№ ……….
01.03.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6369 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Г.А.Г., ЕГН:**********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за незаконно ползване на имот, чрез изграждане и непремахване на незаконна постройка в собствения на ищеца имот, а именно: УПИ Х-349, кв.12 по действащия план на с. Г. К., общ.
А., обл. В. за периода от 21.08.2019 г. до 21.01.2020 г., определено в размер на 300,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 619/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 817/2020 г. на ВРС.
Претендира съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 817/2020 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че Г.А.Г. ЕГН **********, собственик на УПИ XI- 365, кв.12 с обща площ 930 кв.м. с.Г. К., общ.А., обл. В. държи без правно основание в придобития по наследство от И. Д.Г. УПИ Х-349, кв. 12 по действащия план на с. Г. К., общ. А., обл.
В. незакона постройка като до 25.02.2020 г. го препятствал да ползва пълноценно имота си. Многократно разговарял с ответника, като той казвал, че ще премахне постройката, когато има време. В началото на 2019 г. се заел с оправяне регулациите на наследственият му имот. Сочи, че се снабдил със скица и данъчна оценка от община Аксаково, които комплектовал заедно с всички др. изискуеми документи към адм. преписка за закупуване на общинска земя, попадаща в неговия парцел и подал Заявление №ОС90-12.20.02.2019г. до Община Аксаково.
Разговарял, в началото на м. март и април 2019г. в приемен ден със съответните специалисти в Община Аксаково, които му указали да трасира имота си, за да се определят точно границите и да представи комбинирана скица по съответните действащи планове. След изготвяне на необходимите скици и трасиране на имота, се установило, че върху част от площта на Община Аксаково и в по-голямата си част върху негова земя в парцела се държи неправомерно постройка/бивш овчарник с площ около 80 кв.м. Постройката се явявала пречка за продължаването на административната процедура по прекратяване на съсобствеността му с Община Аксаково, чрез изкупуване по оценка. Многократно разговарял с ответника за доброволно премахване на постройката, но напразно.
На 13.08.2018г. ищецът отправил до ответника покана за доброволно премахване на незаконната постройка, като му предоставил срок за това, който изтекъл на 21.08.2019г., като в срока не били предприети действия по доброволното ѝ премахване, с което си бездействие ответникът непозволено увреждал ответника, като му пречил да си ползва имота пълноценно, както и да довърши започната процедура по оправяне на регулацията на имота си в администрацията на община Аксаково. Твърди, че за него е налице правен интерес да бъде компенсиран „за непозволеното увреждане, пропуснатите ползи и разходи във връзка с настоящото производство, както и такси и извършени административни и съдебни процедури - като се търси обезщетение“.
В същата покана ответникът бил поканен да заплаща на ищеца обезщетение в размер на по 300 лв. месечно за това, че държи неправомерно постройка в имота му, в случай че не премахне постройката в предоставения му срок.
Отново се обърнал към Администрацията на Община Аксаково отдел „Строителен контрол“
да бъде извършена проверка и да бъде указано да се премахне процесната сграда. Община Аксаково - чрез сформирана Комисия на 04.10.2019г. в присъствието и на ищеца и ответника за пореден път посетила имота му и задължила ответника да премахне постройката. Той започнал с премахването на покрива някъде в края на м. октомври и към средата на м.ноември и сградата си стояла в имота на ищеца, но вече без покрив. От администрацията в община Аксаково при запитване на място било казано, че е даден краен срок. Това не постигнало целта на предписанието и ищецът образувал Заповедното производство на 23.01.2020г. На 25.02.2020г. сградата била съборена, а строителните материали извозени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява следното:
Твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като производството е такова по чл. 422 от ГПК и следователно предявеният иск следва да е установителен, а такъв не е предявен в срок по чл. 415 от ГПК, поради което следва да бъде прекратено настоящото производство. На второ място излага, че доколкото имотът на ищеца е съсобствен с трети лица, а именно Д. И. Д., ЕГН ********** ***, то правото на иск, принадлежи освен на ищеца и на съсобственичката му Д. И. Д., и на Община Аксаково, в който случай е налице задължително другарство и предявяването на иска от всички другари е предпоставка за допустимостта на процеса.
По основателността излага, че не е налице материалноправна легитимация на ищеца, тъй като той не се легитимира като собственик на целия УПИ Х-349. кв. 12 по плана на с. Г. К., целият с площ от 1341 кв.м /според представената от ищеца скица/, а само на 1/2 идеални части от 470 кв.м от него. Този си извод ответникът прави от представения от ищеца документ за собственост - Нотариален акт № 80, том VIII, нот.дело № 2949/1967г., в който недвижимият имот е описан като „къща с дворно място от 470 /четиристотин и седемдесет/ кв.м., от което ищецът притежава само 1/2 ид.ч., а др. 1/2 ид. част се притежава от съсобственичката му и негова сестра Д. И. Д., ЕГН **********.
Твърди, че процесният обект - бивш овчарник, нито е бил изграден незаконно от ответника Г.Г., нито е бил държан незаконно от същия. Оградата, съществуваща между двата имота, отразява границата между тях и е непроменена от десетилетия - от около 1974г. Овчарникът не е бил незаконно построен, а е бил търпим, тъй като е построен през 1974-1975г., далеч преди 2001г. Той е бил построен от праводателя на ответника и негов баща А. Г. Ч., в границите на собствения му двор. Нито ищецът Д.Д., нито баща му И. Д.Г., ЕГН **********, /праводател на Д.Д./ някога са владели, държали или ползвали процесната сграда или части от нея, както и земята, върху която е била изградена. Напротив, праводателят на ответника и негов баща А. Г. Ч. е владял необезпокоявано имота си, а Г.Г. наследява имота през 2015г., след смъртта на баща си. По отношение на УПИ XI-365 и УПИ Х-349 от 1961г. до този момент дворищната регулация не е била променяна. Променени са били само номерата на парцелите /сега УПИ/ при обособяване на квартал 45 - Заповед № 1591/19.03.1966г. В представената от Община Аксаково официална извадка от действащия план на с. Генерал Кантарджиево между двата имота дори няма обща граница, а новообразуваните УПИ не променят правото на собственост.
Твърди, че ако ищецът се счита за собственик на земята под процесната сграда, то като такъв е имал възможност да я премахне сам, поради което ответникът не станал причина за твърдените вреди.
Отделно от горното оспорва размера на претендираните вреди, като сочи, че не е ясно по какъв начин същите са остойностени от ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е получавал писмена покана, като твърди, че поканата не е получена от Г.Г., нито от член на семейството му, нито на упълномощено от него лице. Ответникът е отсъствал от адреса към момента, когато е пристигнала поканата, и е отсъствал дълго време, а поканата е приета от лице, което не е „съпруга" на Г.Г., няма роднинска връзка със същия, живее на друго място по постоянен адрес и действията му не обвързват ответника по никакъв начин. Ответникът Г.Г. има сключен граждански брак с друго лице. Предвид гореописаното, за дата на писмената покана може да се счита най-рано датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 817/2020г. - 23.01.2020г.
Оспорва приложените от ищеца протокол и комбинирани скици, тъй като очевидно не съвпадат с официалната извадка от действащия план на с. Генерал Кантарджиево, предоставена от Община Аксаково, по отношение на границите на имотите и местоположението на процесния обект, а също така същите представляват частни документи.
Оспорва и моли да не се приемат и зачитат от съда и предоставените от ищеца снимки.
Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д.№ 817/2020 г. на ВРС.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат процесуалните си позиции, изложени с исковата молба, респ. с отговора.
Представени са от двете страни писмени защити по същество на спора в предоставения им от съда срок.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира предявеният иск за допустим. Счита възраженията на ответника в тази насока за неоснователни. На първо място след указания до ищеца същият е посочил допустим петитум на исковата си претенция, а именно да бъде прието за установено, че ответникът му дължи претендираната сума, за която е издадена заповед за изпълнение, с което е отстранил нередовностите на исковата молба водещи до нейната недопустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.5 от ГПК поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването, поради и което съдът счита, че е спазен преклузивният срок за предявяване на установителния иск, съобразно чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Твърдението за недопустимост на иска поради факта, че искът не е предявен от всички съсобственици на имота на ищеца, съдът също намира за неоснователно, тъй като не е налице твърдяното необходимо другарство. Напротив, ищецът има право да търси самостоятелно причинени му вреди. Още повече, че е възможно твърдяното противоправно поведение на ответника да е причинило вреда само на ищеца. Фактът за наличие на съсобственост над имота на ищеца обаче е значим за делото и ще бъде обсъден по същество на спора.
По основателността:
За доказването на претенцията си с правно основание чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да установи в процеса, че вследствие противоправното поведение на ответника –
държане и непремахване на незаконна постройка в имота на ищеца, последният е претърпял имуществени вреди в размер на 1500,00 лв. за периода от 21.08.2019 г. до 21.01.2020 г.
В тежест на ответника беше да докаже положителните факти и твърдения, на които основава възраженията си, в това число, че постройката е изградена в собствен на ответника имот, че е законно изградена.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че праводателят на ищеца И. Д.Г. е закупил от И. Д. Й. къща с дворно място от 470,00 кв., находящи се в с. Генерал Кантарджиево, Варненска област, представляващо парцел Х-349 в кв. 12 по плана на селото при граници по скица парцел VІ-351, парцел VІІІ-349 и улица (Нотариален акт №80, том VІІ, нот.д.№2949/03.07.1967 г. – л.31). Със започнала 1967 г. при действието на ЗПИНМ/отм./ и довършена при действието ЗТСУ/отм./ дворищна регулация имотът на ищеца и този на ответника са изменени съобразно дворищнорегулационнен план, като е извършено плащане между съседите на придадените им от други имоти части (протокол от 14.Х.1967 г. на комисия на ОНС, във връзка със Заповед от 1966 г. на Председателя на ОНС за оценка на стойността на придаваемите части; Протокол №40 от 20.02.1976 г. на комисията по чл. 265 от ППЗСТУ, назначена със заповед №30 от 20.01.1976 г.; Допълнителен протокол №24 от 20.02.1978 г. към протокол №40/20.02.1976 г.; Допълнителен протокол №27/20.02.1978 г. към протокол №43/20.02.1976 г. Декларация от А. Г.
Ч. и И. Д.Г., че са заплатени придаваемите към имотите им кв.м от имота на другия. С плана за регулация към имота на И. Д.Г. били придадени 363 кв.м от парцел пл. №365, 450 кв. м стар общински път и 99 кв. м от парцел пл.№348, придадени са и 420 кв.м от общинско дворно място, а са отнети 235 кв. м за улица и 50 кв.м са придадени към парцела на ответника пл.№ХІ-365. Като като краен резултат се получава – 1517 км. м.
От свидетелските показания на свидетелката Д. И. Д. – сестра на ищеца се установява, че процесният офчарник е строен, когато тя била малка.
Доколкото същата е родена през
1964 г., то следва, че офчарникът е бил построен около 1974 г. Д. Х. Д. – зет
на ищеца свидетелства, че когато се е оженил за Д. през
1988 г. офчарникът си е бил
там. От свидетелските показания на свидетелката К. А. С. – сестра на ответника се установява, че е била
родена, когато се е стрил
офчарникът. Същата е родена през
1963 г., което кореспондира със свидетелските показания и на свидетелката Д. Д.. По делото е изслушан и свидетеля С. С. С. – зет
на ответника. От показанията на всички свидетели единодушно се установява, че когато е строен офчарникът границата между двата
имота е била
материализирна на място, посредством ограда, като офчарникът е бил изграден на приблизително двайсет сантиметра от тази
ограда вътрешно в двора на ответника. Офчарникът е бил изграден от бащата на ответника с изричното съгласие на бащата на ищеца. Същият е с приблизителна площ от 100 кв.
м и солидна каменна зидария.
През
2008 г. почива И. Д.Г., като
оставя за свои
наследници Щ. И.
Г. – съпруга; И. Д.Г. – дъщеря и ищеца Д.И.Д. – син. През
2017 г. почива Щ. И. Г., като оставя за свои наследници И. Д.Г. и И. Д.Г..
През
2012 г. почива А. Г. Ч., като оставил наследници Я. В. Ч. – съпруга, ответника Г.А.Г. и – син
и К. А.
С. – дъщеря.
С нотариален акт
№ 158, том ІІІ,
рег. №7333, н.д. №454
от 2012 г. на нотариус Петър
Петров с район
на действие ВРС,
Я. В. Ч. и К. А. С. дарили на ответника Г.А.Г. поземлен имот
№365, с площ
от 930 кв. м, включен в УПИ ХІ-365,
кв.12, по плана
на с. Ген
Кантарджиево, община Аксаково, област Варна, ведно
с построените в него постройки, без посочена площ
по документ за собственост, а именно: жилищна сграда, с площ
по ДО от 78.00
кв. м, гараж,
с площ по ДО от
24.00 кв.м, самостоятелна стая с площ
по ДО от
26.00 кв.м, стопанка постройка с площ
по ДО от
92,00 кв.м, стопанка постройка с площ
по ДО от
40,00 кв.м, стопанска постройка с площ
по ДО от
75.00 кв.м и стопанска постройка с площ по ДО от
20.00 кв.м.
Със
заявление за закупуване на общинска земя
вх. №ОС 90-12/20.02.2019 г. ищецът Д.Д. отправил искане до Кмета на Община Аксаково да закупи придадените към притежаваното от него УПИ
Х-349, кв.12 в с. Ген
Кантарджиево 460 кв.м общинска земя.
По делото е приобщена цялата административна преписка по закупуването на общинската земя
№№ОС 90-12/20.02.2019 г. и
9400 -737/05.08.2019 г. В същите се съдържа акт
за държавна собственост №6790 от 27.03.2019 г., с която е признато правото на собственост на Община Аксаково над 460 кв.м ид. части
от парцел №Х-349,кв. 12, по действащия план
на с. Ген.
Кантарджиево, община Аксаково, целият с площ
от 1305 кв.м. При издаването на акта за частна общинска собственост е издадена официална скица от община Аксаково на парцел №Х-349,
като е посочено, че в образуваното УПИ участват също
част от имот
пл.№348 с площ от
30,00 кв.м и част от имот пл.№365, с площ от
345 кв.м, което
не кореспондира напълно с квадратурите по представените протоколи по изготвянето и одобряването на дворищно регулационния план. Представен е и протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ Х-349
от инж. Ивайло Събев. В преписката се намира и Комбинирана скица
между кадастър, действащ план и геодезическо заснемане за УПИ Х-239,
скица за УПИ
Х-239 №317/199/22.02.2019 г., като
е посочено, че в образуваното УПИ участват част
от имот пл.№348 с площ от
30,00 кв.м и част от имот пл.№365, с площ от
345 кв.м и част от стар път
с площ от
460.00 кв.м. Има
извадка от кадастрален план и комбинирани скици – черно-бели. По преписката се намират и Протокол №10
от 02.06.2020 г. на Общинския съвет
– Аксаково, Заповед №476/01.07.2020 г. на осн. чл.
36, ал.1, т.2 и ал. 3 от ЗОС, чл.
36 от ЗС, чл.
111, ал.1, т.1, чл.
119, ал.4, чл. 124, ал.1,
т.5 и чл.
125, ал.1 от Наредба за реда за придобИ.е,
управление и разпореждане с общинско имущество, издадена от кмета
на община Аксаково инж. Атанас Стоилов; квитанции за извършени плащания и Договор №226/03.08.2020 г., сключен между ищеца И. Д.Г. ***,
по силата на който въз
основа на предходно изброените документи и извършеното плащане общината е продала на ответника притежаваните от нея 460.00 кв. м идеални части
от УПИ Х-239
целият с площ
от 1305 кв.м.
С нотариален акт
за дарение на недвижим имот
№ 25, том ІІ,
рег.№670, дело
№195 от 26.08.2020 г. на нотариус с район на действие ВРС
– Полина Миткова Д. И.
Д. дарява на своя брат
и съсобственик Д.И.Д. собствената си, придобита по наследство ½ ид. част от
470 кв.м. идеални части от следния недвижим имот, находящ се в с. Г. К., общ. А., обл.
В., представляващ УПИ
Х-239, кв.12 по действащия план
на селото, одобрен със Заповед №1350/06.06.1961 г. за улична и дворна регулация на Председателя на ОНС, целият с площ от
1305 кв.м.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от свидетелските показания и административна преписка, че процесният офчарник е премахнат на 25.02.2020 г. от ответника.
На първо място
ищецът следваше да докаже, че поведението на ответника по държане и непремахване на процесния офчарник е противоправно, като
за целта трябваше да установи, че офчарникът е изграден в собствения му имот с оглед на наведените твърдения в исковата молба,
че постройката го възпрепятствала да ползва имота
си и да продължи процедурата по изкупуване на собствените на община Аксаково ид. част от поземления имот.
Ответникът от своя
страна е оспорил правото на собственост на ищеца над
частта от поземления имот, върху която
е бил разположен процесният офчарник.
В решение №304
от 12.07.2010 г. по гр.д. №263/2010 г. на ВКС, II ГО,
е направен подробен анализ на съдебната практика във връзка с понятията „отчуждително действие на плана“ и „приложен план“,
които проявяват своите последици в различен момент. Тълкувателно решение №3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№2/1993 г.,
ОСГК е постановено при действието на ЗТСУ/отм./
и приема, че дворищно-регулационният план се счита
приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при
хипотезите на чл.
33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като
понятието приложен план
е относимо не към заемането на придадения имот,
а към съвпадането на регулационните линии
с имотните граници след завземането на придадените части
и владението им,
продължило повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана
на това основание. В същия смисъл са и разрешенията в Решение №1419
от 14.12.1971 г. по гр.д. №898/1971 г., на ВКС, ІІІ
ГО, което сочи,
че с влизане в сила на дворищно-регулационния план се придобива само голата собственост върху придаваемото място. Едва
след заплащането му може да бъде получено и владението върху
него и тогава регулацията се счита
приложена. Ако тези
условия не са изпълнени при
бъдещо изменение на плана собствеността върху придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния собственик. Решение №1091 от
26.02.2009 г. по гр.д. №
4227/2007г. на ВКС,
ІV ГО приема, че дворищно-регулационния план има отчуждително действие, като преминаването на собствеността е условно – след изпълнение на законовите изисквания за заплащане на обезщетението и завземане на имота. По сходен въпрос е постановено и решение на Върховния касационен съд по реда
на чл. 290 ГПК,
а именно Решение № 780 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 3024/2008г. на
III г.о., в което е прието, че въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана и по двата
режима на ЗПИНМ/отм./ и на ЗТСУ/отм./ дворищната регулация се счита
приложена тогава, когато са уредени сметките за придадения имот
и в резултат на това той
е завзет на база съставен нотариален акт за придаваемото място. Дворищнорегулационният план
има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към
съседни имоти части,
но това действие е условно и прехвърля само
голата собственост. Едва
със заплащането и завземането на придадените места
по съответния ред
приключва процесът по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита
за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план
съгласно чл. 33, ал.3
във вр. ал.
1 и 2 ЗТСУ/отм./.
Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари
имотни граници следва да послужат за основа при
изработване на новия
план.
Видно
от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че дворищната регулация е приложена изцяло по отношение на процесния имот.
Напротив, от свидетелските показания се установява, че частта от имота, за която се твърди, че се владее от ответника, никога не е владяна от ищеца или
неговите праводатели. Също така
от скица на стр.208 се установява, че съгласно кадастралната граница между имотите процесната сграда попада изцяло в имота
на ответника. Или
фактическият състав, описан в цитираните по-горе съдебни решения не е изпълнен в цялост – липсва Нотариален акт
за придаваемото място и най-важното липсва реално завземане на процесната реална част. Поради това,
дори и да беше установено в процеса, че процесната част,
попадаща изцяло в кадастралните граници на имота на ответника, по регулационен план
попада в този
на ищеца (което
не беше сторено, поради липса на събрани доказателства за мястото на регулационната границата между двата имота
по предвидения в ГПК ред
– чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза), не може
да се стигне до извода, че същата е станала собственост на ищеца по силата на дворищно-регулационния план, въпреки извършеното плащане.
Отделно от горното по делото безспорно се установи, че ищецът не е бил
единствен собственик на имота си,
а е притежавал същия в съсобственост със сестра си и Община Аксаково до неговото прехвърляне (Имотът е закупен от Община Аксаково на 03.08.2020 г., а от Д. Д. е дарен на
26.08.2020 г и то не всички притежавани от нея
идеални части). В тази връзка ищецът не е материалноправно легитимиран да предявява претенции за идеалните части
от УПИ Х-239,
притежавани от неговите съсобственици.
Така
или иначе не е изпълнена и останалата част
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно ищецът не установи настъпването на вреда. Ищецът изобщо не наведе годни твърдения, от които да се установи, че вследствие на поведението на ответника в неговата имуществена сфера са настъпили, каквито и да е вреди.
Неясно остана какви
точно загуби и какви точно
пропуснати ползи в материално изражение е претърпял ищеца
изобщо. Такива не се установиха и от събраните в хода на настоящото производство доказателства (сестрата на ищеца Д. Д. в показанията си завява: „…не съм разбрала защо пречи тази
сграда“. Ищецът твърди, че не е можел да си ползва имота пълноценно, но не сочи
как точно сградата, която се е намира отвъд
оградата в процесния период го е възпрепятствала да си ползва имота пълноценно. Отделно от това сочи,
че се касае
за вреда, довела до забавяне на административната процедура по прекратяване на съсобствеността с община Аксаково, но не сочи
как и защо
това забавяне фактически го е увредило, или казано по друг начин,
какви негативни последици са настъпили в неговата правна сфера.
Също
твърди, че след
като било констатирано от Община Аксаково, че има изградена незаконна постройка в имота, Община Аксаково го уведомила, че за да продължи процедурата по изкупуване, постройката следва да бъде
премахната. Доказателства обаче
в тази връзка не бяха представени. Липсва подобен документ и в приобщената преписка по изкупуване на имота. Съдът
счита, че доколкото се касае за предписание на Общинската администрация, то същото следваше да се намира в преписката. Доказването на наличието на подобна констатация и съответното предписание във връзка с нея не може да става със
свидетелски показания, на осн. чл.
164, ал.1, т.3, предл.
първо от ГПК.
Не е представен и какъвто и да е акт за констатиране на незаконно строителство, още по-малко
предписание за премахване. В преписката са намират единствено два констативни протокола единият от 16.08.2019 г., в който се констатира, че поради липса
на достъп до имота на ответника и становище от негова страна не може да се извърши оглед и следователно да се направят каквито и да било констатации от служителите на общината, като
е направено предписание да се осигури достъп. И вторият от 04.10.2019 г., когато е констатирано, че сградата се премахва, но лицето имало
нужда от още
време. Никъде няма
констатация, че сградата е незаконна и че се намира в имота на ищеца, а само се сочи,че такива са твърденията на жалбоподателя Д.Д., основани на база финансираното от самия него
геодезическо заснемане.
От друга страна, ако се приеме, че процесният офчарник е изграден в имота на ищеца от праводателя на ответника и то без
строителни книжа и без учредено право на строеж, то би следвало, че праводателят на ищеца е придобил този
офчарник по приращение и всъщност ищецът е бил негов
собственик и е можел по всяко време
сам да го премахне, ако
беше сигурен в правотата си.
Поради изложеното по-горе
съдът намира, че ищецът не успя при
условията на пълно
и главно доказване да установи, който
и да било
от елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение на ответника, вреда,
причинноследствена връзка между тях.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че на основание чл. 45 от ЗЗД искът на ищеца се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК за ответника се поражда право на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 475,00 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал.2,
т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при
дела с
материален интерес над 1000,00 лв.
е 300,00 лв.
плюс 7% за
горницата над
тази сума. Изчислено съгласно цитираната разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 335,00 лв.,
която и
сума следва да се
присъди в
полза на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Г.А.Г., ЕГН:**********, адрес: *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за незаконно ползване на имот, чрез изграждане и непремахване на незаконна постройка в собствения на ищеца имот, а именно: УПИ Х-349, кв.12 по действащия план на с. Г. К., общ.
А., обл. В. за периода от 21.08.2019 г. до 21.01.2020 г., определено в размер на 300,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 619/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 817/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 335,00 (триста тридесет и пет) лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: