че лично той е имал ангажимента да храни животното- „Аз го хранех
кучето. Беше порода ротвайлер… Аз само го връзвах и го гледах“. Тези показания,
касателно фактите относно деня, мястото и начина, по който се е случило
разглежданото събитие са в синхрон и с изявленията на разпитаните по искане на
ищцовата страна свидетели. Видно от представените писмени доказателства
/амбулаторен дневник/, се установи, че касателно куче, порода ротвайлер е
вписан за собственик лицето М.Р.. Не се установи по безспорен и категоричен
начин каква е връзката на това лице с ответното дружество. От приложените по
делото съдебно-медицински удостоверения, става ясно, че на 25.08.2020 г.
съдебният лекар е констатирал, че децата имат следните наранявания: По
отношение на малолетния М.: В областта на дясното слепоочие окосмена и
неокосмена част има ивицовидно кръвонасядане с дължина 9 см. и ширина до 0.5
см., косо разположено отзад горе-отпред долу. В долната чу част кръвонасядането
продължава в дълбока драскотина с дължина 2.5 см. и ширина до 0.4 см. Пред
описаната кожна драскотина личи друга, успоредна на първата на площ 2/0.5см.
Зад нея личи трета драскотина на площ 2.5/0.5см., успоредна на предната. Зад
нея има кръвонасядане с плитко охлузване, на площ 2/0.5см., ивицовидно,
успоредно на описаните кожни драскотини. В долната част има кръвонасядане и лек
оток на обща площ около 4/3 см. На долната устна на 1 см. под и вътрешно от
десния устен ъгъл има дълбоко кръгловато охлузване на кожата на площ 1.5/1 см.
На гърба в дясно върху ръб на дясната лопатка има охлузване на кожата 1.5/0.8
см. Под него и външно има кръвонасядане на площ 0.8/0.5 см. Съдебният лекар е
направил заключение, че се касае за множествени успоредни драскотини на дясната
буза с кръвонасядане около тях, охлузване и кръвонасядане на ограничена площ в
областта на гърба вдясно и на детето е причинена болка и страдание. От
изследването на другото дете С. съдебният лекар е констатирал, че по задната
страна на дясното бедро над коляното има ивицовидно косо хоризонтално
разположена кожна драскотина с дължина 6.5 см. - горе външно - долу вътрешно. В
дясната задколянна ямка има плитка рана с охлузени ръбчета с дължина 1 см.,
продължаваща нагоре и навън в дълбока кожна драскотина с дължина 3.5 см. Около
раната има кръвонасядане със синкаво - кафеникав цвят на площ 6/5 см. Зад
колянната ямка външно има 8 плитки кожни драскотини, разположени косо и
хоризонтално с дължина от 0.3 см. до 4 см. По задната страна на задколянната
ямка има две кожни драскотини с дъговидна форма и дължина 5 см. и 6.5 см. с
дъги, отворени нагоре. По вътрешната страна на задколянната ямка има две
охлузвания на кожата на площ 3.5/1 см. и 4.5/1.5 см. По задно-вътрешната страна
на лявото бедро има драскотина с дължина 5.5 см. В лявата задколянна ямка има
плитко охлузване със забелване на епидермиса отдолу нагоре 6.5/2 см. По
външната страна на задколянната ямка има три драскотини в различна посока с
дължина 6 см., 4 см. и 1.5 см. На лявата подбедрица под коляното има драскотина
с дължина 6.5 см. с дъга отворена нагоре. Под нея има кожна драскотина с
дължина 0.8 см. По задната страна на лявата ребрена дъга има охлузване със
забелване на епидермиса отдолу нагоре на площ 4.5/2 см., със светлокафеникава
коричка над нивото на кожата без признаци на лющене. Долният ръб на охлузването
е с правилна линейна форма. Заключението на съдебния лекар е, че се касае за
плитка разкъсноконтузна рана в дясната задколянна ямка с кръвонасядане около
нея, множествени охлузвания и кожни драскотини в областта на задколянната ямка,
на бедрото над нея и на дясната подбедрица, както и на гърба. В резултат е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. И в двете
удостоверения е отразено, че уврежданията могат да бъдат получени по време и по
начин, съобщени от пострадалите и родителите. От показанията на разпитаните по
искане на ищците свидетели и от приобщените по делото психологични заключения,
се установи, че в следствие на инцидента децата са преживели стрес, който ги
натоварва емоционално с чувство на страх и тревожност, потиснатост и
обърканост. Децата изпитвали страх от кучета, като по-малкото дете често
разказвало за инцидента. По-голямото дете С. изпитвало чувство на вина,
обусловено от мисълта дали е можел да направи нещо, за да избегне случилото се.
След инцидента при двете деца настъпила промяна. По-малкото дете имало проблеми
със заспиването, често плачело, като и двете деца изпитвали страх от кучета. Съдът дава вяра
на гласните доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви
по между си, а на следващо място са в синхрон и с останалия, събран доказателствен
материал.
Съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. По смисъла на сочената разпоредба,
отговорността е обективна/ без виновна/. Тя е от категорията на т. нар.
гаранционна отговорност. Предпоставките за ангажирането й са следните:
причинени вреди от вещ или животно; вещта или животното да е собствена на
лицето, чиято отговорност се търси, респективно под чийто надзор се намира,
причинна връзка, пряка и непосредствена, между вредите и вещта /поведението на
животното/.
В
разглеждания казус, съдът приема за безспорно установено, че кучето, нападнало
децата е било под надзора на ответното дружество. Събраните в тази насока както
писмени, така и гласни доказателства са ясни и категорични. Безспорно се
установи, че от около 2-3 години животното се е отглеждало в двора, стопанисван
от ответното дружество, като работници/служители на дружеството са полагали
грижи за него, изразяващи се в хранене, връзване, водене на лекар. Ето защо и с
оглед ясната разпоредба на чл.50 от ЗЗД, счита, че в случая отговорност за
поведението на кучето носи и ответникът.
С
оглед изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът приема и за безспорно
установено, че на 23.08.2020 г. в гр. Шумен, кв."Т.", Индустриална зона, в района на
бившето ЗИЕНО
ненавършилите пълнолетие ищци са нападнати от куче, намиращо се под надзора на
ответника, при чието нападение са им причинени описаните по- горе наранявания, т.е.
приема, че е доказан механизма на увреждането. Безспорно, в следствие причинените
травматични увреждания, на децата са причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени физически болки и страдания, и негативни емоционални
изживявания. Що се касае до конкретния размер на вредите, чл.52 от ЗЗД указва
на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, /което в настоящия случай
е свързано със здравословното състояние /физическо и психическо/ на ищците/,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални и физически страдания, /безспорно, предвид ниската възраст на пострадалите
лица, физическите и емоционални страдания да протекат през по- дълъг период от
време/. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено и
икономическото състояние в страната към датата на увреждането. На следващо
място, по делото не се установи да е налице съпричиняване на вредите, а именно
не се ангажираха някакви надлежни доказателства, сочещи, че при настъпване на
вредите е осъществено и от ищците някакво противоправно поведение. Не се
доказаха твърденията на ответника, че децата по някакъв начин са провокирали
животното да прояви агресия спрямо тях. Съдът счита за неоснователни и
възраженията на ответника за липса на родителски контрол по време на настъпване
на инцидента. Установи се, че децата са играели в двора на имот, собственост на
дружество, управлявано от член на семейството, като с тях е бил и възрастен
човек /тяхната баба/. Съобразявайки се с изложеното относно начина и характера
на увреждането, претърпените болки и страдания, проведените лечения, както и с
трайните последици от увреждането за емоционалното състояние на децата, заключава,
че предявеният иск за неимуществени вреди касателно малолетния М. е частично
основателен, а именно за сума от 5 000.00 лева, а досежно претенцията за
обезвреда на причинените на непълнолетия С. неимуществени вреди, счита, че
същата следва да се уважи за сума от 4 000.00 лева, като за остатъка, до пълния
предявен размер тези претенции следва да се отхвърлят. Тези обезщетения следва
да се присъдят ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането /23.08.2020 г./ до окончателното
изплащане на задълженията /арг. от текста на разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД/.
По
отношение на претенциите за репариране на причинените на ищците имуществени
вреди, в размер на по 60.00 лева за всяко едно от децата, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба,
настъпили в следствие на горното събитие, представляващи заплатени такси за
издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване на
23.09.2020 г., предвид ангажираните по делото писмени доказателства /фактури и
фискални бонове/, счита, че същите са изцяло основателни и доказани и следва да
се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят и извършените по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете в общ размер на 1 042,
93 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят и извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената
част от исковете, в размер на 264, 36 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПМ 96“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. „Индустриална
зона“, Т. юг, представлявано от управителите - В.К.Р.и П.С.В., да заплати на ищците,
както следва: на ищеца М.З.Н., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Ю.К.З., ЕГН **********, сума
в размер на 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата
на предявяване на иска, вследствие на нападение от куче, черно на цвят, порода
ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от датата
на увреждането -23.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
му заплати сумата от 60.00 лв. /шестдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
от категорията на претърпяна загуба, настъпили в следствие на горното събитие,
представляващи заплатени такси за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за
извършване на психологично изследване на 23.09.2020 г.; на ищеца С.З.Н., ЕГН **********, действащ лично и със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител Ю.К.З., ЕГН **********, сума
в размер на 4 000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в причиненото му временно
разстройство на здравето, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес,
продължаващи и към датата на предявяване на иска, вследствие на нападение от
куче, черно на цвят, порода ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с
дължимата законна лихва от датата на увреждането -23.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 60.00 лв.
/шестдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, от категорията на претърпяна загуба, настъпили в следствие на горното
събитие, представляващи заплатени такси за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и
за извършване на психологично изследване на 23.09.2020 г., както и да им
заплати сумата от 1 042, 93 лева /хиляда четиридесет и два лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю.К.З., ЕГН **********,
действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си
дете - М.З.Н., ЕГН ********** и С.З.Н., ЕГН **********, действащ лично и със
знанието и съгласието на своята майка и законен представител Ю.К.З., ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, срещу „ПМ 96“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. „Индустриална
зона“, Т. юг, представлявано от управителите - В.К.Р.и П.С.В., за заплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди в останалата им част, до
пълния предявен размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.К.З., ЕГН **********, действаща
в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете - М.З.Н.,
ЕГН ********** и С.З.Н., ЕГН **********, действащ лично и със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител Ю.К.З., ЕГН **********, и
тримата с постоянен адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, да заплатят на
„ПМ 96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв.
„Индустриална зона“, Т. юг, представлявано от управителите - В.К.Р.и П.С.В.,
сумата от 264, 36 лева /двеста шестдесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: