РЕШЕНИЕ
№ 2665
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330117024 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът “ЮБЦ” ЕООД - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 74, 49 лева -
главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключен между
ответницата и „*** Договор с клиентски номер ***/*** г., обективирана във фактура №
***/*** г., вземанията по който Договор са били прехвърлени от „*** на „*** с Договор за
цесия от ***г., а впоследствие – от *** – на ищеца с Договор за цесия от *** г., заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на Заявлението – *** г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответницата да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
26312/08.12.2020 г., издадена по частно гр. дело № 16289/2020 г. по описа на ПРС – ХІІ гр.
състав, по изложените в исковата молба и в допълнителни молби-становища съображения.
Претендира разноски - включително и тези, направени в заповедното производство, а ако
съдът отхвърли иска – прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на
пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Ответницата С. П. К. от гр. ***, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като недопустим,
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца (след изтичане на
срока по чл.131 от ГПК – с молбата си за съдебното заседание по делото на 01.12.2021 г.,
подадена от пълномощника й на 29.11.2021 г.). Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
26312/08.12.2020 г., издадена по частно гр. дело № 16289/2020 г. по описа на ПРС – ХІІ гр.
състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 74, 49 лева -
главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключен между
ответницата и „*** Договор с клиентски номер ***/*** г., обективирана във фактура №
***/*** г., вземанията по който Договор са били прехвърлени от *** на „*** с Договор за
цесия от ***г., а впоследствие – от «*** – на ищеца с Договор за цесия от *** г., заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на Заявлението – 04.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 25 лева - държавна такса и 180 лева –
възнаграждение за адвокат.
Тъй като ответницата е подала в срока по чл.414 от ГПК Възражение против Заповедта, до
ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – но тъй като исковата молба
за установяване на вземанията му по Заповедта е била подадена след изтичане на срока по
чл.415 от ГПК – поради което с Разпореждане от 25.05.2021 г., постановено по частно гр.
дело № 16289/2020 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, влязло в сила на 10.06.2021 г.,
Заповедта за изпълнение е била обезсилена.
При така установената фактическа обстановка, доколкото Заповедта за изпълнение е била
обезсилена, съдът намира, че ответницата не дължи на ищеца сумата, която е било
разпоредено да му заплати с тази обезсилена Заповед (още повече, че – както се установява
от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, при предсрочното
прекратяване на договора й с ***, на ***г. ответницата е заплатила на това дружество
дължимата неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 76, 27 лева), а оттук - че
искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски
за производството по делото в размер на 400 лева – платено адвокатско възнаграждение –
като с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че направеното
възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано
от ***, против С. П. К., ЕГН: **********, от гр. ***, ***обл., ул. „***“ № ***, със съдебен
адрес: гр. ***, ***обл., ул. „***“ № ***, ***., иск с правно основание чл.422 във връзка с
2
чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 74, 49 лева - главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на сключен между ответницата и „*** Договор с клиентски
номер ***/*** г., обективирана във фактура № ***/*** г., вземанията по който Договор са
били прехвърлени от „*** на „*** с Договор за цесия от *** г., а впоследствие – от «*** – на
ищеца с Договор за цесия от *** г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на Заявлението – *** г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е
било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 26312/08.12.2020 г., издадена по частно гр. дело №
16289/2020 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С. П. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжълва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните..
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА частно гр. дело №
16289/2020 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето
съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/
3