№ 62
гр. Силистра, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Кремена Ив. КР.а
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Р. Р.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600265 по описа за 2022 година
прие за установено следното:
С присъда №23 от 21.09.2022 г. постановена по НОХД № 233/21 г.
Тутракански районен съд е признал подсъдимия ВИЖДАЙ А. Б. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, като му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от седем месеца при първоначален общ режим на изтърпяване и „глоба“
в размер на 500лв.
Подсъдимият е бил лишен по реда на чл. 37, ал.1, т.7 от НК от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение Присъда №
49/12.11.2019 г., постановена по НОХД № 162/19 г. по описа на РС гр. Кубрат, с която на
подс. Б. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една, като е определил
първоначален общ режим на изтърпяване.
Със същата присъда подс. Б. е осъден за заплати и направените в хода на
досъдебното разходи.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия, който счита
присъдата за постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание за
явно несправедливо, поради прекомерно завишаване. Мотивите за нарушение на
материалния закон са във връзка с липсата на престъпно деяние при условията на чл. 9, ал.2,
1
от НК, защото от деянието не са настъпили вредни последици.
Жалбоподателят счита присъдата на явно несправедлива, тъй като не е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на „три месеца“ по реда на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК , а с налагане на кумулативно даденото от законодателя наказание „глоба“ в
размер на 500лв. без съдът да е приложил и разпоредбата на чл. 55., ал. 3 от НК наказанието
е явява прекомерно тежко.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник се явяват лично.
Жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна.
Излага кратки съображения с искане присъдата да бъде потвърдена.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в жалбата и
становищата на страните, счита жалбата за допустима, разгледано по същество – за
неоснователна.
С депозираната жалба не се оспорват фактите по делото, а само изведения
правен извод за довършено престъпление, като се твърди че извършеното от подс. Б. деяние
следва да се счита за непрестъпно предвид разпоредбата на чл. 9, ал.2, пр. последно. Нови
доказателства не са представени, липсват и искания за събиране на такива, поради което се
приема фактическата обстановка описа в ОА и възпроизведена от ТРС в мотивите към
присъдата.
Безспорно по делото е било установено, че на 14.04.2021г. подс. Б. управлявал
товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СС 84 22 АН и е бил спрян от полицейски
служители за проверка, при която се установило, посредством „ Дрегер Дръгтест“ , че
водачът е употребил наркотични или упойващи вещества. Подсъдимият сам пожелал да даде
биологичен материал за проверка, поради което е бил отведен в ФЦСМП Тутракан. В
досъдебното производство е била назначена СХЕ , като експертите са категорични, че в
предоставените биологични проби се откриват амфетамин и метамфетамин. Същите са
наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП иса забранени за използване в хуманната и
ветеринарната медицина, поради високия риск за общественото здраве и вредният им ефект
от злоупотреба с тях.
Тази фактическа обстановка е възприета и въз основа на анА.з на събрания по
делото доказателствен материал, който е довел и до правилни правни изводи, че е нА.це
довършено престъпление, от обективна и субективна страна, по чл. 343б, ал.3 от НК.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно всеки елемент от
престъпния състав на деянието, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
Във връзка с горното не могат да бъдат приети за състоятелни възражения на
защитата, че са нА.це предпоставките деянието да не е престъпно, поради явната
незначителност на обществената му опасност с твърдението, че не е настъпил вредоносен
2
резултат от действията на подсъдимия, т.е. липсвА. вредни последици и негативно
отражение върху отделни лица или върху обществото като цяло. Подобни твърдения не
почиват нито на доказателствата по делото, нито на правната доктрина, нито на
общественото становище.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 е формално, т.е изпълнителното деяние е
довършено при управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В този случай
законодателят не е предвидил вреденосен резултат като елемент от състава на
престъплението. Ако от деянието, извършено от подс. Б., бяха настъпили каквито и да било
вредни последици, то същото би било квА.фицирано по друг текст от раздел II на гл. XI от
НК.
Отделно от това, за да е нА.це основание за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК ,
следва да се отчита, че водеща роля има оценката на обществена опасност на деянието , като
на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. Тези две обстоятелства
трябва да се ценят при всеки отделен казус. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще
не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово
въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект,
ще е нА.це малозначителност в първата форма, предвидена от законодателя. Когато
малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обоснова една
нейна явна незначителност, ще сме изправени пред втората хипотеза на чл. 9, ал.2 от НК.
В конкретния казус не е нА.це нито една от хипотезите, визирани от
законодателя, за да можем да приемем, че деянието на подс. Б. не е престъпление.
Престъплението по чл. 343б от НК е включено в раздел II на Гл. XI от НК,
озаглавена „Общоопасни престъпления“. Това , само по себе си говори, че обществената
опасност при извършване на тези престъпление е изключително висока и в действителност
е почти невъзможно да не се окаже въздействие върху обекта на посегателство или той
изобщо да не бъде застрашен, за да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2, пр.
първо от НК Във всички случаи е нА.це отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство. В конкретния случай това въздействие е осъществено с довършеното
изпълнително деяние. Обектът на посегателство е бил значимо застрашен.
От друга страна, както беше казано и по.-горе , за да е довършено
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, не е необходимо да е нА.це вредоносен резултат, за
да се преценяват имуществени и/или неимуществени вреди. Не бива да се пропуска
обстоятелството, че вероятността от извършване на престъпление с настъпването и на
вредоносен резултат е преустановена именно поради своевременната полицейска проверка,
която е довела до извеждане на подсъдимия от потока на движение, с което е предотвратено
допускането на по-тежко престъпление.
С оглед на това, настоящата инстанция счита да не са нА.це предпоставки да
се приеме нА.чие на малозначителност, която да изключва обществената опасност на
деянието.
3
Не може да се приеме и хипотезата, че е нА.це малозначителност на деянието,
поради нА.чие на явна незначителност на обществената опасност.
Няма спор, че в последните години престъпленията по транспорта значително
са зачестили и са се превърнА. почти в ежедневие, което говори явната незначителност на
обществената опасност да е също толкова невъзможна, ако и да следва да се преценява във
всеки казус отделно. В конкретния такъв тази явна незначителност следва да се цени ведно
с обществената опасност на подс. Б..
Видно от материА.те по делото, същият е осъждан многократно за различни по
вид престъпления: по чл. 235; чл. 195; чл. 209; чл. 343в от НК. Макар към момента на
извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно производство да е липсвало
осъждане по чл. 343в от НК е видно, че същото е извършено само два месеца след
настоящото. Освен богато съдебно минало на подсъдимия, не без внимание следва да остане
и неправомерното поведение при участието му в движение по републиканската пътна
мрежа. Приложената по делото справка за допуснати нарушения по ЗДвП и наложените му
наказания се състои от 12 стр., макар и за част от тях да е настъпила реабилитация, т.е . това
говори за една изключително завишена обществена опасност на самия деец, което води до
завишаване на обществена опасност на престъпно деяние и изключване на явната
незначителност на същото.
Предвид изложеното въззивната жалба в тази част е неоснователна. Що се
отнася до явната несправедливост на наложеното наказание, следва да се посочи, че същото
е по-скоро изключително занижено. Съдът е подходил твърде либерално като неправилно е
преценил да са нА.це условията на чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1 от НК.
ТРС неправилно е ценил като допълнително смекчаващи вината обстоятелства
обществената опасност на деяние и действията на полицейските органи не по повод
нарушение на правилата по ЗДвП, а по усмотрение. Съдът не е отчел , че обществената
опасност е преценена от законодателя и нейната значимост зависи от ред други условия /
част от които са посочени по-горе/ и не следва да се цени повторно. Що се касае до
действията на органите на реда ноторно е, че те имат правомощия да извършват полицейски
проверки и без да са нА.це видими прояви за нарушаване на правилата по ЗДвП. Напротив,
техните действия са изигрА. превантивна роля за недопускане на друго престъпление по
транспорта.
Така също, изключително нелогично е отбелязано, че въпреки трудовата
НЕАНГАЖИРАНОСТ на подсъдимия , той полага грижи за отглеждане на децата си и
осигурява издръжка за семейството си и болен родител. Действия, дължими от всеки
гражданин. Отговор, как се сдобива със нужните средства, се намира в справката за
съдимост на подс. Б..
Вредоносният резултат не е елемент от състава, за да се цени е ли е настъпил,
до колко е настъпил или не е настъпил. Относно „ …не са настъпили несъставомерни
вредни последици“ не може да се гадае какви биха били те, за да се отчита липсата им в
4
полза на подсъдимия.
В този ред на мисли не са нА.це нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, за да се стигне до определяне на наказание по реда на чл.
55, ал. 1 ,т.1 от НК. Същото е следвало да се определи по реда на чл. 58а, ал.1 във вр. с чл. 54
от НК, при превес на отегчаващите такива.
При индивидуА.зацията на наказанието на подс. Б. са нА.це стандартни
смекчаващи вината обстоятелства – съдействие на органите на досъдебното производство ;
семейно положение, с дължимото от това полагане на грижи, грижа за болен родител.
Отегчаващи вината обстоятелства – обременено съдебно минало,
изключително укоримо поведение по републиканската пътна мрежа, неосъзнаване на
вината, въпреки направеното формално самопризнание /видно от извършеното последващо
престъпление/, чувството за формална наказуемост, употребата на наркотични вещества,
която предполага тяхното държане, преди поглъщането им.
Настоящата инстанция счита, че наложеното на подс. Б., наказание се явява
твърде занижено, но поради липса на протест присъдата не може да бъде изменена.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда бяха
констатирани множество нарушения на процесуалните правила, които настоящата
инстанция приема за значими, но несъществени, тъй като не са довели до нарушаване на
процесуалните права на страните .
Видно от материА.те по делото на 25.10.2021 г. е било проведено открито
разпоредително заседание, което е приключило в неопредЕ. и непонятна фаза. По
въпросите, визирани в чл. 248, ал.1 от НПК, са взели становище само и единствено страните
по делото. Държавният обвинител е посочил, че има реална възможност наказателното
производство да приключи по реда на гл. 27 от НПК / а според протокола от НК/, с което
защитата не се е съгласила, поради липса на готовност, но пък е възразила срещу
призоваването на вещото лице. Веднага след това е заявено, че не се оспорват фактите.
Без да извърши дължимо произнасяне по чл. 248, ал.1 от НПК и най-вече по
т.т. 3,4 и 6 на посочения текст, съдът е отложил и насрочил делото за друга дата, без да е
ясно дА. разпоредителното заседание е счетено за приключило или не, ако и да е посочено
правно основание – чл. 248, ал. 5, т.4 от НК. Неяснотата идва и от факта, че за следващо
заседание са призовани само свидетелите, посочени в справката към ОА, но не и вещите
лица, което идва да покаже, че вероятно и съдът е имал воля да приключи наказателното
производство по особените правила.
Горното нарушение е било частично отстранено в съдебно заседание на
14.03.2022г. Преди даване ход на делото защитата е поискала същото да бъде разгледано по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, което искане е било уважено , но вместо да постанови
определение само по реда на чл. 372, ал.4 от НПК, съдът се е произнесъл и по реда на чл.
372, ал. 3 от НПК. Подобно смесване на двете процедури, визирани в гл. 27 от НПК е
недопустимо, макар и същото не е довело до съществен порок.
5
За в бъдеще ПИС следва стриктно да спазва процесуалните правила
нарушаването, на които може и да ограничи процесуалните права на страните, според всеки
отделен случай.
Нарушения, които да доведат до отмяна или изменение на присъдата не се
констатират, поради което и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №23 от 21.09.2022 г. постановена по НОХД №
233/21 г. по описа на Тутракански районен съд, ИЗЦЯЛО.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6