Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, ІV тричленен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница
Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 2377 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/,
във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „ Пътна инфраструктура“ гр. София , подадена чрез
пълномощник- гл.юриск Л.Ч., срещу решение № 93/28.07.2022 г., постановено по
анд № 161/2022 г. по описа на Районен съд – Девня .
Релевира се
допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Неправилно ДРС е преценил деянието като
несъставомерно по чл. 53 от Закона за пътищата /ЗП/ , понеже е приложима разпоредбата на чл.177 от Закона за
движението по пътищата / ЗДвП/. Наказаното лице е управлявало извънгабаритно
превозно средство и е нямало съответното
разрешение за това. Поради преценка на жалбоподателя за обоснованост и
законосъобразност на издаденото НП се отправя искане за отмяна на обжалваното
решение на Районен съд – Девня и вместо него да се постанови потвърждаване на
наказателното постановление с присъждане на разноски.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател се представлява от гл. юриск. Л. Ч , която поддържа
изложеното в касационната жалба.
Ответникът по
касация – Г.В.Г. , редовно призован, не се явява, не се представлява в съд.
заседание, но депозира писмен отговор на кас. жалба с позиция за нейната
неоснователност. Претендира присъждане на разноски и в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира решението на ДРС да бъде
оставено в сила.
Настоящият тричленен
състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е
неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване
пред Районен съд – Девня е било наказателно постановление / НП/ № 7611, издадено на 04.03.2022 г. от
началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл. 26 ал, 2 т. 1 б. „а” от
Закона за пътищата /ЗИ/ вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, на основание
чл. 53 ал. 1 от ЗП на Г.В.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер 3 000 лева.
Районният съд е
приел от фактическа страна, че на 07.02.2022 г., в 13, 37 часа Г. Г. , като
водач на ППС с пет оси марка „// “, модел „// ” с pег. № В //// и полуремарке с
три оси с peг. № № В //// , е осъществявал движение по I - 2, км 177, в посока
гр. Девня - гр. Варна, обл. Варна. Бил е спрян за проверка от служители на
Дирекция „АРОК“, АПИ гр. София . Било е извършено замерване на управляваното от
въззивника ППС с ролетка и ел. везна СAPTELS ORA 10 № 784 и ролетка, при което
е установено, че се надвишават нормите на Наредба №11, както следва:
Установено е
натоварване на задвижваща втора ос на ППС 14, 320 т. при максимално допустимо
натоварване съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а” от Наредбата -11, 5 т.;
При измерено
разстояние между осите 1, 40 м. установено осево натоварване на тройната ос на
полуремаркето 26, 260 т,, при максимално допустимо натоварване съгласно чл. 7
ал. 1 т. 3 б. „б” от горецитираната Наредба - 24 т.
Водачът не е
представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно
средство контролните органи приели, че той е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2
т. 1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и му
съставили АУАН №0008957/07.02.2022 г., който той подписал без възражения. Въз
основа на така съставения акт било издадено НП.
От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. . В тези актове фигурират всички нужни
реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да
разбере за какво нарушение се ангажира административно - наказателната му
отговорност. Описаната в АУАН и НП посоката на движение на ППС гр. Девня - гр.
Варна съответства на посочената в жалбата - „в посока гр. Варна”.
Доказателства, че посоката на движение на автомобила не е била тази, отразена в
двата акта по делото не са ангажирани.
Решаващият съд е
изследвал приложимостта към казуса на чл. 53 от ЗП и чл. 177 от ЗДвП. Изложил е
своята правна теза, че административно - наказателната отговорност е санкция за
непрестиране на определено дължимо поведение. Определянето на това дължимо
поведение и определянето на адресата на дължимото поведение във всеки от двата
случая ще покаже приложимия материален закон. ЗДвП определя задължителното
поведение на всички участници в движението по пътищата - водачи на моторни и
др. ППС, пешеходци, водачите на животни или стада, които преминават по пътищата
и др. Затова разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП засяга единствено и
само дължимото поведение на водача на МПС, което е извънгабаритно - той не
трябва да го управлява по пътищата, ако е с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие.
При неспазване на това дължимо поведение - санкцията е по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Законът за пътищата урежда отношенията по собствеността, ползването,
управлението и стопанисването на пътищата. Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б,
„а” от ЗП урежда дължимото поведение на ползвателите на пътищата, а именно -
превозвачите на извънгабаритни превозни средства. Превозвачът е този, който
трябва да плати такса или да поиска издаване на разрешение, ако превозното
средство е извънгабаритно. Той е този, който трябва да снабди водачът с всички
документи за извънгабаритния товар и да следи за съответствие на действителните
габарити на товара и МПС с тези, описани в разрешителното - чл. 11 т. 1 и т. 7
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Следователно и той трябва да носи отговорността по чл. 53, респ. чл.
54 от ЗП. Обратното означава , че е възможно водачът на МПС да бъде наказан по
две алтернативни разпоредби за едно и също нещо. Или да се приеме, че носи вина
за чуждо незаконосъобразно поведение - наказан е за това, че работодателят му
не е платил таксата за превоз на извънгабаритни товари. Водачът наистина има
вина, но тя е свързана с неговите задължения като водач на МПС, а не на
задълженията му по заплащане на такса или снабдяване с разрешително.
Според РД-Девня
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон и е
наложил наказание на Г. по чл. чл. 53 ал. 1 /т. 2/ от ЗП за нарушение на чл. 26
ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП, вместо по чл. 177 ал. 3 Т. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и поради тази причина е отменил обжалваното НП.
Касационната
инстанция счита обжалваното съдебно решение на ДРС за правилно, но по различни
съображения от изложените в мотивите на атакувания съдебен акт.
Според административнонаказателното
обвинение Г.Г. е управлявал тежко ППС.
Съгласно правилото на чл. 3 от Наредба № 11/2001г. тежки ППС или състав от ППС
са тези, които имат:
1. допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6;
2. натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Измерването на
натоварването на осите на описаното в НП съчленено ППС от пет оси е станало с
електронна везна модел „ CARTELS
ORA 10“ №784 . Изрично на
страница втора от въззивната жалба Г.Г.
е оспорил достоверността на данните от измерването на контролните органи , като
е изложил конкретни аргументи за основателност на неговото оплакване , понеже
процесната везна с две измервателни платформи не може да измери ППС с пет оси , още повече че измерването е
станало на пътен участък с денивелация, което компрометира точността на
натоварване на отделните оси . Г. в същата жалба е направил и доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства за последвана метрологично
проверка на измервателното средство, за събиране на инструкцията за
експлоатация на електронната везна , на удостоверение за преминато обучение за работа с везната .
Административнонаказващият
орган не е представил инструкцията за
експлоатация на електронната везна и поради тази причина няма доказателства
за неоснователност на възражението на Г.,
а тежестта на доказване съществуване на признаците на адм. нарушение лежи върху наказващия орган. В
тази връзка не се доказва по несъмнен
начин фактическото твърдение на
касационния жалбоподател за натоварване на осите на
описаното в НП пътно превозно средство , след като няма убедителни
доказателства , че процесната електронна везна може да измерва натоварване на
съчленени ППС, включително и с 5 оси .
На следващо място,
касаторът е представил в хода на съдебното обжалване единствено заявление за
провеждане на периодична метрологична проверка на процесната електрона везна от
дата 16.04.2022г. , но в приложението на това заявление не е вписана информация
за резултата от подобна проверка . Не се
представя и друг писмен документ, свидетелстващ за оценяване съответствието на
типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към
него.
Освен това съгласно
представеното от касатора удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.03.4542
на ДАМТН върху измервателното средство би следвало да има знак за
последваща проверка , който знак се залепва до знака за одобрен тип. По делото
няма данни за поставен такъв знак, на процесната везна , което пречи да бъде
установено не само периодите на
провеждане на метрологичен контрол на измервателното средство, но и неговата
последна метрологична проверка.
При липсата на
представени сведения от административнонаказващия орган за периодичен метрологичен контрол на електронната
везна, с която е измерено натоварването на осите на управляваното от Г.Г. пътно превозно средство , достоверността на вписаната в АУАН И НП информация за осевото натоварване е компрометирана , а това
изключва възможност за законосъобразно санкциониране на дееца както по чл. 177,
ал.3 , т.1 от ЗДвП , така и по чл. 53 от ЗП.
В обобщение правилен
е крайния извод на РС- Девня за незаконосъобразност на наказателно
постановление № 7611/ 04.03.2022 г. на началник
на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София.
При този изход на
делото допустимото искане на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски
следва да се уважи като АПИ следва да заплати сумата от 484 лв. ,представляваща
договорен и платен в брой адв. хонорар по представен договор за правна защита
№98/06.10.2022 г
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 93/28.07.2022 г., постановено по анд
№ 161/2022 г. по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Г.В.Г. с ЕГН ********** сумата
от 484 / четиристотин осемдесет и четири/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи
на обжалване или протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.