М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 5256
по описа за 2019год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс. Н.Д.С.
от Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК: за това, че през периода от
от месец март 2013г. до месец октомври 2018г.,
включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с решение № 1955/18.06.2009г.
по гражданско дело № 4294/2009г. на PC - Варна, влязло в законна
сила на 18.06.2009г. да издържа своите низходящи - Д. Н. С., роден на *** г. и Г.
Н. С., родена на *** г., чрез тяхната майка и законен представител - М. Г. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, както
следва:
- за детето Д. Н. С. -
63 /шестдесет и три/ месечни вноски от по 100 лева от месец март 2013 г. до
месец май 2018 г. включително или общо 6300 /шест хиляди и триста/ лева.
- за детето Г. Н.а С.
- 68 / шестдесет и осем / месечни вноски от по 100 лева от месец март 2013 г.
до месец октомври 2018 г. включително или общо 6800 /шест хиляди и осемстотин/
лева,
общо за двете лица - 13100 лв., като деянието е
извършено повторно.
В съдебно заседание представителят на
ВРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подс.С.,
като в хода по същество пледира за
признаването му за виновен и налагане на наказание „пробация“ и „обществено
порицание“.
В съдебно заседание подсъдимият С. се явява лично, защитаван е от
адв.А. ***, който по същество пледира за налагането
на минимално по размер наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
При разпитите на предварителното
производство подс.С. се признава за виновен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следната фактическа обстановка описана
в обвинителния акт и не оспорена от страните:
Подсъдимият
Н.Д.С. и свидетелката М. Г. С. били съпрузи. С Решение № 1955/18.06.2009г. по
гр. дело № 4294/2009 г. на PC-Варна, влязло в законна сила
на 18.06.2009 г., бракът им бил прекратен, като родителските права спрямо
децата Д. Н. С. и Г. Н.а С., били предоставени на майката М. Г. С., жив. в
гр.Варна, ул."Свобода" №30. Бащата - подс. С., бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 100 лева за всяко едно от децата, считано от
01.03.2009 г.
В периода от 01.07.2009г. до
14.10.2010г., подсъдимият не заплащал дължимата издръжка, за което бил осъден с
присъда от 09.02.2011г. по НОХД №5816/2010г. на ВРС за престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК, като му било наложено наказание „пробация", което изтърпял на
07.06.2012г.
От месец март 2013та година, подсъдимият
отново спрял да плаща дължимата издръжка и за двете деца, като задължението за
издръжка се дължало по сметка на С., която живеела с децата на постоянния си
адрес в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски"
№55, вх. Б, ет.6, ап.32. Подсъдимият направил това съзнателно, въпреки, че имал
достатъчно средства да заплаща издръжка, както и физическа и здравословна
възможност чрез формиране на трудови доходи да си набави такива средства.
По отношение на едно от децата
- Д. Н. С., с решение №2902/19.06.2018г. по гр.дело № 3500/2018г. на PC-Варна
родителските права по били предоставени на бащата - подс. С., и било определено
местоживеене,***. Свид. С. била осъдена да заплаща месечна издръжка на детето Д.
С. в размер на 130.00лева. От месец юни 2018та година, подсъдимият вече не
дължал издръжка за сина си. Последния месец, за който той дължал издръжка за
сина си и не я бил платил бил месец май 2018та година.
За дъщеря си Г. С., обаче
подсъдимият все още дължал издръжка, като продължил да не я заплаща, като
последният месец, за който не бил заплатил издръжката за нея, бил месец
октомври 2018 година, след което, от месец ноември 2018 година, подсъдимият
започнал да заплаща издръжка и за това си дете.
Горепосочената фактическа обстановка
се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – направените самопризнания от подс.С.,
свидетелските показания дадени в хода на предварителното производство,
писмените доказателства приложен по делото, както и свидетелство за съдимост.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и
убективна страна състава на чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК, тъй като през периода
от месец март 2013г. до месец октомври 2018г.,
включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с решение № 1955/18.06.2009г.
по гражданско дело № 4294/2009г. на PC - Варна, влязло в законна
сила на 18.06.2009г. да издържа своите низходящи - Д. Н. С., роден на *** г. и Г.
Н. С., родена на *** г., чрез тяхната майка и законен представител - М. Г. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, както
следва:
- за детето Д. Н. С. -
63 /шестдесет и три/ месечни вноски от по 100 лева от месец март 2013 г. до
месец май 2018 г. включително или общо 6300 /шест хиляди и триста/ лева.
- за детето Г. Н.а С.
- 68 / шестдесет и осем / месечни вноски от по 100 лева от месец март 2013 г.
до месец октомври 2018 г. включително или общо 6800 /шест хиляди и осемстотин/
лева,
общо за двете лица - 13100 лв., като деянието е
извършено повторно.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в не
плащането на дължими суми по издръжка на непълнолетните си деца.
Изпълнителното деяние е довършено -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причината за извършване на деянието
са ниската правна култура на подсъдимият
и незачитане на обществените отношения, свързани с полагане на грижи по
отглеждането на дете.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът счита, направените пълни самопризнания в хода
на досъдебното производство.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът не установи.
Съдът, след като
съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, обстоятелството, че
дължимите суми описани в обв.акт не са изплатени до приключване на съдебното
следствие, но и не са настъпили други вредни последици от несвоевременното
заплащане на издръжката прецени, че на подс.С. следва
да бъде наложено наказание - "Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
което е намалено на осн. чл.58А от НК, предвид вида на проведеното съдебно
следствие на четири месеца, изпълнението на което бъде отложено с изпитателен
срок от три години. Съдът прецени, че с така наложеното наказание е възможно да
се въздейства възпиращо и превъзпитаващо на подсъдимият и не е необходимо
същият да бъде изолиран от обществото.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: