№ II- 2090 23.07.2020г град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1757 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпилата въззивна жалба на ГД “Пожарна безопасност
и защита на населението „- МВР , чрез процесуален представител юрисконсулт
Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №
37 против решение №230 от 17.01.2020 год.
, постановено по гр.дело № 7100/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което
е осъдена дирекцията да заплати на В.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1163.25 лева-главница,
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 157 часа, за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2019 г., на
изпълняваната длъжност „пожарникар ” в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-МВР и сумата от 207.81 лева-обезщетение за забавеното
плащане на главницата /мораторна лихва/, за периода от 01.11.2017 г. до
31.07.2019 г., заедно със законната
лихва върху главницата от предявяването на главния иск-23.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Дирекцията е осъдена да заплати на В.Д.Д.,
направените по делото разноски, в размер на 400 лева, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски
по делото от 300 лева.
По
делото е постановено и решение № 1339 от 17.06.2020г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 230 от 17.01.2020г. по
отношение размера на акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане
на главницата, като вместо сумата от 207,81 лева, да се чете сумата от 82,51 лева.
Жалбата
е подадена в срок- решението е връчено на процесуалния представител на
въззивната дирекция на 27.01.2020г,а жалбата е входирана на 07.02.2020г от
лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1,
т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Обжалваното
решение е оспорено като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че то е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ бр.53 от 27 юни 2014
г.).
Намира
за неправилен извода на съда, че за исковия период е действала Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., както и че тя е запазила действието си след
постановяването на решението по адм.дело № 5450/2016г. до приемането на новата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г, която е
в сила от 02.08.2016г. Съгласно § 4 от Наредба №8121з-776, се отменя Наредба
№8121з-407 и същата не е била действаща през исковия период.
Неправилно съдът е приел субсидиарно прилагане
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС
№ 4 на МС от 17.01.2007 г. Извършен е
преглед и анализ на нормативната уредба
в потвърждение на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени
по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР - държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е и ищецът. Твърди се, че
видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г/отм/ и гл. VII, раздел VI
и VII ЗМВР от 2014 г. /Обн. ДВ бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ
бр.58 от 23 Юли 2019г/. Счита, че анализът на нормативната уредба, действаща и
отменена, налага извод, че изброяването на видовете възнаграждения е изчерпателно, в противен смисъл е
безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без
посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл.
Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в
почивни и празнични дни и време на разположение, ако те се следват от КТ или
ЗДСл. Излишно би било, според въззивника
прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни
и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ или
ЗДСл. Сходно е положението и е отчитането на работното време и възнаграждението
за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и
актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.211, ал.7 от ЗМВР-2006 и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., които
делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за субсидиарно
прилагането на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращат. Освен това в
ЗМВР-2014 е посочено препращане към Кодекса на труда (чл. 39 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ бр. 39 от 1974 г.; изм. и
доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми: чл.142, ал.5; чл.159, ал.2;
чл.175, ал.2; чл. 180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245, ал.2. Но редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези
елементи на служебните правоотношения на служителите, няма.
Мотивите на съда относно едновременното прилагане на
НСОРЗ и Наредба №8121з-407/11.08.2014г. са противоречиви и непоследователни.
Веднъж се твърди, че на ищеца се полага възнаграждение за нощен труд, а след
това с решението ответникът се осъжда да заплати извънреден труд. Счита, че не следва да се
трансформира положения нощен труд в дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за
служителите, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, нормалната
продължителност на нощния труд е 8 часа. Превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само, ако работниците
работят извън установеното време. Преизчисляването на нощните часове в дневни
по отношение на лицата в МВР би дерогирало нормата на чл.187, ал.3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд. Сочи, че дори
и при прилагане на общите трудови норми, е недопустимо изчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Позовава се на съдебна практика в този смисъл, както и на писмена правна
консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр.с
ал.З от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен.
Оспорен като неправилен е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ поради наличие на
празнота в специалната уредба. Не е налице празнота в правната уредба, а
специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,
чиито елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба по неговото
прилагане.
Счита,
че има разминаване между исковата претенция и предмета на възложената
съдебно-счетоводна експертиза. В отговора на исковата молба ответникът е
възразил на третия, поставен към
експертизата въпрос, който е неправилно формулиран, защото, при евентуално
преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се формират часове
извънреден труд, защото този труд не е положен извън рамките на редовното работно време. Освен
това поставения втори въпрос „...общо колко часа нощен труд е положил ищеца за
целия процесен период?“ не е изпълнен от вещото лице така, както е зададен.
Извършената експертиза сочи колко е общият брой часове, положен от ищеца нощен
труд, без да държи сметка, че той е по- голям от този, който е положен по
графици за дежурства. Счита, че
държавните служители, работещи
на смени полагат три вида нощен
труд – по график в рамките на месечната норма, по график над рамките на
месечната норма и такъв по график при
извънредни ситуации. Сочи, че когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече
от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това
са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и
положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по
заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден
такъв. Съдебно- счетоводната експертиза не отчита тези обстоятелства и дава
следното заключение: „ищецът е положил общо 1096 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 ...”. В платежните ведомости обаче е начислен
нощен труд и от трите групи- положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед. Следователно съдът
е приел, като доказателство СИЕ с манипулативен резултат и така с постановеното
решение съдът е присъдил на ищеца в повече, като не е отчел, че положения нощен
труд, по-скоро част от него, вече е заплатен като извънреден труд.
Моли
да бъде отменено обжалваното решение изцяло и предявените претенции да бъдат
отхвърлени. В случай, че съдът намери същите за основателни, то иска съдът да
вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. -17.07.2018г. трудът на работещите
по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан, без превръщане на
нощните часове в дневни, според редакцията на чл.9г от НСОРЗ.
Направено
е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли да се намали
до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
По
делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Б., процесуален представител
на ищеца В.Д.Д.. В него жалбата е оспорена като неоснователна, а решението
счита за правилно и обосновано. Отново е направен анализ на действащата
нормативна уредба, касаеща настоящия спор, като се поддържа становището, че в
специалната уредба не съществува методология, превръщаща нощните часове в
дневни с коефициент, което въззиваемият счита за празнота в уредбата, налагаща
субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ.Счита, че по отношение на ищеца, като
държавен служител, намира приложение и ЗДСл, и по-конкретно чл.67, ал.3 от
него, съобразно който допълнителните възнаграждения на държавните служители не
могат да бъдат по –ниски по размер от определените в трудовото законодателство.Възнаграждението
за нощен труд в размер на 0,25лв на държавните служители в МВР е по-ниско от
определеното в трудовото законодателство. Освен това КТ е с по-висок ранг от
ЗМВР и ЗДСл и при наличие на специална уредба на специфични отношения, тя може
да регламентира тези отношения по различен начин, но не по-неблагоприятен от
този по КТ.Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от
работника в края на периода, за които е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ,
без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на
НРВПО е направено по време на процесния период, то през целия период е
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд
също се превръщат в дневни.
Моли да се отхвърли жалбата и да се
потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба от ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението„- МВР, чрез процесуален представител
юрисконсулт Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр. Бургас, ул.“Александър
Велики“№ 37 против решение № 230 от 17.01.2020 г., постановено по гр.дело №
7100/2019 г. по описа на Районен съд Бургас и отговор на адв. Б., процесуален
представител на В.Д.Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: