РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
17.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ състав, в публично заседание на деветнадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 518 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на В.Н.К. ***,
с която се оспорва Решение № 04/121/05541/3/01/04/01 за налагане на финансова
корекция (изх. № 01-6500/4705/31.08.2018 г.), издадено от Изп. директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София. С оспореното решение на основание чл.
51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 8/2008
г.), във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от същата и на т. 4.23, б. „а“ от Договор
№ 04/121/05541 от 13.05.2013 г., както и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т.
10, във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, на
жалбоподателката е определена финансова корекция в размер на 76 932,00
лева.
В жалбата са наведени твърдения за
незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, както и поради противоречие с целта на закона.
Развиват се съображения за липса на конкретно посочване на административния
орган, издател на акта. Постановяването на решението е станало без да са
напълно изяснени релевантните за спора факти, а установените такива неправилно
са квалифицирани като нередност. Твърди се, че не е налице неизпълнение на
нормативно определено или договорно задължение от страна на жалбоподателката,
което да обоснове налагането на финансова корекция. Възразява се и срещу
размера на наложената финансова корекция като се сочи, че неправилно
административният орган е санкционирал двукратно едни и същи разходи.
Иска се оспореното решение да бъде
отменено изцяло като в полза на жалбоподателката бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ответникът – Изп.
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Ж., оспорва жалбата,
като неоснователна и недоказана. В представени по делото писмени бележки се
излагат подробни мотиви за неоснователност на развитите в жалбата и писмената
защита на жалбоподателя възражения.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена и да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимиран субект, в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК
и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт - чл.
73,
ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗУСЕСИФ.
Разгледана по същество е основателна.
Между страните не е спорно, а се
установява и от представения по административната преписка Договор №
04/121/05541/13.05.2013 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013
(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (л. 1-8 от преписката), че на жалбоподателката („ползвател“ по
смисъла на договора) е отпусната безвъзмездна финансова помощ, представляваща
50% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на
проект № 04/121/05541 от 22.08.2012 г. Съгласно т. 2.1 от договора първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е
в размер на 884 330,86 лв., съгласно Таблица за одобрените инвестиционни
разходи (Приложение 1). От съдържанието на това приложение (л. 9-10 от преписката)
е видно, че одобреният проект касае създаване на трайни насаждения – лешници.
Предвидено е засаждане на 87 864бр. лешници. За закупуване на посадъчен
материал са одобрени за финансиране разходи в размер на 395 388,00 лв., от
които 50% (197 694,00 лв. субсидия). Последвало е сключване на множество
анекси към договора за отпускане на финансова помощ и промени в таблицата на
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1), но без да е променян общия
размер на помощта, нито одобрените разходи за закупуване на посадъчен материал –
лешници.
Съгласно т. 3.1 от договора
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок от 12 месеца след
подписване на договора. С анекс от 03.04.2014 г. (л. 15 от преписката) този
срок е удължен на 24 месеца. От доказателствата по административната преписка
се установява, че жалбоподателката е подала заявка за окончателно плащане по
проекта на 13.12.2014 г. По подадената заявка са извършени административни
проверки, както и проверка на място, при която е установено, че лешниците,
закупени по договор с ДФЗ са засадени в с. Росно, с. Резач, с. Разсоха, с.
Дединци и с.Средно село (л. 516 от преписката), като при проверката е
резултатът от извършеното посещение на място е оценен положително (л.520 от
преписката). На 16.02.2015 г. е извършено окончателното плащане по договора (л.
574 от преписката).
В Раздел ІV „Права и задължения на
страните“ от договора за отпускане на финансова помощ са уредени задълженията
на ползвателя (бенефициера на финансовата помощ) в т. 4.18. до т. 4.32.
Съгласно т. 4.23. от договора в срок от 5 години от сключването на договора
ползвателят е длъжен: а) да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение; б) да не прехвърля правото на
собственост и/или да не преотстъпва правото на ползване върху активите, предмет
на подпомагане, под каквато и да е форма с изключение на случаите, когато това
се изисква по закон; в) да не променя местоположението на подпомогнатите
активи, които са трайно прикрепени към земята, сградите или помещенията; г) да
не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите
се сезонни условия за производство; д) да спазва условията на чл. 57 от Наредба
№ 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
С уведомително писмо вх.
№ 02-040-6500/1523/10.08.2016 г. (л. 576 от преписката) В.К.
е уведомила ДФЗ, че поради настъпило продължително засушаване в района на селата,
където са финансираните трайни насаждения, са нанесени щети върху лешниковите
насаждения. Отправено е искане за назначаване на комисия за оглед и изготвяне
на констативен протокол. Издадена е Заповед № 333715/26.07.2017 г. от началника
на Регионален технически инспекторат (по преписката са приложени три екземпляра
на заповед с този номер, с различно съдържание – л. 581-583 от преписката), с
която е възложено на двама служители да извършат проверка на място „във връзка
с кандидат с УРН 583780, относно заявление УИН 04/220812/53331“. Проверката
следва да се извърши в периода от 27.07.2017 г. до 15.08.2017 г. Заповедта не
съдържа никакви данни относно предметния обхват и обектите, които следва да
бъдат проверени. За извършената проверка е попълнен Контролен лист за проверка
на място от 15.08.2017 г. с приложения към него (л. 584-618 от преписката), в
който е отразено, че ползвателят използва придобитите въз основа на
финансирания проект активи по предназначение (л. 588 от преписката – въпрос №
3). Извършено е измерване на заявените от жалбоподателката площи по проекта,
както и физическо преброяване на живите растения във всеки от имотите.
Установено било наличието само на 14 557 бр. лешници.
На 11.08.2017 г. (преди приключване
на гореописаната проверка) е издадена нова заповед с № 333713/11.08.2017 г.
(отново по преписката са приложени три екземпляра от тази заповед, които се
различават по съдържание, в частта на длъжностното лице, което следва да извърши
проверката), като е посочено да се извърши проверка на място на същия кандидат
по същото заявление, отново без да се посочва какво ще се проверява и кои
обекти ще са обхванати от проверката (л. 623-625 от преписката). Определен е
период за извършване на проверката от 11.08.2017 г. до 15.08.2017 г. По
административната преписка като резултата от тази проверка е приложен Контролен
лист за проверка на място (л. 626-660 от преписката), който е напълно идентичен
с приложения по първата заповед, включително относно периода на извършване на
проверката, който е от 27.07.2017 г. до 15.08.2017 г. Жалбоподателката е
запозната със съдържанието на контролния лист като й е дадена възможност в
14-дневен срок да изложи своите възражения, ако има такива.
С Уведомително писмо след екс-пост
проверка 24/121 изх. № 01-6500/6234/20.09.2017 г. (л. 664-665 от преписката) жалбоподателката
е уведомена, че при извършен последващ контрол на място в периода 27.07.2017 г.
– 15.08.2017 г. е констатирано неизпълнение на договор № 04/121/05541 от
13.05.2013 г. свързано с това, че при проверката са установени 14 557 бр.
лешници при одобрени за финансиране 87 864 бр. Цитиран е текстът на чл.
48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. и е указано на земеделския производител,
че в срок от 30 календарни дни следва да предприеме действия за отстраняване на
констатираните несъответствия като възстанови липсващите активи. Изрично в
уведомителното писмо е указано на жалбоподателката, че ако не представи
необходимите доказателства и документи в рамките на посочения срок ДФЗ ще
предприеме действия по налагане на съответната финансова санкция, съгласно
„Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 –
2013 г.“. Указан е и интернет адрес, на който жалбоподателката може да се запознае
с посочената методика.
К. е възразила срещу броя на
установените липсващи фиданки като едновременно с това е представила и фактура
за закупен нов посадъчен материал – 2 600бр. фиданки. Във връзка с това,
както и с факта, че на снимков материал, изготвен при извършване на проверката
на място било видно, че насажденията не се обработват (липсват следи от
агротехнически обработки), а
финансираният проект включва и закупуване на земеделска техника за отглеждането
на лешникови насаждения, с докладна записка № 03-0416/2832#1/14.12.2017 г. (л. 674-675 от
преписката) било предложено извършване на повторна проверка на място. Поради
лошите метеорологични условия и труднодостъпните терени проверка не можело да
бъде извършена пред месец януари 2018 г.
Със Заповед № 350863/10.04.2014 г. на
началник отдел РТИ – Велико Търново (л. 688 и л. 689 от преписката) било
разпоредено в периода 10.04.2018г. – 27.04.2017 г. да бъде извършена проверка
на място на земеделския производител В.К. по схема ПРСР – М 121 – след плащане.
В съставения Контролен лист за проверка на място (л. 690-719 от преписката), в
който са вписани резултатите от проверката отново е посочено, че ползвателят
използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение
(л. 694 от преписката), а така също е установено пълно съответствие на
заявените и обработваните площи от жалбоподателката като физическото
преброяване на живите растения по имоти установило наличието но 70 768
броя фиданки (л. 704-713 от преписката). По документи било установено, че в
периода 1-3.04.2018 г. жалбоподателката е закупила общо 30 000 бр. фиданки
лешници.
Във връзка с резултатите от
извършената проверка на място с писмо изх. № 01-6500/4705/23.05.2018 г. (УИН
04/121/05541/301/2201) К. била уведомена на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
че се открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото е
описана установената при проверка на място липса на 17 096 бр. фиданки,
като е прието, че по този начин е налице нарушение на т. 4.23., б. „а“ от
договора за отпускане на финансова помощ, според която за срок от 5 години след
сключване на договора ползвателят на помощта е длъжен да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение. Неизпълнението на договорни
задължения от своя страна на основание чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г.
дава право на РА да иска връщане на вече изплатени по проекта суми. Идентично
на текста на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. е и съдържанието на т. 8.1.
от раздел VІІІ „Отговорност“ на договора за отпускане на финансова помощ. В
заключение в уведомителното писмо се указва на жалбоподателката, че на
основание цитираните по-горе норми и т. 2 от Методиката за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 (за краткост само „Методиката“) на
жалбоподателката следва да се бъде наложена финансова корекция на стойност
76 932 лева. Предоставен е 14-дневен срок за излагане на писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция от страна на К.,
която се е възползвала от предоставеното й право. В представеното възражение
неоснователността на финансовата корекция се обосновава с разпоредбата на чл. 8
от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските
площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, според която трайните
насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията,
включени в референтния парцел, са живи (неизсъхнали).
С оспореното в настоящото
производство Решение за налагане на финансова корекция ответникът е определил
на В.Н.К. финансова корекция в размер на 76 932,00 лева, съгласно Таблица
1, в която е отразена наложената финансова корекция, липсата на погасена сума и
остатъкът за възстановяване, който е равен на определената финансова корекция.
Съдът, при така установените
фактически обстоятелства, прави следните правни изводи:
На основание чл. 168 АПК
съдът извършва служебна проверка за съответствие на оспорения административен
акт с основанията по чл. 146 от АПК.
Компетентност на административния
орган - издател на акта
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът
за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от
ръководителя на Управляващия орган (УО). Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ
ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято
структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.
Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. С нормата на § 4, ал. 1 от ДР на
ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на
компетентния административен орган като е регламентирано, че за Програмата за
развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и
администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители и в актовете по неговото прилагане.
Съгласно
чл.51 , ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ
към ЗИД ЗПЗП, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение
правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане, чрез налагане на
финансови корекции, по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на
основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от изпълнителния директор на
ДФЗ. С оглед на това съдът приема, че оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган.
Оспореното решение е
издадено в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ. В акта са посочени фактически и
правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК.
Като фактическо основание за издаване на акта са изложени
констатациите на контролните органи на ДФЗ от извършените проверки на място по
изпълнение на одобрения за финансиране проект. Съдът намира, че от посочените в
акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които
органът черпи конкретно упражненото от него правомощие във връзка с наличието
на нередност.
Административният орган
сочи като правни основания за издаване на акта: чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Модернизиране на земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г.
(Наредба № 8/2008 г.), във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от същата и на т. 4.23,
б. „а“ от Договор № 04/121/05541 от 13.05.2013 г., както и на основание чл. 70,
ал. 1, т. 4 и т. 10, във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от
ДР на ЗУСЕСИФ.
Доколко посочените фактически и
правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички
елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на
материална законосъобразност на акта, която ще бъде коментирана по-долу.
Спазване на административно
производствените правила
Съдът намира, че в производството по
издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 73, ал. 2
ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две
седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Във
връзка установените при извършена проверка на място обстоятелства (без да е
регистриран сигнал за нередност), жалбоподателката
е уведомена за откритото производство по налагане на финансова корекция с писмо
от административния орган, като й е дадена възможност в 14 дневен срок да
представи възражения и доказателства. Такива са депозирани в срок, а
впоследствие – обсъдени от административния орган в оспорения акт. Не е спазен
изискуемия от чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението –
възражението е постъпило при органа на 14.06.2018 г., а решението е издадено
едва на 31.08.2018 г. В тази връзка съдът намира, че неспазването на този срок
не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото процесният срок е от
категорията на инструктивните срокове, обезпечаващи бързината на
административния процес и същият не преклудира възможността на административния
орган да се поизнесе и след изтичането му.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че в конкретния случай административният орган се е
произнесъл без предварително да е изяснил напълно фактите и обстоятелствата от
значение за случая като не са събрани и релевантните доказателства. Всъщност
спор относно установените факти по делото не е формиран. Не се оспорва, че към
момента на втората проверка на място е установено наличието само на 70 768
бр. фиданки. Няма спор и че първоначално са били засети всички одобрени за
финансиране фиданки лешници, а именно
87 864 лв., което е отразено и в съответния контролен лист, съставен преди
извършване на окончателното плащане по проекта, т.е. от фактическа страна
спорът е напълно изяснен преди постановяване на административния акт.
Не могат да бъдат споделени и
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на
проверките на място, тъй като земеделският производител не бил уведомен за тях
и не били съставени протоколи за резултатите от проверките. Тези твърдения
категорично се опровергават от приложените по делото контролни листи и за двете
проверки, в които е вписано, че кандидатът (земеделският производител) е
информиран за извършването на проверка на място съответно на 26.07.2017 г., в
14:10 часа и на 10.04.2018 г., в 9:10 часа и е присъствал лично при
извършването им. Резултатите от проверките са оформени в контролни листи,
екземпляр от които е изпратен на жалбоподателката като й е предоставена
възможност да възрази срещу направените констатации, което същата е сторила.
Съответствие на акта с материалния
закон
С
оспореното решение на жалбоподателката е наложена финансова корекция в размер на
76 932,00 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция на следните основания: т. 4. – за нарушаване
на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.
71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и т. 10. – за друга
нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от
страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на средства от ЕСИФ.
Съгласно
чл. 71, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или
производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и
инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към
бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна
помощ — когато е приложимо — подлежат на едно от следните: а) прекратяване или
преместване на производствена дейност извън програмния район; б) промяна на
собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено
търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество;
в) значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за
изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели.
Неправомерно платените суми във връзка с операцията се възстановяват от
държавата-членка пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са
били изпълнени. Държавите-членки могат да съкратят сроковете, посочени в първа
алинея, на три години в случай на поддържане на инвестиции или работни места, създадени
от МСП. В § 3 от същия член е посочено, че операциите, подкрепяни от ЕСФ, и
операциите, подкрепяни от другите европейски структурни и инвестиционни
фондове, които не са инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции,
възстановяват приноса от фонда само когато са обвързани със задължение за
поддържане на инвестициите съгласно приложимите правила за държавните помощи и
когато претърпяват прекратяване или преместване на производствена дейност в
рамките на периода, определен в тези правила. Условията на чл. 71, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 са транспонирани в чл. 48, ал. 1 от Наредба № 8/2008
г., а в конкретния случай и в т. 4.23. от договора за отпускане на финансова
помощ на жалбоподателката.
В оспореното решение
административният орган е приел, че установената липса на 17 096 бр. от
подпомаганите трайни насаждения представлява нарушение на изискването на чл.
48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2008 г., респективно на т. 4.23, б. „а“ от
договора, по силата на което ползвателят на помощта е длъжен в срок от 5 години
от сключването на договора за отпускане на финансова помощ да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение. Размерът на финансовата корекция за
неизпълнението на това задължение е предвиден в т. 2 от Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 и това е
размерът на финансовата помощ на актива/ите, които не се използва/т по
предназначение, като се прилага чл. 30 от Регламент 65/2011 за заявки за
плащане, подадени преди 01.01.2015 г. Съгласно последната разпоредба,
озаглавена „Намаления и изключвания“ (§ 1) плащанията се изчисляват въз основа
на установената по време на административните проверки допустимост.
Държавата-членка проверява полученото от бенефициера искане за плащане и
определя сумите, които е допустимо да получат подпомагане. Тя определя: а)
сумата, която да бъде изплатена на бенефициера въз основа единствено на
искането за плащане; б) сумата, която да бъде изплатена на бенефициера след
проверка на допустимостта на искането за плащане. Когато определената сума
съгласно буква а) надхвърля сумата, определена съгласно буква б), с повече от 3
%, определената съгласно буква б) сума се намалява. Размерът на това намаление
е разликата между двете суми. Намаление обаче не се прилага, ако бенефициерът
може да докаже, че не е виновен за включването на недопустимата сума. По силата
на § 3 от чл. 30 на Регламент № 65/2011 3. намаленията и изключванията,
посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат mutatis mutandis за
недопустимите разходи, установени при проверките съгласно членове 25 (проверки
на място) и 29 (екс-пост проверки).
В настоящия случай, с
оглед безспорно установените по делото факти, съдът намира, че
административният орган не правилно е квалифицирал фактическите обстоятелства
като е приложил неотносими за случая правни норми. По делото е установено и не
се спори от страните, че жалбоподателката е извършила одобрените инвестиции, за
които й е отпусната финансова помощ, в пълен обем, включително засадени са
всички одобрени трайни насаждения. На по-късен етап (в рамките на 5-годишния
период след сключване на договора) е установена липсата на 17 096 бр.
фиданки. За погиването на фиданки (непосочени като точен брой) жалбоподателката
е информирала административния орган писмено. Безспорно част от погиналите
(унищожените) насаждения са били презасадени, но въпреки това е останала липса
именно на процесните 17 096 бр. насаждения. Твърдението на
административния орган, че посочената липса е предпоставка и обосновава
неизползване на придобития чрез финансовото подпомагане актив по предназначение
не може да бъде споделено. Точно обратното – използването, респективно
неизползването, по предназначение на един актив предполага неговото наличие. В
случая обаче фиданките са липсващи. Действително изискването за дълготрайност
на операциите по смисъла на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, включва
задължение за поддържане на инвестициите, което задължение е въведено в
националната правна уредба на финансовото подпомагане по Мярка 121 чрез
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., според която кандидатите представят бизнесплан по
образец съгласно приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и
дейности за период не по-малък от 5 г., а в случаите на създаване на трайни
насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Посочените срокове не касаят изпълнението на проекта –
извършването на инвестицията, а нейното поддържане. Срокът за изпълнение на
проектите е уредени в чл. 44, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. и е до 24 месеца,
считано от датата на подписване на договора за отпускане на финансовата помощ.
В процесния случай безспорно от жалбоподателката не е изпълнено условието за
поддържане на инвестицията в съответните срокове. Тук е мястото да се посочи,
че неоснователно жалбоподателката мотивира защитната си теза с критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ, уредени в едноименната Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Отпуснатата й
финансова помощ не е свързана със схеми и мерки за плащане на площ, поради
което и този нормативен акт е неприложим за процесния случай. Правилно е
становището на административния орган, че получателят на помощта по мярка 121,
каквато е жалбоподателката, следва да поддържа извършената инвестиция изцяло
именно с цел използването й по предназначение.
В случая съдът намира, че
безспорно е налице основание а налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1,
т. 4 от ЗУСЕСИФ. Размерът на финансовата корекция следва да бъде определен
съобразно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР
2007 – 2013, разработена в съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) № 65/2011 и
чл. 35 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 и утвърдена от изпълнителния
директор на ДФЗ (л. 49-55 от делото). С оспорения административен акт
административният орган е приложил т. 2 от Методиката, за която вече бяха
изложени мотиви за неприложимостта й в конкретния случай, въпреки че съгласно т.
12 от Методиката, когато ползвателят не е възстановил актива, за който е
настъпила частична щета до първоначалното му функционално състояние в случаите
на невъзможност неизпълнението да бъде отстранено или пък не е отстранено в
дадения от РА срок, на ползвателя на помощта се налага санкция в размер на 100
% от размера на финансовата помощ, изплатена за актива, който не е възстановен.
Посоченото разминаване
между установените релевантни факти и приложената правна норма води до
незаконосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция,
което на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменено.
Само за пълнота на
изложението съдът намира за нужно да посочи, че дори и да се приеме, че е
налице нарушение, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на
финансирания проект активи по предназначение (т. 2 от Методиката), то
наложената санкция се явява неправилно определена по размер. Това е така, тъй
като административният орган е определил финансова корекция в размер 76 932
лв. Този размер обаче според мотивите на оспореното решение включва сумата от
38 466 лв., представляваща финансова корекция и сумата от 38 4660 лв.,
представляваща санкция по чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 като текстът на
тази норма е цитиран в решението. В решението е посочено, че именно по силата
на т. 2 от Методиката в процесния случай се прилагат едновременно определената
в самата методика финансова корекция и предвиденото в чл. 30 от Регламент №
65/2011 намаление, именовано от административния орган като „санкция“.
Приложеният от ответника текст на т. 2 от Методиката гласи следното: „Размера
на финансовата помощ за актива/ите, които не се използва/т по предназначение,
като се прилага чл. 63 от Р 809/2014 (за заявки за плащане подадени след
01.01.2015) или съответно чл. 30 от Регламент 65/2011 (за заявки за плащане,
подадени преди 01.01.2015)“. Това е редакцията според приложената по делото
Методика (л. 51) като при справка с текста на Методиката, публикуван на
интернет адрес http://www.prsr.bg/merki/index.html
(посочен и от административния орган в решението) се установява различие. В
интернет текстът е „Размера на финансовата помощ за актива/ите, които не се
използва/т по предназначение, като се прилага чл. 30 от Регламент 65/2011 (за
заявки за плащане, подадени преди 01.01.2015 г.)“. И в двете редакции обаче цитираният
текст не обосновава налагането едновременно на финансова корекция и на
намаление („санкция“), за разлика от хипотезите по други точки от Методиката
(например т. 3 и т. 5), където в текста приложен по делото изрично и използван
съюзът „и“, определящ кумулативност при налагане на корекциите.
При този изход на спора и
с оглед своевременно направеното още с жалбата, а така също и в хода на делото
по същество, искане за присъждане на разноски съдът приема, че Държавен фонд
„Земеделие“ – юридическото лице, в чиято структура е ответникът, следва да бъде
осъдено да заплати на оспорващата сумата 772,32 лв. – заплатена от
жалбоподателката държавна такса. В хода на делото жалбоподателка е била
представлявана поетапно от двама адвокати (при подаване на жалбата и при
провеждане на съдебното заседание), но по делото не са представени
доказателства за договорени и заплатено адвокатско възнаграждение на нито един
от двамата адвокати, поради което разноски за адвокатски хонорар не се дължат.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143 АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.К. *** Решение
№ 04/121/05541/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (изх. №
01-6500/4705/31.08.2018 г.), издадено от Изп. директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ) – София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София
да заплати на В.Н.К. ***, ЕГН ********** сумата 772,32 лева (седемстотин
седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки) разноски за водене на делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: