МОТИВИ към Присъда № 527/31.10.2019г.
по НОХД № 197/2019г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу Г.О.К., ЕГН – **********
за това, че на 25.11.2013г. в гр. Исперих, обл. Разград като длъжностно лице -
инспектор при ОС „Изпълнение на наказанията“ гр. Разград, сектор „Пробация“, звено гр. Исперих в кръга на службата си, в
условията на продължавано престъпление, е съставила официални документи -
Формуляр на ГД „ИН“ - „График за
провеждане на срещи с осъдения на пробация“, утвърдени съгласно чл. 212 от ЗИНЗС, за проведени работни срещи с пробационен служител“ на осъдения по НОХД №
345/2011 г. по описа на ИРС З.Е.С. *** и приложени документи за всяка среща,
стандартни Приложение РЗ.М1/1, Приложение P3.M1/1.3, Приложение /Б/1,
Приложение РЗ.М1/2, в който е
удостоверила неверни обстоятелства, че на 25.11.2013г., на 16.12.2013 г., на
06.01.2014 г., на 07.04.2014 г. и на 26.05. 2014 г. в гр. Исперих са били проведени
присъдени срещи с осъдения З.С., който в този период е бил извън границите на
Република България - задържан в затвор в Конфедерация Швейцария, с цел да бъдат
използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства –
престъпление по чл. 311, ал.1, във вр. с
чл.26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимата К. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в
размер на 1година и шест месеца, както и наказание „ лишаване от права „ за
един по – дълъг срок.
Защитата на подсъдимата счита
обвинението за недоказано, алтернативно, че подсъдимата не е осъществила състав
на престъпление по чл. 311 от НК, пледира и за прилагане института на чл. 9,
ал.2 от НК. Моли подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата К. не се признава за
виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл.
13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Г.О.К., родена на ***
***, с постоянен адрес ***, българска гражданка, с висше образование, омъжена,
неосъждана, ЕГН – **********.
Със заповед № ЛС-03-2123/03.10.2005г. на Министъра на
правосъдието подс.
Г.К. била назначена на длъжност „********************“ гр. Разград,
сектор „Пробация“, звено гр. Исперих. Основни
задължения на подс. К. по длъжностна характеристика
били - осигурява изпълнението на присъдите на правонарушителите в района на
действие на пробационната служба при Областната
служба „ Изпълнение на наказанията“, планира, организира и непосредствено
изпълнява присъдите на пробационните клиенти,
реализира контрол над правонарушителите, съобразно постановените мерки и
срокове.
С определение за одобрение на споразумение от 28.11.2011
г. по НОХД № 345/2011г. на Районен съд гр. Исперих, влязло в сила на
28.11.2011г., свидетелят З.Е.С. ***, ЕГН ********** бил осъден за престъпления
по чл.129, ал.1 и чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК на наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки - по чл.42а
ал.2 т.1 във вр.с ал.3 т.1 във вр.с чл.42б ал.1 от НК - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 3/три/ години и по чл.42а ал.2 т.2 във
вр.с ал.3 т.1 във вр.с чл.42б ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 3/три/ години, както и „Безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 320 ч. за срок от 3 години.
На 05.12.2011г. Районна прокуратура - Исперих е изпратила
определението за изпълнение на Началника на Областна служба „ Изпълнение на
наказанията“ гр. Разград. Наказанието „Пробация“ на
свидетеля З.С. е било приведено в
изпълнение с начална дата 13.12.2011г.
Съобразно ЗИНЗС - чл. 212. (1) Срещите на осъдения с пробационния служител се провеждат по график и са
планирани, извънредни или по искане на осъдения. Извънредните срещи се
провеждат по ред, определен от пробационния служител,
за осъществяване на контрол по спазване изпълнението на пробационните
мерки. Когато се налага провеждането им след 22,00 ч. до 06,00 ч. сутринта, се
уведомява районният прокурор. Когато срещата е поискана от осъденото лице, тя
се провежда до 7 дни от поискването й.
По утвърден от началника на ОС „ИН“ гр. Разград
индивидуален график за изпълнение на пробационната
мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на З.С., тя се
изпълнявала в пробационната служба в гр. Исперих,
като отговорник за нея била единствено подс. К.. В
графика по чл.212, ал. 1 от ЗИНЗС пробационния
инспектор подс. Г.К. изготвила необходимите документи
на св. З.С. по отношение на присъденото наказание по чл.42а ал.2 т.2 във вр.с
ал.3 т.1 във вр.с чл.42б ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 3/три/ години - Формуляр на ГД „ИН“ - „График
за провеждане на срещи с осъдения на пробация“, за проведени работни срещи с
пробационен служител“ на осъдения по НОХД №345/2011г по описа на PC Исперих,
З.Е.С. *** утвърдени съгласно чл.212 от ЗИНЗС от Началника на ОС “Изпълнение на
наказанията“, Сектор „Пробация“ Разград.
Отделно за всяка среща с осъдения, подс.
К. изготвяла и прилагала документи - за всяка среща съответно на 25.11.2013г,
16.12.2013г., на 06.01.2014г., на 07.04.2014г. и на 26.05.2014г. стандартни:
Приложение РЗ.М1/1 - Умения за трудова заетост, Приложение РЗ.М1/1.3 - Лични
качества за трудова заетост и Пригодност за работа, Приложение /Б/1 - Обратна
връзка с правонарушителя /попълва се самостоятелно от съответният
правонарушител/, Приложение РЗ.М1/2 - Умения и качества, търсени от
работодателя, в досието на осъдения и изтърпяващ наказание „Пробация“
към момента на деянието св. З.Е.С. в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ гр. Разград, сектор „Пробация“, звено
гр. Исперих.
Тези документи били подписани от подс.
Г.К. в качеството и на длъжностно лице „********************“ гр. Разград видно
от заключението на назначената по ДП криминалистическа
експертиза /том 1 от ДП стр.23 и стр.279-283
на ДП №21/2015 г. на ОСлО при ОП Разград/ както и
текстовата част и подписите са били от св. З.Е.С.. Тези документи били
използвани като доказателство, че св. З.С. се е явявал в пробационната
служба в гр. Исперих и лично е участвал в проведени работни срещи с пробационен
служител и пред него е полагал подписи и изписвал текст в цитираните документи
и по този начин подс. К. е отчитала, че св. З.С. е
търпял наложеното му наказание.
Видно от представена справка от РС “ИН“ Разград в
периода цитиран по горе на извършване на деянието подс.
К. не е била в платен годишен отпуск и не е била в болнични, не е била
замествана от друг служител. Подс. К. изпълнява пробационните мерки на З.С.. От свидетелските показания и
приложените по делото справки е видно, че З.С. през периода на изтърпяване на
наказанието „Пробация“ многократно и за продължителни
периоди от време е бил в чужбина.
Подс. Г. К. е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на гласните и писмени доказателства по делото –
обясненията на свидетелите Др. З., Б. Й. и З. С., заключението на вещото лице
по назначената и извършена в хода на ДП криминалистическа
експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, от Пробационното досие на осъденият св. З. С., от изпълнението
на съдебна поръчка за МПП от Конфедерация Швейцария. Справка за съдимост и
Декларация от подсъдимата. От анализът на изброените доказателства и
доказателствени средства поотделно и в съвкупност по категоричен и безспорен
начин се установява описаната фактическа обстановка. Несъмнено е по делото, че
осъденият св. З. С. през процестният период не е бил
на територията на Р България, още по – малко в гр. Исперих и не е имал
фактическа възможност да се явява на пробационните
срещи, нито лично да попълва документите, приложени в ппробационното
дело. От друга страна от заключението на вещото лице по съдебно – криминалистическата експертиза се установява, че процесните документи са били подписани от подс. Г.К. както и текстовата част и подписите са били от
св. З.Е.С.. В същият смисъл са и показанията на св. Др. З.. В отговор на възражението на защитата,
съдът намира за необходимо да подчертае, че пробационното
досие на св. З. С. е иззето от комисията, извършваща проверка по случая на
03.11.2014г. с Протокол от същата дата /л.44-45 от Том І от материалите по ДП/,
а не както твърди защитата на 01.11.2014г.. В този смисъл съдът намира, че в
тази част показанията на св. Др. З. са компроментирани
от липсата на ясен спомен за дати и събития. Това се замества от приобщените
писмени доказателства по реда на чл. 283 от НПК в хода на съдебното следствие.
Естествено обясненията на св. З. С. не
допринасят за разкриване на факти и обстоятелства от значение за предмета на
доказване по делото. Същите са уклончиви, колебливи в противоречие със събрания
доказателствен материал и целят единствено да оневинят подсъдимата. Няма как,
не е логично и възможно да си осъждан в чужда държава, да си изтърпял едно
некратко наказание лишаване от свобода и да нямаш спомен за това. Поради
изложеното съдът не цени показанията на св. З. С..
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 311, ал.1, във вр. с чл.26, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 25.11.2013г. в гр.
Исперих, обл. Разград като длъжностно лице - инспектор при ОС „Изпълнение на
наказанията“ гр. Разград, сектор „Пробация“, звено
гр. Исперих в кръга на службата си, в условията на продължавано престъпление, е
съставила официални документи - Формуляр на
ГД „ИН“ - „График за провеждане на срещи с осъдения на пробация“,
утвърдени съгласно чл. 212 от ЗИНЗС, за проведени работни срещи с пробационен
служител“ на осъдения по НОХД № 345/2011 г. по описа на ИРС З.Е.С. *** и
приложени документи за всяка среща, стандартни Приложение РЗ.М1/1, Приложение
P3.M1/1.3, Приложение /Б/1, Приложение РЗ.М1/2,
в който е удостоверила неверни обстоятелства, че на 25.11.2013г., на
16.12.2013 г., на 06.01.2014 г., на 07.04.2014 г. и на 26.05. 2014 г. в гр.
Исперих са били проведени присъдени срещи с осъдения З.С., който в този период
е бил извън границите на Република България - задържан в затвор в Конфедерация
Швейцария, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези
обстоятелства.
Деянията, извършени от подсъдимата са от един
и същ вид, през непродължителен период от време и при еднородност на вината,
като всяко следващо се явява продължение на предходните, поради което е налице
и продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Подс. К. е действала
със знание за общественоопасния характер на
извършените от нея деяния и желание за настъпване на неблагоприятните последици
от тях, с оглед на което съдът възприема виновно й поведение, при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Субективният елемент на
престъплението се обективира в изпълнителните деяния
на престъпните прояви, в предшестващите и последващите
същите събития и действия на подсъдимата. Същата е съзнавали, че полагайки
подписите си в процесните документи, на посочените в тях дати удостоверява
неверни обстоятелства, тъй като осъденото лице в действителност не се е явило и
не се е подписало и не е изпълнило ръкописният текст, но въпреки това се е
подписала. Налице е и специалната цел, а именно –подсъдимата е целяла така
съставените от нея официални документи, да послужат като доказателство, че
осъденото лице се е явявало и подписвало. Именно посочените официални документи
са средството, с което се удостоверява, че осъденото лице действително е
търпяло наложената пробационна мярка, за чието
изпълнение отговаря подсъдимата.
В отговор на възраженията на защитата по правната страна на деянието,
съдът намира за необходимо да посочи: елементите на изпълнителното
деяние са налице – подсъдимата е длъжностно лице –инспектор в пробационна служба гр. Исперих. Действала е в кръга на
службата си – като лице, отговарящо за контрола и изпълнението на пробационната мярка, съгласно длъжностната й характеристика
и нормативните актове, съставила е официални документи – посочените, тъй като
реда и формата им на издаване именно от длъжностно лице са изрично посочени в
ППЗИНЗС. Именно в тези документи подсъдимата, умишлено е удостоверила с
подписите си неверни обстоятелства – че на процесните дати осъденият – св. З.С.
се е явил пред нея в пробационната служба и е положил
подписа си в графа „подпис на осъдения“ и е изпълнил ръкописният текст, като не
е сторил това, защото на процесните дати е бил извън Р. България. Това
удостоверяване подсъдимата е извършила именно с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за изтърпяване на наказанието.
С оглед
естеството на деянието съдът намира, че не са налице предпоставките за
прилагането на чл. 9, ал.2 от НК. В този смисъл напълно споделя доводите на
прокурора, че с деянието си подсъдимата е обезсмислила провеждането на
наказателното производство по отношение на св. З. С. и то в двете му фази.
Спомогнала е осъдения да не изтърпи наказанието си в тази част, това неминуемо
е довело до възникване на чувство за безнаказаност у осъдения и сериозно е
подронило авторитета на правосъдието у обществото. Няма как и не бива едно
такова поведение на подсъдимата да бъде квалифицирано като такова с ниска
степен на обществена опасност или малозначително.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.
311, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1
от НК законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до пет години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че по отношение на подсъдимата К., не следва да наложи наказание
в условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.б от НК, тъй като не са налице
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Точно обратното –
естеството на съставените официални документи, отказът да бъде изпълнено едно
наказание по влязла в сила присъда, непоправимото засягане авторитета на
българското правосъдие, дават основание на съда да наложи наказание „ лишаване
от свобода „ в рамките посочени в закона. Безспорно чистото съдебно, добрите
характеристични данни на подсъдимата, процесуалното й поведение, обосновават
съдът да наложи наказание малко под средният посочен в НК размер – две години „
Лишаване от свобода“, при наличие на основанията по чл. 66, ал.1 от НК, съдът
отложи изтърпяване на така определеното наказание за максималния изпитателен
срок – пет години. Съдът намира, че именно, определеният по дълъг изпитателен
срок ще принуди подсъдимата да се въздържа от нови престъпни посегателства,
поради угрозата да изтърпи и отложеното наказание, което от своя страна ще
изиграе и своята поправителна и превъзпитателна роля по смисъла на чл. 36 от НК. Наред с това наказание, на основание чл.
37, ал. 1, т. 6 от НК, съдът наложи на подсъдимата и наказание лишаване от право да заема държавна длъжност в
ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София за срок от три години. По този начин
ще лиши подсъдимата от възможност да
извършва същото по вид наказание, а наред и с наказанието „ лишаване от свобода
„ ще доведе до осъзнаване у подсъдимата за сериозността на извършеното деяние.
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата Г. К.,
да заплати по сметка на Окръжна
прокуратура гр. Разград сумата 168,28
лева, представляваща разноски на ДП № 21/15 г. по описа на ОСлО-Разград,
а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 50.00лева разноски в съдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: