Присъда по дело №435/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 17
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20212100200435
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Д. Гагашев
СъдебниИРИНА ХРИСТОВА
заседатели:ИВАНОВА

СЕВДАЛИНА ТОДОРОВА
ПОЛИМЕНОВА
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
и прокурора Деян Генчев Петров (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Наказателно дело от общ
характер № 20212100200435 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.И.И. – роден на *** г. в гр. ***, с постоянен
адрес в гр. ***, бул. „***”, № ***, ет. ***, ап. ***, *** гражданин, ***
образование, ***, ***, ***, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че през
периода 30.03.2017 г. – 14.12.2017 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП – Бургас, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник
на Е.М.И. – управител на „***“ ***, ЕИК ***, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – сумата от 13
322,16 лева (тринадесет хиляди триста двадесет и два лева и шестнадесет
стотинки), от които 8 664,14 лева, представляващи дължим, но недеклариран
данък по ЗКПО, и 4 658,02 лева, представляващи дължим, но недеклариран
данък добавена стойност по ЗДДС, като не издал данъчни фактури за сумата
от 27 948,13 лева за извършени услуги на „***“ *** в законоустановения срок
от постъпването на плащането през 2016 г., осъществявал счетоводство в
нарушение на счетоводното законодателство - чрез неиздаване и не
1
осчетоводяване на данъчни фактури, и потвърдил неистина в годишна
данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО с вх.№ 0200И0310268/30.3.2017
г. и в справка-декларация по ЗДДС и дневник за продажбите с вх. №
02002597727/14.12.2017 г., както следва:
1. На 30.03.2017 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП – Бургас, в качеството
си на пълномощник на Е.М.И. – управител на „***“ ***, ЕИК ***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
сумата от 8 664,14 лева (осем хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и
четиринадесет стотинки), представляващи дължим, но недеклариран данък по
ЗКПО от „***“ ***, като потвърдил неистина в подадената ГДД по чл. 92 от
ЗКПО с вх. № 0200И0310268/30.3.2017 г. за годишен данъчен период – 2016
г., декларирайки: общо приходи по отчета за приходите и разходите/отчета за
доходите в размер на 31 047,86 лева, счетоводен финансов резултат (загуба) –
минус 14 157,14 лева и полагащ се корпоративен данък 0,00 лева, като е
следвало да декларира - общо приходи по отчета за приходите и
разходите/отчета за доходите в размер на 131 846,36 лева, счетоводен
финансов резултат (печалба) – 86 641,36 лева и полагащ се корпоративен
данък 8 664,14 лева;
2. На 14.12.2017 г. в гр. Бургас, в качеството си на пълномощник на
едноличния собственик на капитала на „***“ ***, ЕИК ***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
сумата от 4 658,02 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и осем лева и две
стотинки), представляващи дължим, но недеклариран данък добавена
стойност, като не издал данъчни фактури за сумата от 27 948,13 лева за
извършени услуги на *** *** в законоустановения срок от постъпването на
плащането, осъществявайки счетоводство в нарушение на счетоводното
законодателство – чрез неиздаване своевременно и не осчетоводяване на
данъчни фактури, и потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС и
дневник за продажбите с вх. № 02002597727/14.12.2017 г. за данъчен период
месец ноември 2017 г., декларирайки данъчна основа в размер на 103 295,50
лева и ДДС за тях – 20 659,10 лева, с резултат ДДС за внасяне в бюджета 17
408,07 лева, като е следвало да декларира данъчна основа в размер на 126
585,61 лева и ДДС за тях – 25 317,13 лева, с резултат ДДС за внасяне в
бюджета 22 066,10 лева,
2
поради което и на основание чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 предложение 1,
т.3 предложение 1 и т.5 предложение 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 58а ал.1,
вр. чл. 54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
НЕ НАЛАГА на подсъдимия М.И.И., със снета по делото самоличност,
наказанието „конфискация на част или на цялото имущество на виновния“,
кумулативно предвидено в разпоредбата на чл. 255, ал.3 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия М.И.И., със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 610,50
лева (шестстотин и десет лева и петдесет стотинки) за направените по делото
разноски за експертиза.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



МОТИВИ към ПРИСЪДА № 17 по НОХД № 435/2021 г.

ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано по повод обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Бургас против подсъдимия М. И. И., с ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл. първо, т.3, предл. първо и т.5, предл.
първо, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Съдебното производство се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК. В
разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, подсъдимият
изрази желание да се приложи разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК. С определение по чл. 372
ал.4 от НПК, съдът одобри направеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за доказаност на обвиненията срещу подсъдимия И.. Пледира за налагане на
наказание, чийто вид и размер да бъде определен по реда на чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно – три години и шест месеца лишаване от
свобода, което след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК, да бъде отложено за изпълнение за
изпитателен срок от четири години. Пледира, на подсъдимия И. да не бъде налагано
кумулативно предвиденото в чл. 255, ал.3 от НК наказание „конфискация на част или на
цялото имущество на виновния“ поради липсата на имущество, собственост на подсъдимия.
В с.з. подсъдимият редовно призован, се явява. Признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се
събират допълнителни доказателства за тях, признава се и за виновна. Моли съда за
минимално по размер наказание. Служебният му защитник пледира за минимално по размер
наказание „лишаване от свобода“, определено при условията на чл. 58а, ал.4 от НК, вр. чл.
55, ал.1 т.1 от НК. Предлага, в случай, че съдът прецени, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимия И. да бъде
наложено минимално наказание.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият М. И. И. е роден на *** г. в гр. ***, живее в гр. ***, *** гражданин е,
има завършено *** образование, *** е, работи. С одобрено на 20.04.2006 г. споразумение по
НОХД № 117/2006 г., РС – Несебър е наложил на подсъдимия И. общо наказание от три
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок за извършени в периода
31.01.2005 г. – 01.02.2006 г. престъпления по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 18, ал.1
от НК и чл. 216, ал.1 от НК. С одобрено на 07.02.2008 г. споразумение по НОХД № 374/2007
г. РС – Айтос е наложил на подсъдимия И. наказание от четири месеца лишаване от свобода
с три години изпитателен срок за извършено на 10.01.2006 г. престъпление по чл. 195, ал.1,
т. т. 2,4 и 5, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. С протоколно определение от 07.02.2008 г.
по същото дело, на И. е било определено и общо наказание по това споразумение и
споразумението по НОХД № 117/2006 г. на РС – Несебър в размер на най-тежкото от тях, а
именно четири месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. С одобрено на
09.04.2013 г. споразумение по НОХД № 1466/2013 г., РС – Бургас е наложил на подсъдимия
И. наказание „пробация“, за извършено на 30.11.2012 г. престъпление по чл. 343Б, ал.1 от
НК, като са му били определени следните пробационни мерки: „задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца, „задължителни периодични срещи
1
с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца, „поправителен труд с
удръжки от месечното трудово възнаграждение“ за срок от шест месеца., а също и наказание
по чл. 343Г от НК – лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година (л. л.
279-280, т. ІІ от ДП).
На 26.06.2014 г. в Търговския регистър било вписано търговско дружество (ТД)
„***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, обл. ***, ул. “***“ № **, и
съдружници подсъдимият М. И. И. и свидетелят К. Ю. Х.. Последният бил вписан и като
управител на дружеството.
На 12.08.2014 г. в Търговския регистър било вписано прехвърляне на дружествен
дял в „***“ *** от подсъдимия И. в полза на св. К. Х., който станал едноличен собственик
на капитала на дружеството.
На 22.08.2014 г. ТД „***” *** било регистрирано по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) по реда на чл. 100 от ЗДДС, т.е., регистрация по избор на лице,
с Акт за регистрация по ЗДДС № 02042080000667 от 15.01.2008 г., считано от 17.01.2008 г.
Основният предмет на дейност на дружеството бил производство на дървени
въглища и търговия с дърва за огрев.
На 27.03.2015 г. свидетелката Е. М. И., съпруга на подсъдимия М.И., придобила
50% от капитала на дружеството и била вписана като съдружник, като била избрана и за
управител.
С акт за дерегистрация по ЗДДС №020991801025694 от 15.05.2018 г. регистрацията
на „***” ** по ЗДДС била прекратена, считано от 29.06.2018 г.
С нотариално заверено пълномощно от 24.04.2015 г. св. И. упълномощила съпруга
си, подсъдимия И., да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на
дружеството и да го представлява пред всички държавни и общински органи и организации,
административни, съдебни, финансови, застрахователни и други учреждения, физически и
юридически лица в страната и чужбина. Св. Е. И. не била извършвала никаква дейност като
управител на „***“ **, а подсъдимия И. и св. Х. имали договорка да работят заедно и да
произвеждат дървени въглища. Св. И. не знаела какви договори са били сключвани от името
на дружеството, как са били изпълнявани, какви работници са били назначени, както и че
дружеството се занимавало със строителна дейност. На свидетелката И. било известно, че
счетоводството на дружеството се осъществява от св. С. Д., на когото няколко пъти била
носила папки с документи.
Търговско дружество „***“ *** било титуляр на банкова разплащателна сметка с
IBAN №BG***5UNCR***000************, открита на 29.10.2015 г. в „Уникредит
Булбанк“ АД. Сметката била открита от св. Е. И., но съпругът й – подсъдимият М.И.,
разполагал с пълномощно да борави с нея. Свидетелката била ходила няколко пъти до
банката, за да внася и тегли парични суми по указания на съпруга си, който й предоставял
сумите за захранване на сметката, респ. тя му предавала изтеглените пари в брой.
В качеството си на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице, „***” ***,
представлявано от подсъдимия М.И., действащ като пълномощник на управителя –
свидетелката Е. И., осъществявало стопанска дейност, сключвало договори, издавало и
получавало данъчни фактури (ДФ) за закупени стоки и услуги, като съответно начислявало
данък върху добавената стойност (ДДС) за извършените сделки.
Св. С. Д. осъществявал счетоводното обслужване на „***” ** от вписването му до
края на 2017 г., когато прекратил предоставянето на услугата, поради некоректно поведение
от страна на подсъдимия – неплащане на дължими суми, непредставяне в срок на
необходимите документи.
Ежемесечно подсъдимият И. предавал на св. Д. първични счетоводни документи
2
(фактури и друга документация) за осчетоводяването им. Фактурите от името на „***“ ***
се издавали от кочан с бланки, който заедно с печата на дружеството се съхранявал от
подсъдимия. След попълване на фактурите, И. ги предоставял на св. Д.. Последният
изготвял месечните справки-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби,
както и годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО на „***” ***, въз основа на
информацията, съдържаща се във фактурите, предоставени му от М.И.. Справки-
декларациите по ЗДДС се подавали пред ТД на НАП – Бургас по електронен път, чрез
електронен подпис.
Съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС,
с изключение на случаите по чл. 157 от ЗДДС. Според чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС
регистрираните лица по този закон водят задължително дневник за покупките и дневник за
продажбите.
Свидетелят Д. не разполагал с достъп до банковите сметки на дружеството. Когато
подсъдимият предоставял на Д. данъчните фактури за осчетоводяването им, той бил наясно
и с дължимия ДДС. Във връзка с внасянето му, св. Д. изготвял платежно нареждане и го
предоставял на подсъдимия, който след това трябвало да го заплати по банков път.
Свидетелят не бил извършвал плащания към НАП за дължимите данъци и осигурителни
вноски.
Издадените от дружеството данъчни фактури следвало да бъдат включени в
дневника за продажби за месеца, в който са били издадени и това не било обвързано с
плащането или неплащането на данъчната основа. Плащането на дължимото ДДС било
задължително, без значение дали фактурата е платена, като последната следвало да се издаде
в петдневен срок от плащането й. Св. Д. включвал данъчните фактури в СД по ЗДДС за
месеца, в който му били предоставени от подсъдимия И..
Св. Д. узнал, че дружеството е започнало да извършва строително-монтажни работи
(СМР) от фактурите, предоставени му от подсъдимия, но не бил наясно с уговорките между
„***“ ** и ТД „***“ ***.
На 28.03.2016 г. между ТД „***“ *** с ЕИК ***, представлявано от управителя Д. В.
С., чрез неговия пълномощник св. М. В. К., като възложител, и „***“ ***, представлявано от
подсъдимия М.И., като пълномощник на управителя св. Е. И., като изпълнител, бил
сключен договор за възлагане на строително-монтажни работи. Съгласно така сключеният
договор възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши качествено и в срок
срещу заплащане, с осигурени от него работна ръка и организация на строителството,
строително-монтажни работи (СМР), а именно довършителни работи на обект с
идентификатор 53045.502.***5 с адрес гр. ***, ул. „***“. Определената по договора цена за
извършване на посочените дейности била в размер на 187 172,58 лева.
Изпълнението на строителството следвало да се отчита поетапно при достигане на
проектните нива, уточнени в съгласувания линеен график, посредством акт за изпълнени
СМР, съставен от изпълнителя. Плащанията за всички изпълнени и приети СМР, както и на
допълнително възложените СМР, съгласно условията на договора, включително и на
дължимия ДДС, следвало да се извършват в български лева срещу фактура, издадена от
изпълнителя, съставена въз основа подписан между изпълнителя и възложителя акт за
извършените работи, отразяващ вида и количеството на изпълнените СМР, и подробна
ведомост за действително изпълнени работи, чрез банков превод по разплащателната сметка
на изпълнителя с IBAN BG***5UNCR***000***522 445328. Плащанията от възложителя
следвало да се извършват само на изцяло завършени и годни за приемане СМР, по етапи на
изготвен план-график, което следвало да се установява с двустранно подписан акт за
извършените работи, а същият следвало да бъде подписан лично от възложителя, за да бъде
основание за извършване на плащането.
3
На база на така достигнатите договорки и подписаните актове за извършени работи
изпълнителят „***“ ***, издавал проформа фактури за приетите от възложителя „***“ ***
СМР, като последният от своя страна заплащал посочените в тези фактури суми по
уговорената банкова сметка на изпълнителя.
Така се стигнало да издаването на следните проформа фактури от „***“ *** на
„***“ ***:
№ **********/05.04.2016 г., с данъчна основа 5 000,00 лева, начислен ДДС 1 000,00
лева и обща стойност 6 000,00 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от
07.04.2016 г.;
№ **********/21.04.2016 г., с данъчна основа 20 950,76 лева, начислен ДДС 4 190,15
лева и обща стойност 25 140,91 лева. С платежно нареждане от 21.04.2016 г. били
преведени 24 093,37 лева;
№ **********/18.05.2016 г., с данъчна основа 13 779,82 лева, начислен ДДС 2 755,96
лева и обща стойност 16 535,79 лева. С платежно нареждане от 19.05.2016 г. били
преведени 15 709,00 лева;
№ **********/25.05.2016 г., с данъчна основа 4 258,00 лева, начислен ДДС 851,60 лева
и обща стойност 5 109,60 лева. С платежно нареждане от 26.05.2016 г. били преведени
4 854,12 лева;
№ **********/10.10.2016 г., с данъчна основа 9 213,54 лева, начислен ДДС 1 842,71
лева и обща стойност 11 056,25 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от
11.10.2016 г.;
№ **********/20.10.2016 г., с данъчна основа 10 366,26 лева, начислен ДДС 2 073,25
лева и обща стойност 12 439,51 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от
24.10.2016 г.;
№ **********/27.10.2016 г., с данъчна основа 4 525,10 лева, начислен ДДС 905,02 лева
и обща стойност 5 430,12 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от
09.11.2016 г.;
№ **********/27.10.2016 г., с данъчна основа 17 306,76 лева, начислен ДДС 3 461,95
лева и обща стойност 20 771,71 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от
31.10.2016 г.;
№ **********/11.11.2016 г., с данъчна основа 14 424,80 лева, начислен ДДС 2 884,96
лева и обща стойност 17 309,76 лева. С платежно нареждане от 21.11.2016г. била
преведена сумата от 16 444, 28 лева.;
№ **********/11.11.2016 г., с данъчна основа 2 966,49 лева, начислен ДДС 593,30 лева
и обща стойност 3 559,78 лева. С платежно нареждане от 29.12.2016 г. била преведена
сумата от 3 381,79 лева.;
№ **********/23.11.2016 г., с данъчна основа 1 549,50 лева, начислен ДДС 309,90 лева
и обща стойност 1 859,40 лева. С платежно нареждане от 29.11.2016 г. била преведена
сумата от 1 766,43 лева.;
№ **********/23.11.2016 г., с данъчна основа 3 755,98 лева, начислен ДДС 751,20 лева
и обща стойност 4 507,18 лева. С платежно нареждане от 29.12.2016 г. била преведена
сумата от 4 281,82 лева.;
№ **********/06.12.2016 г., с данъчна основа 20 558,91 лева, начислен ДДС 4 111,78
лева и обща стойност 24 670,69 лева. С платежно нареждане от 09.12.2016 г. била
преведена сумата от 23 437,16 лева.;
№ **********/13.12.2016 г., с данъчна основа 11 693,35 лева, начислен ДДС 2 338,67
лева и обща стойност 14 032,02 лева. С платежно нареждане от 19.12.2016 г. била
преведена сумата от 13 330,42 лева.;
№ **********/13.12.2016 г., с данъчна основа 2 400,00 лева, начислен ДДС 480,00 лева
и обща стойност 2 880,00 лева. С платежно нареждане от 19.12.2016 г. била преведена
сумата от 2 736,00 лева.;
4
№ **********/13.12.2016 г. с данъчна основа 2 034,81 лв., начислен ДДС 406,96 лева и
обща стойност 2 441,77 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от
19.12.2016 г. била преведена сумата от 2 319, 69 лева.
С платежно нареждане от 06.01.2017 г. била преведена и сумата от 8 500,00 лева,
като в основанието за превода било вписано „плащане по фактура 20 от 19.12.2016 г., но
същата не е установена в хода на разследването.
За периода от месец април 2016 г. до месец януари 2017 г. подсъдимият И., в
качеството си на пълномощник на управителя на „***“ ***, издал на „***” *** проформа
фактури на обща стойност 173 744,49 лева. В основанието на голяма част от издадените
проформа – фактури имало вписана по-малка сума за плащане от клиента, като разликата
представлявала приспадане на т. н. “суми по гаранционно писмо“ (т.1, л. 12) на обща
стойност 5 692,82 лева. ”***” ***, съгласно издадените проформа фактури, превело по
банковата сметка на „***“ *** общо сумата от 176 551,73 лева.
Независимо, че горепосочените суми постъпили по сметката на „***“ ***,
подсъдимият И. не издал данъчни фактури за получените плащания, респ. същите не били
включени в дневниците за продажба на дружеството за съответните данъчни периоди. За
периода от 05.04.2016 г. до 23.11.2016 г. по сметката на „***“ **, чрез 12 бр. преводи,
постъпили общо 126 228,46 лева, като за тях от И. и представляваното от него „***“ * не
била издадени нито една данъчна фактура и също така нито една осчетоводена като приход
в дневника за продажби за периодите.
За посочените плащания не били осчетоводявани данъчни фактури, тъй като
подсъдимият, в качеството си на пълномощник на дружеството, не бил издал такива.
Бездействието на И. довело до нередовно водене на счетоводството, тъй като счетоводните
записвания били непълни, неправилни, не били извършени своевременно в определения
хронологичен ред, и не давали разбираема и ясна картина за стопанските операции и
имущественото положение на предприятието. В резултат на поведението на И. се стигнало
до нарушаване на принципите и изискванията на Закона за счетоводството при водене на
счетоводството на „***“ *, защото счетоводните записвания не били своевременно
извършвани в хронологичен ред, според датата на възникване на данъчните събития. Всичко
това се е случвало с ясното съзнание на И., който, според извлечението от банковата сметка
на дружеството, е бил единствения оперирал със средствата в нея и е следвало в месеца на
получаване на плащането да издаде съответните данъчни документи, които да послужат за
месечното данъчно облагане по реда на ЗДДС.
Едва през месец декември 2016 г. подсъдимият И. издал и предоставил на св. Д. за
осчетоводяване и включване в дневника за продажби на дружеството следните данъчни
фактури:
ДФ № 29/01.12.2016 г. с данъчна основа 5000,00 лева, начислен ДДС 1000 лева и обща
стойност 6 000,00 лева.;
ДФ № 30/05.12.2016 г. с данъчна основа 13 779,83 лева, начислен ДДС 2755,97 лева и
обща стойност 16 535,79 лева.;
ДФ № 31/05.12.2016 г. с данъчна основа 4 258 лева, начислен ДДС 851,60 лева и обща
стойност 5 109,60 лева,
всички на обща стойност 27 645,40 лева, която сума била значително под сумата,
получена като преводи по банковата сметка на „***“ **, а именно с разлика от 98 583,06
лева (при реално получени 126 228,46 лв.).
Дружеството, представлявано от подсъдимия М.И. продължило да изпълнява
възложените СМР, като през месец декември 2016 г. по сметката на „***“ ** постъпили още
41 823,17 лева, а през месец януари 2017 г. още 8 500 лева. Общо постъпилите плащания по
сметката на „***“ ** достигнали 176 551,73 лева.
5
Във връзка с констатирани некачествено извършени CMP – та, на 14.02.2017 г.,
представители на дружеството-възложител задължили И., като управител на „***“ **, да
отстрани недостатъците, като за целта подсъдимият подписал „гаранционно писмо“, в което
саморъчно описал нередностите и се ангажирал в срок от 45 дни да ги отстрани. За времето
от месец януари 2017 г. до месец октомври 2017 г. от страна на „***“ ** не били
предоставяни за осчетоводявани фактури по повод получените плащания.
Едва през месец ноември 2017 г. И. предоставил на св. Д. за осчетоводяване още 12
бр. данъчни фактури за сумата от 120 958,20 лева, както следва:
ДФ № **********/05.12.2016 г., с данъчна основа 9 213,54 лева, начислен ДДС 1
842,71 лева и обща стойност 11 056,25 лева;
ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 10 366,26 лева, начислен ДДС 2
073,26 лева и обща стойност 12 439,52 лева;
ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 17 309,76 лева, начислен ДДС 3
461,95 лева и обща стойност 20 771,71 лева;
ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 4 525,10 лева, начислен ДДС 905,02
лева и обща стойност 5 430,12 лева;
ДФ № **********/09.12.2016 г., с данъчна основа 14 424,80 лева,, начислен ДДС 2
884,95 лева и обща стойност 17 309,75 лева;
ДФ № **********/12.12.2016 г., с данъчна основа 7 955,98 лева, начислен ДДС 1
591,20 лева и обща стойност 9 547,18 лева;
ДФ № **********/12.12.2016 г., с данъчна основа 1 549,50 лева, начислен ДДС 309,90
лева и обща стойност 1 859,40 лева;
ДФ № **********/12.12.2016 г., с данъчна основа 2 966,48 лева, начислен ДДС 593,30
лева и обща стойност 3 559,78 лева;
ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 20 558,91 лева, начислен ДДС 4
111,78 лева и обща стойност 24 670,69 лева;
ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 11 693,35 лева, начислен ДДС 2
338,67 лева и обща стойност 14 032,02 лева;
ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 2 034,81 лева, начислен ДДС 406,96
лева и обща стойност 2 441,77 лева;
ДФ № **********/20.12.2016 г., с данъчна основа 2 400,00 лева, начислен ДДС 480,00
лева и обща стойност 2 880,00 лева.
Описаните фактури били включени в СД по ДДС и дневника за продажбите за
данъчен период месец ноември 2017 г., като по този начин „***“ * декларирало ДДС за
внасяне в размер на 17 408,07 лева, което не било внесено в бюджета.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218003865-020-001 от 05.07.2018 г.
на дружеството-възложител ТД „***“ *** била извършена данъчна ревизия, при която не
бил признат ползвания данъчен кредит от ревизираното дружество по фактурите, издадени
от „***“ **, тъй като били установени не издавани и не осчетоводени и включени в
месечните отчети по ДДС фактури от „***“ ***.
Назначената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза е
установила неиздадени и не осчетоводени фактури за сумата от 27 948,13 лв, а останалите
фактури, въпреки закъснението, са осчетоводени през данъчните периоди месец декември
2016 г. и месец ноември 2017 г. Според експертното заключение, за остатъка от 27 948,13
лева (разлика между постъпилите плащания и издадени фактури 176 551,73 лева минус 148
603,60 лева) не били издадени и осчетоводени данъчни фактури в никой от последващите
през годините данъчни периоди, вкл. до служебната дерегистрация на дружеството по
ЗДДС.
Следователно, избегнатия за деклариране и плащане ДДС, след декларираното в СД
по ЗДДС и дневника за продажбите за месец ноември 2017 г., възлиза на сумата от 4 658,02
6
лева, която представлява 20% от сумата 27 948,13 лв., а последната е разликата между
получените банкови преводи в размер на 176 551,73 лева и издадените данъчни фактури на
обща стойност 148 603,60 лева. За тази разлика в размер на 27 948,12 лв. (от които 23 290,11
лв. данъчна основа и 4 658,02 лв. ДДС), „***“ ***, представлявано от подсъдимия И. е
следвало да издаде и осчетоводи данъчни фактури, както и да ги включи в СД по ДДС и
дневниците за продажби.
Подсъдимият И. не предоставил на свидетеля С. Д. информация относно
постъпилите суми като приходи по сметката на „***“ * при изготвянето на ГДД по ЗКПО. В
подадената годишна данъчна декларация, с вх. № 0200И0310286/ 30.03.2017 г., подсъдимият
М.И., в качеството си на пълномощник на св. Е. И., потвърдил неистина за годишен данъчен
период 2016 г., тъй като декларирал общо приходи по отчета за приходите и разходите в
размер на 31 047,86 лева, счетоводен финансов резултат (загуба) - минус 14 157,14 лева и
полагащ се корпоративен данък 0,00 лева, а е следвало да декларира общо приходи по
отчета за приходите и разходите в размер на 131 846,36 лева, счетоводен финансов резултат
– 86 641,36 лева и полагащ се корпоративен данък 8 664,14 лева. След преобразуването на
счетоводния финансов резултат се получавала данъчна печалба 86 641,36 лева,
представляваща данъчната основа за определяне на корпоративния данък (чл. 19 от ЗКПО).
Съгласно чл. 20 от ЗКПО данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто и
подсъдимият е следвало да декларира за внасяне корпоративен данък в размер на 8 664,14
лева.
Видно от писменото заключение по назначената в досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, счетоводството на „***“ ** не е водено редовно според
изискванията и принципите на Закона за счетоводството, тъй като счетоводните записвания
не са извършвани своевременно, в хронологичен ред, според датата на възникване. “***“ *
издавало проформа фактури, в основанието на които били вписани извършените вече СМР
по протокол и дата, придружени от съответните протоколи, в които детайлно били описани
извършените дейности и вложените материали. През периода месец април 2016 г. – месец
януари 2017 г. „***“ * издало на „***“ *** проформа фактури на обща стойност 173 744,49
лева. В основанието на голяма част от издадените проформа фактури била вписана по-малка
сума за плащане от получателя, която представлявала приспадане на т. нар. „гаранционни“
на обща стойност 5 692,82 лева. През посочения период по банковата сметка на „***“ *
постъпила сумата от общо 175 551,73 лева. За плащането, получено на 06.01.2017 г. на
стойност 8 500 лева, нямало издадена проформа фактура, но същото било включено в
получените банкови преводи на обща стойност 176 551,73 лева. Според вещото лице, въз
основа на основанията, посочени в проформа фактурите и данъчните фактури, следва да се
приеме, че същите са издадени във връзка с извършени СМР.
През периода месец април 2016 г. – месец януари 2017 г. „***“ * получило по
банковата си сметка от „***“ *** общо сумата от 176 551,73 лева, съответно за същия
период били издадени данъчни фактури, включени в СД по ЗДДС и дневниците за
продажби на обща стойност 148 603,60 лева, в това число 123 836,33 лева данъчна основа и
24 767,27 лева начислен ДДС. Експертизата приема, че е налице разлика на стойност 27
948,13 лева, между получените банкови преводи на обща стойност 176 551,73 лева и
издадените данъчни фактури на обща стойност 148 603,60 лева. За посочената разлика от 27
948,12 лева „***“ *** е следвало да издаде данъчни фактури, които да бъдат осчетоводени и
включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби към тях. За разликата от 27 948,13 лева
не били издадени и осчетоводени фактури в никой от следващите данъчни периоди, вкл. до
служебната дерегистрация на дружеството по ЗДДС през месец юни 2018 г. Вещото лице
посочва, че ТД „***“ * не е издало в законоустановения срок от 5 дни фактури за получени
авансови плащания на 08.04.2016 г. и 06.01.2017 г., както и за извършени услуги през
периода месец април 2016 г. – месец декември 2016 г.
7
През периода месец април 2016 г. – месец януари 2017 г. от страна на „***“ * били
издадени на „***“ *** 15 данъчни фактури на обща стойност 148 603,60 лева, в това число
123 836,33 лева данъчна основа и 24 767, 27 лева начислен ДДС. Така издадените данъчни
фактури били декларирани в СД по ЗДДС и дневниците за продажби, като три от фактурите
били включени в дневника за продажби за данъчния период месец декември 2016 г., а
останалите дванадесет фактури били включени в дневника за продажби за данъчния период
месец ноември 2017 г. За остатъка от 27 948,13 лева (разлика между постъпилите плащания
на обща стойност 176 55,73 лева и издадените фактури на обща стойност 148 603,60 лева)
нямало издадени и осчетоводени фактури, респ. не били включени в никой от следващите
данъчни периоди вкл. до служебната дерегистрация на дружеството по ЗДДС през месец
юни 2018 г. Според вещото лице, по този начин е било избегнато плащането и
установяването на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 4 658,02 лева, представляващи
20% от горепосочената сума от 27 948,13 лева, тъй като за тази сума „***“ * е следвало да
издаде и осчетоводи данъчни фактури и да ги включи в СД по ЗДДС и дневника за
продажбите за месец ноември 2017 г.
Видно от писменото заключение по назначената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза относно дължимия корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г., „**“ ** е
декларирало приходи в размер на 31 047,86 лева с подадената годишна данъчна декларация
(ГДД) с вх. № 0200И0310286 от 30.03.2017 г. Вещото лице е приело, че не може да се
установи много точно, сумата, декларирана като приходи от дейността за 2016 г. по кои
фактури и към кои клиенти е генерирана, тъй като ТД „**“ * имало продажби и към други
клиенти, както и вътреобщностни придобивания. Според експертизата, въз основа на
подадената за месец декември 2016 г. СД по ЗДДС и дневник за продажби към нея, с които
дружеството декларирало три от фактурите, издадени към „**“ **, може да се приеме, че ДФ
№ 30/05.12.2016г. на стойност 14 779, 83 лева без ДДС, издадена за извършени СМР
съгласно протокол № 1 от 21.04.2016 г., както и ДФ № 31/05.12.2016 г. на стойност 4 258,00
лева без ДДС, издадена за извършени СМР, съгласно протокол № 2 от 18.05.2016 г., са част
от декларирания общ приход за 2016 г. Експертизата е приела още, че описаните две
данъчни фактури на обща стойност 18 037,83 лева са декларирани като приход в ГДД за
2016 г., както и сумата от още 13 010,03 лева от продажби към други клиенти. По
отношение на третата фактура, декларирана в същата СД по ЗДДС и дневника за продажби
към нея - ДФ № 29/01.12.2016г., на стойност 5 000 лева без ДДС, вещото лице е посочило, че
същата не следва да се включва към приходите на дружеството, тъй като била фактура за
аванс. Що се отнася до останалите 12 бр. данъчни фактури (изброените по-горе ДФ от № 32
до № 43, с данъчна основа 100 798,50 лева и ДДС 20 159,70 лева, на обща стойност 120
958,20 лева), издадени от „** „* през месец декември 2016 г., които не са били включени в
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., вещото лице е приело, че същите е следвало да бъдат
посочени в приходите на дружеството, защото плащанията по тях са били направени през
2016 г. – в издадените проформа фактури, които са послужили като основание за получаване
на паричните суми по банков път, е било отбелязано, че това са плащания за извършени вече
СМР, удостоверени с протоколи, с номера и дати, за приемане на извършената работа.
Следователно приходите, които „**“ ** е следвало да декларира с ГДД за 2016 г. са на обща
стойност 131 846,36 лева (декларирани 31 047,36 лева и недекларирани 100 798,50 лева). В
частта относно разходите на дружеството вещото лице е приело за достоверна сумата от 45
205,00 лева, която е била декларирана с ГДД за 2016 г. Според експертното заключение, ТД
„***“ ** е декларирало отрицателен данъчен финансов резултат (загуба) от 14 157,14 лева, а
е следвало да декларира положителен данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 86
641,36 лева, с дължим корпоративен данък 8 664,14 лева, т.е., по този начин е било
избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 8 664,14 лева.
По отношение на корпоративния данък по ЗКПО за 2017 г. вещото лице е посочило,
че през 2017 г. „**“ ** е получило от „**“ * едно плащане на стойност 8 500,00 лева (на
8
06.01.2017г.), за което не били издадени нито проформа фактура, нито данъчна такава. При
това положение, експетизата не можела категорично да установи какво е основанието за
получения банков превод и дали е следвало да се декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2017 г.
В заключението си вещото лице е посочило, че ако данъчните фактури, издадени
след законоустановения срок, са били осчетоводени и включени в СД по ЗДДС за реалните
и съответстващи им данъчни периоди (съобразно получените плащания) това не би довело
до промяна в установения краен резултат.
От приложеното писмо изх. № ЕП-499#28/21.01.2021 г. по описа на ТД на НАП-
Бургас се установява, че данъчното задължение, декларирано със СД по ЗДДС за месец
декември 2016 г. с вх. № 02002415262 от 16.01.2017 г. е погасено чрез акт за прихващане
или възстановяване от деклариран ДДС за възстановяване по СД по ЗДДС за месеци април и
юни 2017г., а също и че данъчното задължение, декларирано със СД по ЗДДС за месец
ноември 2017 г. с вх.№ 020002597727 от 14.12.2017г. не е погасено.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка бе изведена от съда, въз основа на всички събрани
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, вкл. и показанията на
свидетелите Е. И., С. Д., Д. В., К. Х., М. К. и А. М., закрепени в протоколи за разпит на
свидетели (л. л. 108-110, 113-116 и 14-19, т. ІІ, както и л. л. 75-81, т. ІV от ДП); писмено
заключение на вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза (л. л. 98-123, т. ІV от
ДП) и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л. л. 130-138, т. ІV от ДП); обяснения
на подсъдимия М. И. И., закрепени в протокол за разпит на обвиняем от 02.02.2021 г. (л.
298-301, т. ІІ от ДП.
Посочените доказателства бяха анализирани от съда в тяхната съвкупност и
поотделно и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а така също
и като изготвени и приобщени към доказателствения материал при спазване изискванията
на НПК.
Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият признава фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни
доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни действия по събиране на други
доказателства относно фактологията на обвинителния акт.

ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си подсъдимият М. И. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 предложение първо, т.3
предложение първо и т.5 предложение първо, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като през периода
30.03.2017 г. – 14.12.2017 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП – Бургас, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на Е. М. И. – управител на
„**“ *, ЕИК ***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – сумата от 13 322,16 лева (тринадесет хиляди триста двадесет и два лева и
шестнадесет стотинки), от които 8 664,14 лева, представляващи дължим, но недеклариран
данък по ЗКПО, и 4 658,02 лева, представляващи дължим, но недеклариран данък добавена
стойност по ЗДДС, като не издал данъчни фактури за сумата от 27 948,13 лева за извършени
услуги на „**“ ** в законоустановения срок от постъпването на плащането през 2016 г.,
осъществявал счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство - чрез неиздаване
и не осчетоводяване на данъчни фактури, и потвърдил неистина в годишна данъчна
9
декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО с вх.№ 0200И0310268/30.3.2017 г. и в справка-
декларация по ЗДДС и дневник за продажбите с вх. № 02002597727/14.12.2017 г., както
следва:
1. На 30.03.2017 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП – Бургас, в качеството си на
пълномощник на Е. М. И. – управител на „**“ *, ЕИК **, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – сумата от 8 664,14 лева (осем хиляди
шестстотин шестдесет и четири лева и четиринадесет стотинки), представляващи дължим,
но недеклариран данък по ЗКПО от „**“ **, като потвърдил неистина в подадената ГДД по
чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0200И0310268/30.3.2017 г. за годишен данъчен период – 2016 г.,
декларирайки: общо приходи по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите в
размер на 31 047,86 лева, счетоводен финансов резултат (загуба) – минус 14 157,14 лева и
полагащ се корпоративен данък 0,00 лева, като е следвало да декларира - общо приходи по
отчета за приходите и разходите/отчета за доходите в размер на 131 846,36 лева, счетоводен
финансов резултат (печалба) – 86 641,36 лева и полагащ се корпоративен данък 8 664,14
лева;
2. На 14.12.2017 г. в гр. Бургас, в качеството си на пълномощник на едноличния
собственик на капитала на „**“ **, ЕИК **, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – сумата от 4 658,02 лева (четири хиляди шестстотин
петдесет и осем лева и две стотинки), представляващи дължим, но недеклариран данък
добавена стойност, като не издал данъчни фактури за сумата от 27 948,13 лева за извършени
услуги на *** в законоустановения срок от постъпването на плащането, осъществявайки
счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство – чрез неиздаване
своевременно и не осчетоводяване на данъчни фактури, и потвърдил неистина в справка-
декларация по ЗДДС и дневник за продажбите с вх. № 02002597727/14.12.2017 г. за данъчен
период месец ноември 2017 г., декларирайки данъчна основа в размер на 103 295,50 лева и
ДДС за тях – 20 659,10 лева, с резултат ДДС за внасяне в бюджета 17 408,07 лева, като е
следвало да декларира данъчна основа в размер на 126 585,61 лева и ДДС за тях – 25 317,13
лева, с резултат ДДС за внасяне в бюджета 22 066,10 лева.
Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК – всяко едно от престъпните деяния, посочени по-горе,
осъществени от подсъдимия на 30.03.2017 г. и на 14.12.2017 г., представлява самостоятелно
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1 от НК. Същевременно, всяко едно от тези престъпни
деяния, макар да е осъществено с различни по форма, но предвидени в чл. 255, ал.1 от НК
изпълнителни деяния, е извършено при еднородност на вината и при една и съща
фактическа обстановка, а всички те заедно са извършени през непродължителен период от
време, поради което може да се направи извод, че последващите деяния, се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Следователно обоснована
и доказана е претенцията на прокуратурата наказателната отговорност на подсъдимия И. да
бъде ангажирана за извършено продължавано престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2
предложение първо, т.3 предложение първо и т.5 предложение първо от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. И., действайки като
пълномощник на управителя на търговското дружество, е съзнавал общественоопасният
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна
култура, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
ІІ. По наказанието :
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът прецени
изразеното от И. искрено съжаление за извършеното престъпление, чистото му съдебно
10
минало предвид настъпилата при условията на чл. 88а от НК реабилитация по право, както и
сравнително дългият период от време, изминал от извършването на престъплението до
постановяването на настоящата присъда. Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимия
за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане
на делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ от НПК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Предвид всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия М.И.
обстоятелства, съобразявайки се и с неговата обществена опасност, съдът прие, че следва да
определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална
превенция, съдът на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предложение първо, т.3
предложение първо и т.5 предложение първо, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК определи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер под средния, към минималния,
определен от закона, а именно – три години години лишаване от свобода. Това наказание
съдът намира за справедливо, тъй като съответства в максимална степен на обществената
опасност на подсъдимия и извършеното от него престъпление. Съобразно процедурата, по
която се разви и приключи наказателното производство в неговата съдебна фаза, съдът
приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК и редуцира определеното на И. наказание с
една трета. Така наложеното окончателно наказание в размер на две години лишаване от
свобода, съдът прецени че не следва да бъде изтърпявано ефективно от подсъдимия.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия И. с оглед настъпилата реабилитация,
налице е формалното основание за приложението на чл. 66 от НК, а предвид установените
трудови навици на подсъдимия, неговото семейно положение и сравнително добрите му
характеристични навици, които не сочат за утвърдени конкретни престъпни навици, съдът
приема, че целите на наказанието биха се изпълнили и без ефективното изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Ето защо, съдът на основание чл. 66 от НК отложи
изпълнението на наложеното на И. наказание от две години лишаване от свобода за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид липсата на собствено имущество, съдът прецени, че не следва да налага на
подсъдимия М. И. И. наказанието „конфискация на част или на цялото имущество на
виновния“, кумулативно предвидено в разпоредбата на чл. 255, ал.3 от НК.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 610,50 лева (шестстотин и десет лева
и петдесет стотинки) за направените разноски по
делото за експертиза.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни