РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2645
гр. Пловдив, 12 декември 2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2486 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.225 а
от същия закон.
Образувано
е по жалба на Н.Г., ЕГН **********,***, против заповед №
РД-17-719/12.07.2017 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.
Твърди
се незаконосъобразност на същата с доводи, че жалбоподателят не е правил
промени след придобиването на процесния имот с изключение на остъкляването на
тераси, за което има издадено разрешение за строеж.
Сочат
се допуснати СПН, изразяващи се в съставяне на КА в отсъствието на
жалбоподателя и невръчването му на надлежен ред.
Навеждат
се и доводи, че заповедта е издадена и при липса на мотиви.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по
изложените в нея съображения.
Ответникът – Кметът на Район Централен при
Община Пловдив, чрез надлежен процесуален представител, взема становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представя се писмено
становище.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото
доказателства /представената административна преписка и СТЕ /, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е
Заповед № РД-17-719812.07.2017 г. на Кмета на Район Централен при Община
Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:“Масивна
постройка върху открита тераса и навес“ към ап.*, на четвърти етаж от сградата
в УПИ ХIХ-841,
кв.171 – нов, по плана на ЦГЧ, гр.***, гр.П., извършен от Н.Г. без одобрени
проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ.
В изпълнение на законовите изисквания,
до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е стигнало след
извършване на надлежна проверка от страна на служители на Община Родопи
констатациите от която са обективирани в КА № 50/16.05.2017 г.– л.12 по делото.
Видно от така съставения КА, процесният
строеж е извършен от жалбоподателя без одобрени проекти и разрешение за строеж,
с което е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констатирано е, че върху открита покривна
тераса, към северозападната фасада на ап.№10 е изградена масивна пристройка,
представляваща дървена конструкция с размери в план 5,75/5,45 м с ограждащи
стени от плътни тухли Итонг. Дървената конструкция на пристройката се състои от
дървени колони с размери в 18/26см и 18/18см и греди с размери 18/26 см. Покривната
конструкция се състои от дървени ребра 12/12 см, изпълнена е и обшивка от
рендосани дъски.
Прието е и, че процесният строеж не
попада в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Предвид всичко това е разпоредено и
процесното премахване на приетия за незаконен строеж.
АО е процедирал в съответствие с
изискванията на закона като не е допуснал твърдяните по жалбата СПН. Не е
съществено нарушение на процесуалните правила отсъствието на жалбоподателя при
съставянето на КА, същият е съобщен посредством залепване на съобщение на
входната врата на жилищната сграда в процесния имот. Жалбоподателят е обжалвал
процесната заповед като с това си действие е защитил правата си в пълна мяра
като е имал възможност да представи напр. доказателства за извършване на
процесното строителство в съответствие със законовите изисквания напр.
строителни книжа. Такива не са представени. Твърдяното за налично разрешение за
строеж, което не бе открито и не бе представено по делото въпреки предприетите
процесуални действия в тази насока, касае остъкляване на тераси / по данни от съобщение на л.87 по делото/, а не
извършване на пристройка към жилището на жалбоподателя. В тази връзка съдът
кредитира заключението на ВЛ, което кореспондира изцяло с констатациите по КА и
по заповедта. ВЛ изрично сочи, че пристройката и навеса не са предвидени в одобрените през 2004 г. проекти
за сградата. Няма допълнително издадени строителни книжа за двата обекта върху
покривната плоча на четвъртия етаж. В одобрените проекти за сградата е
предвидена покривна тераса към ап.10, но тя е с по-малка площ от сега
заварващата се на място тераса и с различна конфигурация. Това прави
неоснователни доводите на жалбоподателя, че за процесното преустройство има
издадено разрешение за строеж. Каза се /макар и същото не се събра като
доказателство по делото/, че то касае остъкляване на тераса, а предвид тази
констатация на ВЛ, не може да се приеме, че посредством същото се разрешава
извършеното на място строителство.По одобрените проекти е предвидено от
парапетите, ограждащи терасата да се изпълнят наклонени покриви под ъгъл от 45⁰ с дървена
конструкция върху покривната плоча на кота +11,60м.Тези покриви ВЛ не е заварило
на място. Чупката на покрива в северозападния ъгъл на сградата, която е
предвидена на кота +8,80 м. също не е изпълнена, а терасата на това ниво е
покрита със самостоятелна дървена конструкция и е остъклена. Тези промени на
одобрените проекти са довели до възможността терасата на ап.10 та кота +11,60
да бъде разширена в северозападна посока и площта ѝ значително увеличена.
Процесните постройка и навес са изпълнени в по-голямата си част върху
разширената извън проекта тераса.
Извършвайки това строителство без строителни книжа, жалбоподателят е нарушил
чл.148, ал.1 от ЗУТ в какъвто смисъл са и констатациите на АО. Същите са
надлежно обосновани посредством изложеното и в КА, и в заповедта, че именно
липсата на строителни книжа прави строежа незаконен, което и мотивира
предприетите действия по премахването му. Изложените в тази връзка доводи по
жалбата за липса на мотиви в оспорения ИАА са необосновани.
Предвид посоченото, съдът намира, че АО
е процедирал правилно като е разпоредил премахването на процесната постройка и навес, изградени без издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на ответника се
следват претендираните от него разноски.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК/ЗУТ, същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в
размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г., ЕГН **********,***, против
заповед № РД-17-719/12.07.2017 г. на Кмета на Район Централен при Община
Пловдив.
ОСЪЖДА
Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати
на Район Централен при Община Пловдив направените по делото разноски в размер
на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: