Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Варна, 05 април
2017 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело № 1465 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на И.С.С., чрез адв.Т. против Решение № 2263 от
09.06.2016 година на ВРС, постановено по гр.дело № 2018/2016 година
седемнадесети състав, с което е била отхвърлена исковата претенция по
предявения от въззивника
против И.С.Ц.,ЕГН **********, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 6 380 евро, като получена без основание с разписка от
12.12.2012г, като неоснователен.
В
жалбата са изложени оплаквания, че
решението е поставено при наличието на спорни доказателства; че не е обърнато
подходящо внимание на представените от страна на ищеца доказателства и че от
тях става ясна основателността на предявения иск.По същество настояването е
атакувания съдебен акт да бъде отменен, а
претенцията – уважена.
С отговора си в срока по чл.263 от ГПК, адв.Д.,
като процесуален представител на И.С.Ц. моли решението да бъде потвърдено, т.к.
съответства на всички законови и доказателствени изисквания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника, които е
редовно призован, се представлява от ю.к.Т., които поддържа въззивната си
жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на И.Ц., чрез адв.Р.Д.
оспорва жалба и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред
ВРС е бил предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , а именно за
заплащане на сумата от 6 380 евро, като в исковата си молба ищеца И.С.
твърди и излага, че на 12.12.2012 година е платил на
ответницата И.С.Ц. процесната сума, във връзка с
което била подписана двустранна разписка.Той твърди, че това плащане е без
основание, т.к. пълният размер на цената дължима на соченото дружество е
платена по банков път предния ден на 11.12.2012г. по банкова сметка *** „Прокредит Банк”, при издаване на проформа фактура № 103 от 11.12.2012 година.
Обстоятелството, че това плащане няма като свое основание извършената с
посоченото дружество сделка се признавало от ответницата с депозираното писмено
становище по гр.д.№ 4228/2014г. Моли съда да уважи иска, ведно със законната
лихва, от датата на исковата молба и направените разноски.
Ответницата
И.С.Ц. е оспорила исковата претенция, като нейните твърдения са, че
действително е на сочената дата 12.12.2012 година е
подписала разписката, но не е получавала реално сумата по нея, поради забрана
от управителя на „Варна строй инженеринг” ООД да получава пари в брой.Тя излага
още, че процесната сума е била преведена по банков път по сметка на „Варна стой
инженеринг” ООД и на тази база настоява иска да бъде отхвърлен.
ВРС
е установил от фактическа страна, че на 12.12.2012 година
въззиваемата И.С.Ц. подписала разписка на ищеца за
получена сума от него сума в размер на 6 380 /шест хиляди триста и
осемдесет/ евро, с обозначинието в разписката, че
тази сума е част от плащане на стойността на складов парцел на „Варнастройинженеринг”.
По
делото е била представена и Вносна бележка от 12.12.2012
година – 11.26ч. от Прокредитбанк за внесена сума в
размер на 27 331.64 лева от И.С.С. по сметка на „Варнастойинженеринг” ООД. Като основание за внасяне на
сумата е посочена проформа фактура №
103/11.12.2012г.(лист 8 от делото).
Наличен
и приобщен към доказателствата е и н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №
190, том VІІ, рег.№ 9588, дело № 1097/2012г. на нотариус Красимира Кангалова с който И.С. *** строй инженеринг” ООД
представлявано от управителя Пламен Костадинов поземлен имот с идентификатор №
10135.3506.254 в м.”П. с площ 750 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, местност „П.”, ведно с построените в него сграда и навес
срещу сумата от 21 887,70 лева, без включен ДДС.
С
отговора ответницата е оспорила иска, с възражения че отношенията й с ищеца са
във връзка с подписани договори за заем от 13.12.2012г.; 14.12.2012г. и
15.12.2012г., за които е водила дела № 4225/2014г.; 4228/2014 и
4232/2014г. по описа на ВРС. С тях
претенциите й са уважени и това е причина ищецът да води настоящото дело, за да
не връща заетите суми или поне да намали размерът на задълженията си.
По
делото пред ВОС са приобщени три броя дела: гр.дело № 1308/14 година, гр.дело №
1307/2014 година и гр.дело № 1306/2014 година, със съответните въззивни и
касационни произнасяния, като от тях става ясно, че са били уважени исковите
претенции на И.Ц. против И.С. и е прието за установено, че той дължи сумите,
както следва от по 5 000 /пет хиляди/ евро, с договори за заем с нотариални
заверки на подписите.
Също
пред ВОС са били разпитани двата свидетели, както следва: за въззивника С. се
явява свидетеля M. Т., а за въззиваемата Р. Ц. К..Свидетеля
Т. сочи, че на въпросната дата е придружил свидетеля от домът му до офиса на
ОББ – Банк в град Варна, където той е изтеглил два
пъти суми - в евро и в български лева.След това заедно с представител на
дружеството продавач са посетили офиса на „Про кредит банк“
и са се върнали към 11.30 часа, а Т. заявява, че не е присъствал при
посещението в „Прокредит банк“.Свидетеля
излага още, че след това е следвало да отидат до домът на въззиваемата
Ц., т.к. същата е поискала една част от сумата да бъде платена на ръка.СВ домът
на въззиваемата свидетеля не присъствал, но от разказаното му станало ясно, че Ц.
е получила парите и дори е подписала саморъчно разписка за това.
От
разпита на свидетелката Р. К. става ясно, че сутринта на 12.12.2012
година е получила обаждане от страна на своя съпруг ; той и заявил, че С. е в
домът на майка й и че искал да остави сумата от около 6 000 евро.Т.к.
страните уговорили плащането по банков път, К. се отправила към домът на майка
си и заварила С., Ц., съпруга на Ц. и лице, посочено с име М., съжителка на И.С..Там
К. разяснила, че плащането ще се извърши само по банков път и че стоящите на
масата 6 380 евро следва да се внесат с пълната сума по банков път.Тогава С.
е взел разхвърляните на масата листи, в които сложил парите и напуснали
жилището.Категорична е, че когато е тръгвал И.С., наред с парите е взел и
въпросната, съставена преди това разписка.
При тези данни
становището на съда е следното:
Предявените в условията на
активно субективно съединяване искове намират правното си основание в
хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.Съгласно тази норма, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. Въззивника
твърди, че е заплатил на въззиваемата по делото
исковата процесната сума от 6 380 евро без
основание.Следователно основния въпрос в случая е дали е било налице основание
за заплащането на тази сума и съществуват ли доказателства по делото,
установяващи това основание.Страните не спорят, че въззивника И.С. *** строй инжинеринг” са били
контррагенти по сделка за продажба на недвижим имот, както и че на 19.12.2012
година тази сделка е изповядана пред нотариус.От н.а. № 190/19.12.2012 година
става ясно, че С. е закупил от дружеството – продавач ПИ № 254, с площ от 750
кв.м., ведно с построената в него сграда
и навес от 64 кв.м. за сумата от 21 887.70 лева без ДДС.Също в н.а.
било отразено, че продажната цена е била получена по банков път изцяло от
продавача.
Също от приложените документи
става ясно, че на три пъти И.Ц. е предоставила заем от по 5 000 /пет
хиляди/ евро на С. и за целта той е подписал три Договора за заем.по повод на
същите са били развити производства по реда на чл.417 от ГПК, и по повод
сторено възражение от страна на С., Ц. е предявила искови претенции по реда на
чл.422 от ГПК.И в трите производства – с наличен въззивен и касационен контрол
е било прието за установено, че С. дължи въпросните суми.Приключването им в
слязъл сила съдебен акт е от 2016 година, точно когато и самия С. е предявил
претенцията си по реда на чл.55 от ЗЗД против Ц.. Условие обаче за
възникване на вземане по всички фактически състави на неоснователно обогатяване
е липсата на правно основание за преминаването на имуществено благо от лицето,
което е дало нещо или се е обеднило, в патримониума на друг правен субект,
получило същото нещо, или се е обогатило за чужда сметка.Т.е. преминаването на
имуществени блага поначало следва да става на някакво определено основание. При
липсата му, по силата на закона, възниква задължение за възстановяване на
съответната имуществена облага на субекта, от чийто патримониум е излязла.В
тежест на въззивника в този процес е да докаже, че в качеството си на страна по
спора е предал на Ц. процесната сума и че тя не е била върната от
нея.Внимателния разбор на наличните по делото доказателства и най – вече на
твърдените от страните факти, показва следното:
На първо място от доказателствата по делото е установено, че въззивника С.
е длъжник по три вече завършили съдебни производства, които с влязъл в сила акт
признават, че той дължи на Ц. сумите /трикратно/ от по 5 000 евро.На
следващо място обсъждайки показанията на свидетеля Т. съдът намира същите за
изолирани от доказателствения материал и неспособстващи за изясняване на
обективната истина, най – вече с оглед на факта, че той не е присъствал в
жилището на Ц., когато е била подписана и връчена процесната разписка от 12.12.2012 година за сумата от 6 380 евро.Тези показания
съдът не цени и като достоверни, основно защото не отговаря на истината
изразеното в тях становище, че Ц. следва да получи част от парите, т.к.
„фирмата била тяхна“.Всъщност Ц. не е страна по сключената от 19.12.2012 година
сделка за покупко – продажба и присъствието на въззивника в жилището й не е
било оправдано.Страхът му от това да не
бъде измамен /с неистински финансови средства/ е оправданието, което той
използва, но пропуска да вземе обратно вече подписаната Разписка е на самата Ц.
и той е бил предизвикан от бързата и решителна намеса на свид.К..Вземайки
парите обратно, С. е взел и вече подписаната Разписка, според която той й е
предал сумата от 6 380 евро, с посоченото в нея основание – част от сумата
за закупуването на имот.Видно е впрочем от наличните по делото доказателства,
че цялата процесна сума по закупуването на този имот
е била преведена по банков път, така както е отразено впрочем и в самия н.а.За
тази цел съдът се позовава на представената от самия ищец Вносна бележка
–вж.л.5 по делото, съобразно която на същата дата – 12.12.2012
година в 11.26 часа той е внесъл сумата по сметка на дружеството – продавач.Не
без значение е и обстоятелството, че исковата претенция е била заведена към
момента на приключването на трите Заповедни производства, респективно на
уважаването на претенциите по чл.422 от ГПК, с които е прието за установено, че
той дължи посочените в Договорите за заем, суми.Следователно при тези данни ВОС
приема, че в
конкретния случай иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е неоснователен,
доколкото и пред ВРС и пред ВОС, И.С. не съумя да докаже твърдяното наличие на
обогатяване, чрез пряка престация на сумата от 6 380 евро. Правилно ВРС е
приел, че липсва валидно съществуващо задължение, което даването цели да
погаси.Не е налице обогатяване на въззиваемата Ц., нито
е налице обедняване на въззивника.
По тези съображения с
тези мотиви, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2263 от 09.06.2016 година на ВРС, постановено по гр.дело № 2018/2016
година, седемнадесети състав.
ОСЪЖДА И.С.С.,
ЕГН ********** да заплати в полза на И.С.Ц.,ЕГН ********** сумата от 900
/деветстотин/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: