№ 1188
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501834 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна
срещу Решение № 2640/17.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1467/2023 г. по описа на
Районен съд - Варна, XLIX състав, с което е прието за установено, че Ц. И. П. не дължи на
акционерното дружество сумата в размер на 4158.42 лева, начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с
кл. № *** и аб. № *** за периода от 23.10.2022 г. до 20.01.2023 г., за която сума е издадена
фактура № *** от 24.01.2023 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че изводите на съда за
основателност на иска поради сторниране на фактура № *** от 24.01.2023 г. противоречи на
процесуалния закон, като се твърди, че горното има отношение единствено към размера на
вземането. Претендира се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
Въззиваемата Ц. И. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Ц. И. П. против
„Електроразпределение Север” АД, гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено, че ищцата не дължи на търговското дружество сумата в размер на
4158.42 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 23.10.2022 г.
до 20.01.2023 г., за която сума е издадена фактура № *** от 24.01.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
„Електроразпределение Север” АД, гр. Варна, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
В исковата молба е изложено, че П. не дължи на „Електроразпределение Север” АД,
гр. Варна сумата в размер на 4158.42 лева, начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № *** и аб. № ***
за периода от 23.10.2022 г. до 20.01.2023 г., за която сума е издадена фактура №
***/24.01.2023 г.
Горната е връчена на ответника за отговор по реда на чл. 131 от ГПК на 16.02.2023 г.,
като такъв е подаден в срок на 16.03.2023 г.
С молба от 05.05.2023 г. П. уведомява съда, че ответното дружество сторнира
процесната фактура № ***/24.01.2023 г. с кредитно известие № **********/20.03.2023 г.,
като вместо нея „Електроразпределение Север” АД издава нова фактура №
**********/20.03.2023 г. за сумата от 2 599.01 лева. Ищцата оспорва по съдебен ред
дължимостта на последната фактура, въз основа на което е образувано гр.д. № 4242/2023 г.
по описа на ВРС.
Със сторнирането на фактура № ***/24.01.2023 г. за сумата от 4158.42 лева,
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 23.10.2022 г. до
2
20.01.2023 г. за потребителя отпада правния интерес от установяване недължимостта на
горната сума. Налице е извънсъдебно признание от страна на енергоразпределителното
дружество, че част от горната сума не се дължи. За правилно изчислената от АД и
претендирана от него сума се издава нова фактура, която е предмет на друго съдебно
производство.
Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на иска
от категорията на абсолютните и за нея съдът е длъжен да следи служебно. Правният
интерес трябва да е налице не само към момента на завеждане на иска, но и през цялото
развитие на процеса. По – късното /след предявяването на иска/ отпадането на правния
интерес има за последица погасяването на правото на иск и е пречка за по–нататъшното
развитие на процеса.
В случая спор между страните, че ищцата не дължи на ответника процесната сума
няма. Издаването на кредитното известие по същество означава „разваляне на доставката“,
за която е била издадена процесната фактура за сумата от 4158.42 лева. Т.е., в случая не е
налице и извънсъдебен спор относно дължимостта на процесната сума, тъй като по
патридата на ищцата задължение за заплащането й няма отразено.
По тези съображения съдът намира, че искът е процесуално недопустим.
Обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск и следва да бъде
обезсилено, а исковото производство – прекратено.
Доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото
/сторнира спорната фактура след изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от
ГПК/ същият няма право на разноски за първата инстанция по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК,
тъй като отпадането на правния интерес на ищцата от иска е обусловено от неговото
поведение.
По аналогия с чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да се уреди отговорността за разноски в
случаите, при които след предявяването на иска поради нови факти, независещи от ищеца и
особено факти, обусловени от процесуалното поведение на ответника, предявеното от
ищеца право се погаси или пък отпадне правния интерес от иска, какъвто е и настоящия
случай.
Отговорността за разноските за първата инстанция следва да се понесе от
ответника защото той е дал повод за завеждане на делото.
Съобразно изхода от въззивното производство на ответника по въззивната жалба
Ц. И. П. разноски не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане, представените доказателства и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззивника „Електроразпределение Север” АД
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 942.18 лева, от които
сумата от 83.17 лева – държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 859.01 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съобразно представен договор за правна
защита и съдействие, фактера и платежно нареждане /листи 23 - 25/ и намалено съобразно
3
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на П. за прекомерност се явява
основателно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 859.01 лева с вкл. ДДС, като
производството пред настоящата инстанция не се характеризира с фактическа и правна
сложност предвид броя на проведените съдебни заседания /едно/ и липсата на извършени
процесуални действия по събиране на доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2640/17.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1467/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, XLIX състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че
Ц. И. П., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на Електроразпределение Север” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс - Е сумата в размер на 4158.42 лева, начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № *** и аб. № ***
за периода от 23.10.2022 г. до 20.01.2023 г., за която сума е издадена фактура № *** от
24.01.2023 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1467/2023 г. по описа на Районен съд -
Варна, XLIX състав и по в.гр.д. № 1834/2023 г. по описа на ВОС, г.о.
ОСЪЖДА Ц. И. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е сумата от 942.18 /деветстотин
четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4