О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №261510
08.09.2021г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На осми септември
две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:
Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 99 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Лидл
България ЕООД Енд Ко“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Равно
поле 2129, ул.“Трети март“ №1, общ.Елин Пелин, обл.София, представлявано от
„Лидл България“ ЕООД, действащо чрез Милена Емилова Драгейска- Денчева-
управител и Бисер Борисов Инчовски- управител, чрез адвокат М.В. от БАК, със
служебен адрес *** срещу Еко Карне“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Лермонтов №43 с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, частичен иск от сумата от
480 000 лева за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №07079.651.240 и построените
в него сграда с идентификатор №07079.651.240.3 със застроена площ 1959 кв.м.,
брой етажи-1, предназначение- „сграда за търговия“ и трафопост с идентификатор
07079.651.240.2, със застроена площ от 6 кв.м. по кадастралния план и
кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със заповед І
РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Бургас,
ж.к.“Меден Рудник“-Район център №300 за времето от август 2019г. до януари
2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно
съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове. Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна процесуална легитимация за предявяване на претенцията. Не са
направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали
служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение същият е допустим.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е собственик на описаните по-горе недвижими имоти,
които обаче не държал и не владеел, тъй като били предадени първоначално на
наемател „Бургас Бийч“ЕООД по силата на договор за наем от 01.08.2013г., а след
развалянето му на „Ка Мес“АД на основание договор за наем от 28.09.2016г. и
приемо-предавателен протокол от 28.09.2016г. Договорните отношения с последното
дружество следвало да се считат за автоматично прекратени на 11.10.2016г., но
тъй като същото не върнало доброволно държането на имота в защита на правата си
ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение, а след подадено
възражение от „Ка Мес“АД предявил иск по чл.422 ГПК. Правото на ищеца да получи
връщане на имота била установено с решение №59 от 27.06.2019г. на Апелативен
съд гр.Бургас по в.т.д.№121/19г., недопуснато до касационно обжалване с
определение на ВКС №6 от 08.01.2021г. по т.д.№957/20г. Докато траел съдебния
процес по установяване съществуването на вземане за предаване на процесната вещ
на “Лидл България ЕООД енд ко” КД
„Ка-Мес“АД било обявено в несъстоятелност и дейността му прекратена, но така и
не върнало държането на имота.
През
август 2019г. ищецът констатирал, че в имота се е настанил и оперира „Еко
Карне“ ЕООД, като го ползва за супермаркет и издава касови бележки. Обектът бил
регистриран по реда и условията на чл.12 от Закона за храните като
месопреработвателно предприятие, а от казаното се следвал извод, че най-късно
от 15.08.2019г. /когато за обекта е издадено удостоверение от БАБХ/ същият е
бил във фактическата власт на „Еко Карне“ЕООД. Самият ответник в отговор на
изпратена му нотариална покана потвърдил, че се намира в имота, без да посочи
основанието за това и отказал да върне същия на Лидл. С нотариална покана от
12.03.2020г. ответникът отново бил поканен да върне имота, като отговорил, че
упражнява права на заложен кредитор във връзка с учреден особен залог върху
вещи, собственост на „Бургас Бийч“ ЕООД. На 31.07.2020г. до „Еко Карне“ ЕООД
била изпратена покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота в
размер на 30 000 лева, като исканата сума ищецът съобразил с пазарния наем
на имота.
Тъй
като ответника не заплащал обезщетение и държал имота без основание и
препятствал собственика да упражнява правата си в пълен обем, в това число да
получава гражданските плодове от него под формата на наемна цена следвало да се
приеме, че е налице обедняване на Лидл и неоснователно обогатяване на „Еко
Карне“ ЕООД. Казаното мотивирало правния интерес от предявяване на иска, а
поканата за заплащане на обезщетение в случая имала значение за определяне
началния момент на забавата.
Ответникът
„Еко Карне“ ЕООД в постъпилия отговор на исковата молба, оспорва иска като
неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Посочва в тази връзка, че не
използва имотите, описани в исковата молба. Ищецът бил въведен във
владение в поземлен имот 07079.651.240 с
протокол от 24.10.2017г. по изпълнително дело на ЧСИ Тотко Колев и оттогава до
настоящия момент никой не препятствал или ограничавал достъпа до имота му.
Трафопост с посочения в исковата молба идентификатор също не се ползвал от
ответника и последният нямал никакво отношение към него. Процесната сграда била
предмет на изпълнителни действия в рамките на които до 14.08.2020г. „Ка Мес“ АД
било назначено за пазач на движими вещи трайно прикрепени към постройката. След
14.08.2020г. бил назначен друг пазач. Назначеният пазач държал имота на правно
основание- акт на съдебен изпълнител, постановен с оглед наложените в
изпълнителното производство обезпечителни мерки, като се грижел за него с
грижата на добър стопанин и ползвал част от същия по предназначение с цел
запазването му. Пазачът не бил ограничен да ползва сградата по предназначението
и, още повече че липсвали твърдения такова ползване да води до увреждане на
имотите или намалява стойността им.
„Еко
Карне“ЕООД в качеството си на заложен кредитор предприело действия по събиране
на вземането си, като в тази връзка вещите срещу които изпълнението е насочено
му били предадени. Ищецът бил известен за тези обстоятелства, като предадените
вещи представлявали подобрения в имота. От горното ставало ясно, че ответникът
не ползва чужда вещ без основание, а е упражнявал по надлежен ред правата си на
заложен кредитор. Тези права след вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ
предоставяли на разположение на заложния кредитор възможностите да се
разпорежда с имуществото, включително да предприеме необходимите действия за
неговото запазване. Налице била трансформация на заложеното имущество като
нямало пречка особения залог да разшири своя обект и разпростре действието си и
върху стойността на вложения труд и допълнително ползваните материали в новата вещ.
В тези хипотези следвало да се счита, че особеният залог преминава върху вещ,
различна от тази върху която е бил учреден и обвързва лице, което не се е
съгласило с неговото учредяване. Ответникът упражнявал правата си като
управлявал заложеното имущество след неговата трансформация и с оглед неговото
запазване.
Заявява се също така, че след
сключване на договор за наем през 2013г. между ищеца и „Бургас Бийч“ЕООД
страните постигнали съгласие последното дружество да приведе обекта в
състоянието, което да отговаря на нуждите му и на договора. В тази връзка били
извършени дейности, представляващи нововъведения, които изменили вещта и
съществено увеличили стойността и. “Лидл България“ ЕООД признало извършването
на тези подобрения и в подписания с „Ка Мес“ АД договор за наем през 2016г.
страните /наемател и наемодател/
констатирали извършване на СМР в сградата с цел пригодяването и за цех
за производство на месни продукти и фирмен магазин. След извършването на тези
ремонтни действия от първия наемател и развалянето на договора имотите не били
върнати във вида, в който се намирали към датата на предаването им за ползване
на „Бургас Бийч“ЕООД. Независимо от това в договора с новия наемател от 2016г.
същите били описани по идентичен начин като в договора с първия такъв.
Подобренията не били предавани на ищеца, а след извършването на СМР сградата
била различна от тази по първоначалния договор. Всички подобрения били
извършени с ползваните от „Бургас Бийч“ЕООД кредити от „ОББ“АД. Вземането по
договорите за кредит пък било обезпечено със залог върху движими вещи, вписан в
ЦРОЗ. Вещите били трайно прикрепени към сградата и представлявали подобрения в
същата. На 10.03.2020г. банката продала вземането си по договорите за кредит на
„Хипокредит“АД, а на 09.07.2020г. ответникът купил от последното дружество
вземането. Казаното означавало, че „Еко Карне“ЕООД имало всички права над
движимите вещи, вложени в сграда с идентификатор 07079.651.240.3 и имот
07079.651.240.
В случай, че исковата
претенция бъде преценена за основателна
е направено възражение за прихващане със стойността на движимите вещи трайно
прикрепени към горните имоти. Тази стойност се определя на 480 000 лева,
от която сума възражението за прихващане се прави частично за 30 000 лева.
Представени
са доказателства. Направени са доказателствени искания.
В
допълнителната искова молба се уточнява, че макар и правото на собственост на
ищеца върху поземления имот и построените в него сграда и трафопост да не се
оспорва същото е придобито на основание договор за вливане на „Недвижимости
Лидл България ЕООД и Ко“КД в „Лидл България ЕООД енд Ко“КД, вписан в Агенцията
по вписванията на 18.02.2015г. Последният договор се представя с пояснението,
че процесните имоти са описани в т. IV от Приложение- Описание на отделните активи
към договора за вливане. След нейното преустройство през 2015г. сградата била
нанесена в кадастъра с идентификатор №07079.651.240.3 със застроена площ от
1959 кв.м., като в тази връзка се прилага удостоверение на СГКК гр.Бургас. Във
връзка с направеното уточнение се моли да бъде прието за безспорно
обстоятелството, че ищецът е собственик на процесните имоти.
Оспорва се твърдението на ответната
страна, че „Еко Карне“ЕООД не държи поземления имот с идентификатор
07079.651.240, тъй като ищецът бил въведен във владение с протокол от 24.10.2017г. по посоченото
изпълнително дело на ЧСИ Тотко Колев. Фактическата власт върху поземления имот
била предадена от Лидл чрез предходния наемател „Бургас Бийч“ЕООД на наемателя
„Ка Мес“АД на основание договор за наем от 28.09.2016г. и приемо-предавателен
протокол от същата дата. Независимо от обстоятелството, че във връзка с
воденото заповедно производство и издадения изпълнителен лист за връщане на
фактическата власт върху поземления имот и сградата за търговия, ищецът бил
въведен във владение само на поземления имот, въводът бил спрян, а
разпореждането за незабавно изпълнение отменено от Окръжен съд Бургас. След
обезсилването и на изпълнителния лист изпълнителното производството било
прекратено, като фактическата власт върху поземления имот отново била
установена от наемателя „Ка Мес“АД. Заявява се в тази връзка, че ищецът не
държи поземления имот.
Държането на поземления имот
понастоящем се извършвало от ответника, тъй като същия имал обслужващо сградата
за търговия предназначение- изцяло бил застроен с постройката и паркинга към
нея. Ответникът не спорил, че държи сградата за търговия и следователно, за да
има достъп до нея трябвало да преминава именно през поземления имот, с което на
практика имал фактическата власт върху него. Лидл не разполагал с такава фактическата
власт върху поземления имот, тъй като същия бил ограден с ограда, която се
заключвала с катинар. На оградата имало информационна табела, от която ставало
ясно, че обектът се охранява и е поставен под видеонаблюдение, а ищецът не бил
сключвал договор за охрана. По повод на казаното са направени доказателствени
искания с правно основание чл.204 ГПК и чл.192 ГПК. Относно трафопоста се пояснява,
че се касае за съоръжение с обслужващо сградата предназначение, тъй като
осигурявал електрозахранването в постройката. В сградата имало
електрозахранване като до м. октомври 2020г. партидите били на името на стария
наемател „Бургас Бийч“ЕООД, а след този период на името на Лидл. В тази връзка
е поискано на основание чл.192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо по
делото лице „Електроразпределение юг“ЕАД да представи справка за потреблението
на ел.енергия за времето от м.август 2019г. до м.януари 2021г.
Оспорва се твърдението на
ответника, че за част от сградата „Еко Карне“ е имало сключен договор за наем с
„Ка Мес“АД. Твърди се, че представеният договор за наем между същите страни
няма достоверна дата и е съставен с цел да бъде ползван в процеса. Сочи се също
така, че съгласно договора за наем от 28.09.2016г. между Лидл и „Ка Мес“АД
последното дружество нямало право да пренаема нито цялата, нито част от
сградата. Отделно от казаното след обявяването на последното дружество в
несъстоятелност и прекратяване на дейността му, дори да е имало сключен договор
, той е прекратил своето действие и не е годно основание, на което ответникът
да упражнява фактическа власт върху сградата. В сградата имало течаща вода, за
което се представят документи, от които се виждало, че от края на 2020г. за
обекта е имало консумация на вода, съответно са фактурирани суми за това
потребление. Освен казаното горното твърдение било ирелевантно за предмета на
спора, тъй като за основателността на претенцията нямало значение дали
сградата, която се държала от ответника се ползвала по предназначение като
магазин за хранителни стоки и дали последният е извършвал там собствена
търговска дейност. За оборване твърденията на ответника, че не е ползвал
сградата е направено доказателствено искане по чл.192 ГПК.
Във връзка с изложеното в отговора
за направени подобрения в сградата и трансформация на заложено имущество се
посочва, че от представените документи не се установява „Еко Карне“ЕООД да е заложен кредитор на „Бургас Бийч“ЕООД и
че е пристъпил към изпълнение върху заложените вещи. Дори ответникът да е
придобил права на заложен кредитор върху описаните движими вещи, което
обстоятелство не се доказвало от представените потвърждения за вписване от
ЦРОЗ, то това не му давало правото да
държи сградата, собственост на ищеца, в която тези вещи са разположени-нито в
качеството му на заложен кредитор, нито в качеството му на пазач на заложеното
имущество. Тезата, че залогът върху
движимите вещи се е трансформирал на основание чл.4 ал.4 ЗОЗ и е преминал върху
процесната сграда, тъй като вещите били трайно прикрепени към същата и
представлявали подобрение била абсурдна. Разпоредбата на чл.4 ал.4 ЗОЗ касаела
преработване на заложена движима вещ и не била относима към фактическите
твърдения на ответника. Освен това не били уточнени вещите, които според
ответника били трайно прикрепени към сградата. Недоказано останало твърдението,
че движимите вещи са придобити от първия наемател на сградата на основание
договори за кредит, но дори такива вещи да са съществували при трайното им
прикрепване към сградата същите били станали собственост на собственика на
сградата, като заложното право върху тях се е погасило или трансформирало в
право върху тяхната равностойност. Невярно било и казаното, че „Бургас Бийч“ не
е предало имотите след развалянето на договорите за наем. С приемо-предавателен
протокол от 26.09.2016г. последното дружество като предишен държател на имотите
ги е предало на новия наемател „Ка Мес“АД. С предаването на фактическата власт
би следвало да са предадени и подобренията, след като се твърди, че се касае за
вещи трайно прикрепени към сградата.
Възражението за прихващане било
неоснователно, тъй като нямало и не се твърдели насрещни вземания на ответника.
„Еко Карне“ЕООД не можело да предявява
възражение за прихващане вместо „Бургас Бийч“ЕООД, което именно
дружеството, според твърденията, изложени в отговора на исковата молба направило
в качеството си на наемател подобренията. Освен това в самия договор за наем,
сключен с последното дружество съществувала уговорка, че разходите за
извършване на СМР са за сметка на наемателя. Дори да е възникнало такова право
на обезщетение, то същото следвало да се счита за погасено по давност, тъй като
строителните дейности са извършени през 2014г.
В постъпилия допълнителен отговор
на исковата молба се оспорва правото на собственост на ищеца върху процесната
сграда и трафопост. Голословно било твърдението, че след въвода във владение
отново е установена фактическата власт върху имота от „Ка Мес“АД. След
10.07.2019г., от която дата бил договорът за наем между последното дружество и
ответника, представител на ищеца не бил посещавал обекта. Ответникът от своя
страна използвал имота единствено и само за достъп до входа на сградата и не
препятствал достъпа на ищеца до поземления имот и изградените сгради в него.
Обектът не работил, като казаното се установявало включително от представеното
извлечение от счетоводна сметка 411 за неплатени суми за вода. До 14.08.2020г.
„Ка Мес“АД било назначено за пазач по изпълнително дело №204/16г. на Ивелина
Божилова на движимите вещи, които били трайно прикрепени към сградата.
Назначеният за пазач държал имота на правно основание – акт на съдебен
изпълнител, за да се стопанисва добре имота и не се пречи на огледите на трети
лица. Нямало твърдения по делото и липсвали доказателства, свидетелстващи за
това кое лице е ползвало имота. Ответникът заявява, че не е ползвал цялата
търговска сграда, а само 240 кв.м. от нея, за което прилага договор за наем,
поради което и твърденията на ищеца, че ответникът ползвал имотите били
недоказани.
Заявява се също така, че в
качеството си на заложен кредитор ответникът предприел действия по запазване на
заложеното имущество-движимите вещи, вложени и трайно прикрепени към сградата.
Уточнява се, че движимите вещи, предмет на особения залог били присъединени в
друга вещ недвижима, поради което и на основание чл.4 ал.4 ЗОЗ особения залог
разширявал своя обект и разпростирал своето действие и върху стойността на
вложения труд и допълнително използваните
материали в новата вещ. От разпоредбите на ЗОЗ следвало,че заложният
кредитор има право да търси равностойността на имуществото от всяко трето лице,
което по един или друг начин е получило движимите вещи, какъвто бил и настоящия
случай. В тази връзка възражението за прихващане на заложният кредитор било
относимо и допустимо. Същото не касаело извършени СМР или направени подобрения
от трети лица, а касаело равностойността на движимите вещи, трайно прикрепени
към процесната сграда, с които се увеличила стойността на същата. Това били
част от вещите предмет на особения залог, трансформирани на основание чл.4 ал.4
ЗОЗ. Правата на ответника били лични и произтичали от вписания особен залог и
сключения договор за цесия от 2020г.
В представено допълнително
уточнение по повод на разпореждане на съда, ответникът заявява, че предмет на възражението му за
прихващане по настоящото дело е вземането му на кредитор към длъжниково имущество, което е
вложено в чужд имот, а претенцията се
основава особен залог. В тази връзка
сочи, че на 10.03.2020 г.
между „Обединена Българска Банка“ /ОББ/ АД, ЕИК ********* и „ХипоКредит“ АД,
ЕИК ********* е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) с per. № 2023 на нотариус per, №
504 на НК, съгласно който ,.ХипоКредит" АД е закупило вземанията на
„Обединена Българска Банка“ АД към длъжника „Бургас Бийч“ ЕООД и съдлъжниците Атанас
Димитров Атанасов и „Кларо-1“ ЕООД, ЕИК *********,
произтичащи от 1) Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 15-00022/31.03.2015 г.; 2) Договор за банков
кредит Европодкрепа 3 с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна
банка /ЕИБ/ № MS
14- 00030/01.04.2014 г.; 3) Договор
за кредитна линия „Малки и средни предприятия“ за финансиране на данък върху добавената
стойност (ДДС) №MSi4-
00031/01.04.2014 г„ Анекс № 1 от
29.12.2014 г. и 4) Договор за банков кредит Европодкрепа 2-овърдрафт с
възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS-13“ 00041/14.05.2013 г и Анекс № 1 от 23.10.2013
г. и Анекс № 2 от 19.11.2014 г. По силата на тази цесия „ХипоКредит“ АД станал
кредитор на „Бургас Бийч“ ЕООД, Атанас Димитров Атанасов и „Кларо-1“ ЕООД, като се сочи и конкретния размер на
задълженията на кредитополучателя.
Твърди се от ответното дружество,
че за обезпечаване на посочените задължения има вписани особени залози в ЦРЗО,
които касаят залог на търговско предприятие със залогодател „Бургас бийч“ ЕООД, залог на търговско предприятие със залогодател
„Кларо-1“ ЕООД, оборудване за цех от неръждаема стомана;
панели и хладилно оборудване- съгласно приложен опис, със залогодател „Бургас
бийч“ ЕООД, договор за учредяване на
особен залог на движими вещи от 31.03.2015 г., със залогодател “Бургас бийч“
ЕООД, договор за залог на машини и съоръжения, а именно „Оборудване за цех от
неръждаема стомана, панели и хладилно оборудване. Подчертава се, че, предмет на
договорите за особен залог е цялото търговско предприятие на „Бургас бийч“
ЕООД, в това число и отделни индивидуализирани движими вещи. Твърди се, че
извършените от последното преустройство и реконструкция на търговски обект за
хранителни стоки в обект за продажба на месни продукти, транжорна и складова
база и зона за производство и пакетаж, както и пристройка към търговския обект,
е със средства получени от ОББ. Движимите вещи за тези преустройства и реконструкции
са закупени и вложени в обекта, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.651.240 и
към момента на извършване на особения залог, същите са били част от търговското
предприятие на длъжника, поради което са част от особения залог. Сочи се, че
особения залог следва вещта, независимо къде се намира, като заложния
кредитор може да я претендира от всяко трето лице, в което се намира, а
ако липсва - нейната стойност, в това число и дори и в случаите, когато тя е
преработена.
Твърди се от ответното дружество, че вещите
който са трайно прикрепени към сградата, с които се е увеличила стойността на
имота, и които са предмет на възражението за прихващане са: цялата ВиК инсталация на сградата и в имота, която
се определя на сума в размер на 100
000 лв.; цялата Ел инсталация
на сградата и в имота, която се определя на сума в размер на 150 000 лв.;
цялата противопожарна инсталация на сградата и в имота, която се определя на
сума в размер на 40 000 лв.; цялата част „Конструкции“ по инвестиционния
проект на стойност 75 000 лв.; всички хладилни врати в сградата -150 000 лв.;
всички топлоизолационни панели в сградата - 200 000 лв.; изграждане на трафопост като съоръжение.
Ищцовта страна, на която съдът е
дал възможност да изрази становище по наведените от ответника твърдения с
отговора на исковата молба и уточнението към него, е депозирала такова в
указания срок.
На първо място се заявява правото
на собственост на ищцеца върху процесните имоти, като се уточнява, че през 2013
г. е извършено преустройство и пристрояване на съществуващата в имота сграда,
представляваща търговски обект, като след извършването на посочените дейности,
сградата е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с нов
идентификатор 07079.651.240.3. По отношение на сградата представляваща
трафопост се уточнява, че това е самостоятелна сграда с отделен идентификатор,
която е построена през 2010 г. и не се намира в сградата за търговия. Заявява,
че безспорно описаните в исковата молба имоти са собственост на дружеството
ищец.
Оспорват се твърденията на ищеца,
че до 14.08.2020 г., недвижимите имоти са държани от „Ка- Мес“ АД в качеството
му на пазач по изпълнително дело № 204/2016г. на ЧСИ Ивелина Божилова. Във връзка
с твърденията на ищеца, че държи само 240 кв. м. от процесния търговски обект,
ищеца счита това обстоятелство за ирелевантно, тъй като това държане го лишава
от правото му на упражняване на фактическа власт върху цялата сграда. Посочва,
че с оглед предмета на делото при положение, че е лишен от фактическа власт
върху сградата, то той не може да упражнява в пълен обем правото си на
собственост и върху поземления имот, тъй като последният има обслужващо
сградата предназначение.
На следващо място се оспорват
твърденията на ответника, по отношение на правото му в качеството на заложен
кредитор на „Бургас Бийч“ ЕООД да държи сградата за търговия и да предявява
права на вземане против ищеца, с направеното възражение за прихващане. В тази
връзка се сочи, че сградата за търговия е била изградена още през 2009 г., като
още с изграждането й е имала ЕЛ и ВиК инсталация. Същото се отнасяло и за
трафопоста. Подчертава се, че залогът на търговски предприятие тежи върху
отделни негови активи и е противопоставим на трети лица, едва след вписване
пристъпването към изпълнение, което в случая се установява, че е престъпено на
09.12.2020 г. В тази връзка се заявява, че до този момент, дори да се установи
наличието на движими вещи, прикрепени от „Бургас Бийч“ ЕООД към процесната
сграда, то те са загубили характера си на самостоятелни движими вещи,за да може
да има върху тях особен залог. Заявява се, че ищецът ги е придобил в процеса на
реконструкция, който се е състоял преди датата на престъпване към изпълнение.
Подчертава и обстоятелството, че от ответника не се сочат конкретни вещи, от
които са изградени инсталациите.
Според ищеца движимите вещи,
представляващи- хладилни врати и топлоизолационни панели са предмет на особен
залог, по отношение на който не е пристъпено към изпълнение. Счита се за
неоснователно становището на ответника, че при извършването на подобренията в
процесната сграда, залогът върху движимите вещи се е трансформирал в залог
върху тяхната равностойност, която може да бъде претендирана от ищеца. Счита,
че в случая не се касае, за хипотеза при която изработената или преработена вещ
също е движима, поради което счита сочената от ответника норма на ЗОЗ за неприложима, тъй като в случая вещите,
с които е направена реконструкцията са прикрепени към недвижим имот, а не към
движима вещ.
За неоснователно се счита
направеното от ответника възражение за прихващане, поради липса на възникнали
собствени права по залозите срещу ищеца.
Претенцията има правното си
основание в чл.59 ЗЗД.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Представените от страните писмени
доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на твърдените
фактически обстоятелства. Доказателствените искания са допустими и необходими,
тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а
без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при
неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът е поискал назначаване на
съдебно - икономическа експертиза, която да определи средномесечната наемна
цена на този функционален тип имоти за процесния период. Съдът намира
направеното искане за допустимо и относимо към правния спор, като при отговора
на поставената задача вещото лице трябва да изследва имоти със същото местоположение, вид и
функционална характеристика.
Не следва да бъде уважено
направеното от ищеца искане за извършване на оглед на имота от съдебния състав
в присъствието на страните, тъй като обстоятелството за установяването на което
се прави искането е неотносимо към предмета на правния спор, а и ще бъде
установено с другите поискани и допуснати доказателствени средства.
Ще следва да бъдат уважени исканията
на ищцовата страна за задължаване на трети неучастващи по делото лица: 1. „АБ
Солюшън секюрити“ ООД и „Аватари секюрити“ ЕООД да представят договор за охрана
на обект с адрес: гр. Бургас, Меден Рудник – „Районен център“ № 300;
Без уважение трябва да се оставят
исканията на ищовата страна за задължаване на трето неучастващо по делото лице
- „Елекроразпределение Юг“ ЕАД да представи справка за потреблението на
електрическа енергия за отчетен период
от м. август 2019 до м. януари 2021 г. на присъединен към електроразпределителната
мрежа обект с адрес: гр. Бургас, Меден Рудник – „Районен център“ № 300, точка
на присъединяване ИТН 4060745. Разпоредбата на чл. 192 от ГПК указва, че страна
може да иска от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ
се у него документ, в случая се иска съставяне на справка от третото лице,а не
представяне на наличен у него документ. Същото се отнася и до искането на ищеца
за задължаване на ТД на НАП – Бургас да представи удостоверение, от което да се
установи, дали ответникът има регистриран и кога касов апарат и дали за
отчетните периоди от август 2019 до януари 2021г. дружеството има отчетен
оборот. За събирането на исканите доказателства, ищецът може да поиска
издаването на съдебно удостоверение, след заплащане на дължимата държавна
такса, което да му послужи пред съответните трети лица за снабдяването с тях.
Допустимо и относимо е искането на
ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ
Ивелина Божилова за установяване на обстоятелството дали изпълнително дело №
204/2016 е прекратено и има ли назначен пазач на процесните имоти. Съдебното
удостоверение следва да се издаде след заплащане на дължимата държавна такса в
размер на 5 лева по сметка на съда и след представяне на проект за
удостоверение.
Основателно е искането на „Лидл
България за задължаване на ответника да му предостави в четлив вид и в цялост
представените с отговора на исковата молба доказателства по делото.
Ответникът е направил
доказателствено искане, с което моли ищеца да бъде задължен да посочи дали
твърди, че ответникът е използвал цялата сграда с идентификатор
07079.651.240.3, и ако не – да уточни в какъв обем. Това доказателствено искане
следва да бъде отклонено, тъй като ищецът изрично е посочил, че имотът се е
използвал като търговски обект от ответното дружество и претендира заплащане на
обезщетение за ползването му.
Във връзка с направеното възражение
за прихващане, ответникът е поискал назначаването на съдебно- техническа
експертиза, което искане е допустимо и като такова съдът го уважава.
Искането на ответната страна за
задължаване на трето неучастващо по делото лице- ВиК Бургас да представи
информация по въпроса, кога е преустановено водоснабдяването в сграда с идентификатор
07079.651.240.3 поначало е основателно, но
тъй като в случая не се касае за документ, находящ се у третото лице, а се иска
изготвянето на документ, каквато не е хипотезата на чл. 192 от ГПК за събирането
на такива данни, ответникът може да поиска издаването на съдебно удостоверение,
след заплащане на дължимата държавна такса, което да му послужи пред третото
лице.
С оглед предмета на делото не следва
да бъде уважено и искането на ответника за задължаване на ищеца да отговори, на
въпроса, дали той някога е препятствал достъпа на ищеца до поземления имот.
Този факт е неотносим към претенцията за заплащане на обезщетение за ползване
на имотите от ответника без правно основание.
Съдът констатира, че към отговора на
исковата молба, ответникът не е приложил документите описани под т. 3 и т. 4, а
именно – съобщение по изпълнително дело № 204/2016 г. на ЧСИ Ивелина Божилова
за назначаване на пазач и съобщение по изпълнително дело № 204/2016 г. на ЧСИ
Ивелина Божилова за опис на вещи, поради което следва да бъде задължен да ги представи,
с копие за насрещната страна.
На ответникът следва да се укаже, че
част от представените с отговора на исковата молба документи не са в заверен
препис, съобразно правилото на чл.183 от ГПК, а именно – документите, находящи
се в делото на следните страници: от л.85 /гърба/ до л. 94 /гърба/; от л. 96
/гърба/, до л. 110/гърба/; от л. 112 до л. 125.
По
доказателствената тежест:
Ищецът носи тежестта да установи, че е собственик
на процесните имоти, както и че същите са владени от ответника за процесния
период. Ищецът следва да докаже също: своето обедняване и обогатяването на ответника както и
причинната връзка между тях, доколкото обедняването и обогатяването произтичат
от един и същи факт, а именно - от ползването без правно основание на процесните
имоти от ответника; размера на обезщетението, което претендира. В тежест
на ответника е да докаже възраженията си, включително това за прихващане като
установи, че е заложен кредитор на „Бургас Бийч“ ЕООД, че движимите вещи върху
които е учреден особения залог са придобити с предоставения от банката кредит,
че същите са трайно прикрепени към сградата и е налице твърдяната трансформация
в право върху тяхната равностойност.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374, вр.
чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.10.2021г.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените от страните при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника да представи в
заверен препис незаверените /л.85, л.94, л.96 до л.110, от л.112 до л.125/с
отговора на исковата молба доказателства или да завери, находящите се в делото,
след което съдът ще се произнесе по тяхното приемане.
ЗАДЪЛЖАВА „Еко Карне“ ЕООД да
представи по делото- съобщение по изпълнително дело № 204/2016 г. на ЧСИ
Ивелина Божилова за назначаване на пазач и съобщение по изпълнително дело №
204/2016 г. на ЧСИ Ивелина Божилова за опис на вещи, с копие за насрещната
страна, описани като доказателства в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно- техническа
експертиза, която да отговори на поставения от ищеца в исковата молба въпрос и
на задачите на ответника, формулирани в отговора на исковата молба, като
определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, от
които 200 лева, вносими от ищеца и 400 лева, платими от ответника по сметка на
Окръжен съд гр.Бургас в седмичен срок. УКАЗВА на вещото лице да изследва имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Бърза Кехайова, която да се
уведоми след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца искане за
извършване на оглед на имота имот съдебния състав в присъствието на страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК трети неучастващи по делото лица:
„АБ Солюшън секюрити“ ООД и „Аватари секюрити“ ЕООД да представят
договор за охрана на обект с адрес: гр. Бургас, Меден Рудник – „Районен център“
№ 300.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца искане за
задължаване на трето неучастващо по делото лице - „Елекроразпределение Юг“ ЕАД
да представи справка за потреблението на електрическа енергия за отчетен
период от м. август 2019 до м. януари
2021 г. за обект с точка на присъединяване ИТН 4060745.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца искане за
задължаване на трето неучастващо по делото лице ТД на НАП – Бургас да представи
удостоверение, от което да се установи, дали ответникът има регистриран и кога
касов апарат и дали за отчетните периоди от август 2019 до януари 2021 г
дружеството има отчетен оборот.
ДА СЕ издаде на ищеца поисканото от него съдебно
удостоверение, което да му послужи пред
ЧСИ Ивелина Божилова за установяване на обстоятелството дали изпълнително дело
№ 204/2016 е прекратено и има ли назначен пазач на процесните имоти след прилагане на документ за внесена държавна
такса в размер на 5 лв. по сметката за държавни такси на Окръжен съд гр.Бургас и проект за удостоверение в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА „Еко Карне“ ЕООД, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, да представи предостави в четлив вид и в
цялост представените с отговора на исковата молба доказателства по делото за
ответната страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за задължаване на трето неучастващо по делото лице - ВиК Бургас да
представи информация по въпроса, кога е преустановено водоснабдяването в сграда
с идентификатор 07079.651.240.3
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ответника и препис от становището на ищеца.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Съдия: