РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Перник, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500542 по описа за 2021 година
С Решение № 260761/24.06.2021г., постановено по гр.дело № 25/2021г., Пернишкият
районен съд е признал за установено по отношение на В. Б. М., ЕГН: **********,
адрес: *** и П. С. М., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължат солидарно на „Кредит
плюс“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя М. Р. Р., с адрес за
призоваване и съобщения: ***, в качеството си на солидарни длъжници по Договор за
кредит от ***г., сумата в размер на 18 025.00 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.05.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния размер от 24 675.00
лева главница и неустойка в размер на 2 500 лева е отхвърлил исковете като
неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът е осъдил В. Б. М., ЕГН:
**********, адрес: *** и П. С. М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на
„Кредит плюс“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя М. Р. Р., с адрес
за призоваване и съобщения: ***, сумата от общо 3 473.67 лева, представляваща
направени разноски в исковото и в заповедното производство по гр. дело
№02079/2020г. по описа на ПРС, съобразно уважената част на исковите претенции.
Против решението, в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена, е
постъпила въззивна жалба от „Кредит плюс“ ООД, ЕИК: *********, в която се
поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие на буквата и духа на
закона поради следните съображения: На първо място е посочено, че неправилно и без
да се мотивира съдът приел, че в случая относно отношенията между страните
намирали приложение разпоредбите на Закона за потребителските кредити вместо
разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, като чл. 1,
ал. 2 от ЗКНИП бил категоричен, че: „По смисъла на този закон кредити за недвижими
1
имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху
недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право
върху недвижим имот.“. С чл. 5, ал. 1 от процесния договор било уредено
обезпечаване на всички вземания на кредитора (главници, лихви, неустойки, разноски
и др.), като Кредитополучателят и ипотекарен длъжник и съдлъжникът и ипотекарен
длъжник, учредяват в полза на кредитора първа по ред ипотека върху техния свой
собствен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
55871.505.841.1.2 /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка
петстотин и пет точка осемстотин четиридесет и едно точка едно точка две/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.505.841 /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и
пет точка осемстотин четиридесет и едно/, с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ. АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 64.06 /шестдесет
и четири цяло и шест стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: имот с идентификатор 55871.505.841.1.5; под обекта - няма;
над обекта: имоти с идентификатори 55871.505.841.1.7 и 55871.505.841.1.4, ведно с
прилежащи три броя ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ под общ № * /***/, с площи съответно
4,50 кв.м. /четири цяло и петдесет стотни квадратни метра/, с площ от 16,48 кв.м.
/шестнадесет цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/ и с площ от 15,16
кв.м. /петднадесет цяло и шестнадесет стотни квадратни метра/, ВЕДНО с 12,59 %
/дванадесет цяло и петдесет и девет стотни процента/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно доказателствен
акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № * /***/, находящ се в *** /***/, на
първия етаж построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 64.06 кв.м. / шестдесет и четири квадратни метра и
шест квадратни сантиметра/, при граници на апартамента: изток - стълбище, запад -
апартамент №* / ***/, север - улица, юг – двор, отгоре - апартамент №* /***/, и отдолу
- мазета, ведно с апартамента и три броя избени помещения /мазета/ под общ №* / ***/,
от които едното мазе от 4,50 кв. м. /четири квадратни метра и петдесет квадратни
сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе №*/***/, север - мазе №*/***/ и
юг - мазе №*/***/, другото мазе от 16,48 кв.м. /шестнадесет квадратни метра и
четиридесет и осем квадратни сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе
№*/***/, север - улица и юг - мазе №*/***/, и третото мазе от 15,16 кв.м. /петнадесет
квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра/, при граници: изток - мазе №*
/***/ и коридор, запад - мазе №* /***/, север - мазе №* /***/ и юг - двор, както и
12,59% /дванадесет цяло и петдесет и девет стотни/ идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото. В изпълнение на тази клауза от договора
между страните по настоящото дело бил подписан Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №***, том **, per. № ***, дело №288/2019г., извършена на ***г. от
- нотариус Р. М.. Тъй като кредитът бил обезпечен с ипотека, на основание чл. 1, ал. 2
от ЗКНИП, подписаният между страните договор за кредит от ***г. представлявал
кредит за недвижим имот по смисъла на този закон, а не потребителски кредит по
смисъла на ЗПК.
На следващо място е посочено, че първоинстанционното решение е
немотивирано и противоречащо на закона, тъй като съдът неправилно бил приел, че не
е налице погасителен план и че не е посочена дължимата вноска за главница на всеки
от падежите. Според въззивника погасителният план всъщност се състоял именно в
данни и падежи, в него изрично било посочено, че главницата се дължи еднократно, с
дванадесетата поредна вноска, в размер на 25 000.00 лв., а за всички други вноски било
2
специално посочено, че главница не се плаща, т.е. дължимата главница през всяка от
първите вноски е нула лева, като се дължи само лихва.
Неоснователен бил и изводът на съда, че е начислена наказателна лихва за целия
период от договора. Въззивникът посочва, че в погасителния план били разграничени в
табличен вид погасителната вноска (главница плюс лихва - общо вноска) и в отделна
колона - наказателната лихва. Така кредитополучателят получавал представа за това
какъв би бил размерът на наказателната лихва ежемесечно. Още повече, че в чл. 4. ал.
3 от договора се посочвало, че наказателната лихва се дължи само при забава. Поради
което неправилен бил изводът на съда, че не става ясно каква следва да бъде като
размер всяка месечна вноска, с която да се погасява главница, договорна лихва,
респективно наказателна лихва. Договорът за кредит от *** г. между страните по
делото бил действителен, погасителният план в него отговарял на изискванията на
закона, а ответниците дължали всички посочени в договора лихви и пр. разходи.
Неоснователно и без да излага мотиви, районният съд бил отхвърлил иска за
присъждане на неустойка в размер на 2 500.00 лв. Същата се дължала на основание
чл.6, ал. 9 от договора, тъй като ответниците не били изпълнили задълженията си – не
заплатили дължимите договорни лихви и дължимата главница в цялост. Уговорената в
договора сума - 25 000.00 лева била преведена от „Кредит плюс“ ООД по сметка,
съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, Кредитополучателят В.М. бил официално уведомен
за забавата и му бил даден седемдневен срок за погасяване на задълженията, посочени
в поканата. Уведомлението било връчено на 03.02.2020г., като независимо от него, до
крайния срок за погасяване на кредита (лихви и главница) - ***г., както и до настоящия
момент, нямало пълно погасяване нито на лихвите, нито на главницата. Следователно,
неустойката по чл. 6, ал. 9 от договора била дължима от ответниците.
Поради изложеното въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта, с която се признава за установено, че ответниците дължат само
сумата в размер на 18 025.00 лева, като се разликата до пълния размер от 24 575.00 лева
главници и неустойка в размер на 2 500.00 лева, исковете са отхвърлени като
недоказани, както и е осъдено „Кредит плюс“ ООД да плати разноски по делото, а да
бъде постановено друго съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на В. Б. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН: **********, че същите
солидарно дължат на „Кредит плюс“ ООД сумата 27 175.00 (двадесет и седем хиляди
сто седемдесет и пет) лева, от които: главница - 24 675.00 (двадесет и четири хиляди
шестстотин седемдесет и пет) лева; неустойка - 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева
- неустойка, заедно с лихвата за забава, считано от 20.05.2020г. – датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и да бъдат осъдени
ответниците да заплатят направените деловодни разноски.
В подадения отговор на въззивната жалба, въззиваемите В. Б. М., ЕГН
********** и П. С. М., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител – адв.
К.А. С. – САК, изразяват становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалните и процесуалните
правила, поради което молят да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба и им бъдат присъдени сторените по делото разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение. Въззиваемите считат за правилен извода на
първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит, обезпечен с
ипотека, сключен на ***г., е недействителен, поради липсата на задължителен
реквизит – валиден погасителен план. Ответниците имали качеството на потребители
по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищецът притежавал качеството на търговец
по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Договорът за кредит бил търговска сделка от
категорията, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
3
дейността на кредитни институции, по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като
такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попадал в
приложното поле на ЗЗП, като също така бил сключен на ***г., по време на действието
на приложима към процесното правоотношение Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Предвид
обстоятелството, че договорът за кредит бил обезпечен с ипотека, приложими били и
разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, като по
силата на пар.1, т. 20 от ЗКНИП ответниците имали качеството на потребители.
Според въззиваемите в процесния договор не бил установен механизмът за
изчисляване на ГПР, а само било посочено, че той е 36%. Съгласно чл. 4, ал. 6 от
договора било посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер 36%, без
обаче да е посочена каквато и да било информация, относно направените допускания
по Приложение №* към чл. 29, ал. 2 от ЗКНИП. Тъй като ГПР изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), механизмът за неговото определяне бил
съществен елемент от договора за потребителски кредит, като задължително следвало
да бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Доколкото това не било сторено, налице била неяснота какво включва ГПР
по процесния договор, както и относно начина, по който ищецът заемодател е
определил неговия размер на 36%. Допуснатото несъответствие съставлявало пряко
нарушение на императивните норми на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, което с оглед
новелата на чл. 38 от ЗКНИП обосновавало самостоятелно основание за нищожност на
процесния договор.
На следващо място в отговора на въззивната жалба въззиваемите са посочили, че
клаузата на чл. 4, ал. 3 от процесния договор, съгласно която при забава на плащането
на месечна погасителна вноска съгласно уговорения погасителен план, кредиторът
начислява наказателна лихва за забава върху цялата усвоена главница в размер на
месечния лихвен процент, увеличен с 3 пункта, т.е. 6% месечно, била нищожна, като
уговорена в противоречие с добрите нрави. Тази наказателна лихва по правното си
същество представлявала неустойка в размер на 1500 лева месечно, която се равнявала
на 52% от уговорената погасителна вноска и била несъответна на очакваните от
неизпълнението на задължението вреди, поради което и противоречала на
обезпечителната й функция и не можела да бъде средство за неоснователно
обогатяване. Доколкото при сключването на договора страните съзнавали, че
действителните вреди от неизпълнение са съизмерими със законната лихва,
уговарянето на неустойка в размер, значително превишаващ нейния размер, било
проява изключително на наказателната функция на неустойката, което съчетано с
изначалната неравонопоставеност на страните, невъзможността на неизправния
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, водело до извод, че в конкретния
случай било налице невалидно неустоечно съглашение. Освен това в договора било
предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, в отклонение от
обезпечителната и обезщетителна функция, което по същество водело до скрито
оскъпяване на кредита. Клаузата противоречала и на заложените в договора проценти
на ГПР - 36%, и посоченият общ размер на плащанията от 34 000 лева, доколкото била
включена като падежно вземане – обезщетение за ищеца, а едновременно с това била
предвидена като размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като
представлявал 72% от предоставената сума по кредита. Неустойката не била обявена
по този начин на потребителя, тъй като посочения размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 36% нараствал допълнително с размера на неустойката. По
този начин се заобикаляло законовото ограничение по чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП, което
4
отново съставлявало нарушение на императивна правна норма и самостоятелно
основание за нищожност на процесния договор. Доколкото процесният кредит бил
обезпечен с ипотека, уговарянето на неустойка, чийто размер надхвърлял трикратния
размер на законната лихва, съставлявало нарушение и на въведената с чл. 143, т. 5 от
ЗЗП забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Въззиваемите считат за нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата на
чл. 4, ал. 1 от процесния договор, с която бил уговорен фиксиран месечен лихвен
процент в размер на 3%. Посочват, че когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следвала да се съизмерява както със стойността на отпуснатия
заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с
обстоятелството, дали заемът е обезпечен. В случая бил отпуснат потребителски
кредит за сума от 25000 лева, с кратък срок на ползване - 12 месеца, който кредит бил
обезпечен с учредена договорна ипотека върху изцяло завършен и въведен в
експлоатация жилищен имот с площ от 64.06 кв. м., находящ се в ***, като стойността
на ипотекирания като обезпечение недвижим имот надхвърляла неколкократно
предоставената заемна сума. При това положение, уговарянето на възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер на от 3% от стойността на заема на месечна база
не било оправдано нито с разходите, които правел заемодателят, нито с риска, който
носел, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. В съдебната
практика трайно се приемало, че уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва за обезпечени кредити, била
противоречаща на добрите нрави. При преценка съответствието на спорната договорна
клауза с добрите нрави, следвало да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва, която към
момента на сключване на договора била 10.01%, а уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва била в размер на 36% годишно, което надхвърляло повече от 3
пъти размера на законната лихва.
Според въззиваемите правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не било приложимо, тъй като
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР не можело да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона, както и не можело да се приеме, че договорът за кредит би бил
сключен и ако в него не са включени нищожните клаузи, поради обстоятелството, че
този договор е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по
кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 24, ал. 1, т. 8 и 9 от
ЗКНИП. Поради което нищожността на посочените клаузи на процесния договор
обуславяла недействителността на целия договор. В случая приложима била и
разпоредбата на чл. 38 ЗКНИП, съгласно която, когато не са спазени изискваната на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за кредит е изцяло недействителен и
следва да се прогласи за такъв, като първоинстанционният съд правилно бил приел, че
ответниците следвало да върнат на кредитора единствено чистата на стойност на
получената сума. До този извод съдът достигнал като взел предвид заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
за периода от усвояване на кредита, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, ответниците били заплатили в полза на ищеца сумата в размер на 6975.00 лева,
поради което първоинстанционният съдебен състав приел, че ответниците следвало да
възстановят разликата от 18025.00 лева /25 000.00 - 6975.00 лева/, за която сума
предявените искове били основателни, а до пълния предявен размер от 24 675.00 лева,
както и по отношение на претендираната сума от 2500.00 лева - неустойка, исковете се
явявали неоснователни и като такива - подлежащи на отхвърляне.
5
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият въззивен
състав установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е постановено от съдия от Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма и при наличие на процесуалните
предпоставки за постановяването му. Не са налице основания за обезсилването му,
поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Районният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 422 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на В. Б. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН: **********, че
солидарно дължат на „Кредит плюс“ ООД сумата 27 175.00 лева, от които главница –
24 675.00 лева и неустойка – 2 500.00 лева, заедно с лихвата за забава, считано от
20.05.2020г. – датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч.гр.д. № 02079/2020г. по описа на ПРС, както и да бъдат
осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски. Ищцовото
дружество твърди, че по силата на сключен на ***г. договор за кредит на ответника В.
Б. М. било предоставено ползването на парична сума в размер на 25 000.00лева. дългът
по кредита се олихвявал с фиксиран месечен лихвен процент от 3%, т.е. начисляваната
и дължима ежемесечна договорна лихва възлизала в размер на 750лв. Като
обезпечение на задълженията на ответниците по договора за кредит, между тях и
ищцовото дружество бил подписан Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №***, том ** peг. № ***, дело №288/2019г., извършена на *** г. от Р. М. -
нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№ *** с район на действие
Районен съд - гр. Перник, вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. рег.№ ***г.,
акт № *** том *. дело № 1116/2019 г. С посочения нотариален акт била учредена
договорна ипотека върху следния собствен на ответниците недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 55871.505.841.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.505.841, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ.
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 64.06 /шестдесет и четири
цяло и шест стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: имот е идентификатор 55871.505.841.1.5; под обекта - няма; над обекта:
имоти с идентификатори 55871.505.841.1.7 и 55871.505.841.1.4, ведно е прилежащи
три броя ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ под общ № * /***/, е площи съответно 4,50 кв.м.
/четири цяло и петдесет стотни квадратни метра/, с площ от 16.48 кв.м. /шестнадесет
цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/ и с площ от 15,16 кв.м.
/петднадесет цяло и шестнадесет стотни квадратни метра/, ВЕДНО с 12.59 %
/дванадесет цяло и петдесет и девет стотни процента/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно доказателствен
акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № * /***/, находящ се в *** /***/, на
първия етаж построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 64.06 кв.м. / шестдесет и четири квадратни метра и
шест квадратни сантиметра/, при граници на апартамента: изток - стълбище, запад -
апартамент №* / ***/, север - улица, юг - двор, отгоре - апартамент №* /***/, и отдолу -
мазета, ведно с апартамента и три броя избени помещения /мазета/ под общ №* /***/,
от които едното мазе от 4.50 кв. м. /четири квадратни метра и петдесет квадратни
сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе №*/***/, север - мазе №*/***/ и
6
юг - мазе №*/***/, другото мазе от 16.48 кв.м. /шестнадесет квадратни метра и
четиридесет и осем квадратни сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе
№*/***/, север - улица и юг - мазе №*/***/, и третото мазе от 15,16 кв.м. /петнадесет
квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра/, при граници: изток - мазе №*
/***/ и коридор, запад - мазе №* /***/, север - мазе №* /***/ и юг - двор, както и
12,59% /дванадесет цяло и петдесет и девет стотни/ идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото. Поради неизпълнение на задълженията по
договора за кредит, с уведомление изх. № 1129/03.01.2020г., връчено на 03.02.2020г.,
кредитополучателят В.М. бил официално уведомен за забавата, в която е изпаднал, за
размера на задълженията му, както и му бил даден седемдневен срок за погасяването
им, като бил уведомен, че в противен случай задълженията по договора щели да се
обявят за предсрочно изискуеми. Въпреки дадения срок, ответниците не изплатили
дължимите суми, което принудило „Кредит плюс“ ООД за подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 02079/2020г. по описа на ПРС и срещу което ответниците подали
възражение, което наложило подаването срещу тях на установителен иск по чл. 422
ГПК
Ответниците, В. Б. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН: **********, чрез
процесуалния им представител – адв. К.А. С., в законоустановения срок са подали
отговор на исковата молба, с който са изразили становище за неоснователност на
предявените искове. Считат, че процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП
и ЗКНИП, а ответниците имат качеството на потребители. Изложили са подробни
аргументи за нищожност на процесния договор, като на първо място са посочили, че
ГПР, уреден в чл. 4, ал. 6 от договора, е определен в размер на 36%, без обаче да е
посочена каквато и да било информация относно направените допускания, като също
така не бил установен и механизмът на изчисляване на ГПР. Тъй като ГПР изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), механизмът за неговото
определяне бил съществен елемент от договора за потребителски кредит, като
задължително следвало да бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите. Доколкото това не било сторено, налице била
неяснота какво включва ГПР по процесния договор, както и относно начина, по който
ищецът заемодател е определил неговия размер на 36%. Допуснатото несъответствие
съставлявало пряко нарушение на императивните норми на чл. 24, ал. 1, т. 9 от
ЗКНИП, което с оглед новелата на чл. 38 от ЗКНИП обосновавало самостоятелно
основание за нищожност на процесния договор.
На следващо място, ответниците са посочили, че клаузата на чл. 4, ал. 3 от
процесния договор, съгласно която при забава на плащането на месечна погасителна
вноска съгласно уговорения погасителен план, кредиторът начислява наказателна
лихва за забава върху цялата усвоена главница в размер на месечния лихвен процент,
увеличен с 3 пункта, т.е. 6% месечно, била нищожна, като уговорена в противоречие с
добрите нрави. Тази наказателна лихва по правното си същество представлявала
неустойка в размер на 1500 лева месечно, която се равнявала на 52% от уговорената
погасителна вноска и била несъответна на очакваните от неизпълнението на
задължението вреди, поради което и противоречала на обезпечителната й функция и не
можела да бъде средство за неоснователно обогатяване. Доколкото при сключването на
договора страните съзнавали, че действителните вреди от неизпълнение са съизмерими
със законната лихва, уговарянето на неустойка в размер, значително превишаващ
нейния размер, било проява изключително на наказателната функция на неустойката,
което съчетано с изначалната неравонопоставеност на страните, невъзможността на
7
неизправния длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, водело до извод, че
в конкретния случай било налице невалидно неустоечно съглашение. Освен това в
договора било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, в
отклонение от обезпечителната и обезщетителна функция, което по същество водело
до скрито оскъпяване на кредита. Клаузата противоречала и на заложените в договора
проценти на ГПР - 36%, и посоченият общ размер на плащанията от 34 000 лева,
доколкото била включена като падежно вземане – обезщетение за ищеца, а
едновременно с това била предвидена като размер, който не съответствал на вредите от
неизпълнението, тъй като представлявал 72% от предоставената сума по кредита.
Неустойката не била обявена по този начин на потребителя, тъй като посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 36% нараствал
допълнително с размера на неустойката. По този начин се заобикаляло законовото
ограничение по чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП, което отново съставлявало нарушение на
императивна правна норма и самостоятелно основание за нищожност на процесния
договор. Доколкото процесният кредит бил обезпечен с ипотека, уговарянето на
неустойка, чийто размер надхвърлял трикратния размер на законната лихва,
съставлявало нарушение и на въведената с чл. 143, т. 5 от ЗЗП забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В отговора на исковата молба ответниците са посочили, че считат за нищожна
поради противоречие с добрите нрави и клаузата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор, с
която бил уговорен фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3%. Посочват, че
когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва, следвала да се
съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се
уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. В
случая бил отпуснат потребителски кредит за сума от 25000 лева, с кратък срок на
ползване - 12 месеца, който кредит бил обезпечен с учредена договорна ипотека върху
изцяло завършен и въведен в експлоатация жилищен имот с площ от 64.06 кв. м.,
находящ се в ***, като стойността на ипотекирания като обезпечение недвижим имот
надхвърляла неколкократно предоставената заемна сума. При това положение,
уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на от 3% от
стойността на заема на месечна база не било оправдано нито с разходите, които правел
заемодателят, нито с риска, който носел, нито с размера на добросъвестно очакваната
от сделката печалба. В съдебната практика трайно се приемало, че уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва за обезпечени кредити, била противоречаща на добрите нрави. При преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следвало да се вземе
предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва, която към момента на сключване на договора била 10.01%, а
уговорената с процесния договор възнаградителна лихва била в размер на 36%
годишно, което надхвърляло повече от 3 пъти размера на законната лихва.
Според ответниците правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не било приложимо, тъй
като нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР не можело да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона, както и не можело да се приеме, че договорът за кредит би бил
сключен и ако в него не са включени нищожните клаузи, поради обстоятелството, че
този договор е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по
кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 24, ал. 1, т. 8 и 9 от
ЗКНИП. Поради което нищожността на посочените клаузи на процесния договор
обуславяла недействителността на целия договор. В случая приложима била и
8
разпоредбата на чл. 38 ЗКНИП, съгласно която, когато не са спазени изискваната на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за кредит е изцяло недействителен и
следва да се прогласи за такъв.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че на *** г. е бил сключен
Договор за кредит между „Кредит плюс“ ООД, като кредитор от една страна и от друга
страна - В. Б. М., ЕГН ********** като кредитополучател и ипотекарен длъжник и П.
С. М., ЕГН: **********, като съдлъжник и ипотекарен длъжник. По силата и при
условията на Договора за кредит, „Кредит плюс” ООД, е предоставило на В. Б. М.,
като кредитополучател, ползването на парична сума в размер на 25 000.00 (двадесет и
пет хиляди лева). Дългът по кредита е било договорено да се олихвява с фиксиран
месечен лихвен процент от 3 % /три на сто/, т.е. при усвоена главница в размер на 25
000 лв. Като обезпечение на задълженията на ответниците по цитирания договор за
кредит, между тях и „Кредит плюс“ ООД бил подписан Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №***, том ** peг. № ***, дело №288/2019г., извършена на *** г.
от Р. М. - нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№ *** с район на
действие Районен съд - гр. Перник, вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. рег.
№ ***г., акт № *** том *, дело № 1116/2019 г. Задълженията на ответниците по
договора за кредит са поети и потвърдени в цитирания нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, а като обезпечение е ипотекиран следният собствен на ответниците
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
55871.505.841.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.505.841, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ.
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 64.06 /шестдесет и четири
цяло и шест стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: имот е идентификатор 55871.505.841.1.5; под обекта - няма; над обекта:
имоти с идентификатори 55871.505.841.1.7 и 55871.505.841.1.4, ведно е прилежащи
три броя ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ под общ № * /***/, е площи съответно 4,50 кв.м.
/четири цяло и петдесет стотни квадратни метра/, с площ от 16.48 кв.м. /шестнадесет
цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/ и с площ от 15,16 кв.м.
/петднадесет цяло и шестнадесет стотни квадратни метра/, ВЕДНО с 12.59 %
/дванадесет цяло и петдесет и девет стотни процента/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно доказателствен
акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № * /***/, находящ се в *** /***/, на
първия етаж построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 64.06 кв.м. / шестдесет и четири квадратни метра и
шест квадратни сантиметра/, при граници на апартамента: изток - стълбище, запад -
апартамент №* / ***/, север - улица, юг - двор, отгоре - апартамент №* /***/, и отдолу -
мазета, ведно с апартамента и три броя избени помещения /мазета/ под общ №* / ***/,
от които едното мазе от 4.50 кв. м. /четири квадратни метра и петдесет квадратни
сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе №*/***/, север - мазе №*/***/ и
юг - мазе №*/***/, другото мазе от 16.48 кв.м. /шестнадесет квадратни метра и
четиридесет и осем квадратни сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе
№*/***/, север - улица и юг - мазе №*/***/, и третото мазе от 15,16 кв.м. /петнадесет
квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра/, при граници: изток - мазе №*
/***/ и коридор, запад - мазе №* /***/, север - мазе №* /***/ и юг - двор, както и
12,59% /дванадесет цяло и петдесет и девет стотни/ идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
С уведомление изх. № 1129/03.01.2020 год., кредитополучателят В. Б. М. е бил
официално уведомен за забавата, в която е изпаднал, за размера на задълженията му,
9
както и му е даден седемдневен срок за погасяване на посочените в поканата
задължения, като е уведомен, че в противен случай, задълженията по договора се
обявяват за предсрочно изискуеми. Уведомлението е връчено на 03.02.2020 год.
От заключението по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза, се
установявало, че с платежно нареждане за кредитен превод от *** г. е преведена
сумата от 25 000,00 лева от сметка на „Кредит плюс" ООД по сметка на П. С. М. в
Банка ДСК ЕАД, с основание за превода: по договор за кредит. За периода от
усвояване на кредита до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение 19.05.2020 г. и към датата на експертизата кредитополучателят е платил
общо 6 975,00 лева. Неплатената сума към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение 19.05.2020 г. и към датата на експертизата е: 24 675,00 лева
главница и 2 500,00 лева неустойка по чл. 6, ал. 9.
Съдът намерил, че относно отношенията между страните намирали приложение
разпоредбите на ЗПК, като в случая не бил налице погасителен план към договора за
кредит, съгласно чл.11, т.11 ЗПК, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Посочените в договора на стр.4
в табличен вид данни и падежи, не можели да се счетат за погасителен план по смисъла
на чл.11, т.11 ЗПК, тъй като не се сочел размерът на дължимата се вноска за главница
на всеки един от падежите, като бил посочен единствено размерът на договорната
лихва. В последната колона била начислена наказателна лихва по чл.4, ал.3 от
договора за целия период в размер на 1500.00 лева месечно, която по смисъла на чл.4,
ал.3 от договора била дължима при забава на плащанията и ставало неясно защо е
начислена за целия период. От така посоченото не ставало ясно какъв следва да бъде
размерът като цяло на всяка една месечна вноска, с която да се погасява главница,
договорна лихва, респективно наказателна лихва. Предвид изложеното, на основание
чл.22 от ЗПК, съдът обявил договора между страните за недействителен поради липса
на задължителен реквизит – погасителен план и се позовал на разпоредбата на чл. 23
ЗПК, съгласно която потребителят следвало да върне само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, като в настоящия случай от
заетата сума от 25 000.00 лева следвало да се приспадне платената сума от 6 975,00
лева, и искът да бъде уважен за сумата от 18 025.00 лева главница, като се присъди и
лихвата за забава, считано от 20.05.2020 г. - датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, а искът
за главницата до пълния му предявен размер, както и искът за присъждане на
неустойка, следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. В този смисъл
първоинстанционният съд постановил и диспозитива на решението си.
Пернишкият окръжен съд намира, че от фактическа страна по делото се
установява следното:
Въз основа на Договор за кредит, сключен на ***г. между „Кредит плюс“ ООД,
ЕИК: *********, в качеството му на кредитор и В. Б. М., ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател и ипотекарен длъжник и П. С. М., ЕГН:
**********, в качеството й на съдлъжник и ипотекарен длъжник, кредиторът се
задължил да предостави на ответника ползването на парична сума в размер на 25 000
лв., която кредитополучателят се е задължил да усвои, ползва и върне, ведно с
дължимите лихви, в срок от 12 месеца, считано от датата на сключването му, но не по-
късно от ***г., съгласно посочен в чл.6, ал.1 от договора погасителен план. Страните са
уговорили, че месечният лихвен процент е фиксиран и е 3%, което се равнява на
750лв. месечна договорна лихва, дължима на 12 равни месечни лихвени периода на 30-
10
то число от съответния месец, а ГПР по кредита е в размер на 36% при следните
допускания: при сключването на договора за кредит кредитополучателят усвоява
максималната сума на кредита в размер на 25 000лв, заплаща ежемесечно и в срок
дължимата договорна лихва и погасява главницата до 12 месеца от сключването на
договора съгласно погасителния план. Договорено е също, че при забава на плащането
на месечна погасителна вноска съгласно погасителния план, кредиторът отнася
размера на непогасените лихви и главница в просрочие, като начислява наказателна
лихва за забава върху цялата усвоена и непогасена главница за периода след
настъпването на момента на забавата, в размер на месечния лихвен процент върху
редовната главница, увеличен с 3 пункта, т.е. от датата на изпадането в забава,
кредитополучателят ежемесечно дължи лихва за забава върху непогасената главница
във фиксиран размер на 6 %. В посочения в чл. 6, ал.1 от договора погасителен план,
кредитополучателят дължи плащане на начислените лихви до 30-то число на
съответния месец, считано от ***г. до ***г., при задължение за заплащане на главница
от 0.00 лв., като за последния лихвен период от кредита (т.е. от ***г. до ***г.), ведно с
начислената договорна лихва за периода, кредитополучателят дължи да погаси изцяло
и усвоената главница по договора за кредит в размер на 25 000лв. Страните са се
съгласили също така, че при настъпила изискуемост на задълженията по договора, в
случай, че кредитополучателят или солидарния длъжник не са инициирали действия по
продължаване срока на действие на договора и не са изцяло погасени произтичащите
от същия парични задължения, се дължи еднократна неустойка в размер на 2 500 лв.
солидарно от двамата. С чл. 9, ал.1 от договора страните са приели, че погасяването на
произтичащите от договора задълженияще се извършва по предвидената в чл. 76, ал.2
ЗЗД поредност, а именно – разноски, лихви, главница, а в случай, че има начислена
наказателна лихва, съгласно чл. 6, ал.6 от договора, ще бъде погасяване първо тя.
За обезпечаване на всички вземания на кредитора кредитополучателят и
ипотекарен длъжник и съдлъжникът и ипотекарен длъжник са учредили в полза на
кредитора първа по ред договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 55871.505.841.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.505.841, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ.
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 64.06 /шестдесет и четири
цяло и шест стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: имот е идентификатор 55871.505.841.1.5; под обекта - няма; над обекта:
имоти с идентификатори 55871.505.841.1.7 и 55871.505.841.1.4, ведно е прилежащи
три броя ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ под общ № * /***/, е площи съответно 4,50 кв.м.
/четири цяло и петдесет стотни квадратни метра/, с площ от 16.48 кв.м. /шестнадесет
цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/ и с площ от 15,16 кв.м.
/петднадесет цяло и шестнадесет стотни квадратни метра/, ВЕДНО с 12.59 %
/дванадесет цяло и петдесет и девет стотни процента/ идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно доказателствен
акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № * /***/, находящ се в *** /***/, на
първия етаж построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 64.06 кв.м. / шестдесет и четири квадратни метра и
шест квадратни сантиметра/, при граници на апартамента: изток - стълбище, запад -
апартамент №* / ***/, север - улица, юг - двор, отгоре - апартамент №* /***/, и отдолу -
мазета, ведно с апартамента и три броя избени помещения /мазета/ под общ №* / ***/,
от които едното мазе от 4.50 кв. м. /четири квадратни метра и петдесет квадратни
сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе №*/***/, север - мазе №*/***/ и
11
юг - мазе №*/***/, другото мазе от 16.48 кв.м. /шестнадесет квадратни метра и
четиридесет и осем квадратни сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе
№*/***/, север - улица и юг - мазе №*/***/, и третото мазе от 15,16 кв.м. /петнадесет
квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра/, при граници: изток - мазе №*
/***/ и коридор, запад - мазе №*/***/, север - мазе №* /***/ и юг - двор, както и 12,59%
/дванадесет цяло и петдесет и девет стотни/ идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото.
Договорната ипотека била учредена с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №***, том ** peг. № ***, дело №288/2019г., извършена на *** г. от
Р. М. - нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№ *** с район на
действие Районен съд - гр. Перник, вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. рег.
№ ***г., акт № *** том *, дело № 1116/2019г.
Като приложение към исковата молба е представено уведомление изх.
№1129/03.01.2020г. от „Кредит плюс“ ООД, адресирано до ответниците, с което
същите се уведомяват, че към ***г. са изпаднали в забава в заплащането на дължимите
погасителни вноски с падежи за период от 30.11.2019г. до 15.02.2020г., като на
основание чл. 4, ал. 3 от договора е начислена и наказателна лихва за забава, при което
общият размер на задължението им възлиза на 32 625лв., от които 25 000лв. главница,
2 475лв. договорна лихва за периода от 30.10.2019г. до 15.02.2020г., 2 650лв.
наказателна лихва за периода от 30.11.2019г. до 15.02.2020г. и 2 500лв. неустойка. На
ответниците е предоставен седемдневен срок от получаване на уведомлението да
погасят посочените в него задължения, като изрично е посочено, че при неизпълнение
от тяхна страна, задълженията по договора ще бъдат обявени за предсрочно изискуеми
и кредиторът ще пристъпи към събирането им по принудителен ред. Уведомлението е
получено от адресата му на 03.02.2020г.
По делото е изготвена и изслушана съдебно - икономическа експертиза, от
приетото заключение по която се установява, че съгласно договор за кредит от ***г.,
подписан между страните по делото, с платежно нареждане за кредитен превод
референция ***г. е преведена сумата от 25 000лв. от сметка на „Кредит плюс“ ООД от
Първа инвестиционна банка по сметка на П. С. М. в Банка ДСК ЕАД IBAN ***, с
основание за превода: по договор за кредит. За периода от усвояване на кредита до
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2020г. и
към датата на експертизата кредитополучателят е платил общо 6 975лв.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск има за предмет установяване дължимостта на
вземане за главница и неустойка по договор за кредит, обезпечен с учредена в полза на
кредитора договорна ипотека върху собствен на солидарните длъжници недвижим
имот, който договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗКНИП по
силата на чл.1, ал.1 и 2 от същия закон, съгласно които разпоредби „Този закон урежда
изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители,
условията и реда за регистрация на кредитните посредници и контрола върху тях.“,
като „По смисъла на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с
ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот...“. По силата на § 1,
т.20 от ДР на ЗКНИП кредитополучателите имат качеството на потребители, а
съгласно изрично препращащата към Закона за защита на потребителите разпоредба на
чл. 40 от ЗКНИП, потребителите по договори за кредит, обезпечени с ипотека върху
недвижими имоти, се ползват от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава VI, чл. 143 – 148а от ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Предвид повелителния характер на нормите на Закона за кредитите за
12
недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/, уреждащи материята на неравноправния
характер на клаузи в договора за кредит, при спор относно неизпълнение на договор за
потребителски кредит, следва да се има предвид, че неравноправна клауза в
потребителски договор е налице при наличие на общата предпоставка по чл.143 ЗЗП -
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Поставените общи критерии за преценка на
евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 ЗЗП
обуславя и процесуално правните аспекти, както на служебната проверка на съда, така
и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение - служебната проверка на
съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа
на които може да се изведе неравноправност на договорна клауза, поради което към
възражението на потребителя не трябва да се поставят допълнителни изисквания с
оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по чл.143 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но
той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Според настоящия съдебен състав, на основание чл.
146, ал.1, във вр. с чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл. 40 ЗКНИП, е налице недействителност на
постигнатите договорености в чл. 4, ал.1 и ал. 6 от договора относно дължима
възнаградителна лихва в размер на месечен лихвен процент от 3%, в общ размер на
9000лв., възлизаща на 36% от цената на самата услуга, както и ГПР в размер на 36 %,
тъй като посочените клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора,
като тяхното договаряне води до накърняване на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Годишният процент на разходите, както и
възнаградителната лихва, взети по отделно, надвишават три пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС на Република България. Видно от Договора за кредит, сключен на ***г., страните
са договорили възнаградителна лихва, възлизаща на 36% от общия размер на
отпуснатата сума, както и ГПР в размер на 36 %, като размерът на законната лихва за
просрочени задължения към момента, когато е сключен договорът, е бил равен на
основния лихвен процент, обявен от БНБ, плюс 10 пункта, съгласно Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. (Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.).
Налице е явно неравенство между двете престации, като доказателствата по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на възнаградителната
лихва и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност
на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такива високи проценти (в този смисъл Решение №
378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.). Още повече, че за
обезпечение на задължението на кредитополучателя е учредена договорна ипотека с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том ** peг. № ***, дело
№288/2019г., извършена на *** г. от Р. М. - нотариус, вписан в регистъра на
Нотариалната камара с рег.№ *** с район на действие Районен съд - гр. Перник,
вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. рег.№ ***г., акт № *** том *, дело №
1116/2019г.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
13
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона или че договорът за кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете
клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.24, ал.1, т.8 и 9 от ЗКНИП. Предвид на това в
случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-
горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
Независимо от горепосоченото относно недействителността за клаузата в
договора, уреждаща ГПР, следва да се отбележи също така, че годишният процент на
разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита за потребителя, са част от задължителното съдържание на
договора за кредит, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т. 9 ЗКНИП. В чл. 4, ал.6 от
процесния договор е посочен ГПР от 36%, но единствено като абсолютна процентна
стойност, като липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в
посочения процент, изчислени по формула съгласно Приложение № * от ЗКНИП,
каквото е изискването на чл. 29, ал. 2 ЗКНИП. Според чл. 29, ал. 1 ЗКНИП, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на
предоставения кредит. Единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е
спазен чл.24, ал.1, т. 9 ЗКНИП, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Липсата на посочената
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение
на основното изискване за сключване на договора по разбираем начин - чл. 24, ал. 1
ЗКНИП, тъй като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т.7 от ЗКНИП договорът за кредит следва да съдържа и
условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В чл. 6, ал.1 от договора е посочена таблица, наименувана „погасителен
план“, съобразно която погасителната вноска на кредитополучателя се отнася
единствено за погасяване на начислените възнаградителни лихви за периода от
30.06.2019г. до 30.04.2020г., като за посочения период вноските не погасяват
усвоената главница, единствено вноската за последния лихвен период от кредита (т.е.
от 30.04.2020г. до 30.05.2020г.), включва целия размер на главницата по отпуснатия
кредит, ведно с начислената договорна лихва за периода. Настоящият състав намира,
че посочената в табличен вид информация, съдържаща данни за падежната дата,
остатъчната главница и погасителните вноски, няма характер на погасителен план по
смисъла на чл. 24, ал. 1, т.7 от ЗКНИП, тъй като не съдържа изискуемата се по закон
информация каква част от дължимата главница бива погасена с месечната вноска на
длъжника и какви части от вноската се отнасят за погасяване на главницата, лихвите и
разноските по кредита. Уговарянето на вноски по кредита, които погасяват единствено
начислена възнаградителна лихва, но не погасяват никаква част от дължимата
14
главница, не представляват погасителна вноска и съобразно посоченото в Европейския
стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), който съдържа задължителната
информация, която кредиторът по силата на чл. 6 от ЗКНИП трябва да предоставя на
потребителя относно предлагания кредит. Така, съгласно ЕСИФ, погасителните вноски
представляват сбор от дължимата лихва, дължимата главница и когато е приложимо –
другите дължими разходи. В таблицата по чл.6, ал. 1 от договора е посочено като
ежемесечно задължение на кредитополучателите и заплащането на наказателна лихва в
размер на 1 500лв., която по силата на чл. 4, ал.3 от договора се дължи при забава на
плащането на месечна погасителна вноска, като е необяснимо защо при това
положение същата е посочена като част от погасителната вноска, наред с
възнаградителната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗКНИП липсата на всяко едно от императивните
изисквания, посочени в разпоредбите на чл.24, ал.1, т. 7 и т.9 от ЗКНИП, води до
изначална недействителност на договора за кредит, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. По силата на чл. 39 ЗКНИП, както и предвид констатираната
по-горе недействителност на клаузите в договора, уреждащи размера на
възнаградителната лихва и ГПР, водеща до нищожност на целия договор за кредит,
подлежаща на връщане е само сума, равняваща се на общия размер на кредита, без да
се дължи лихва или други разходи по кредита. При констатираната недействителност
на договора за кредит, недължима е и претендираната неустойка в размер на 2 500лв., а
въззиваемите дължат единствено чистата стойност на договорения кредит в размер на
25 000лв. От приетото и неоспорено от страните в хода на първоинстанционното
производство заключение по съдебно икономическата експертиза се установява, че за
периода от усвояване на кредита до датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 19.05.2020г. и към датата на експертизата, кредитополучателят
е платил общо 6 975лв., с която сума е погасена равна на нея част от главницата в
размер на 25 000лв., като при липсата на доказателства, установяващи други
извършени плащания от кредитополучателите, то следва да се приеме, че същите
дължат на кредитора сума в размер на 18 025лв., представляваща незаплатена главница
по договор за кредит от ***г. Основателно е и искането по реда на чл. 86 ЗЗД, като
съдлъжниците дължат и законната лихва за забава върху главницата от 18 025лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.05.2020г., до окончателното й изплащане.
Макар и по различни мотиви, настоящият въззивен състав споделя направения от
районния съд краен извод, поради което оплакванията във въззивната жалба за
неправилност и необоснованост на обжалвания акт се явяват несъстоятелни.
Първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на въззивното дружество не се следва да бъдат присъждани направените в хода на
въззивното производство разноски.
Въззиваемите В. Б. М. и П. С. М., чрез процесуалния си представител – адв. К.А.
С., претендират разноски на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, като съдът следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения
в чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като с оглед материалния интерес, определен съобразно
обжалваната част от решението, на процесуалния представител на въззиваемите следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 787,50 лева.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260761 от 24.06.2021г., постановено по гр.д. № 25/
2021г. по описа на PC Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Кредит плюс“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
М. Р. Р., с адрес за призоваване и съобщения: ***, да заплати на адв. К.А. С. от САК
сумата от 787,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от ЗА, определено въз основа на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16