№ 2474
гр. Варна, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264776 от 26.04.2022 г.,
депозирана от К. АЛ. СТ., чрез особен представител адв. Н.Й., срещу решение
№ 260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на К. АЛ.
СТ., СТ. Й. ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ., че Т. ЗДР. Т., е
собственик на ПИ с идентификатор № ******************** по КК и КР,
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК с
площ 608 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.******************** при
граници ПИ № № ********************, ********************,
1********************, ********************г. по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №57, том VIII, дело № 2734/1985 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е отменен и констативния нотариален акт
№ 131, том I, дело №127/2014 г. на варненски нотариус, по силата на който К.
АЛ. СТ. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № ******************** по КК и КР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, ул. “Първа“ с площ 608 кв. м., при граници имоти №
********************, № 10135.2564.455, № 1********************, №
********************, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Т. ЗДР. Т., чрез адв. Л.Т..
В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 264856 от
28.04.2022 г. от СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., чрез адв. П.С. срещу решение №
1
260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Т. ЗДР. Т., чрез адв. Л.Т..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения преклузивен срок.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивните жалби жалба и отговорите:
В депозираната въззивна жалба от К. АЛ. СТ., чрез особен
представител адв. Н.Й., се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. За неправилен намира извода на съда, че
ищцата е успяла да обори материалната доказателствена сила на констативния
нотариален акт. Оспорва изводите на съда за кредитиране на свидетелските
показания на водените от насрещната страна свидетели. Позовавайки се на
свидетелските показания на Я А и М И., счита, че същите са изградили преки
впечатления за местоположението и вида на имота, както и за упражняваното
необезпокоявано и непрекъснато владението от страна на К.С.. Сочи, че
впечатленията на свидетелите на ищцовата страна са формирани спорадично
и не обхващат целия период от осъществяваното владение от К.С.. Излага
доводи, че свидетелските показания на свидетеля Р К са противоречиви,
доколкото веднъж е заявил, че не е виждал други хора в имота, освен ищцата
и нейния син, като впоследствие е заявил, че познава С, който е упражнявал
владение, както и че познава К.Е. от 2019 г. За неправилен намира извода на
съда за наличие на идентичност между имота на праводателите на ищцата и
този, който ответникът К.С. е придобил по давност. Моли за отмяна на
решението. Прави доказателствено искане.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
Т. ЗДР. Т., чрез адв. Л.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Оспорва доводите К.С. да е осъществявал непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесния имот. За правилен намира извода
на съда за некредитиране на свидетелските показания на водените от
ответника К.С. свидетели. Сочи, че свидетелката Я А е ходила 2 пъти в имота,
като последно през - 2005 г. За несъответстващи на останалия събран
доказателствен материал счита свидетелските показания на М И., доколкото
2
последната не е успяла да опише имота, твърдяла е, че е ограден с телена
мрежа, както и че е срещала К.С. при посещенията си в периода от 2003 –
2010 г. около 3-4 пъти. Излага доводи, че никой от останалите свидетели,
както и вещото лице не са посочили, че в имота има изградена телена мрежа
или засадени овощни дръвчета. Твърди, че никой от останалите свидетели не
е виждал К.С. в имота. За непротиворечиви намира свидетелските показания
на Р К, доколкото именно от него Т.Т. е разбрала, че е видял в имота лице,
което се представяло за негов собственик. Позовавайки се на събраните по
делото доказателства, както и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установена
идентичността между имотите в нотариален акт № 57, том VIII, дело №
2734/1985 г. и констативен нотариален акт № 131, том I, дело № 127/2014 г.
на варненски нотариус, доколкото са съобразени всички кадастрални и
регулационни планове.
За правилен намира извода на съда за успешното опровергаване на
констатациите в констативния нотариален акт. Излага подробни доводи по
същество на спора, свързани с оценката на доказателствения материал по
делото. Сочи, че предвид обстоятелството, че С.И. е бил видян едва два-три
пъти в имота, допреди една година не е демонстрирал намерение за своене, не
могат да обусловят извод, че последния е придобил имота по давност в
периода от 2014 г. до 2020 г. Излага доводи, че водените от страната
свидетели при разпита си са опровергали твърденията на разпитаните
свидетели в нотариалното производство. Доколкото К.С. не е придобил
собствеността върху имота по силата на твърдяното упражнявано давностно
владение, счита, че и последващите разпоредителни сделки не били годни да
легитимират купувачите по тях като собственици на имота. Сочи, че
доколкото К.С. не е осъществявал владение върху имота, то и последният не е
могъл да го предаде на С и М И.и. Отделно от това, сочи, че спорадичните
посещения не могат да обусловят извод за непрекъснато и явно владение. За
недоказано намира твърдението, че С и М И.и са оградили недвижимия имот,
да са упражнявали фактическа власт, респ. да са манифестирали намерение за
своене. Сочи, че последните са декларирали имота последната година преди
сключването на договора за покупко-продажба с К.Е.. За основателен намира
иска и спрямо К и Я.Е.и, доколкото и последните не са придобили правото на
собственост върху недвижимия имот. Счита, че в полза на никой от
ответниците не е изтекла пълна или кратка придобивна давност, поради което
и предявеният положителен установителен иск за собственост на ищцата се
явява основателен.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Доказателственото искане намира за преклудирано, доколкото в
първоинстанционното производство не са били посочени причини за
неявяване на свидетеля, респ. не е поискано и допускането му в следващо
съдебно заседание.
3
В депозираната въззивна жалба от страна на СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ. ,
чрез адв. П.С. се излагат доводи за неправилността на решението, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че още
с отговора на исковата молба е оспорено правото на собственост на ищцата,
като в доклада по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на последната й е указано, че не
сочи доказателства за факта, че праводателите й са придобили собствеността
по силата на наследство и по силата на договор за покупко-продажба. Счита,
че не са налице доказателства за идентичност между имота, посочен с
нотариален акт № 79/1951 г. на варненския нотариус и нотариален акт №
57/1985 г. За необоснован намира извода на съда, че едва през 2020 г. С и М
И.и са установили владение, доколкото от свидетелските показания, както и
от отразеното в договора от 7.08.2014 г. е видно, че са установили владение в
по-ранен момент. Сочи, че от свидетелските показания на съседа Момчил
Биков се установява, че е разбрал, че преди 7-8 години имотът е закупен от С,
когато започнал почистването на растящите в него храсти и бурени.
Позовавайки се на свидетелските показания на свидетеля Р К счита за
установено, че познава С.И. като нов собственик на имота отпреди 5-6
години, който е виждал 2-3 пъти, като през 2020 г. със съгласие на С.И. е
влязъл в имота, за да почисти плевелите между общата им ограда, както и да
реже дървета, които трябвало да се премахнат, за да се построи къща.
Сочи, че договорът, въз основа, на който С и М И.и са придобили
собствеността върху имота представлява правно основание по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, като липсват данни за опровергаване на добросъвестността им.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че при добросъвестно владение
самото правно основание представлява демонстриране на завладяването, без
да е необходимо да се демонстрира намерението за своене с други действия.
Сочи, че за преценка на упражняването на фактическата власт по отношение
на незастроен недвижим имот следва да се вземат предвид действията по
неговото почистване, обработване, ограждане или поддържане на
съществуващата ограда. Твърди, че действията на С.И. след закупуването,
свързани с периодичното посещение и почистване на имота сочат на
действия, характерни за собственик. Сочи, че липсват данни владението да е
смущавано или отнемано чрез действия на ищцата. За приложима намира
презумпцията по чл. 83 ЗС, откъдето извежда доводи, че М и С.И.и са
придобили имота чрез добросъвестно владение, осъществявано от
закупуването му на 8.08.2014 г.
Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави
доказателствени искания за приобщаване на три броя писмени документи към
доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от страна на Т. ЗДР. Т.,
чрез адв. Л.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата.
Оспорва доводите, че в първоинстанционното производство са наведени
твърдения за неидентичност между имота описан в нотариален акт № 79/1951
4
г. на варненския нотариус и този в нотариален акт № 57/1985 г. Доколкото не
е оспорена действителността на сделките, за правилен намира извода на съда,
че прехвърлителните сделки са придобили вещно-правни последици, поради
което ищцата е придобила правото на собственост върху недвижимия имот.
Счита, че съдържанието на представените два броя нотариални актове от
1951 г. и от 1985 г., както и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, се установява идентичност между имота, описан в тях. Отделно
от това, за доказано намира и проведеното доказване, че ищцата е
упражнявала давностно владение върху процесния имот. За оборени намира
констатациите в констативния нотариален акт, откъдето извежда доводи, че
последващата разпоредителна сделка, с която К.С. продава на С и М И.и
имота, не е породила вещно-прехвърлително действие. Излага подробни
доводи по същество на спора, които са развити в депозирания от страната
отговор на въззивната жалба на К.С..
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Доказателственото искане на въззивника намира за несвоевременно заявено,
доколкото доказателствата е могло да бъдат представени в
първоинстанционното производство с отговора на исковата молба или към
молбата, към която е приложен и болничния лист. Отделно от това посочва,
че съпругата му като негов необходим другар е присъствала лично в първото
по делото о. с.з., откъдето извежда доводи, че последната е могла да ги
представи в о. с. з.
III. По доказателствените искания:
Във въззивната жалба, подадена от К.С. е направено доказателствено
искане за допускане на разпит на третия свидетел, който е бил разпитван в
нотариалното производство – Димитър Тодоров Атанасов. В
първоинстанционното производство, с доклада по делото на страната са
допуснати трима свидетели при режим на водене. С молба с вх. № 297773 от
9.09.2021 г., след запознаване с нотариалното производство, страната е
поискала разпит на двама свидетели Янка Николова Атанасова и М
Божидарова И. при режим на призоваване, които са допуснати с определение
№ 265663 от 10.09.2021 г. В проведеното о. с. з. от 13.10.2021 г. са разпитани
двама свидетели, като ответникът, настоящ въззивник. Отделно от това,
посредством разпита на поисканите двама свидетели са събрани достатъчно
данни за фактите, за които са допуснати, идентични с тези, за които се иска
допускането и на третия свидетел. След разпита на двамата свидетели в
проведеното о. с. з. в първоинстнционното производство страната не е
поискала допускането на разпит и на друг свидетел. Ето защо, следва да се
приеме, че не е налице процесуално нарушение, осъществено от страна на
първоинстанционния съд, което на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да доведе до
допускане на събирането на гласни доказателствени средства в настоящото
5
производство. С оглед на горното, направеното доказателствено искане
следва да бъде оставено без уважение.
Във въззивната жалба, депозирана от С и М И.и са направени
доказателствени искания за приобщаване на три броя писмени документи към
доказателствения материал по делото, а именно: заповед № 191 от 31.03.2020
г. на гл. архитект на община Варна, приходна квитанция № 835861 от
19.09.2019 г. на р-н „Приморски“ за внесена такса за заявление за допускане
на проучване на ПУП, както и пълномощно от С.И. с нотариална заверка рег.
№ 8382 от 23.09.2019 г. В първоинстанционното производство С.И. е
депозирал молба за отлагане на насроченото първо о. с. з., поради
невъзможност да се яви, към която е приложил и болничен и амбулаторен
лист. Молбата на страна не е била уважена и е даден ход на делото.
Впоследствие е упълномощил адв. С., който е депозирал молба за
пренасрочване на насроченото о. с. з., която е била уважена. В о. с. з. от
11.03.2022 г. процесуалният представител на страната е направил искане за
прилагане към доказателствения материал по делото на писмени документи,
сочещи действия на С.И. във връзка с изработване на ПУП за процесния
имот.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК -
съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани. По принцип
обстоятелството, че осигуреният е в разрешен отпуск поради временна
нетрудоспобност, не е “препятствие което страната не може да отстрани“ по
смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК. Това е така, защото съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за медицинската експертиза - определеният домашен амбулаторен
или свободен режим не освобождава осигурения от задължението да се яви
пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради
временна нетрудоспособност. Невъзможността да се яви, поради
заболяването, за което е издаден болничен лист подлежи на установяване с
нарочно представено /освен болничния лист/ медицинско удостоверение,
което следва да е по образеца, който е утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието. Анализът на така цитираните
законови разпоредби сочи, че като е дал ход на делото, въпреки писмено
декларираната от молителя невъзможност за явяване в съдебно заседание на
13.10.2021 г. и представения от нея болничен лист № Е 20212418224 от
12.10.2021 г. и амбулаторен лист № 595 от 12.10.2021 г.,
първоинстанционният съд не го е лишил от възможност за участие по делото.
Към представените медицински документи не е представено медицинско
удостоверение по образец, утвърдено от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в съдържанието, на което да е посочена
невъзможността на страната да се яви пред съд. Отделно от това, страната е
могла да представи писмените доказателства към отговора на исковата молба,
респ. и към депозираната молба за отлагане на делото. Ето защо, следва да се
приеме, че не е налице допуснато процесуално нарушение, което да обуслови
6
приобщаването на доказателствата по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Затова и
искането за приобщаване на писмените документи в настоящото
производство не следва да бъде уважено.
Настоящият съдебен състав съобрази, че адв. ******************** е
назначена за особен представител на ответника – К. АЛ. СТ. от
първоинстанционния съд. Същата е депозирала и въззивна жалба от страна на
К. АЛ. СТ.. Ето защо, на ищцата – Т. ЗДР. Т., ЕГН: ********** следва да се
дадат указания в срок най-късно до насроченото по делото о. с. з. да
представи доказателства за внасянето на депозит по сметка на Окръжен съд –
Варна в размер на 800 лева за възнаграждение за назначения особен
представител на ответника – К. АЛ. СТ., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 264776 от
26.04.2022 г., депозирана от К. АЛ. СТ., чрез особен представител адв. Н.Й.,
срещу решение № 260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено по
отношение на К. АЛ. СТ., СТ. Й. ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ.,
че Т. ЗДР. Т., е собственик на ПИ с идентификатор № ********************
по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор
на АГКК с площ 608 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.
******************** при граници ПИ № № ********************,
********************, 1********************, ********************г. по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 57, том VIII,
дело № 2734/1985 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е отменен и
констативния нотариален акт № 131, том I, дело № 127/2014 г. на варненски
нотариус, по силата на който К. АЛ. СТ. е признат за собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор № ******************** по КК и
КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. “Първа“ с площ 608 кв. м., при
граници имоти № ********************, № 10135.2564.455, №
1********************, № ********************, на основание чл. 537, ал.
2 ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 264856 от
28.04.2022 г. от СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., чрез адв. П.С. срещу решение №
260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на К. АЛ.
7
СТ., СТ. Й. ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ., че Т. ЗДР. Т., е
собственик на ПИ с идентификатор № ******************** по КК и КР,
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК с
площ 608 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. ******************** при
граници ПИ № № ********************, ********************,
1********************, ********************г. по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е отменен и констативния нотариален акт
№ 131, том I, дело № 127/2014 г. на варненски нотариус, по силата на който К.
АЛ. СТ. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № ******************** по КК и КР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, ул. “Първа“ с площ 608 кв. м., при граници имоти №
********************, № 10135.2564.455, № 1********************, №
********************, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на К. АЛ. СТ.,
ЕГН: **********, обективирано в депозираната от страната въззивна жалба с
вх. № 264776 от 26.04.2022 г. за допускане събирането на гласни
доказателствени средства посредством разпит на третия свидетел от
нотариалното производство - Димитър Тодоров Атанасов.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СТ. Й. ИВ., ЕГН: **********
и М. Н. ИВ., ЕГН: **********, обективирано в депозираната от страните
въззивна жалба с вх. № 264856 от 28.04.2022 г. за приемане и прилагане към
доказателствения материл по делото на следните писмените документи: три
броя писмени документи, както следва: заповед № 191 от 31.03.2020 г. на гл.
архитект на община Варна, приходна квитанция № 835861 от 19.09.2019 г. на
р-н „Приморски“ за внесена такса за заявление за допускане на проучване на
ПУП, както и пълномощно от С.И. с нотариална заверка рег. № 8382 от
23.09.2019 г.
УКАЗВА на Т. ЗДР. Т., ЕГН: ********** в срок най-късно до
насроченото о. с. з. да представи доказателства за внасянето на депозит по
сметка на Окръжен съд – Варна в размер на 800 лева /осемстотин лева/ за
възнаграждение за назначения особен представител на ответника – К. АЛ.
СТ., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
УКАЗВА на Т. ЗДР. Т., ЕГН: **********, че при неизпълнение в цялост и
в срок на дадените указания, първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено.
8
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1266/2022 г. на ОС-Варна за
13.07.2022 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9