Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Перник, 10.11.2022
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЕРНИК, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело №
103/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
“****“ ЕООД, ЕИК ****, чрез управителя Т.Б.В., със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. **** ****срещу
Ревизионен акт № Р-22001420003357-091-001/27.08.2021 г., издаден от Р.Р.Б.-
орган, възложил ревизията и М.К.М.- ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 1801/29.11.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София, с който на
жалбоподателя са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, следствие доначислен ДДС в общ размер на 36 100,96
лв. и определени лихви за забава в общ размер на 11 891,79 лв. за данъчните
периоди м. 12.2017 г., м. 01.2018 г., м. 12.2018 г., м. 01.2019, м.
12.2019 г. м. 01.2020 г. и м. 04.2020г., както и е установен корпоративен данък
по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер на 5 265,23
лв. и определените лихви за забава в размер на 1 563,27 лв. за 2017г., 2018г. и
2019г.
Според дружеството -
жалбоподател ревизионният акт е незаконосъобразен поради противоречие с
материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Немотивиран е изводът на органите по приходите за извършване на
ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като не са налице изчерпателно изброените
предпоставки за това, съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Оспорва и начина на изчисление на данъчните основи
по ЗКПО и ЗДДС. Иска
се отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на сторените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения са
изложени в депозирана писмена защита от пълномощника адв. Р..
Ответникът, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт
К., моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са
изложени в депозирана писмена защита.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за
образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.
Административен съд –
Перник като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по
преписката, доводите и становищата на страните, и като направи служебна
проверка за законосъобразност на акта съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, намери
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и
от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като
обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството,
като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният
акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на
предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Ревизионното
производство е образувано въз основа на ЗВР № Р-22001420003357-020-001 от 08.06.2020г. /л.30, том 1/, изменена със ЗИЗВР № Р-22001420003357-020-002 от 13.08.2020г. и № Р-22001420003357-020-003 от 14.09.2020г.
Крайният срок за приключване на ревизията е определен до 13.11.2020г. Ревизията обхваща
установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за периода от
01.01.2017г. до 30.04.2020г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2019г.
Основната дейност на РЛ през ревизирания период е
търговия на дребно с лекарствени средства, извършвана в търговски обект:
аптека, находяща се в гр. Перник, ул. ****.
В хода на ревизията са изискани за представяне
документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки на други
задължени лица, присъединени са доказателства. На дружеството е извършена ПУФО,
документирана с протокол №П-220014200055982-073-001 от 11.05.2020г./л. 702 – л.
707 от Приложение № 2/, надлежно присъединен, ведно с доказателствата към него
към ревизионната преписка с протокол № Р-22001420003357-ППД-001 от 19.06.2020г. Извършени са насрещни
проверки на доставчиците на
жалбоподателя *****ЕООД и ****АД, при които е
констатирано, че посочените дружества са издали на РЛ фактури, ненамерили
счетоводно отражение в неговото счетоводство. При извършена проверка в ИС „Контрол“ са
констатирани различия между отразените фактури в дневниците на покупки на РЛ и
тези, отразени в дневниците за продажби на доставчици на РЛ. В обобщение в хода
на ревизията е установена стойността на неотчетените покупки на лекарствени
средства по доставчици и периоди, описани в таблица 2.2. на РД /л.39-43, том
1/. Установено е, че през 2017г. в сметка 609 – други разходи са отчетени
разходи за бракувани стоки в размер на
68081.86лв., като при
проверката не са представени акт за брак
и доказателства за унищожаване на лекарствените средства. Установено е, че през
м.12.2018г. РЛ е продало МПС за 1000 лв. и не е издадена фактура за извършената
продажба, респективно не е осчетоводен приход и не е начислен ДДС в дневника за
продажби за този период. Установено е несъответствие на декларирания процент на
надценка от дружеството и отчетените приходи от продажби. В счетоводството на
дружеството липсвала аналитична информация относно заприходените стоки и
тяхната реализация.
Органите по приходите са приели, че данъчната основа
за облагане на ревизираното лице следва да се определи по
особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на
жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно – налице са данни за укрити
приходи и воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. На ревизираното лице са връчени Уведомление №
Р-22001420003357-113-001 от
22.10.2020г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК /л. 64, Приложение 1 към том 1 от адм.
преписка/ и Уведомление № Р-22001420003357-139-001 от 21.10.2020г. по чл 17,
ал.1, т. 2 ДОПК, връчени по реда на чл. 32 от ДОПК.
Въз основа на събраните
доказателства е съставен РД № Р-22001420003357-092-001 от
29.04.2021г./л.32-53,том1/, против констатациите в който е подадено възражение
в законоустановения срок. Възражението
е прието частично за основателно и е издаден обжалваният РА, предмет на настоящото
съдебно производство. В РА
не се съдържа в табличен или друг вид информация за номерата на неосчетоводените
фактури по доставчици и периоди.
Извършен е анализ
на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и са изчислени неотчетени приходи от продажбата на
стоки за всяка една от ревизираните години, като към отчетната стойност на
закупените стоки е приложен процент надценка, определен от приходните органи. /таблица 1 от РА./ Също
така е направен анализ на изписаните стоки в годишен аспект и получените
приходи за тях, като за 2017г. и 2018г. за изписаните стоки е приложен процент
надценка 20 %, записан като деклариран от РЛ, вместо реализираните и отчетени проценти
съответно 1.97% за 2017г. и 6.77 % за 2018г. Съответно за 2019г. и 2020г. е
приложен реализирания процент надценка от 23% и 28%, вместо декларирания 19% и
21%. /таблица 2/. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК, като:
За м. 12.2017г. данъчната основа се формира като към данъчната
основа съгласно справка-декларация се прибавят размера на неотчетените приходи
от таблица 1 и размера на изписаните стоки по сметка 304 от таблица 2 с
приложен процент надценка 20% и добавен брак на лекарства, и е изчислен размер на данъчната основа 152 050, 27 лв. Дължимият ДДС върху тази
данъчна основа възлиза на 30
410.05 лв., след корекция се установява ДДС за внасяне 24 034, 53 лв. За периода е подадена
справка-декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 621,
33 лв. Резултатът за периода се променя от ДДС за възстановяване на ДДС за
внасяне в размер на 23 413, 20 лв.и лихви в размер на 8592,03 лв.
За м. 01.2018г. е подадена справка – декларация с
резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 717.32 лв., внесени са 95.99
лв., остават за довнасяне 621.33лв. и лихви в размер на 222, 66 лв. Според РД при
ревизията не са установени обстоятелства за корекции.
За м.12.2018г. данъчната основа се формира, като
към данъчната основа съгласно СД се прибавят стойностите на неотчетените
фактури и изписаните стоки по сметка 304 от таблица 2 с приложен процент надценка
20 % и продажба МПС, и е изчислен размер на данъчната основа 94432, 78 лв. Дължимият
ДДС върху тази данъчна основа възлиза на 18886, 56лв., след корекция се
установява ДДС за внасяне 10 984, 08 лв./в рекапитулацията към РА към РА сумата
е посочена в размер на 10 803, 50лв. и лихви 2869, 16лв./
За м. 01.2019г. е подадена справка – декларация с
резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 633.40 лв., внесени са 452,80
лв., остават за довнасяне 180, 58лв. и лихва 46, 40 лв.Според РД при ревизията
не са установени обстоятелства за корекции.
За м. 12. 2019
данъчната основа се формира като към данъчна основа СД се прибавя сумата
на неосчетоводените фактури от таблица 1 и е изчислен размер на данъчната
основа 52484.73лв. Дължимият ДДС върху тази данъчна основа възлиза на 9223,54лв.,
след корекция се установява ДДС за внасяне 710 лв. За периода е подадена
справка-декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 423,
16 лв. Резултатът за периода се променя от ДДС за възстановяване на ДДС за внасяне
286, 84 лв. и лихва 47.09лв.
За м. 01.2020г. е подадена справка – декларация с
резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 861, 66 лв., внесени са 438, 50
лв., остават за довнасяне 423, 16 лв. и
лихва 65,83 лв.Според РД при ревизията не са установени обстоятелства за
корекции.
За м.04.2020г. данъчната основа се формира като към
данъчна основа СД се прибавя сумата на неосчетоводените фактури от таблица 1 и
е изчислен размер на данъчната основа 36010, 57 лв. Дължимият ДДС върху тази
данъчна основа възлиза на 7 202, 11лв., след корекция се установява ДДС за
внасяне 372, 35 лв. и лихва 48, 62 лв.
По отношение на ЗКПО:
Констатациите в частта по ЗДДС са взети предвид,
като са увеличени декларираните финансови резултати с неотчетени приходи за
2017 г. в размер 51 935,09 лв. /сбор от стойностите на неотчетени фактури и на
изписаните стоки/; за 2018 г. в размер 54 920,38 лв. /сбор от стойностите на неотчетени
фактури, изписаните стоки и продажбата на МПС/; за 2019 г. в размер 3 549,98
лв. /стойностите на неотчетените фактури/.
На основание чл. 122 от ДОПК за 2017 г. е увеличен
финансовия резултат със сумата от 51 935,09 лв. и е намален със сумата на
декларираните данъчни загуби в ГДД за 2012 г. и 2013 г. съответно в размер на 7
134,83 лв. и 7 434,86 лв., или общо 14 553,69 лв., като е определен корпоративен
данък за внасяне в размер на 3 511,77 лв. и лихва в размер на 1185, 32 лв.
На основание чл. 122 от ДОПК за 2018г. е увеличен
финансовия резултат със сумата от 54 920,38 лв. и е определен корпоративен данък
за внасяне в размер на 1 398.46 лв. и лихва в размер на 330, 22 лв.
На основание чл. 122 от ДОПК за 2019 г. е увеличен
финансовия резултат със сумата от 3 549,98 лв. и е определен корпоративен данък
за довнасяне 355,00 лв. и лихва в размер на 47, 73 лв.
Жалбоподателят счита, че органите по приходите не
са извършили обективен и пълен анализ на доказателствата, поради което са
достигнали до неправилния извод за наличие на обстоятелства по чл. 122 от ДОПК.
Твърди, че данни за укрити приходи няма, а издадените фактури от доставчиците
вероятно са издавани на недобросъвестни лица, които са се представяли за ****ЕООД
и са препродавали лекарствата, без да декларират данъци. Счита, че
незаконосъобразно е определена данъчната основа за облагане с ДДС по реда на
чл. 122 от ДОПК, тъй като не е доказано наличие на предпоставките,
регламентирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. По отношение на
бракуваните стоки твърди, че лекарствата са били налични от 2013 г., като през 2010г.
е поел търговско предприятие с отчуждител ЕТ Л.К.-Д-****, а през 2017 г. е поел
търговско предприятие с отчуждител ЕТ „****“. Навежда доводи за изтекъл срок на
годност на лекарствата, както и за приложимост на чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
По делото е прието заключение по съдебно –
счетоводна експертиза и допълнителна ССЕ. Както беше посочено по-горе, в РА не
се съдържа в табличен вид информация за номерата на неосчетоводените фактури по
доставчици и периоди. След анализ на представените по делото доказателства, РД
и възражението, и след проверка в счетоводството на РЛ вещото лице е изготвило
справка в табличен вид /Приложение № 2/ на невключените в дневниците за покупки
фактури с посочване на дата, номер, доставчик, данъчна основа и начислен ДДС.
Относно бракуваните през декември 2017г. лекарства на стойност 68 061,86 лв. е
посочило, че на 01.12.2010г. ****ЕООД
поема търговско предприятие на ЕТ Л.К.-Д.-****, като лекарства на стойност
68061,86 лв. са налични в баланса на РЛ в началото и края на 2013г. Дружеството
не е осъществявало дейност, считано от 30.11.2013г., като е подавало след тази
дата справки декларции по ДДС с нулеви стойност, а е подновило дейността си,
считано от 01.04.2017г. Вещото лице счита, че не следва повторно да се изваждат
от разходите за дейността извършения брак на стоки. Дружеството е преобразувало
в ГДД за 2017г. финансовия си резултат с осчетоводените като брак суми на
основание чл. 26 ЗКПО. При извършената проверка в счетоводството на РЛ, вещото
лице е установило, че за периода 01.01.2017г. до 30.04.2020г. заприходяването
на стоките – лекарства и медикаменти, както и отписването им с отчетната
стойност е водено в счетоводните регистри на жалбоподателя само стойностно,
като липсва аналитична отчетност, както на заприходяваните, така и на наличните
стоки. Счетоводната отчетност е водена редовно. По допълнително поставените
задачи към ССЕ, вещото лице е извършило преобразуване на счетоводния финансов
резултат за 2017г. и 2018г., като не е включило неосчетоводените фактури,
посочени в Приложение № 2.
За м. 01. 2018г., за който не са установени
обстоятелства за корекции, вещото лице е посочило в отговора на задача 6, че е
останала сума за внасяне 621, 33 лв, която правилно е посочена от приходните
органи като дължима от жалбоподателя. За м.01.2019г., за който не са установени
обстоятелства за корекции, е посочило в отговора на задача 7, че съгласно
справката-декларация за този период ДДС
за внасяне е 633, 40 лв, който е внесен от РЛ с банково бордеро от
20.02.2019г., тоест сумата от 180.58 лв. не е дължима от жалбоподателя. За
м.01.2020г. в отговор на задача 8 е посочило, че ДДС за внасяне съгласно СД в
размер на 861,66 лв. е внесен с банково бордеро от 24.02.2020г., тоест сумата
от 423, 16 лв. не е дължима.
В хода на съдебното производство процесните
фактури, които не носят подпис на жалбоподателя като получател, са оспорени от
него по отношение на тяхната истинност. С протоколно определение от
17.05.2022г. /л. 127-129, том 1/ съдът е открил производство по оспорване на
фактурите, като с оглед обстоятелството, че по делото не са представени всички
процесни фактури, е задължил ответника да ги представи, като е дал и указания
във връзка с разпределяне на доказателствената тежест. В производството по реда
на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК след направено доказателствено искане от
страна на ответника, са изискани по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК от всички трети
лица доставчици издадените фактури към ****ЕООД, посочени в списъка-приложение
№ 2, заедно със съпътстващите ги документи /товарителници, документи за
плащане/касови бонове или платежни нареждания/ и др., с които разполагат.
В указания срок по делото са постъпили отговори от
всички доставчици както следва:
*****ООД /л.242, том 1/- с приложена фактура с
номер ****от 26.01.2018 г. на стойност 17,74 лв. с ДДС, издадена към *****ЕООД.
*****ООД /л.245 - 308, том 1/- с вх. № 2010 от
21.06.2022 г., с приложени по опис фактури издадени за периода от 01.2017 г. до
04.2020 г. към ****ЕООД.
*****ООД /л.308-314, том 1/- с приложени копия на
фактури съгласно справка приложение № 2.
*****ЕООД /л.316 - 331, том 1/- вх. № 2166 от
30.06.2022 г. с подробно изброени и приложени към молбата десет броя фактури,
счетоводни справки по сметка клиенти 411 с аналитичност клиент ****ЕООД, както
и писмени обяснения относно сделки между *****ЕООД и *****ЕООД.
*****ЕООД /л.333 - 336, том 1/- вх. № 2167 от
30.06.2022г. с приложени три броя
фактури към *****ЕООД.
****ЕООД /л. 337- 489, том 1/- вх. № 2173 от
30.06.2022г. с приложени по опис фактури и кредитни известия издадени от ****ЕООД
на клиент *****ЕООД, копия на касови бележки от ЕКАФП за плащане на фактурите в
брой, копия на пътни листове./Забележка – в списъка – приложение на ВЛ фигурира
****ООД, това е друга фирма вероятно/
*****ООД /л.511 – 533, том 2/-вх. № 2185 от
01.07.2022г. с приложени фактури и извадка от дневниците за продажби.
*****ЕООД /л.490 – 510, том 2/-вх. № 2207 от
04.07.2022г, с приложени към същото фактури по опис, отчети за доставка и авизо
за местен превод.
*****ЕООД /л.576 – 658, том 2/-вх. № 2239 от
06.07.2022г. с приложени към нея фактури и кредитни известия, заверени копия от
данни за маршрут на куриер и копия на фискални и служебни бонове
***** ЕООД /л.684
– 722, том 2/-вх. № 2450 от 29.07.2022г с приложени към нея фактури и копия на
складови разписки и експедиционни описи /с подписи на получател на фактурите и
на складовите разписки.
*****ЕООД /л.659 – 683, том 2/-вх. № 2403 от 22.07.2022г
с приложени към нея фактури и копия на товарителници от куриер с наложен платеж
*****ООД
/л.724 –738, том 3/-вх. № 2506 от 08.08.2022г. с приложени фактури и
копия на приходни касови ордери.
****АД /л.742-801, том 3/-вх. № 2597 от
25.08.2022г. – с приложени фактури, авиза за внесени суми и опис на фактури, кредитни
известия и разпечатка на счетоводните операции за извършеното прихващане,
разпечатка от информационната система за движението на стоката и писмени
обяснения.
След констатация, че в представената
административна преписка не се съдържа декларация от ревизираното дружество с
деклариран процент надценка, както е описан в РА, а именно 20 % за 2017г. и
2018г., 19% за 2019г. и 21 % за 2020г., с протоколно определение от
20.09.2022г. съдът е задължил ответника да представи въпросната декларация. С
писмо вх. № 2816/26.09.2022г. /л. 828, том 3/, е представена декларация от
08.04.2020г. от ****ЕООД /л. 828/ ,в която РЛ декларира, че лекарствените продукти
се продават с „цена предп. цена по фактура от доставчик. Продажните цени не
могат да бъдат по-големи от пределните цени на лекарствените продукти по
фактура“. От придружителното писмо на ответника става ясно, че органите по
приходите всъщност са изчислили средния размер на търговската надценка за
ревизирания период , като са взели предвид данните от покупните фактури, с
посочени в тях покупни цени на едро и препоръчителни цени.
В съдебно заседание от 11.10.2022г. е оттеглена
частично жалбата относно дължим ДДС в размер на 200 лв. за м.12.2018г., като с протоколно
определение от същата дата е оставена без разглеждане жалбата срещу РА в тази
част и е прекратено производството. Определението е влязло в сила на 25.10.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Ревизионното производство е извършено от
компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за
извършването на ревизията. РД е издаден след срока по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК, но в своята практика ВАС многократно е посочвал, че срокът не е
преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните
след този момент доказателства. В случая не са събирани доказателства след
срока за приключване на ревизията. Неспазването му не преклудира правото на
оправомощените лица да издадат съответния административен акт, нито пък води до
нарушаване или ограничаване на правото на защита на ревизираното лице. След
направено възражение срещу констатациите в РД, възражението е прието за
частично основателно за 50 от общо 56 фактури, цитирани във възражението. РA е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената
форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК.
Съдът констатира, че РА е подписан с електронен подпис от органа по приходите –
негов издател. Във връзка с това по делото са представени и удостоверения за
квалифициран електронен подпис на органа по приходите, подписал РА на хартиен и
електронен носител. /л. 87-92, том 1/. В съдържанието на заповедите за
възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са
издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Видно е от съдържащите се в делото
справки – извлечения от информационната система, че лицата, подписали ЗВР,
ЗИЗВР и РА с електронен подпис, са притежавали сертификат, издаден от B-Trust
Operational Qualified CA, с валидност за периода на подписване на документа.
Ето защо Съдът намира, че ЗВР, ЗИЗВР и РА са надлежно подписани. Задълженото
лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с
писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионното производство, приключило с издаването
на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ
възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се
приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното
производство по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК/, органът по приходите може
да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от
него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или
доходи и когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно
Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. Този извод в случая е обоснован с констатираните в хода на
ревизионното производство обстоятелства, че от дружеството има недекларирани и
неосчетоводени покупки по издадени фактури от доставчици и съответно неотчетени
приходи от тяхната продажба, несъответствие на декларирания от дружеството
процент на надценка и отчетените приходи от продажби, липса на аналитична
информация в счетоводството на дружеството относно заприходените стоки и
тяхната реализация.
В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е
регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство с определение от 24.02.2022 г.
Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното
производство писмени доказателства, установяват и доказват наличието на
предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като основание за
провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, но
след направеното оспорване от страна на жалбоподателя на фактурите констатациите
на органите по приходите за наличието на укрити приходи са частично доказани и
основателни само по отношение на фактурите, издадени от доставчиците ****АД, *****ЕООД,
*****ЕООД и ***** ЕООД. Съображенията за това са следните:
Доставчиците *****и *****ЕООД не фигурират в описа
на невключените фактури нито в РД, нито в РА, нито в описа на вещото лице за
невключени фактури, затова изисканите с молбата по чл. 192 ГПК и представените
от тях доказателства са неотносими към делото. Процесуалният представител на
ответника посочва, че те фигурират на стр. 3 от решението на ОДОП, но там са
споменати като основни доставичици на аптеката, без реално да са включени в
списъка на неосчетоводените фактури.
В РД и списъка – приложение на вещото лице фигурира
фирма „****“ ООД с издадена 1 брой
фактура на 04.10.2019г, но доказателственото искане на ответника е отправено
към ****ЕООД /л. 141, том 1/, с уточнение от процесуалния представител, че
вероятно става въпрос за грешка /л. 145, том 1/. Поради това, представените от ****ЕООД доказателства също са неотносими към
делото.
За доставчикът „**** ****“ АД с фактура ****/15.10.2018г.
с данъчна основа 47, 26 лв. няма представено копие на фактура и съпътстващи
документи, поради което съдът приема доставката за неосъществена.
Относно доставчиците “****“ ЕООД, *****ООД, *****ЕООД,
*****ЕООД, *****ООД, *****ООД, „****“ ООД съдът намира, че не е доказано реално
извършване на доставките по фактурите, издадени от тези доставчици. В съдебното
производство са представени само копия на фактурите от тези лица, без
съпътстващи документи, доказващи реалност на доставката. Следва да се има
предвид, че на тези доставчици не са извършвани насрещни проверки, а са взети
номерата на фактурите от информационните масиви на НАП. Липсва подпис за получател на фактурите. Процесните
фактури имат за предмет родово
определени вещи – лекарствени средства, чиято собственост се прехвърля не от
момента на постигане на съгласие между страните, а от момента на тяхната
индивидуализация и поради тази им специфика от значение е реалното им предаване
между доставчика и получателя.
Сключването на транслативна сделка с родово определени вещи не
представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността
върху стоката. Може да не последва предаване на вещите, което съответно
изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането ще
липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание. В този
смисъл съдът приема, че изводите на приходната администрация относно наличие на
доставки по фактурите, издадени от “****“ ЕООД, *****ООД, *****ЕООД, *****ЕООД,
*****ООД, *****ООД, „****“ ООД са необосновани и е успешно проведено
оспорването на фактурите.
Само факта на издадена фактура не означава реалност
на документираната доставка и изисква представяне на допълнителни
доказателства. В обичайния случай се приема, че предаването на стоката се
установява със съставени за целта частни удостоверителни документи от порядъка
на приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, товарителници, пътни
листа. От
писмените обяснения на доставчиците ****АД, *****ЕООД, *****ЕООД и „****“ ЕООД
и съвкупния анализ на съпътстващите документи, представени от тези доставчици
по реда на чл. 192 от ГПК, се установява, че доставките по процесните фактури
са осъществявани с транспорт на доставчиците, след направена заявка по телефона
и между търговците не е обичайна практика да подписват договори за доставка или
приемо-предавателни протоколи. Стоките се натоварват в складовите помещения на
доставиците и се предават на куриер-инкасатор за доставка. Транспортът е
осъществяван със собствени превозни средства до аптеката. Ведно с лекарствата
са предавани и фактурите. Плащанията са извършвани в същия момент в брой на
куриера, като в края на деня той прави отчет на всички събрани през деня
средства и с едно общо платежно нареждане превежда по банков път сумата на
доставичка.
Тъй като подлежат на фактуриране по ЗДДС само
реално извършените доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон, съдът в случая
приема, че съобразно характера на стоките и установената практика на разносна
търговия, реалността на доставките се доказва именно от съдържанието на
представените от страна на доставчиците в хода на ревизионното и допълнително в
хода на съдебното следствие, първични счетоводни документи и съпътстващи такива.
Дадени са и обяснения и потвърждения за доставките, осъществени от
доставчиците, всички от които са действащи търговци. На основание чл. 57, ал. 1
от ДОПК писмените обяснения на доставчиците са допустими в ревизионното
производство, тъй като с тях се установява достоверността и авторството на
неподписани документи и данни от технически носители. Издадените от
доставчиците фактури са включени в дневниците им за продажби за съответните
периоди и ДДС по тях е начислен. Доставчиците притежават материално-техническа
обезпеченост за извършване на доставките и транспортиране на стоките
Самите фактури на горните доставчици като първични
счетоводни документи - носители на информация за регистрирана за пръв път
стопанска операция, съдържат всички изискуеми за редовността им реквизити по
чл. 6, ал. 1 ЗСч. По отношение на всеки доставчик са представени съпътстващи
документи, а именно:
****АД представя копия на всички фактури, авиза за
внесени суми и опис на платени фактури към авизо за вноска, кредитни известия и
разпечатка на счетоводните операции за извършеното прихващане, разпечатка от
информационната система за движението на стоката и писмени обяснения. Съдът
намира, че маршрута на куриера, съдържащ номера на фактури, име на куриера,
дата на експедиция и разтоварване напълно съвпада със събраните и внесени суми
по фактурите в описа и общата сума на авизото за превод, както и името на
вносителя - куриер. Кредитните известия са издадени към описани в тях предходни
фактури за доставка с начин на плащане – прихващане, като е представена
разпечатка на счетоводните операции за извършеното прихващане.
За част от фактурите обаче, издадени от ****АД, а
именно: 5 бр. фактури с номера: ****,****, ****,****и ****, всички от
11.08.2017г. с данъчна основа 1324, 50 лв. и ДДС 264,90 лв. по всяка фактура, се
установи от самите фактури и заключението на ССЕ, че те не са за доставка на
стоки – лекарствени средства, медикаменти и хранителни добавки, а са за
частични плащания по договор за доставка на аптечно оборудване по Договор №
591/19.06.2017г., обстоятелство, което не се оспорва и от доставчика.
Следователно, същите неправилно са включени в укритите приходи и неправилно е
увеличена с тях данъчната основа. Покупката на активи не може да бъде укрит
приход. За останалите фактури, издадени от ****АД съдът приема, че е доказана
реалността на доставката.
*****ЕООД е приложил копия на фактури и кредитни
известия, заверени копия от данни за маршрут на куриер и копия на фискални и
служебни бонове. Съдът намира, че маршрута
на куриера, съдържащ номерата на процесните фактури, дата на доставка напълно
съвпада с внесените суми по фактурите, за които е издаден фискален бон, поради
което приема реалност на доставката на стоките.
***** ЕООД е представил фактури и копия на
складови разписки и експедиционни описи /с подписи на получател на фактурите и
на складовите разписки/. Предвид данните за експедиция, транспортиране и
получаване на стоките в обекта на жалбоподателя при пълно съвпадение на
номерата на фактурите и стойността им съдът приема, че се установява предаване
на родово определените вещи по фактурите.
Представените от *****ЕООД съпъстващи документи към
фактурите – товарителници от куриер с отбелязан адреса на аптеката и наложен
платеж и пълно съвпадение между датата на товарителницата, датата на фактурата
и стойността на фактурата с отбелязан във фактурата начин на плащане „наложен
платеж“ обосновават извод за реалност на доставките по процесните фактури.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липсата на основания за провеждане на ревизионно производство
по реда на чл. 122 от ДОПК. Видно от събраните и обсъдени по-горе доказателства
в хода на ревизионното и съдебното производство, се потвърждават констатациите
на органите по приходите, че през периода 01.01.2017г. - 30.04.2020г. жалбоподателят не е отразил в
счетоводството си покупките на различни количества стоки от част от процесните
доставчици, респективно не е отчетена
последващата им реализация, като не
са отчетени облагаеми доставки и приход
от продажбата им. Констатациите на органите по приходите за наличието на укрити
приходи са частично доказани и основателни само по отношение на фактурите,
издадени от ****АД, *****ЕООД, *****ЕООД и ***** ЕООД. Потвърждава се и от
заключението на ССЕ, че в счетоводството на дружеството стоките се
заприходявали само стойностно в този период, като липсата на аналитично
отчитане води до последваща невъзможност за проследяване на реализацията им.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната
основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в т. 1 - 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При
определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии,
визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да
направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната
основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на конкретния
ревизиран субект.
Съдът намира, че данъчната основа по чл. 122, ал.1 ДОПК е определена неправилно. От една страна, в нея са включени фактури, за
които беше проведено успешно оспорване на истинността им, поради което следва
да бъдат изключени. На следващо място, приходните органи са приложили 20 %
надценка не само към невключените
фактури, а и към отчетените такива /изписаните стоки/ за 2017г. и 2018г., като
са приели, че декларирания % надценка от лицето е 20 %, като за 2017г. и 2018г.
за изписаните стоки е приложен процент надценка 20 %, записан като деклариран
от РЛ, вместо реализираните и отчетени проценти съответно 1.97% за 2017г. и
6.77 % за 2018г. Принципно е вярно, че след като е установено наличие на
неотчетени продажби, то следва да се вземе предвид декларирания от самото
ревизирано лице процент. Декларация обаче от страна на РЛ с такъв деклариран %
надценка липсва по преписката. След като съдът изиска от ответника конкретно
представянето й, беше представена декларация
/л. 837, том 3/, в която обаче не само не е деклариран такъв %, а е посочено,
че лекарствените продукти се продават на цена не по-висока от пределната цена.
В придружителното писмо към декларацията ответникът за първи път пред съда
обосновава заключение, че органите по приходите всъщност са изчислили средния
размер на търговската надценка за ревизирания период /а не както записано в РА,
че са взели деклараирания %/ , като са взели предвид данните от покупните
фактури, с посочени в тях покупни цени на едро и препоръчителни цени. В
представените фактури от доставчиците обаче не се прави такова разграничение
между цена на едро и препоръчителна цена. Процентът надценка от 20 % за 2017г.
и 2018г. е определен и приложен неправилно от приходните органи не само към
неотчетените приходи, но и към изписаните стоки
в годишен аспект. За установяване на неотчетените приходи от продажби
следва да бъде съобразен процента на надценка, по който се изписват продажбите,
тъй като установяването на процента на надбавка позволява установяване на
действителния размер на приходите от продажби, спрямо отчетната стойност на
продадените стоки. Приходните органи са установили този процент на стр. 2 от
РА, като същият е 1.97 % за 2017г. и 6.77 % за 2018г. Всъщност, при водене на
материалната отчетност само стойностно, това е единствения възможен и ефективен
подход за установяване на действителните приходи от продажби. Следва да се има
предвид, че дружеството не е осъществявало дейност от 30.11.2013г. до
01.04.2017г., като нормално и житейски логично е след такъв голям период,
търговецът да прилага по-малък процент надценка към продажбите си през първите
години от подновяване на дейността. Видно е, че той нараства в годините, като
за 2019г. и 2020г. е съответно 23 % и 28 %. Приходните органи, впрочем, прилагат
към тези години обратния подход – не прилагат „декларирания“ по-малък процент,
а установения. В заключение, съдът счита, че към данъчната основа формирана от
неотчетени приходи, следва да се приложи установения от приходните органи
процент надценка за ревизирания период /колона 4, таблица 2 от РА/, а именно:
за 2017г. - 1.97%; за 2018г. - 6.77 %; за 2019г. – 23%; за 2020г. – 28 %.
Относно бракуването на стоки през 2017г. в сметка
609 – други разходи:
Направен е извод, че за данъчни цели не е налице
брак на лекарства поради липса на документи за брак и е начислен ДДС в размер
на 13 647лв. Жалбоподателят се позовава на изключението на чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, като твърди, че
въпросните лекарства са придобити преди 2014г., лицето не е осъществявало
дейност до 2017г. и съответно са минали повече от 5г. от придобиването на
стоките. Възражението съдът намира за
неоснователно. При брак на стоки вследствие на изтекъл срок на годност, в
тежест на търговеца е да докаже наличието на предпоставки за бракуване на
стоките, спазвайки принципа на документалната обоснованост. Фактическото
бракуване на лекарства се извършва съгласно Наредба № 28 от 14.12.2000г. за
условията и реда за унищожаване,
преработване или използването за други цели на лекарства. Лекарствата подлежат
на унищожаване, когато застрашават здравето на хората поради изтекъл срок на
годност. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредбата търговците на едро,
вносителите и производителите са задължени да приемат от търговците на дребно
доставените от тях лекарства в случаите по чл. 2, ал. 1, като се съставя
протокол за приемането им. В настоящия случай, не са представени документи за
връщане на лекарства с изтекъл срок на годност на дружествата – доставчици,
обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. След като няма представени
протоколи за брак, липсва информация за конкретните дати на придобиване на
лекарствата и доказана необходимост от бракуване на всяка една конкретна стока.
Тази липса от своя страна не позволява да се направи обвързаност на съответния
вид бракувани стоки с конкретни партиди. Лицето не е спазило изискванията на
закона, като не е завело отчетност, даваща възможност да се проследят датите на
доставяне на стоките и съответно доказателства за безспорната необходимост от
брак на същите, а представените от жалбоподателя баланси и оборотна ведомост на
отчужденото предприятие не съдържат такава аналитична информация. Видно от
заключението на вещото лице бракуваните стоки и медикаменти през м.декември
2017г. са в размер на 68 061. 86 лв., като в таблицата за определяне на ДДС в
РА неправилно е записана сумата от 68 237.58лв, в която се включват разходи за
застраховка.
По отношение на определените задължения
по ЗДДС следва да бъдат извършени
преизчисления на данъчните основи:
В РА за м.12.2017г. данъчната основа се формира като към данъчната
основа съгласно справка-декларация се прибавят размера на неотчетените приходи
от таблица 1 и размера на изписаните стоки по сметка 304 от таблица 2 с
приложен процент надценка 20% и добавен брак на лекарства 68 237.58 лв.
Както
вече се посочи, съдът приема за недоказан и неправилен извода за наличие на
получени от жалбоподателя стоки по фактури от доставчиците “****“, *****ООД, *****ЕООД, *****ЕООД,
*****ООД, *****ООД, „****“ ООД и оттам за укрити приходи от продажба на стоки от тези доставчици, както и приема за неправилен
приложения процент надценка 20 % към неотчетените приходи и изписаните стоки по
сметка 304, вместо установения 1.97 %. От данъчната основа следва да се извадят
и 5-те фактури на ****АД за доставка на аптечно оборудване. След преизчисление
данъчната основа за 2017г. е в размер на 101 461, 48 лв. и е формирана като към
данъчната основа съгласно СД /31877,60лв/ се прибавя размера на неотчетените
приходи от фактури с доставчици ****АД / ****/23.08.2017г., ****/01.11.2017г./, *****ЕООД /****/08.11.2017г.;
****/14.12.2017г; ****/20.12.2017г./, *****ЕООД /****/11.12.2017г.; ****/11.12.2017г./
и ***** ЕООД /****/04.09.2017г./ , посочени
в Приложение 2 от ССЕ с приложен процент надценка 1.97 % /общо 1522, 02 лв./ и
добавен брак на лекарства 68 061.86лв. Дължимият ДДС върху тази данъчна основа възлиза
на 20 292, 29 лв., след корекция с декларирания в СД ДДС се установява ДДС за
внасяне 13 916, 78 лв. От сумата следва да се приспадне ДДС за
възстановяване в размер на – 621, 33 лв., в резултат на което сумата на
дължимия ДДС за внасяне е 13 295, 45 лв. Размерът на лихвите, изчислен чрез
калкулатора на НАП, е 4 879,08 лв. към 27.08.2021г. Начисленият допълнително
данък и лихви върху него над
тази стойност следва
да се отменят.
В РА
за м.01.2018г. съгласно заключението на ССЕ правилно е посочена сумата от
621.33 лв. като дължима от жалбоподателя съгласно СД и невнесена. РА в тази
част следва да бъде потвърден.
В РА
за м.12.2018г. данъчната основа се формира, като към данъчната основа съгласно
СД се прибавят стойностите на неотчетените фактури и изписаните стоки по сметка
304 от таблица 2 с приложен процент надценка 20 % и продажба МПС.
Съдът
приема за недоказан и неправилен извода за наличие на получени от жалбоподателя
стоки по фактури от доставчиците “****“, *****ООД, *****ЕООД, *****ЕООД, *****ООД,
*****ООД, „****“ ООД и оттам за укрити приходи от продажба на стоки от тези
доставчици, както и приема за неправилен приложения процент надценка 20 % към
неотчетените приходи и изписаните стоки по сметка 304, вместо установения 6.77 %за
2018г. След преизчисление данъчната основа за 2018г. е в размер на 44 724, 17
лв. и е формирана като към данъчната основа съгласно СД /39512, 40лв/ се
прибавя размера на неотчетените приходи от фактури с доставчици ****АД /****/02.01.2018г;
****/30.05.2018г.,****/06.06.2018г.;****/29.06.2018г., ****/16.12.2018г/ *****ЕООД
/****/12.07.2018г., № **********/17.07.2018г., ****/30.09.2018г., ****/17.10.2018г.;
****/16.12.2018г./, *****ЕООД /****/15.01.2018г.,
****/22.01.2018г., ****/15.05.2018г., ****/17.09.2018г., ****/16.10.2018г., ****/13.11.2018г./
и ***** ЕООД /****/24.01.2018г., ****/27.12.2018г/, посочени в Приложение 2 от
ССЕ с приложен процент надценка 6.77 % /общо
4211, 77лв. и продажба МПС за 1000 лв. Дължимият ДДС върху тази данъчна основа
възлиза на 8 944, 83 лв., след корекция с декларирания в СД ДДС се установява
ДДС за внасяне 1 042, 05 лв. Размерът на лихвата, изчислен чрез калкулатора на
НАП, е 276, 74 лв. към 27.08.2021г. Начисленият допълнително данък и лихви
върху него над тази стойност следва да се отменят.
За
м.01.2019г. съгласно заключението на ССЕ е внесен напълно с б.б. на
20.02.2019г. дължимия ДДС за внасяне съгласно СД, затова РА следва да бъде
отменен в тази част.
В РА за
м.12.2019г. данъчната основа се формира като към данъчна основа СД се прибавя
сумата на неосчетоводените фактури от таблица 1 с приложен процент надценка 23
%.
След
преизчисление данъчната основа за м.12.2019г. е в размер на 45 077, 33 лв. и е
формирана като към данъчната основа съгласно СД /42 567.70лв./ се прибавя
размера на неотчетените приходи от фактури с доставчици ****АД /****/26.03.2019г.;
****/05.11.2019г.; ****/02.12.2019г./, *****ЕООД /****/09.04.2019г.; ****/15.04.2019г;
****/24.04.2019г.; ****/20.12.2019г./ *****ЕООД /****/22.01.2019г.; ****/05.02.2019г.;
****/22.05.2019г.; ****/18.09.2019г/
и ***** ЕООД /****/28.05.2019г.; ****/05.08.2019г.; ****/05.08.2019г.; ****/04.11.2019г./,
посочени в Приложение 2 от ССЕ с приложен процент надценка 23 % /2 510, 23 лв/.
Дължимият ДДС върху тази данъчна основа възлиза на 9 015, 46 лв., след корекция
с декларирания в СД ДДС се установява ДДС за внасяне 501, 92 лв. От сумата
следва да се приспадне ДДС за възстановяване в размер на – 423.16 лв., в
резултат на което сумата на дължимия ДДС за внасяне е 78, 76 лв. Размерът на
лихвите, изчислен чрез калкулатора на НАП е 12, 93 лв. към 27.08.2021г. Начисленият
допълнително данък и лихви върху него над тази стойност следва да се отменят.
За
м.01.2020г. съгласно заключението на ССЕ е внесен напълно с б.б. на 24.02.2020г.
дължимия ДДС за внасяне съгласно СД, затова РА следва да бъде отменен в тази
част.
В РА
за м.04.2020г. данъчната основа се формира като към данъчна основа СД се
прибавя сумата на неосчетоводените фактури от таблица 1 с приложен процент
надценка 28%.
След
преизчисление данъчната основа за м.04.2020г е в размер на 35 712, 12лв. и
е формирана като към данъчната основа съгласно СД /34 148.80лв./ се прибавя
размера на неотчетените приходи от фактури с доставчици ****АД/****/22.01.2020г/,
*****ЕООД /****/31.01.2020г/, *****ЕООД/№ ****/19.02.2020г/ и ***** ЕООД /****/18.02.2020г.;
****/18.02.2020г.; ****/18.02.2020г.; ****/18.02.2020г,/ с приложен процент
надценка 28 % /1563, 32 лв/. Дължимият ДДС върху тази данъчна основа възлиза на
7 142.42 лв., след корекция се
установява ДДС за внасяне 312, 66 лв. Размерът на лихвите, изчислен чрез
калкулатора на НАП е 40.82 лв. към 27.08.2021г. Начисленият допълнително данък
и лихви върху него над тази стойност следва да се отменят.
Следва,
във връзка с констатациите по ЗДДС, да бъдат извършени преизчисления на
корпоративния данък.
За
2017г. следва да се увеличат декларираните финансови резултати с неотчетени
приходи за 2017 г. в размер 1 522, 02 лв. Дружеството само е увеличило
финансовия си резултат на основание чл. 26 от ЗКПО с отчетения разход за брак
на стоки в ГДД. След преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение 1
522, 02 лв. и с посока намаление със сумата на декларираните в ГДД загуби за
2012г. и 2013г. общо в размер на 14 553,
69 лв. не се определя корпоративен данък за внасяне и РА в тази част следва да
бъде отменен.
За
2018г. следва да се увеличи финансовия резултат със сумата от 4 211, 77 лв.
неотчетени приходи за 2018г. и 1000 лв. продажба МПС. Данъчната загуба е – 40
935, 80 лв., поради което не се определя корпоративен данък за внасяне и РА в
тази част следва да бъде отменен.
За
2019г. следва да се увеличи финансовия резултат със сумата от 2 510, 23 лв. и се
определя корпоративен данък за внасяне 1258,25 лв. Внесеният корпоративен данък
е 1007.23 лв., остава за довнасяне 251,02 лв. Размерът на лихвата, изчислен с
калкулатора на НАП, е 29.50 лв. Начисленият допълнително данък и лихви върху
него над тази стойност следва да се отменят.
В заключение, РА следва да бъде отменен в частта за
доначислен ДДС в размер на 20 750, 71
лв. и лихви за забава в общ размер на 6 459, 96 лв. за ДП м.12.2017г., м.
12.2018г., м.01.2019, м.12.2019, м.01.2020г. и м.04 2020г. и потвърден за
установените задължения по ДДС в размер на 15 350, 25 лв. и лихви за забава в
размер на 5 432, 23 лв. за ДП м.12.2017г., м. 01.2018г., м. 12.2018г., м.12.2019, м.04 2020г. РА следва да бъде
отменен в частта за установения корпоративен данък в размер 5 014, 21 лв. и
лихви за забава 1533, 77 лв. за 2017, 2018 и 2019г. и потвърден за установения
корпоративен данък в размер на 251, 02 лв. и лихви за забава 29, 50 лв. за
2019г.
С оглед изхода на делото и
направени искания от страните за присъжданите на сторените разноски, същите
следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част на
жалбата.
Съгласно представения
списък с разноските на л. 844,
том 3 жалбоподателят е направил разноски в общ
размер на 2 988лв. Съобразно уважената част на жалбата /33 758, 25 лв.
към общ материален интерес 54821.25 лв/ следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 1 840 лв. Ответникът
е заявил претенция за присъждане на направените разноски за осъществената юрисконсултска защита, която съгласно чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция
към датата на разглеждане на
делото и обявяването му за решаване, е в размер на 2 174 лв. Съобразно отхвърлената
част на жалбата /21 063 лв. към общ материален
интерес 54821.25 лв/ следва
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 835 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
настоящият състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на ****ЕООД, ЕИК **** Ревизионен акт №
Р-22001420003357-091-001/27.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – София, потвърден с Решение № 1801/29.11.2021г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София,
В ЧАСТТА, с която на ****ЕООД допълнително са установени задължения за внасяне
на ДДС за данъчни периоди както следва:
1.
За м.12.2017г. – за разликата над
13 295, 45 лв. и лихви към 27.08.2021г. над 4 879, 08 лв.
2.
За м.12.2018 – за разликата над
1042, 05 лв. и лихви към 27.08.2021г. над 276, 74 лв.
3.
За м. 01.2019г. за сумата от 180,
58 лв. и лихви към 27.08.2021г. в размер на 46, 40 лв.
4.
За м. 12.2019г. – за разликата над 78.76 лв. и лихви към 27.08.2021г над 12,93
лв.
5.
За м. 01.2020г. за сумата от 423,
16 лв. и лихви към 27.08.2021г. в размер на 65, 83 лв.
6.
За м. 04. 2020г. – за разликата
над 312, 66 лв. и лихви към 27.08.2021г. над 40, 82 лв.
ОТМЕНЯ
по жалба на ****ЕООД, ЕИК **** Ревизионен акт акт №
Р-22001420003357-091-001/27.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – София, потвърден с Решение № 1801/29.11.2021г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София,
В ЧАСТТА на установения корпоративен данък и лихви за забава за периоди както
следва:
1.
За 2017г. - за сумата от 3511, 77
лв. и лихви за забава 1185, 32 лв.
2.
За 2018г. - за сумата от 1398, 46
лв. и лихви за забава 330, 22 лв.
3.
За 2019г. - за разликата над 251,
02 лв и лихви за забава към 27.08.2021г. над 29, 50 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ****ЕООД, ЕИК **** против Ревизионен акт №
Р-22001420003357-091-001/27.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – София, потвърден с Решение № 1801/29.11.2021г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София,
в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА
****ЕООД, ЕИК ****, гр. Перник, ул.“****ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Обжалване
и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП сумата 835 /осемстотин
тридесет и пет/ лв за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част на жалбата.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на ****ЕООД, ЕИК ****, гр. Перник,
ул.“****сумата 1 840 лв. (хиляда осемстотин и четиридесет лева) за направени
разноски, съразмерно с уважената част на жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/