Решение по дело №388/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д., чрез адв. Д. П. от АК – Хасково, против Решение № 16/07.03.2024 г., постановено по АНД № 512 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правилa, както и поради необоснованост. Поддържа се, че представените първоначално по делото доказателства, както и допълнително представеното писмо от административнонаказващия орган не доказвали съответствието на използваната за заснемане АТСС с изискването същата да била преминала метрологичен преглед. Освен това Електронният фиш (ЕФ) бил издаден в нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, тъй като по преписката не били представени доказателства, че било спазено изрично посоченото в него условие ЕФ да се базира на показания на техническо средство, което извършвало заснемането в отсъствие на контролен орган. Нито от ЕФ, нито от преписката ставало ясно къде се намирал автомобилът спрямо табелата за населено място и дали скоростта на последния била засечена при движение в такова място, както и какво било разстоянието от началото на зоната за ограничение на скоростта, като било посочено общо ограничение на скоростта, но без конкретизация с какъв знак било установено то. Сочи се и че в първото о.с.з. по делото било направено искане за предоставяне на информация от Областно пътно управление какви са били знаците, действащи в този участък на пътя, което било оставено без уважение и по този начин съдът извършил нарушение на съдопроизводствените правила, а в последствие приел, че знаците действащи в този пътен участък били ноторно известни. Приложеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата пък бил съставен в нарушение изискванията на горния текст, впоследствие за нуждите на настоящото административнонаказателно производство. По делото не били представени снимка на поставеното АТСС, протоколи със съответните подписи за свалените от системата видеоклипове, докладна записка на заснетите превозни средства, както и заповед или разпореждане на Директор на ОДМВР за определяне на служителите по чл. 13 от Наредбата.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 16/07.03.2024 г., постановено по АНД № 512 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград и да се присъдят направените по делото разноски .

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР-Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна, но по съображения, различни от изложените от касатора.

Обжалваното решение е недопустимо.

В конкретния случай съдебното производство пред районния съд е образувано по жалба на В. Г. Д. против ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № ********, издаден от ОДМВР – Хасково. Същият ЕФ е приложен както към жалбата, така и към административнонаказателната преписка, и е приет като писмено доказателство по делото, като от съдържанието му е видно, че именно с него на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на В. Г. Д. е наложена глоба в размер на 600,00 лв. за извършено на 18.10.2023 г. в Димитровград нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С обжалваното Решение № 16/07.03.2024 г. по АНД № 512/2023 г. Районен съд – Димитровград е потвърдил ЕФ Серия К, № ********, издаден от ОДМВР – Хасково, като навсякъде в мотивите му санкционният акт е посочен с този номер.

При това положение се налага изводът, че контролираният съд се е произнесъл по ЕФ, с който не е бил сезиран, респ. не бил предмет на производството пред него.

В тази връзка следва да се има предвид и че разликата в номера на обжалвания ЕФ и потвърдения с атакуваното решение се отнася до всички цифри в него и макар най-вероятно да се дължи на техническа или очевидна фактическа грешка, в ЗАНН, а и в субсидиарно приложимия НПК, не е предвидена възможност за нейното отстраняване, когато е допусната в съдебно решение.

Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречивост на съдебния акт и неясна воля на решаващия състав (доколкото несъмнено се установява, че районният съд е обсъждал фактите и обстоятелствата, относими към нарушението и отговорността на нарушителя за обжалвания пред него ЕФ, но в мотивите и в диспозитива на решението му е посочен друг номер на ЕФ). Касае се съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК нарушение, тъй като от една страна не позволява извършването на надлежен инстанционен контрол, а от друга страна ограничава и правото на страните да разберат точно, ясно и безпротиворечиво каква е волята на съда.

Констатираният порок може да бъде отстранен единствено като касационната инстанция упражни правомощията си по чл. 221, ал. 3 АПК, обезсилвайки ревизирания съдебен акт и връщайки на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който да се произнесе по предмета на жалбата, с която е бил надлежно сезиран - ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № *******, издаден от ОДМВР – Хасково.

Предвид изложеното Решение № 16/07.03.2024 г. по АНД № 512/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 16/07.03.2024 г., постановено по АНД № 512 по описа за 2023 година на Районен съд – Димитровград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Димитровград при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.