Решение по дело №235/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 3
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20224210200235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Габрово, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200235 по описа за 2022 година
Жалбоподателя Д. Д. от гр. Плевен като управител на „ДСД” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, улица „Стефан Караджа”
№ 24, ет. 1, ап. 1, е обжалвал Наказателно постановление № 531754-F561151, издадено
на 14.08.2020 година от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ на представляваното от същия дружество е
била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 6540 лева, на основание чл.
3, ал. 2 от ЗОПБ. Въз основа на изложени в жалбата съображения жалбоподателя е
възприел постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания
за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от
това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието
присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН. Като алтернативно е
направено и искане за изменяване на това постановление чрез намаляване на
наложената имуществена санкция до по-нисък размер.
Ответната по жалба оспорва подадената жалба чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който застъпва становище за нейното оставяне без
уважение, и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и
законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски
за осъществено процесуално представителство съобразно указаното в ЗАНН. Освен
посоченото, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и
искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар от
жалбоподателя, тъй като надвишава минималния размер, предвиден в действащата
нормативна база по отношение на него.
1
След като съпостави събраните в рамките на производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя е управител на „ДСД” ЕООД, ЕИК *********, което дружество
е със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, на улица „Стефан Караджа” № 24,
ет. 1, ап. 1.
При проверка за установяване на факти и обстоятелства, която била възложена с
резолюция № П-04001520100102-ОРП816.06.2020 г., се установило, че посоченото
дружество е извършило плащания в брой на стойност под 10000 лева, представляващи
част от парична престация по договор, чиято стойност надвишава тази сума. В хода на
проверката е било установено, че „МЦ Витамед Плюс” ООД, с ЕИК *********, е
извършило услуга „медицински прегледи” на „ДСД” ЕООД, във връзка с която е
издадена фактура № **********/29.05.2020 г. на стойност 13 080 лева. Плащанията по
тях са били извършени в брой от „ДСД” ЕООД, като за същите „МЦ Витамед Плюс”
ООД е издало четири броя фискални бележки от фискално устройство, регистрирано в
НАП с Рег. № 4001773, включващи: фискален бон № 0002260/29.05.2020 г. за плащане
в брой на стойност 480 лева; фискален бон № 0002261 от същата дата за плащане в
брой на стойност 5000 лева; фискален бон № 0002262/29.05.2020 г. за плащане в брой
на стойност 4900 лева и фискален бон № 0002263/29.05.2020 г. за плащане в брой на
стойност 2700 лева. При извършената проверка в счетоводството на „ДСД” ЕООД е
установено, че съгласно представения хронологичен регистър на сметка 401000-
доставчици, сумата е осчетоводена по Д-т сметка 602000 разходи за външни услуги –
13 080 лева и К-т сметка 501000 каса в лв., както и че плащането е било извършено в
гр. Габрово. Тъй като плащането на сумата за извършената услуга било осъществено в
разрез с предвиденото в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, по повод на него до дружеството е
била изпратена покана (Изх. № 2110 от 13.07.2020 г., приложена на л. 15 от НАХД №
1205/2021 г.) за явяване с цел съставяне на акт във връзка с установяване на това
нарушение през посочен в поканата период – от 27.07.2021 до 31.07.2021 г., която
(според намиращото се на л. 16 копие от известие за доставяне на регистрирана
пощенска пратка) е била получена от неговия управител. На 24.07.2020 г. в
присъствието на упълномощено от дружеството лице е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, препис от
който е бил връчен на това лице на същата дата. Въз основа на този акт и на останалите
материали от административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-
горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото
дело.
Първоначално наказателното постановление е било обжалвано пред РС Плевен.
С Решение № 557/22.11.2021 г. на VII-ми наказателен състав, постановено по
2
инициираното във връзка с това производство по НАХД № 1205 за 2021 г. по описа на
този съд, то е било потвърдено. Последното е атакувано по касационен ред пред
Административен съд Плевен, който чрез Решение № 113 от 14.03.2022 година по
КАНД № 945/2022 г. го е обезсилил и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност
на Районен съд Габрово.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Макар и приложената на л. 2 от НАХД № 1205/2021 г. на РС Плевен жалба да не
съдържа данни за момента на нейното постъпване, от съдържанието на намиращото се
на л. 1 писмо се установява, че тя е била подадена пред административно-наказващия
орган на 16.06.2021 година, т.е. в рамките на съответния седем дневен срок за
обжалване на наказателното постановление, започнал от тече от 14.06.2021 година –
датата, на която (според приложеното на л. 3 от делото искане за издаване на
документ) управителя на „ДСД” ЕООД Плевен е узнал за него. Доколкото това е така,
а съдържащите се в НАХД № 1205/2021 г. писмени материали сочат за наличие на
известен (за данъчните органи) електронен адрес на това санкционирано дружество, на
който те са изпращали множество съобщения и са връчвали издадени актове, вкл.
преди отбелязаната дата (06.11.2022 г.) за влизане в сила на издаденото постановление
при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, същото не би могло да се счита за добило сила
на нея. И това е така, тъй като тези материали не съдържат информация, която да сочи
за опит, предприет за връчване на постановлението и чрез изпращане на съобщение за
него на този адрес, а съществуването на самия адрес изключва възможността
нарушителя да е бил с неизвестен такъв по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. С оглед
на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, жалбата
следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за
неоснователна както по отношение на искането за отмяна на обжалваното
постановление, така и на това за неговото изменяване.
За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко е
необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. В конкретния казус акта е бил съставен в тримесечен срок от
деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 13.07.2021 г. – датата за изпращане
на поканата за неговото установяване, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Установените изисквания в чл. 34, ал. 1, б.
„В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект на двугодишния срок, започнал да тече от
датата за извършване на нарушението – 29.05.2020 година, тъй като между тази дата и
деня за съставяне на акта, е изминал период от време, който е бил по-малък от този
срок. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление са били допуснати съществени нарушения на
3
административно-производствените правила, които са довели до незаконосъобразно
санкциониране на нарушителя поради това, че същото е било извършено след изтичане
на давностните срокове, предвидени в ЗАНН. Такива нарушения не се констатират и
във връзка с факта, че акта е съставен в присъствието (и врачен) на ненадлежно
упълномощено за тази цел лице, доколкото инициираната процедура във връзка с
обжалването на издаденото постановление въз основа на него установява, че това не е
довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
Като отчете събраните писмени доказателства, съдът намери, че изводът за
съществуването на описаното в акта и НП нарушение следва да се счита за обоснован
от фактическа страна. Съответната дата, на която са били осъществени отделните
платежни операции във връзка със сделката, за която е издадена приложената на л. 13
от НАХД № 1205/2021 г. на РС Плевен фактура, се явява известна, и след като по
делото не е спорно, че тези (свързани помежду си и осъществени при едно и също
основание) операции не са извършени по предвидения в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ начин, то
нарушението очевидно е осъществено от обективна страна. Конкретната квалификация
на това нарушение също следва да се приеме за правилно определена, тъй като се явява
напълно съобразена с нормативната база, която е действала към момента на неговото
извършване и установяване, а свързаните с нея фактически обстоятелства са безспорно
установени от събраните доказателства. От отразените в акта и наказателното
постановление констатации е видно, че сумата в представената по делото фактура е
надвишавала законово предвидения праг от 10 000 лева. След като това е така, а по
делото не е спорно, че плащането по нея е било осъществено в гр. Габрово, а
средствата по самата фактура са били осчетоводена едновременно по дебита на сметка
602 и кредита на сметка 501, не би могло да се счита, че плащането по нея не е било
извършено изцяло в брой, както се твърди в подадената жалба, още повече и при
липсата на представени доказателства, които биха могли да наложат заключение за
това.
Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на самото
нарушение и правно-организационната форма на отговорното за него лице, съдът
намира наложеното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер.
От констатациите в НП е видно, че до момента за неговото издаване представляваното
от жалбоподателя дружество не е било санкционирано чрез други такива за извършени
нарушения по ЗОПБ, в т.ч. и на повторни по смисъла на &1 от ДР на този закон. Това
безспорно обстоятелство, отчетено заедно с липсата на установени обективни
причини, които да дават обяснение за естеството на тези, които са довели до
неизпълнение на определените по закон задължения от страна на дружеството, в
никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до
основания, които да позвО.ват прилагането на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, включително и с
оглед конкретния размер на заплатената (в разрез със законовите изисквания) сума по
4
издадената фактура. Ето защо следва да се приеме, че след като е санкционирал
дружеството, вместо да приложи тази норма и да отправя предупреждение към него,
наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и от аспект на целите
на превенцията по смисъла на чл.12 от ЗАНН) наказателно постановление,
определяйки чрез същото имуществената санкция за нарушението в минимално
възможния според чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ размер, свързан с ½ от направеното плащане.
Въз основа на изложените съображения съдът намери, че няма основания, които да
налагат както отмяната, така и изменяването на обжалваното постановление, поради
което прие, че същото следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното
искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или
правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в
действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията
на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него,
възлизащо на сумата от 80 лева.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 531754-F561151, издадено на
14.08.2020 година от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, на „ДСД” ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, улица „Стефан Караджа” № 24, ет. 1, ап. 1,
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 6540 (шест
хиляди петстотин и четиридесет) лева – на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ДСД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, улица „Стефан Караджа” № 24, ет. 1, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите, с адрес гр. София, 1000, бул. „Александър Дондуков” № 52,
сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
5
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Жалбоподателя Д.Д. от гр. Плевен като управител на „ДСД” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, улица „Стефан Караджа”
№ 24, ет. 1, ап. 1, е обжалвал Наказателно постановление № 531754-F561151, издадено
на 14.08.2020 година от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ на представляваното от същия дружество е
била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 6540 лева, на основание чл.
3, ал. 2 от ЗОПБ. Въз основа на изложени в жалбата съображения жалбоподателя е
възприел постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания
за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от
това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието
присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН. Като алтернативно е
направено и искане за изменяване на това постановление чрез намаляване на
наложената имуществена санкция до по-нисък размер.
Ответната по жалба оспорва подадената жалба чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който застъпва становище за нейното оставяне без
уважение, и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и
законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски
за осъществено процесуално представителство съобразно указаното в ЗАНН. Освен
посоченото, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и
искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар от
жалбоподателя, тъй като надвишава минималния размер, предвиден в действащата
нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя е управител на „ДСД” ЕООД, ЕИК *********, което дружество
е със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, на улица „Стефан Караджа” № 24,
ет. 1, ап. 1.
При проверка за установяване на факти и обстоятелства, която била възложена с
резолюция № П-04001520100102-ОРП816.06.2020 г., се установило, че посоченото
дружество е извършило плащания в брой на стойност под 10000 лева, представляващи
част от парична престация по договор, чиято стойност надвишава тази сума. В хода на
проверката е било установено, че „МЦ Витамед Плюс” ООД, с ЕИК *********, е
извършило услуга „медицински прегледи” на „ДСД” ЕООД, във връзка с която е
издадена фактура № **********/29.05.2020 г. на стойност 13 080 лева. Плащанията по
тях са били извършени в брой от „ДСД” ЕООД, като за същите „МЦ Витамед Плюс”
ООД е издало четири броя фискални бележки от фискално устройство, регистрирано в
НАП с Рег. № 4001773, включващи: фискален бон № 0002260/29.05.2020 г. за плащане
в брой на стойност 480 лева; фискален бон № 0002261 от същата дата за плащане в
брой на стойност 5000 лева; фискален бон № 0002262/29.05.2020 г. за плащане в брой
на стойност 4900 лева и фискален бон № 0002263/29.05.2020 г. за плащане в брой на
стойност 2700 лева. При извършената проверка в счетоводството на „ДСД” ЕООД е
установено, че съгласно представения хронологичен регистър на сметка 401000-
доставчици, сумата е осчетоводена по Д-т сметка 602000 разходи за външни услуги –
13 080 лева и К-т сметка 501000 каса в лв., както и че плащането е било извършено в
гр. Габрово. Тъй като плащането на сумата за извършената услуга било осъществено в
разрез с предвиденото в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, по повод на него до дружеството е
била изпратена покана (Изх. № 2110 от 13.07.2020 г., приложена на л. 15 от НАХД №
1
1205/2021 г.) за явяване с цел съставяне на акт във връзка с установяване на това
нарушение през посочен в поканата период – от 27.07.2021 до 31.07.2021 г., която
(според намиращото се на л. 16 копие от известие за доставяне на регистрирана
пощенска пратка) е била получена от неговия управител. На 24.07.2020 г. в
присъствието на упълномощено от дружеството лице е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, препис от
който е бил връчен на това лице на същата дата. Въз основа на този акт и на останалите
материали от административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-
горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото
дело.
Първоначално наказателното постановление е било обжалвано пред РС Плевен.
С Решение № 557/22.11.2021 г. на VII-ми наказателен състав, постановено по
инициираното във връзка с това производство по НАХД № 1205 за 2021 г. по описа на
този съд, то е било потвърдено. Последното е атакувано по касационен ред пред
Административен съд Плевен, който чрез Решение № 113 от 14.03.2022 година по
КАНД № 945/2022 г. го е обезсилил и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност
на Районен съд Габрово.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Макар и приложената на л. 2 от НАХД № 1205/2021 г. на РС Плевен жалба да не
съдържа данни за момента на нейното постъпване, от съдържанието на намиращото се
на л. 1 писмо се установява, че тя е била подадена пред административно-наказващия
орган на 16.06.2021 година, т.е. в рамките на съответния седем дневен срок за
обжалване на наказателното постановление, започнал от тече от 14.06.2021 година –
датата, на която (според приложеното на л. 3 от делото искане за издаване на
документ) управителя на „ДСД” ЕООД Плевен е узнал за него. Доколкото това е така,
а съдържащите се в НАХД № 1205/2021 г. писмени материали сочат за наличие на
известен (за данъчните органи) електронен адрес на това санкционирано дружество, на
който те са изпращали множество съобщения и са връчвали издадени актове, вкл.
преди отбелязаната дата (06.11.2022 г.) за влизане в сила на издаденото постановление
при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, същото не би могло да се счита за добило сила
на нея. И това е така, тъй като тези материали не съдържат информация, която да сочи
за опит, предприет за връчване на постановлението и чрез изпращане на съобщение за
него на този адрес, а съществуването на самия адрес изключва възможността
нарушителя да е бил с неизвестен такъв по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. С оглед
на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, жалбата
следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за
неоснователна както по отношение на искането за отмяна на обжалваното
постановление, така и на това за неговото изменяване.
За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко е
необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. В конкретния казус акта е бил съставен в тримесечен срок от
деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 13.07.2021 г. – датата за изпращане
на поканата за неговото установяване, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Установените изисквания в чл. 34, ал. 1, б.
„В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект на двугодишния срок, започнал да тече от
датата за извършване на нарушението – 29.05.2020 година, тъй като между тази дата и
деня за съставяне на акта, е изминал период от време, който е бил по-малък от този
2
срок. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление са били допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които са довели до незаконосъобразно
санкциониране на нарушителя поради това, че същото е било извършено след изтичане
на давностните срокове, предвидени в ЗАНН. Такива нарушения не се констатират и
във връзка с факта, че акта е съставен в присъствието (и врачен) на ненадлежно
упълномощено за тази цел лице, доколкото инициираната процедура във връзка с
обжалването на издаденото постановление въз основа на него установява, че това не е
довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
Като отчете събраните писмени доказателства, съдът намери, че изводът за
съществуването на описаното в акта и НП нарушение следва да се счита за обоснован
от фактическа страна. Съответната дата, на която са били осъществени отделните
платежни операции във връзка със сделката, за която е издадена приложената на л. 13
от НАХД № 1205/2021 г. на РС Плевен фактура, се явява известна, и след като по
делото не е спорно, че тези (свързани помежду си и осъществени при едно и също
основание) операции не са извършени по предвидения в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ начин, то
нарушението очевидно е осъществено от обективна страна. Конкретната квалификация
на това нарушение също следва да се приеме за правилно определена, тъй като се явява
напълно съобразена с нормативната база, която е действала към момента на неговото
извършване и установяване, а свързаните с нея фактически обстоятелства са безспорно
установени от събраните доказателства. От отразените в акта и наказателното
постановление констатации е видно, че сумата в представената по делото фактура е
надвишавала законово предвидения праг от 10 000 лева. След като това е така, а по
делото не е спорно, че плащането по нея е било осъществено в гр. Габрово, а
средствата по самата фактура са били осчетоводена едновременно по дебита на сметка
602 и кредита на сметка 501, не би могло да се счита, че плащането по нея не е било
извършено изцяло в брой, както се твърди в подадената жалба, още повече и при
липсата на представени доказателства, които биха могли да наложат заключение за
това.
Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на самото
нарушение и правно-организационната форма на отговорното за него лице, съдът
намира наложеното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер.
От констатациите в НП е видно, че до момента за неговото издаване представляваното
от жалбоподателя дружество не е било санкционирано чрез други такива за извършени
нарушения по ЗОПБ, в т.ч. и на повторни по смисъла на &1 от ДР на този закон. Това
безспорно обстоятелство, отчетено заедно с липсата на установени обективни
причини, които да дават обяснение за естеството на тези, които са довели до
неизпълнение на определените по закон задължения от страна на дружеството, в
никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до
основания, които да позволяват прилагането на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, включително и
с оглед конкретния размер на заплатената (в разрез със законовите изисквания) сума
по издадената фактура. Ето защо следва да се приеме, че след като е санкционирал
дружеството, вместо да приложи тази норма и да отправя предупреждение към него,
наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и от аспект на целите
на превенцията по смисъла на чл.12 от ЗАНН) наказателно постановление,
определяйки чрез същото имуществената санкция за нарушението в минимално
възможния според чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ размер, свързан с ½ от направеното плащане.
Въз основа на изложените съображения съдът намери, че няма основания, които да
3
налагат както отмяната, така и изменяването на обжалваното постановление, поради
което прие, че същото следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното
искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или
правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в
действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията
на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него,
възлизащо на сумата от 80 лева.
4