П
Р И С
Ъ Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд наказателна
колегия
На пети юни две
хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
II-ри наказателен състав
Съдебни заседатели: 1. II-ри наказателен състав
2. II-ри
наказателен състав
Секретар: II-ри
наказателен състав
Прокурор: С. М.
като разгледа докладваното от съдията II-ри наказателен състав
наказателно от общ характер дело №
1293 по описа за 2009 година
П
Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата
С.Х.Ю. ЕГН **********, родена на ***** в гр. Айтос, Обл. Бургаска,
туркиня, българска гражданка, основно образование, омъжена, осъждана,
безработна, адрес: **********, понастоящем в Затвора в гр.Сливен,
ЗА
ВИНОВНА, в това че:
На
12.09.2000г., в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, отнела чужди
движими вещи – 1 чифт обеци с тегло 2 грама на стойност 44 лева и златно синджирче
с висулка златна котва на стойност 88 лева, и трите от злато 14 карата, като
общата стойност на вещите е 132 лева, от владението на Н.Й.Д. ЕГН **********,
без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и
на основание чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1б „А”, вр.чл. 55, ал.1 т.1 от НК, я ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода”, за
срок от ПЕТ месеца.
ПОСТАНОВЯВА
наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим
в затвор от закрит тип, на основание чл.61
т.2, вр чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 вр.ал.1 НПК С.Х.Ю. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на БРС,
сумата от 60 лева, представляваща направените в досъдебното производство
разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране
пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II-ри наказателен състав
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. II-ри наказателен състав
2. II-ри наказателен състав
МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 829 от 05.06.2009
г.,
постановена
по НОХД № 1293/ 2009 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимата С.Х.Ю. (С.Х.Й.) ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК - за това, че на 12.09.2000
г., в град Бургас, при условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи -
1 чифт обеци с тегло 2 грама на стойност 44 лева и златно синджирче с висулка
златна котва с общо тегло 4 грама на стойност 88 лева, и трите от злато 14
карата, като общата стойност на вещите е 132 лева, от владението на Н.Й.Д., ЕГН
**********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството е служебно
насрочено и разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, по
инициатива на съда и по искане на служебния защитник, назначен на подсъдимата в
съдебното производство
Съдебното производство е
проведено в отсъствието на подсъдимия – при условията и по реда на чл. 269 ал.
3 т.1 и т.2 НПК.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението и пледира
за налагане на подс. Ю. на наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно – наказание ЛОС за срок от 6 месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор от закрит тип.
Подсъдимата и защитникът й не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимата е признал
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Защитникът
пледира за определяне на наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер от
3 месеца.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимата
признание, одобрено с определение по чл. 372 ал. 4 НПК, а именно:
Подсъдимата
С.Х.Ю. (С.Х.Й.) ЕГН ********** е родена на *****
в гр. Айтос, Област Бургаска, българка, българска гражданка, с основно
образование, неомъжена, осъждана, безработна, живуща ***, ***, понастоящем
изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в Затвора - град Сливен.
Към процесната дата – 12.09.2000 г.,
подс. Ю. е била многократно осъждана. За времето от 23.01.1992 г. до 29.09.1997
г. е изтърпяла ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 години,
наложено й с Присъда по НОХД № 199/1992 г. по описа на на PC - Бургас, в сила от 03.11.1992 г.
Поради това, настоящата й деятелност е осъществена в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
През
2000 г. свидетелката Н.Д. и майка й-свид. Е. Д.,***„***” № *, етаж *, ап. *.
Подс. С.Ю. познавала и двете, тъй като живеела на квартира в същата жилищна
сграда. През месец май 2000 г., неизвестно лице извършило кражба на сумата от
100 лева, собственост на свид. Е.Д., за което последната споделила с подс. Ю..
На 12.09.2000 г. подсъдимата посетила
дома на свидетелите Н.Д. и Е. Д.. Ю. остро се нуждаела от парични средства и била
решила да извърши кражба на вещи от дома на цитираните свидетели. За целта,
подс.Ю. заявила на свид. Н. Д., че е узнала кой е извършител на кражбата на спомената
парична сума от 100 лева и го е посочила на органите на полицията. Подсъдимата
убедила Н. Д., че отнетите пари са били открити и иззети от извършителя на
кражбата и трябвало да я придружи до полицейското управление, за да си получи парите.
Ю. настояла свид. Н. Д., да свали и остави в дома си златните си бижута, за да
изглежда пред органите на полицията като живееща в бедно семейство.
Свидетелката Н.Д. приела да придружи
подсъдимата до полицейското управление. Оставила на маса в хола на дома си
собствените си 1 чифт обеци с тегло 2 грама на стойност 44 лева и златно
синджирче с висулка златна котва с общо тегло 4 грама, на стойност 88 лева, и
трите от злато 14 карата, на обща стойност 132 лева. Ю. решила да отнеме тези
вещи. За целта, убедила свид. Н. Д. отиде пред огледалото в коридора на
жилището, за да оправи косата си. По това време, свид. Е. Д. била в
апартамента, но в друга негова стая. Докато свид. Н. Д. се намирала в коридора,
подс. Ю. останала в хола и незабелязана от никого, взела описаните златни
бижута и ги скрила в дрехите си. Свид. Н. Д. уведомила майка си, че двете с Ю. отиват
до полицейското управление, където ще й бъде върната откраднатата сума в размер
на 100 лева. Двете свидетелки и подс.Ю. заедно напуснали жилището. Пред
жилищната сграда обаче, свид. Н. Д. установила, че е забравила нещо в дома си и
се върнала за него. В този момент подс. Ю. заявила на свид. Е.Д., че трябва да
посети намиращ се наблизо познат адвокат и напуснала района. Междувременно,
връщайки се в дома си, свид. Н. Д. установила липсата на бижутата и незабавно
излязла пред жилищната сграда, но Ю. вече била напуснала района. Е. Д. и Н. Д.
подали жалба за извършената кражба в І РУ на МВР - Бургас.
Междувременно, подс. Ю. продала
отнетите бижута, на обща стойност132 лева, съгласно заключението на извършената
в досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, на неустановено по делото лице в района на
пазар Краснодар.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимата Ю. е направила
самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства – обясненията на Ю. в качеството на
обвиняема, показанията на свидетелите Н.Д. и Е.Д., протокол за разпознаване на
лица и за очна ставка, заключението на извършената оценъчна експертиза, справка
за съдимост на подсъдимата, бюлетини за съдимост и данни за изтърпяните от нея
наказания.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата С.Х.Ю.
(С.Х.Й.) е
осъществила от обективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК – в
условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи – златни бижута на обща стойност
132 лева от владението на Н.Й.Д. без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Квалификацията на деянието като кражба, извършена в условията на „опасен
рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, намира опора в събраните
доказателства за предходните й осъждания и изтърпяното ефективно наказание
„Лишаване от свобода” в периода 23.01.1992 -29.09.1997 г., както и обстоятелството, че настоящото престъпление, извършено на
12.09.2000 г., попада в рамките на
5-годишния период по чл. 30 ал.1 НК.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тъкмо
тяхното настъпване – целяла е да се облагодетелства, като отнеме и свои чужди
вещи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК се предвижда наказание ЛОС от две
до десет години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, обаче, задължава съда да определи
на подсъдимата наказание при условията на чл. 55 НК в случаите, когато тя е
направила самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371
т.2 НПК, което съдът е одобрил с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия
случай е именно такъв, поради което, при определяне вида и размера на
наказанието, съдът съобрази, че за престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 НК е
установен специален минимум от 2 години ЛОС, и приложима се явява разпоредбата
по чл. 55 ал.1 т.1 НК, т.е. надлежното наказание, като вид, следва да е
„Лишаване от свобода”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието като
по-ниска от обичайната степен за подобен род посегателства, както и относително
високата степен на обществена опасност на личността на дееца, предвид събраните
данни за множеството му осъждания за същите по вид престъпления срещу
собствеността, както и липсата на видим позитивен резултат от ефективно
изтърпените наказания „лишаване от свобода”, наложени му с тези осъждания. От
друга страна, съдът отчете и решението на подсъдимата да направи признание на
фактите по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, признанието на вината и
изразеното разкаяние за извършеното.
Установеното наличие на горните
обстоятелства досежно деянията и дееца обуславя мнението на съда, че за
извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” от НК, на подсъдимата Ю. следва да бъде определено
наказание по вид „Лишаване от свобода”, и по размер, при превес на смекчаващите
вината и отговорността й обстоятелства, под средния, предвиден в закона и
редуциран по гореказания начин размер за това наказание, а именно – „Лишаване
от свобода” за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. Това наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален „строг” режим, в затвор от закрит тип, на основание
чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС.
РАЗНОСКИ:
Предвид произнасянето по
въпросите на вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК,
подсъдимата бе осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща направените в
досъдебното производство разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: II-ри наказателен състав