Решение по дело №3200/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.01.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Д.К. като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 3200 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗПрД, както и инцидентен установителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗПрД.

Ищецът – „Е.П.” ЕООД, твърди, че е производител на различни по вид и типоразмер каси за съхранение, транспортиране и пренасяне на различни хранителни продукти – плодове, зеленчуци, хляб, хлебни изделия, месо и месни продукти. Посочва, че е притежател и на изключителните права върху следните регистрирани промишлени дизайни, прилагани към произвежданите от него каси, както следва: 1) промишлени дизайни с рег. № 4723 „каси за хранителни продукти, капаци за каси за хранителни продукти”, с приоритет от 24.07.2002 г. и срок на действие до 24.07.2017 г.; 2) промишлени дизайни с рег. № 6723 „каси за хранителни продукти, плодове и зеленчуци”, с приоритет от 11.12.2006 г. и срок на действие до 11.12.2016 г.; 3) промишлени дизайни с рег. № 6852 „каси за хранителни продукти, плодове и зеленчуци и капак за каса”, с приоритет от 11.01.2007 г. и срок на действие до 11.01.2017 г. Ищецът твърди, че ответникът „А.” АД произвежда и продава каси, чийто дизайни се различават само в дребни, несъществени елементи от притежаваните от ищеца регистрирани дизайни, които представляват: 1) каса синя с размер 530х350х240 мм, чийто дизайн е идентичен с регистриран промишлен дизайн № 2 от множествен промишлен дизайн рег. № 6852; 2) каса черна плитка, с размер 600х400х200 мм, чийто дизайн е идентичен с регистриран промишлен дизайн № 5 от множествен промишлен дизайн рег. № 6852; 3) каса масленозелена, с размер 600х400х170 мм, чийто дизайн е идентичен с регистриран промишлен дизайн № 10 от множествен промишлен дизайн рег. № 4723; 4) каса тревистозелена, с размер 600х400х125/4 мм, чийто дизайн е идентичен с регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн рег. № 6852; 5) каса черна дълбока, с размер 600х400х380 мм, чийто дизайн е идентичен с регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723. Посочва, че не е давал съгласие на ответника да използва нито един от регистрираните на негово име дизайни, поради което и действията му по производство на описаните каси представлява нарушение на правата му на дизайн. Поради изложеното моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че „А.” АД извършва нарушение на правата на ищеца върху притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни № 10 от дизайн с рег. № 4723, № 2, № 5 и № 6 от дизайн с рег.  № 6852 и  № 6 от дизайн с рег. № 6723, да осъди „А.” АД да преустанови нарушението и да постанови изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване – инструменти, шприц форми и шшриц машини. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - „А.” АД, оспорва иска. Твърди, че не е налице надлежно регистриран промишлен дизайн за описаните в исковата молба каси, тъй като те не отговарят на изискването за новост по чл. 12 от Закона за промишления дизайн и за оригиналност по чл. 13 от Закона за промишления дизайн, тъй като още от 80-те години на XX век съществуват Български държавни стандарти за изработване на пластмасови каси, които определят външния им вид, размерите и якостните свийства, на които стандарти отговарят както тези каси, описани в библиографските справки от Патентното ведомство, така и тези каси, които се произвеждат от ответника. Посочва, че каси, които са изцяло сходни с тези, за които се твърди, че са регистрирани промишлени дизайни, са произвеждани още през 90-те години от следните дружества с наименования „Ипома”, „П.П.” и „Ф.” АД. Такива каси са произвеждани и от праводателя на ищеца – СД „Е.-Н.С.” още през 1993 г. Всичко това прави незаконосъобразни актовете за регистрация на процесните дизайни, издадени от Патентното ведомство, която съдът в настоящото производство следва да констатира на основание чл. 17, ал. 2 ГПК. Ответникът твърди, че произвежданите от него каси се различава съществено от тези, които са обект на регистрираните промишлени дизайни, като разликите са в цветовите решения, в отворите, в оребряванията. Счита, че при анализ на приликите и разликите следва да бъде съобразено това, че при производство на този тип продукти определени елементи като форма и размери са унифицирани с приложимите стандарти, което ограничава свободата на дизайнера. Посочва, че няма вероятност за това крайният потребител на тези продукти да бъде заблуден чии каси купува, тъй като той по правило е производител или търговец на хранителни продукти, а не техния краен потребител, и купува касите от самия производител,, а не от търговска мрежа на дребно. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „А.” АД предявява инцидентен установителен иск срещу „Е.П.” ЕООД за установяване на правото на преждеползване на „А.” АД, който добросъвестно е използвал на територията на Република България регистрираните дизайните на транспортни каси от пластмаса с размери 530х350х240 мм, с размери 600х400х200 мм /Е2/3/, с размери 600х400х170 мм, с размери 600х400х125/4 мм /Е1/4/, с размери 600х400х380 мм /каса за хляб/, като е произвеждал тези продукти преди датите на подаване на заявките от „Е.П.” ЕООД за тяхната регистрация.

Ответникът по инцидентния установителен иск - „Е.П.” ЕООД, го оспорва. Посочва, че по делото не се доказва, че ответникът е произвеждал каси с дизайни, идентични с регистрираните такива преди датите на подаване на заявките до Патентното ведомство.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно съединени искове за защита на нарушени права върху регистрирани промишлени дизайни, които ищецът твърди да притежава. Доколкото изходът на спора по установителния иск с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн /ЗПрД/, предявен от „Е.П.” ЕООД е обуславящ за изхода по другите два обективно съединени с този искове, предявени от същия субект, то следва да се приеме, че той има характер на главен и съдът трябва да се произнесе първо по неговата основателност.

 

По иска с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД:

Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъде уважен така предявеният иск за установяване на нарушение, е в производството да бъде доказано, че ишецът е носител на твърдяното право на интелектуална собственост, което с оглед въведените в исковата молба твърдения представлява право върху промишлен дизайн, представляващо видимия външен вид на каси за хранителни продукти.

В чл. 10, ал. 1 ЗПрД е предвидено, че правото върху дизайн, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. В ЗПрД са уредени изчерпателно и условията, които следва да са налице, за да бъде регистриран заявен промишлен дизайн, както и редът, по който следва да стане това, а именно в хода на административно производство, което се провежда пред Патентното ведомство и което завършва с решение на държавен експерт, което подлежи на обжалване по административен ред както пред горестоящия орган – Председателя на Патентното ведомство, така и пред съда.

От приетите в производството писмени доказателства и по конкретно от библиографските справки, издадени от Патентното ведомство, както и от документите, съдържащи се в образуваните пред Патентното ведомство производства по регистриране на дизайни, се установява, че на името на „Е.-П.” ЕООД са регистрирани 13 броя служебни промишлени дизайни за „Каси за хранителни продукти, капаци за каси за хранителни продукти” с рег. № 4723, с период на закрилата от 24.07.2002 г. до 24.07.2017 г., а на името на СД „Е.-Н.С.” са регистрирани следните дизайни: 1) 12 броя служебни промишлени дизайни за „Каси за хранителни продукти, плодове и зеленчуци” с рег. № 6723, с период на закрилата от 11.12.2006 г. до 11.12.2016 г., 2) 10 броя служебни промишлени дизайни за „Каси за хранителни продукти, плодове и зеленчуци и капак за каса” с рег. № 6852, с период на закрилата от 11.01.2007 г. до 11.01.2017 г.

След като по делото се доказва, че е налице регистрация в Патентното ведомство по отношение на описаните в исковата молба промишлени дизайни, то следва да се приеме, че правата върху тях са придобити от юридическите лица, подали множествени заявки, а именно от СД „Е.-Н.С.” и „Е.-П.” ЕООД, като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПрД тези права са придобити, считано от датата на подаване на заявките, които в случая са от 24.07.2002 г. - за дизайните с рег. № 4723, от 11.12.2006 г. - за дизайните с рег. № 6723 и от 11.01.2007 г. – за дизайните с рег. № 6852.

На следващо място, обаче, с оглед възражението, направено от ответника, че решението на Патентното ведомство е незаконосъобразен административен акт и като такъв не е породило присъщите му правни последици по създаване на защитени със ЗПрД права за заявителите на процесните дизайни, то съдът следва да се произнесе по въпроса дали в настоящото производство по предявен иск за защита на нарушени права на регистриран дизайн може да извършван косвен съдебен контрол за законосъобразност на това решение или не.

В тази връзка и доколкото решението на Патентното ведомство по заявката за регистриране на промишлен дизайн представлява индивидулен административен акт, следва да се съобрази, от една страна, разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, в която е регламентиран обхвата на проверката на валидността и законосъобразността на един административен акт, която може да извърши съдът в гражданския процес, а от друга страна трябва да се вземат предвид и спецификите на административното производство, което се развива пред Патентното ведомство по ЗПрД.

Съгласно общото правило на чл. 17, ал. 2 ГПК, когато в хода на гражданския процес един индивидуален административен акт се противопостави на страна в процеса, която не е участвала в административното производство по неговото издаване и обжалване и тя оспори неговата законосъобразност, то съдът, решаващ спора, е длъжен да  осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на този административен акт.

В случая ответното дружество „А.” АД оспорва решението на Патентното ведомство за регистриране на процесните промишлени дизайни, от което ищецът черпи права в настоящия процес, като той не е участвал в административното производство по разглеждане на множествените заявки, подадени от СД „Е.-Н.С.” и „Е.-П.” ЕООД, нито пък е правоприемник на тези заявители. Същевременно, обаче, съдът съобразява, че в ЗПрД е предвидена изрична възможност за всяко едно трето на това производство лице, какъвто е ответникът, да поиска заличаване на извършена регистрация на промишлен дизайн на определени основания, посочени в нормата на чл. 29, ал. 1 ЗПрД, сред които е и позоваване на липсата на материалноправни предпоставки за извършване на първоначалната регистрация на промишления дизайн - когато той изобщо не представлява промишлен дизайн съгласно определението, дадено в чл. 3 ЗПрД, както и когато не притежава качеството новост и оригиналност. След като в закона е предвиден изричен ред, по който всяко едно трето лице може да въведе пред компетентния административен орган възраженията си срещу липсата на предпоставки за издаване на решението на Патентното ведомство за извършване на регистрация на определен дизайн, т.е. да въведе оплаквания за незаконосъобразност на този индивидуален административен акт, то следва да се приеме, че неговото участие в това административно производство в защита на собствени права и интереси, които незаконосъобразният акт засяга, е обезпечено и именно в него то следва да го оспори по начина, предвиден в чл. 29 ЗПрД, а не в гражданския процес по реда на косвения контрол за законосъобразност на административния акт, който е на разположение само за лица, които нямат призната от закона възможност за оспорването му по административен ред.

Изводът за това, че гражданският съд, разглеждащ исковете за нарушения на регистрирания дизайн, не може да извършва проверка дали при издаване на решението за регистрация са спазени нормите на чл. 3 и чл. 11 ЗПрД, уреждащи предпоставките, които трябва да са налице, за да се извърши регистрацията, се извежда и от нормата на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПрД. В нея е предвидено, че заличаването на регистрацията, което по правило има обратно действие – от датата на подаване на заявката, не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са били изпълнени преди заличаването. При тълкуване на тази правна норма следва да се заключи, че за съда, разглеждащ иска за нарушение, релевантни са само фактите на регистрация на дизайна от компетентния административен орган - Патентното ведомство, и съответно на заличаване на регистрацията, което също се извършва от Патентното ведомство, като едва след постановяване на решение за заличаване на регистрацията и влизането му в сила това може да се отрази на решенията по гражданските спорове  за установяване на нарушения и последиците от тях. След като в закона е предвидено, че само след осъществяване на процедурата по заличаване на регистрацията това обстоятелство може да бъде съобразено от гражданския съд като се приеме, че правото върху дизайна е отпаднало с обратна сила, т.е. че то никога не е съществувало, то следва да се заключи, че този съд изобщо не е компетентен да се произнА.по въпроса налице ли са основания за заличаване на вече направена регистрация, едно от които е и началната липса на предпоставки за регистриране на дизайна, включително липса на качествата новост и оригиналност. Доколкото това са и пороци, които правят решението за регистрация незаконосъобразен административен акт, то гражданският съд няма да може да се произнася и за това дали те са налице по пътя на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. До заличаване на регистрацията на някое от основанията, предвидени в чл. 29 ЗПрД, притежателят на правото върху регистрирания промишлен дизайн се ползва със защитата, предвидена в нормите на ЗПрД и тя не може да бъде осуетена предварително, т.е. преди заличаване на регистрацията в хода на проведеното специално административно производство, включително по пътя на осъществяване на косвения съдебен контрол на Решението на Патентното ведомство за регистрация. Това, че до заличаване на регистрацията по съответния ред правото на интелектуална собственост, което възниква след регистрация, се ползва с предвидената по закон защита се приема и в практиката на ВКС, постановена за правото на търговска марка по ЗМГО, чийто режим на регистрация и заличаване е идентичен с този на промишления дизайн - Определение № 328 от 11.05.2011 г., постановено по т. д. № 935/2010 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 153 от 08.11.2013 г. по т.д. № 3043/2013 г. по описа на ВКС, I т.о.

С оглед гореизложеното се налага крайният извод, че по делото се установява, че процесните промишлени дизайни на каси за хранителни продукти са надлежно регистрирани в Патентното ведомство, от който момент за лицето, което е подало заявките за това, е възникнало изключителното право върху тях, като предвид липсата на представени доказателства да е започнало и приключено производство по заличаване на регистрацията на тези дизайни, настоящият съдебен състав е длъжен да приеме, че това право съществува към момента и няма правомощието да извършва контрол за законосъобразност на акта на Патентното ведомство, от което то е възникнало.

Правото върху регистриран дизайн е прехвърлимо, като по делото се установява, че правата върху всички промишлени дизайни, които са регистрирани на името на СД „Е.-Н.С.” и на „Е.-П.” ЕООД – дизайни с рег. № 4723, с рег. № 6723 и с рег. № 6852, са прехвърлени в полза на ищеца „Е.П.” ЕООД, като прехвърленията са вписани по реда на чл. 24, ал. 4 ЗПрД в Държавния регистър на промишлените дизайни, воден към Патентното ведомство, поради което това дружество ги е придобило и като техен титуляр се ползва от предвидената в закона закрила. Не се твърди и не се представят доказателства към момента на приключване на устните състезания ищецът да е загубил така придобитите права, поради което съдът приема, че те са в неговия патримониум.

На следващо място, следва да се отговори на въпроса дали ответното дружество е извършило такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на правата на дизайн, които се притежават от „Е.П.” ЕООД.

В чл. 19, ал. 1 ЗПрД е предвидено, че правото върху регистрирания дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила, като съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПрД използването на дизайна включва действия по производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. В чл. 55 ЗПрД е регламентирано и кога е налице нарушение на това право на регистрирания дизайн, а именно когато се установи, че лице, различно от притежателя на това право, използва по описания начин без съгласие на последния дизайна в търговската си дейност.

По делото не е спорно, че към момента на предявяване на иска ответникът „А.” АД произвежда и продава каси от пластмаса за съхранение и транспорт на хранителни продукти, които представляват каса синя с размери 530х350х240 мм, каса черна плитка, с размери 600х400х200 мм, каса масленозелена, с размери 600х400х170 мм, каса тревистозелена, с размери 600х400х125/4 мм и каса черна дълбока, с размери 600х400х380 мм, които са събрани по делото в качеството им на веществени доказателства. Това се твърди от ищеца в исковата молба, както и от ответника, който оспорва наличието на идентичност на дизайните на касите, които произвежда с регистрираните такива, но не и факта, че произвежда тези вещи и ги продава в търговската си дейност. Освен това, ответникът се позовава изрично на този факт, тъй като го сочи като правопораждащ такъв на предявения от него инцидентен установителен иск.

За да се извърши преценка дали дизайна, който ответникът използва като го прилага при произвеждането и предлагането на пазара на процесните пет вида каси за хранителни продукти, нарушава правата на регистриран дизайн, на които се установи, че ищецът е титуляр, трябва да се извърши сравнение между двата дизайна като бъдат съпоставени техните специфични елементи и се определи кои от тях са съществени и кои са несъществени и след това се направи извод има ли различия и ако има такива дали разликите са в съществени или несъществени елементи на двата дизайна. При извършване на това сравнение трябва да се отчита цялостното възприятие, което дизайнът, използван от ответника при изработка на касите, създава в информирания потребител, и дали то се различава или не от цялостното впечатление, което се създава у същия този потребител от регистрирания дизайн /арг. от чл. 18 ЗПрД/. Ако в резултат на така извършената преценка се установи, че сравняваните дизайни се различават в съществените елементи и създават различно възприятие у информирания потребител, то се приема, че те са различни, а ако се установи, че съществуват разлики само в техни несъществени елементи и като цяло и двата дизайна създават еднакво впечатлени у информирания потребител, то се приема, че сравняваните дизайни са идентични.

Ето защо и в случая, за да се извърши сравнението между регистрираните промишлени дизайни на каси за хранителни продукти и тези, използвани от ответника, на първо място следва да се определи каква категория лица представляват информиран потребител на продукта, в който процесните дизайни са приложени.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗПрД, информиран потребител е този потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът. От това определение следва да се заключи, че информираният потребител, за разлика от средния потребител на продукта, който е само относително осведомен за съответните дизайни, не е със средна степен на внимание, а е особено бдителен, било поради личния му опит, било поради по-широките му познания в съответната област, в която се използва дизайна. Той е този, който познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тях, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва. /В този смисъл е определено понятието за информиран потребител в областта на защитата на правото на регистрирани промишлени дизайни в практиката на Съда на Европейските общности – Решение на Съда на ЕО от 20.10.2011 г. по дело C‑281/10 и др./. При съобразяване на това, както и на вида на процесните продукти, които представляват каси за съхранение, транспортиране и пренасяне на различни хранителни продукти като плодове, зеленчуци, месо, хляб и т.н., следва да се заключи, че информираният потребител е този, който купува такива каси и ги използва в своята дейност, т.е. лицето, производител на такива хранителни продукти или лицето, което ги продава от производителя на хранителни продукти до търговеца на едро, или лице, което осъществява дейност по превоз на такива продукти. Именно това са лицата, които имат съответните по-широки познания и опит в относимия в случая сектор, който е производството, продажбата и транспорта на хранителни продукти, и те са тези, които познават използваните в тази област промишлени дизайни на каси за хранителни продукти и на основните елементи, определящи тези дизайни, включително форма, големина, дръжки, отвори, оребрявания и т.н.

 Ето защо и съдът ще извърши сравнение на двата дизайна – регистрирания и използвания от ответника в произвежданите от него продукти, като отчете цялостното впечатление, което всеки от тях създава у производителите и търговците с хранителни стоки.

За да се направи извод дали отделните дизайни създават еднакво или различно цялостно възприятие у тези потребители, следва да се съобрази и това каква е свободата на автора при разработване на дизайн за каси като процесните /арг. от чл. 13, ал. 2 ЗПрД/. Колкото по-голяма е свободата на дизайнера, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден дизайн, в толкова по-голяма степен минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. В този смисъл се е произнесъл Съда на Европейските общности – Решение на Съда на ЕО от 21.11.2013 г. по дело T-337/12, с която практика в областта на правото на интелектуална собственост натоящият съдебен състав следва да се съобрази.

За да се определи свободата на дизайнера, следва да бъде установено дали съшествуват изисквания по отношение на конкретни елементи на продукта, в който разглеждания дизайн е вложен, които са наложени с оглед техническата му функция или с оглед на приложими законови разпоредби. Приема се, че когато съществуват такива изисквания, те следва да бъдат спазени от автора на промишления дизайн, при което се стига до стандартизиране на определени елементи от него и свободата на дизайнера по отношение на тях е изключена и съответно това ограничава цялостната свобода при изработване на дизайн, който да бъде приложен към такъв продукт.

В процесния случай, съдът намира, че следва да се приеме, че са налице определени изисквания по отношение на каси за транспортиране на хранителни продукти, които са свързани с функцията, които те трябва да изпълняват, поради което и има елементи от дизайна на тези продукти, които са необходими и с оглед на това трябва да присъстват във всяко изделие от този вид. Съдът определя кои са те при съобразяване, от една страна, на представените по делото стандарти – БДС и немски стандарти за производство на каси, и от друга страна, като взема предвид функциите, които касите трябва да изпълняват – да се съхраняват в тях хранителни продукти, като се запазват техния вид и качество, да се транспортират тези хранителни продукти, включително с осигуряване на възможност отделните каси да бъдат поставени една в друга.

С оглед на функцията на касите да се поставят в тях хранителни продукти, следва да се приеме, че е налице изискване те да бъдат изработени от пластмаса с конкретни параметри, както и да съдържат отвори, за да бъде осигурена възможност за проветряване. Доколкото касите следва да могат да се използват за пренасяне на продуктите, то върху всяка от тях задължително трябва да има и оформени ръкохватки, които да улесняват повдигането и преместването им.

За да бъде постигната конструктивна стабилност, определена товароносимост и устойчивост на касите при натоварването им с определено тегло продукти и поставянето им една върху друга, техен задължителен елемент е и наличието на оребрявания на дъното и на страничните прегради, с което се осигурява подсилването на тези части от цялостната конструкция на касите.

От всички посочени елементи, които с оглед техническите функции на касите за хранителни продукти, задължително трябва да са налице при всяка от тях, част от видимия външен вид на продукта и следователно елемент от неговия дизайн са следните: формата на касите, наличието на оребрявания, наличието на отвори за проветряване по стените и дъното, както и наличието на ръкохватки /материалът, от който касите следва да бъдат изработени, не е част от дизайна на продукта, поради което в настоящото решение няма да бъде обсъждано дали той е стандартизиран или не/.

Следва да се приеме, че ограничения с оглед техническите функции на касите по отношение на това как трябва да бъде изпълнен определения елемент съществува само относно формата на касите, тъй като тя трябва да е еднаква, за да могат да бъдат поставяни една върху друга при съхранение и транспортиране на продуктите. Ето защо свободата на дизайнера по отношение на този елемент от дизайна е силно ограничена. Все пак в съществуващите стандарти в производството на каси, като процесните, са предвидени две различни форми - паралелепипед или пресечена пирамида, което дава все пак някаква свобода на автора при създаване на промишлен дизайн, който да бъде вложен в този продукт.

По отношение на останалите елементи от видимия външен вид на касите – оребрявания, отвори за проветряване и ръкохватки, обаче, следва да се приеме, че не съществуват ограничения за това как следва да бъдат изпълнени, колко да са на брой, къде да са разположени, които ограничения да са наложени от тяхнически изисквания за изработване на касите с цел създаването им като конструктивно стабилен, устойчив на употреба продукт с определена товароносимост.

Например по отношение на оребряването на касите, следва да се приеме, че е възможно усилващите ребра да бъдат поставени по различен начин и да образуват различни форми, при което да се запази тяхното функционално предназначение да подсилват дъното и страните на изделието – възможно е те да бъдат разположени както вертикални и хоризонтални, така и диагонални или да образуват форма на триъгълници. В тази насока е изводът на мнозинството от вещите лица, изготвили тройната съдебна експертиза, както и на вещото лице, изготвило единичната такава. В тази насока са и разясненията, които дава в разпита си пред съда, проведен в о.с.з. от 12.10.2016 г., вещото лице Ася Л., участвалото в състава на изготвената в производството тройна съдебна експертиза. С оглед на това, следва да се приеме, че свободата на дизайнера при поставяне на оребряванията, които са задължителен елемент от външния вид на продукта, е доста широка, като те могат да бъдат оформени по различен начин, така че касите да имат различен външен вид за информирания потребител.

Не може да се приеме, че отворите, имащи за цел проветряване на касите, както и ръкохватките, са определени по форма, брой и местоположение по един и същи начин за всяка каса, тъй като само така тези елементи могат да изпълняват техническите си функции. Изискване за това няма в нито един от представените по делото стандарти за изработване на касите за хранителни продукти, поради което и съдът намира, че те могат да бъдат поставени по различни начини, да бъдат различни на брой, по форма и комбинации и свободата на дизайнера за създаване на тези елементи, определящи видимият външен вид на продукта каса, е голяма. В заключението на мнозинството на приетата по делото тройната съдебна експертиза, е направен извод, че отворите на касите, осигуряващи тяхното проветряване, могат да бъдат кръгли, правоъгълни, елипсовидни, триъгълни, квадратни, трапецовидни, ромбоидни или многоъгълни. В разпита си пред съда в о.с.з. на 12.10.2016 г. вещото лице Л. уточнява изрично, че отворите могат да са трапецовидни и триъгълни и пак да изпълняват предназначението си за осигуряване на проветряване. Експертът заявява, че дръжките освен в елипсовидна форма, могат да бъдат направени и в правоъгълна и в квадратна форма и в този си вид също да изпълняват предназначението си.

За да направи горните изводи съдът кредитира заключението на мнозинството на тройната съдебна експертиза, както и това на единичната такава, изготвена от вещото лице Д., тъй като изводите в тях по въпроса за наличието на свобода на дизайнера по отношение изработването на описаните елементи са логични, мотивирани и отговарящи на данните от останалите, приети по делото доказателства, включително на представените от ответника стандарти за производство на пластмасови каси. Съдът не възприема изводите на вещото лице Пандичев, изложени в особеното му мнение, тъй като ги намира за немотивирани – той е направил констатация, че усилващите ребра и отвори по касите се поставят единствено с оглед изчисленията на конструктора, но не е посочил как е стигнал до това заключение и въз основа на какви свои специални знания и опит, които е приложил. Освен това този извод на вещото лице не се подкрепя от нито едно друго събрано в производството доказателство, включително и от представените български и немски стандарти, в които не са стандартизирани броя и начина на поставяне на отвори, на ръкохватки и на оребрявания по касите и от които не следва, че единственият възможен вариант за това е този, по който те са поставени в регистрираните промишлени дизайни на името на ищеца.

С оглед на горното, следва да се заключи, че от елементите, които са съществени за определяне на видимия външния вид на касите за хранителни продукти, стандартизирани са само формата и размерите им и по отношение на тях свободата на автора е силно ограничена, но формата, разположението и броя на елементи като оребрявания, ръкохватки, отвори за проветряване на касите, които са част от дизайна на този продукт, не са стандартизирани и свободата на автора по отношение на тях е голяма. Доколкото последните са повече и са определящи за впечатлението, което външният вид на продукта създава у информираният потребител, то следва да се приеме, че като цяло свободата на автора на дизайна, който ще бъде вложен в каси за съхранение и транспортиране на хранителни продукти, е голяма.

След като беше уточнено кои лица представляват информирания потребител и каква е свободата на дизайнера в случая, съдът е длъжен да извърши конкретно сравнение между съответния дизайн, ползващ се със закрила, и дизайнът на всяка една от касите за хранителни продукти, произвеждани и продавани от ответното дружество „А.” АД, и да определи приликите и разликите между тях и какво е цялостното впечатление, което сравняваните дизайни създават у информирания потребител. При извършване на тази дейност съдът взема предвид и изводите направени от вещите лица, които имат специални знания в областта на индустриалната собственост, направени в заключенията на изслушаните единична и тройна съдебни експертизи.

При съпоставяне на изображението на всеки един от дизайните на каси, които се твърди, че са използвани без съгласие на ищеца, което е видно от документите, представени от Патентното ведомство, и дизайните на касите на ответника, приети като веществени доказателства по делото, се установява, че те напълно съвпадат по форма, тъй като и в двата дизайна касите са в паралелепипедна форма. Останалите прилики и разлики между сравняваните дизайни ще бъдат описани по отделно за всяка една двойка регистриран дизайн и дизайн на каса, произвеждана и продавана от ответника в търговската му дейност.

При сравняване на дизайна на произведената от ответника каса синя, с размери 530х350х240 мм и регистрирания дизайн № 2 от множествена заявка с рег. № 6852, се констатира, че освен напълно съвпадащата геометрична форма на касите, стените на продукта също са изпълнени по напълно идентичен начин. Двата дизайна имат еднаква по вид решетъчна структура на стените - образувана от еднакви по форма вентилационни отвори и с еднакви пропорции. Съществува и напълно еднакво по форма и размери скосявяне в горната част на дългите стени и на двата дизайна . По напълно еднакъв начин са оформени и отворите, служещи за ръкохватки, като те са в една и съща геометрична форма и са разположени на късите стени на касите. Установява се и, че усилващите ребра на касите са разположени по аналогичен начин и в двата дизайна.

Следва да се посочи, че тези елементи, при които се констатира липса на различие в сравняваните дизайни, са съществени за определяне на цялостното впечатление от видимия външен вид на касата у инфрмирания потребител, защото те са явни и именно те се възприемат най-напред при запознаване с този продукт. Както формата на самата каса и на стените, скосяванията по тях, така и решетъчната структура на стените, образувана от определени по форма и брой вентилационни отвори, са такива елементи, които могат да отличат един дизайн на процесните продукти от друг и които в случая се установява, че създават напълно еднакво общо впечатление у информирания потребител.

При съпоставяне на посочените дизайни се наблюдават и разлики. Първата от тях е в наличието на единично усилващо ребро при ръбовете на касата при регистрирания дизайн и съответно на двойно ребро оформено на това място при дизайна на каса сина, произвждана от „А.” АД. Друга разлика е в това, че при регистрирания дизайн трети хоризонтален ред на късите страни е с плътна структура, докато при продукта каса синя в двата края на този ред са обособен квадрати с решетъчна структура. Констатира се и това, че над ръкохватките на дизайн № 2 с рег. № 6852 има едно късо вертикално ребро, а при продукта каса синя на същото място има три къси вертикални ребра и две под ъгъл от 45 градуса.

Установените разлики са в елементи, които са малки по размер на фона на цялата конструкция на касата - има разлика само в оребряването на един ред от общо три и то само на късите стени, има разлика в малки по размер оребрявания около ръкохватките, а не в основните оребрявания, които са изпълнени по идентичен начин. С оглед на това следва да се приеме, че тези ралики са в несъществени елементи от дизайна на продукта- каса, като те са много трудно забележими и следователно не са определящи за цялостното впечатление от видимия външен вид на пластмасовите каси.

При сравняване на дизайна на произведената от ответника каса черна плитка, с размери 600х400х200 мм, с регистрирания дизайн № 5 от множествена заявка с рег. № 6852, също се констатира, че освен напълно съвпадащата геометрична форма на касите, и тук стените на продукта са изпълнени по напълно идентичен начин. Двата дизайна имат еднаква структура на стените – тя е образувана от еднакви по форма и разположение редуващи се плътни и с решетъчна структура участъци. Броят и формата на отворите на ръкохватките е напълно еднакъв, те са разположени на едно и също място, като от двете страни на ръкохватките има еднакви по брой и форма квадратни отвори - по две при дългата страна и по един при късата страна. Ръбовете на касите са заоблени по еднакъв начин от външната и от вътрешната страна и имат еднаква решетъчна структура. Приликите и при тази каса се отнасят за всички видими на пръв поглед и съществени за възприемането на външния вид на продукта елементи.

При съпоставяне на тези дизайни се установява само една разлика, която се изразява в това, че при регистрирания дизайн има изпълнени две диагонално разположени подсилващи тънки плътни ленти на дъното на касата, които при дизайна на каса черна плитка, произвежда от ответника, липсват. Тази разлика, доколкото е на дъното, който елемент не е видим при първоначалното възприемане на касата от потребителя, особено в случаите, в които в нея са поставени хранителни продкти, следва да се приеме за несъществена и за такава, която изобщо не може да определи цялостното впечатление от видимия външен вид на пластмасовата каса. С оглед на това и предвид големия брой прилики в съществени елементи на двата дизайна, съдът намира, че те създават еднакво цялостно впечатлени у информирания потребител.

Съдът констатира, че дизайнът на каса масленозелена с размери 600х400х170 мм, произведена от ответника, и регистрираният дизайн № 10 от множествена заявка с рег. № 4723 напълно съвпадат по форма на касите – паралелепипедна, по структура на стените - образувана е от еднакви по форма и разположение редуващи се плътни и с решетъчна структура участъци, като решетъчните участъци са оформени от еднакви по форма, размери, брой и комбинация вентилационни отвори, по форма и местоположение на ръкохватките. Тези прилики обхващат всички съществени елементи на дизайните.

Констатират се и разлики при тези дизайни, които обаче са в изключително малки по размер елементи и несъществени за цялостното възприятие на външния вид на касите - при регистрирания дизайн полето под дръжките на двете къси страни е с плътна структура, докато при продукта каса масленозелена този участък е обособен квадрат с решетъчна структура; при регистрирания дизайн в полето над дръжките е разположено перпендикулярно на дръжката ребро, докато при продукта каса масленозелена са разположени 2 броя допълнителни ребра успоредни на средното и 2 броя ребра разположени на 45 градуса спрямо средното ребро. С оглед на тези разлики в трудно забележими части, а и на големия брой прилики в елементи с голяма площ, които са видими още при първото възприемане на продукта, следва да се заключи, че тези два дизайна не създават различно цялостно впечатление у информирания потребител.

Установява се, че дизайните на каса тревистозелена, произведена от ответника, и регистрираният дизайн № 6 от множествена заявка с рег. № 6852 напълно съвпадат по формат на касите, по структурата на стените, по формата и местоположението на ръкохватки и отворите около тях, по оребряването на касите и по решетъчна структура на дъното. Тези прилики обхващат всички съществени елементи на дизайна, като в случая не съществуват никакви разлики, в нито един елемент, поради което и съдът намира, че така сравняваните дизайни създават еднакво цялостно впечатление.

При сравняване на дизайна на произведената от ответника каса черна дълбока, с размери 600х400х380 мм и регистрирания дизайн № 6 от множествена заявка с рег. № 6723, се констатира, че освен напълно съвпадащата геометрична форма на касите, стените на продукта също са изпълнени по напълно идентичен начин - еднакви и еднакво разположени редуващи се плътни и решетъчни участъци при страните на касите, еднакво скосяване на дългите стени на касите. Ръбовете на касите са с еднакво заобляне отвън и отвътре. Отворите, служещи за ръкохватки, са с еднаква форма и са разположени на едно и също място на късите страни. По аналогичен начин в двата дизайна са разположени и хоризонталните усилващи ребра на касите, които оформят пет хоризонтални реда. Тези прилики и при така сравняваните дизайни обхващат само техни съществени елементи, които са определящи за цялостното им възприемане от потребителя.

Разликите при така сравняваните дизайни са: наличие на късо вертикално ребро на четвърти ред, на дългата страна на дизайна на каса черна дълбока и отсъствието на този елемент при регистрирания дизайн; при регистрирания дизайн на ръбовете е оформено единично вертикално ребро, докато при дизайна на касата, произведена от ответника, това ребро е двойно; на двете къси страни под дръжката на касата, произведена от ответника има ребро, което разделя полето на две равни половини, която при регистрирания дизайн я няма; на двете къси страни над дръжката на каса черна дълбока има 3 допълнителни ребра, които липсват при регистрирания дизайн.

Установените разлики и при тези дизайни са в елементи, които са малки по размер на фона на цялата конструкция на касата, т.е. в несъществени такива, като са и трудно забележими при възприемането на касата от информирания потребител. С оглед на това и предвид големия брой прилики и то в съществени елементи на двата сравнявани дизайна, то следва да се приеме, че и те създават еднакво цялостно впечатление.

С оглед на горното следва да се обобщи, че в случая цялостното впечатление от дизайните на касите за хранителни продукти се определя от техните съществени елементи, които са формата на касите, структурата на стените им, оформените от вентилационните отвори решетки по стените, формата на ръкохватките и на основните оребрявания на касите, които елементи при всички сравнявани дизайни съвпадат изцяло. В четири от петте двойки сравнявани дизайни са констатирани разлики, които, обаче, са трудно забележими, тъй като са в несъществени елементи на допълнително оребряване на малки части от целия продукт, поради което и не са определящи за цялостно впечатление, създавано от разглежданите промишлени дизайни и само въз основа на тях не е възможно информираният потребител да разграничи касите като различни продукти. Предвид липсата на съществени различия между сравняваните дизайни на пластмасови каси за хранителни продукти и при съобразяване на високата степен на свобода на автора при разработването на тези дизайни, то следва да се приеме, че цялостното впечатление, което създава у информирания потребител регистрирания дизайн и този, вложен в произвежданите и продавани от „А.” АД каси е напълно еднакво. Това от своя страна означава, че ответникът използва в търговската си дейност при производството на пластмасови каси за хранителни продукти именно регистрираните дизайни, правото върху които се притежава от ищеца „Е.П.” ЕООД и това се осъществява без съгласие на последния, поради което представлява нарушение на правото върху дизайн по смисъла на чл. 55 ЗПрД.

Ответникът, обаче, твърди, че въпреки, че използва регистрираните промишлени дизайни в своята търговска дейност без съгласие на притежателя на правата върху тях, той има право да стори това, тъй като добросъвестно ги е използвал на територията на Република България преди датата на подаване на множествените заявки за тяхната регистрация и в негова полза на основание чл. 23 ЗПрД е възникнало правото да ги използва в същия обем и след тази дата, т.е. твърди, че има право, произтичащо от преждеползване. В настоящия процес съществуването на твърдяното от „А.” АД право на преждеползване е предмет на предявен от това дружество иск срещу „Е.П.” ЕООД. Доколкото този иск е установителен по своя характер, като същетвуването на правото, което е въведено като негов предмет, има преюдициално значение за предявените в процеса три кумулативно съединени основни иска, то съдът следва да приеме, че той е предявен по реда на чл. 212 ГПК, т.е. като инцидентен установителен иск, а не както е посочено в доклада като насрещен иск.

В чл. 23 ЗПрД е предвидено, че лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го използва в същия обем и след тази дата. Следователно установяването на правото на преждеползване по смисъла на чл. 23 ЗПрД ще има за правна последица признаване на правото на преждеползвателя и за в бъдеще да ползва по същия начин и в същия обем притежаваното от друго лице право върху регистрирания промишлен дизайн, без тези му действия да представляват нарушаване на последното. Ето защо и за да се направи извод дали предявеният иск за установяване на нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД е основателен, най-напред, съдът следва да се произнесе по онователността на инцидентния установителен ик по чл. 59 ЗПрД

От съдържанието на нормата на чл. 23 ЗПрД и на заявените от ищеца по инцидентния установителен иск факти се налага изводът, че за да се приеме, че за него е възникнало правото на преждеползване на процесните промишлени дизайни на каси на хранителни продукти, следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1) използване от „А.” АД на регистрираните дизайни на територията на страната преди датата на подаване на заявките за тях чрез влагането им в производство на каси, представляващи каса с размери 530х350х240 мм, каса с размери 600х400х200 мм, каса с размери 600х400х170 мм, каса с размери 600х400х125/4 мм и каса с размери 600х400х380 мм; 2) добросъвествност на „А.” АД при използване на процесните регистрирани дизайни по описания начин.

При анализ на всички събрани в производството доказатлства в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се доказва настъпването на първата от посочените предпоставки, а именно използване на дизайните преди релевантните дати, които са 24.07.2002 г. - за дизайните с рег. № 4723, преди 11.12.2006 г. - за дизайните с рег. № 6723 и преди 11.01.2007 г. – за дизайните с рег. № 6852. Това е така, тъй като от нито едно доказателство – писмено или гласно, не се установява, че точно процесните пет каси, които към днешна дата се произвеждат от „А.” АД и се продават от него, и чийто дизайни са идентични с регистрираните на името на „Е.П.” ЕООД дизайни, са се произвеждали и продавали от първото дружество и преди посочените релевантни моменти.

За установяване на това обстоятелство от ищеца по иска за преждеползване са представени каталози за производство на каси. Те, обаче, представляват частни свидетелстващи документи, които са съставени от тази страна и отразяват изгодни за нея факти, поради което и не се ползва с материална доказателствена сила за тях в процеса.

Освен това в два от посочените каталози – на л. 160 и л. 161 от делото на СГС, не е изписана изобщо дата, на която те са съставени и времето, през което изобразените в тях каси са се предлагали на пазара от това дружество в търговската му дейност, поради което и няма как да се заключи, че това е станало преди 24.07.2002 г. за каса с размери 600х400х170 мм, преди 11.12.2006 г. за каса с размери 600х400х125/4 мм и преди 11.01.2007 г. за каса с размери 530х350х240 мм, за каса с размери 600х400х200 мм и за каса с размери 600х400х125/4 мм.

На каталога, намиращ се на л. 159 от делото на СГС е посочена дата на съставянето му – 2004 г. В него обаче има само едно изображение на каса, за което може да се направи извод, че съответства на каса масленозелена, с размери 600х400х170 мм, описана в петитума на иска за преждеползване, чийто дизайн се установи по делото, че е идентичен с регистрирания дизайн № 10 от множествена заявка с рег. № 4723. Ето защо дори и да се приеме, че този каталог има материална доказателствена сила за удостоверените с него факти, то от него би се установило само обстоятелството, че „А.” АД е използвал тази каса през 2004 г., което, обаче, като време е след датата на заявката за дизайна с рег. № 4723, която е от 24.07.2002 г., който тя нарушава, поради което и от него не може да се направи извод за осъществено преждеползване на този промишлен дизайн.

По делото е разпитан и свидетеля ДЕ.Е.Т., който в показанията си изнася конкретни обстоятелства за използване само на една каса с определен дизайн и това е каса, изобразена в каталога на „А.” АД, намиращ се на л. 159 от делото на СРС с размери 565/365/240. Предявеният иск за преждеползване, обаче, не е основан на използването на процесните дизайни чрез прилагането им към продукт, представляващ каса с такива размери, поради което и така установения факт е неотносим в настоящото производство. В показанията си пред съда този свидетел не посочва други факти за това, че ищецът по инцидентния установителен иск е произвеждал и продавал каси с конкретен външен вид, поради което и не може да се направи извод, че обстоятелствата, които той е възприел касаят някоя от процесните пет каси.

В производството от „А.” АД са представени фактури, издадени в периода от 1997 г. до 2004 г., които обективират сключването на сделки за продажба на каси от това юридическо лице на трети за спора лица. От фактите, отразени в съдържанието на тези документи, обаче, не може да се установи какъв е видимия външен вид на която и да е от продадените каси – те са описани като каси за определен хранителен продукт или като каси с определени размери, без да са посочени каквито и да е други техни характеристики по форма, цвят, решетъчна структура на стените, форма на ръкохватките. Ето защо и няма как да се направи извод, че фактурите са съставени за продажба на продукти, в които са  вложени точно някой от регистрираните дизайни. Същото се отнася и за представените по делото оферти за изработка на шприцформа за каса за хляб, съставени от трети за спора лица по искане на „А.” АД, в които няма посочени никакви елементи за това какъв ще е външният вид на касите за хранителни продукти, които това дружество ще произвежда с тези инструменти.

С оглед горното следва да се заключи, че от ищеца по предявения инцидентен установителен иск не се установи при условията на пълно и главно доказване, че е използвал регистрираните дизайни на територията на РБ преди датата на подаване на заявките за тях чрез влагането им в производство на каси, представляващи каса с размери 530х350х240 мм, каса с размери 600х400х200 мм, каса с размери 600х400х170 мм, каса с размери 600х400х125/4 мм и каса с размери 600х400х380 мм. Следователно не може да се направи извод, че за „А.” АД не е възникнало правото по чл. 23 ЗПрД да ползва процесните регистрирани дизайни чрез прилагането им към произвежданите от него и продавани каси за хранителни продукти. Това е основание за отхвърляне на предявения иск за установяване на преждеползване.

Липсата на съществуващо за „А.” АД право на преждеползване, означава, че осъщественото от него използване на процесните дизайни в търговската му дейност без съгласието на „Е.П.” ЕООД представлява нарушение на правата на последното дружество, което прави предявеният в процеса главен иск с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД основателен.

 

По иска с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПрД:

С оглед основателността на главния иск за установяване на нарушението и предвид липсата на спор, че ответникът и към датата на устните състезания пред настоящата инстанция продължава да извършва действия по производство и продажба на процесните каси за хранителни продукти, с което нарушава правата на регистриран дизайн, притежавани от ищеца, то основателен се явява и иска по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПрД и съдът следва да осъди „А.” АД да преустанови нарушението.

 

По иска с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД:

С оглед основателността на главния иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД, се налага изводът за основателност и на акцесорния иск за изземване от ответника и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 4 610 лв., от които сумата от 30 лв. – платена държавна такса, сумата от 500 лв.  – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и 4 080 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат, за което са представени доказателства, че е платено.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн, предявен от „Е.П.” ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, че „А.” АД извършва нарушение на следните права на регистриран промишлен дизайн на „Е.П.” ЕООД: 1 ) на правото на регистриран промишлен дизайн № 2 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, като произвежда и продава каса синя с размери 530х350х240 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 2) на правото на регистриран промишлен дизайн № 5 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, като произвежда и продава каса черна плитка, с размери 600х400х200 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 3) на правото на регистриран промишлен дизайн № 10 от множествен промишлен дизайн с рег. № 4723, като произвежда и продава каса масленозелена, с размери 600х400х170 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 4) на правото на регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, като произвежда и продава каса тревистозелена, с размери 600х400х125/4 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 5) на правото на регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723, като произвежда и продава каса черна дълбока, с размери 600х400х380 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД.

ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за промишления дизайн „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ПРЕУСТАНОВИ да извършва нарушението на следните права на регистриран промишлен дизайн на „Е.П.” ЕООД: 1 ) на правото на регистриран промишлен дизайн № 2 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, като произвежда и продава каса синя с размери 530х350х240 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 2) на правото на регистриран промишлен дизайн № 5 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, като произвежда и продава каса черна плитка, с размери 600х400х200 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 3) на правото на регистриран промишлен дизайн № 10 от множествен промишлен дизайн с рег. № 4723, като произвежда и продава каса масленозелена, с размери 600х400х170 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 4) на правото на регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, като произвежда и продава каса тревистозелена, с размери 600х400х125/4 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД; 5) на правото на регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723, като произвежда и продава каса черна дълбока, с размери 600х400х380 мм, към която този дизайн е приложен, без съгласието на „Е.П.” ЕООД.

ПОСТАНОВЯВА по иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за промишления дизайн, предявен от „Е.П.” ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА СЕ ИЗЗЕМАТ И УНИЩОЖАТ продуктите, предмет на нарушението на правата на „Е.П.” ЕООД на регистриран промишлен дизайн № 2, № 5 и № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852, № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723 и № 10 от множествен промишлен дизайн с рег. № 4723, които продукти представляват каси сини, с размери 530х350х240 мм, каси черни плитки, с размери 600х400х200 мм, каси масленозелени, с размери 600х400х170 мм, каси тревистозелени, с размери 600х400х125/4 мм и каси черни дълбоки, с размери 600х400х380 мм, произведени от „А.” АД, както и на средствата за тяхното производство – инструменти, шприц форми и шприц машини.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 212 ГПК от „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.П.” ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 59 от Закона за промишления дизайн за признаване за установено, че „А.” АД притежава правото на преждеползване на регистриран промишлен дизайн № 2 от множествен промишлен дизайн рег. № 6852, като произвежда и продава каса с размери 530х350х240 мм, към която този дизайн е приложен; 2) на регистриран промишлен дизайн № 5 от множествен промишлен дизайн рег. № 6852, като произвежда и продава каса с размери 600х400х200 мм, към която този дизайн е приложен; 3) на регистриран промишлен дизайн № 10 от множествен промишлен дизайн рег. № 4723, като произвежда и продава каса с размери 600х400х170 мм, към която този дизайн е приложен; 4) на регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн рег. № 6852, като произвежда и продава каса с размери 600х400х125/4 мм, към която този дизайн е приложен; 5) на регистриран промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723, като произвежда и продава каса с размери 600х400х380 мм, към която този дизайн е приложен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.” АД да заплати на „Е. П.” ЕООД сума в размер на 4 610 лв. /четири хиляди шестстотин и десет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ: