Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.04.2021 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на десети март две хиляди двадесет и
първа година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1640 по описа за 2020 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.128 от КТ вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът З.И.Г. твърди, че между
нея и ответника „Винзавод“ АД от 17.03.1987 г. е бил сключен трудов договор, по
сила на който тя е била назначена на длъжност „техник винар Шр.“. Основното и трудовото
възнаграждение в годините е променяна с допълнителни споразумения, като
последното е било 660 лв., увеличено с
допълнително възнаграждение „за трудов стаж и професионален опит за всяка
година по 0.8 %. – считано от 01.05.2019 г.
Според същото споразумение
последната длъжност, която е изпълнявала ищцата при ответника е била „оператор-оборудване за ферментация на
спиртни напитки“, като трудовото възнаграждение е следвало да се заплаща до 30
дни, след изтичане на месеца, за които се дължи. Твърди, че не е получавала
полагащото и се трудово възнаграждение за месеците: март, април, май, юни и юли
2020 г., поради което е подала заявление за едностранно прекратяване на
трудовото и правоотношение. Със заповед от 10.09.2020 г. трудовото
правоотношение е било прекратено, на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ. В същата
заповед е посочено, че на осн.чл.221 ал.1 от КТ следва да и се изплати
обезщетение в размер на 860.64 лева. Ето
защо моли да бъде постановено решение с което да бъде осъден ответникът да и
заплати следните суми: 3087.48 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение /след като от него се приспаднат необходимите удръжки за
осигуровки и данъци/ за месеците: март,
април, май, юни и юли 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане. Ангажира
доказателства, претендира направените по производството разноски. Моли да се
допусне ССчЕ, с конкретно посочени въпроси в ИМ.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника „Винзавод“ АД.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между
страните по делото, а и това се доказва от представените писмени доказателства,
че ищцата е работила на длъжност „техник винар Шр.“, а в последствие „оператор-оборудване
за ферментация на спиртни напитки“ във „Винзавод“ АД от 17.03.1987 г.
Със заповед от 10.09.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено, на
осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ, след подадена заявление от ищцата до работодателя на
10.09.2020 г.
Добросъвестното
полагане на труд от работника през периода от м.март 2020 г. до края на м.юли
2020 г. включително, за който се претендира заплащане на трудовото
възнаграждение, се предполага. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради
което за него като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128,
т.2 от КТ – да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От приетата по делото ССчЕ на
вещото лице М.А., което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че съгласно данни от
Ведомост за работна заплата на ответника за времето от м.03.2020 г. до
м.07.2020 г. включително, на ищцата е начислено трудово възнаграждение,
подробно посочено по месеци в таблица – раздел ІІІ и е в общ размер: брутно
трудово възнаграждение 3 978.80 лева, удръжки 891.32 лева, нетно трудово
възнаграждение 3087.48 лева. Начисленото
по Ведомост за РЗ на ответника, нетно трудово възнаграждение на ищцата в общ
размер на 3087.48 лева е изплатено от ответника по банков път по банкова сметка
*** „Токуда Банк“ АД на ищцата от разплащателна сметка на ответника в
„Райфайзен Банк“ АД, с основание: заплати на дати и в размер: м.03.2020 г. –
665.93 лв., дата на изплащане 02.10.2020 г.; м.04.2020 г. – 501.01 лв., дата на
изплащане 06.10.2020 г.; м.05.2020 г. – 584.86 лв., дата на изплащане
06.10.2020 г.; м.06.2020 г. – 667.84 лв., дата на изплащане 19.10.2020 г.;
м.07.2020 г. – 667.84 лв., дата на изплащане 17.12.2020 г.
Тъй като на осн.чл.235 ал.3 от ГПК Съдът взема в предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право, то предявения иск за заплащане на претендираното
трудово възнаграждение следва да се отхвърли, поради плащане на задължението в
процеса на производството – след предявяване на иска. Но тъй като плащането е
извършено след предявяване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените в производството разноски.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 500 лева, за адвокатско възнаграждение, а на Районен
съд Асеновград на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 123.50 лева държавна
такса и 150 лева за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.И.Г.,
ЕГН ********** ***, против “ВИНЗАВОД“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
бул.“България“ № 75, представлявана от П.А.М., за заплащане на сумата 3087.48 лева (три хиляди
осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение /след като от него се приспаднат
необходимите удръжки за осигуровки и данъци/ за месеците: март, април, май, юни и юли 2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното
й изплащане, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ на сумата в процеса на производството.
ОСЪЖДА “ВИНЗАВОД“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул.“България“
№ 75, представлявана от П.А.М., да заплати на З.И.Г., ЕГН ********** ***, сумата 500 лева (петстотин) направени в
производството разноски за заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА “ВИНЗАВОД“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул.“България“ №
75, представлявана от П.А.М., да заплати на Районен съд – Асеновград сумата от 123.50 лева (сто двадесет и три лева и
петдесет стотинки) дължима държавна такса и от 150 лева (сто и петдесет), разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: