Р Е Ш Е Н И Е
№260176
гр.Пловдив, 14.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1780/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0329-001433 от 23.12.2019г., издадено от С.Ю.Х.,
на длъжност *** на ***, с което на П.Я.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, като в хода на административнонаказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
съществено нарушение правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че описаното
в наказателното постановление, че жалбоподателят управлявал посочения лек
автомобил и отказал да бъде изпробван с техническо средство противоречи на
фактическата действителност. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа
жалбата на изложените основания, като сочи, че в АУАН е посочена една правна
квалификация, а в наказателното постановление – друга такава, както и че АУАН
не подписан от жалбоподателя, който отказ следва да бъде удостоверен с подпис
на свидетел, но в случая в акта не се вижда кой се е подписал на отказа. Поддържа,
че не се установяват фактите, описани в АУАН и наказателното постановление,
показанията на полицейските служители са противоречиви, за разлика от тези на
осигурените от жалбоподателя свидетели. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна – РУ – Раковски
при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в съпроводителното писмо взема
становище, че административнонаказателното производство по издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст,
като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
15.02.2020г. – видно от приложената към наказателното постановление разписка, а
жалбата е подадена до РС – Пловдив на 24.02.2020г., съгласно отразения входящ
номер, като следва да се съобрази, че 22.02.2020г. – събота, е неприсъствен
ден, а първи присъствен такъв е 24.02.2020г.
– понеделник. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.12.2019г., около 22:29 часа, в гр.Раковски,
на ул.„Добри Чинтулов“ № 41, свидетелят К.С.Т.,*** при *** бил извикан за
съдействие от колегите си – свидетелите С.Д.К. и М.И.С., по повод проверка,
извършвана на жалбоподателя П.Я.П.. Последният, в присъствието на свидетеля Т.,
категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510 с фабричен
номер ARBA – 0053, като твърдял, че не е
управлявал МПС с рег.№ „***“.
С оглед на горното, на място свидетелят Т. съставил
АУАН с бланков № 163106 от 15.12.2019г. срещу жалбоподателя С. за нарушение на чл.174,
ал.3 от Закона за движението по пътищата, който последният не подписал.
При съставянето на горния АУАН, в 22:24 часа,
свидетелят Т. съставил и връчил на жалбоподателя П. Талон за медицинско
изследване № 0062139, в който било указано, че П. следва да се яви до 22:45
минути от връчване на същия талон във ФСЦМП – гр.Раковскиза
да даде кръвна проба, от което си право жалбоподателят не се възползва.
Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетели К.С.Т., Н.Й.Б., М.Ч.П., С.Д.К.,
М.И.С. и Я.Й.П., в който смисъл, а именно – отказа на жалбоподателя да даде
проба – показанията на същите свидетели
са непротиворечиви и които съдът намира за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Противоречията в показанията на същите свидетели се отнасят до
обстоятелства, които не подлежат на изследване, с оглед начина на провеждане
административнонаказателното производство, по който въпрос съдът ще вземе
становище.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложените по
дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то
съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН относно посоченото нарушение на чл.103 от Закона за движението по
пътищата, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
На първо място следва да се отбележи, че въпреки
изричните указания, дадени от съда с Разпореждане от 19.03.2020г., въззиваемата
страна – РУ – Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив е
бездействала да изпълни задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН и по неизвестна
причина (за която съдът не е уведомен) не
е представила на съда оригинала на АУАН с бланков № 163106 от 15.12.2019г.,
а само копие, изготвено по технически път.
С оглед на същото бездействие на въззиваемата страна, предвид разпределение
доказателствената тежест в процеса,
съдът следва да основава изводите си на въпросното копие.
При запознаване с същото копи на АУАН с бланков №
163106 от 15.12.2019г. се установява, е последния не е подписан от нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН – „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта.“.
В настоящия случай, на копието от АУАН се вижда
подпис на неизвестено лице в мястото на бланката на акта, предвидено за такъв
на свидетел на отказа за подписване на АУАН от нарушителя, но липсва всякакво
посочване данни на това лице. Ето защо, в случая не е изпълнена процедурата на чл.43,
ал.2 от ЗАНН, а същевременно липсва и подпис на лицето, посочено като
нарушител, от което се налага извод, че е опорочена процедурата по предявяване
и подписване на АУАН.
Горното, включително и в светлината на
бездействието на – РУ – Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив изобщо да представи
оригинал на АУАН с бланков № 163106 от 15.12.2019г. налага извод за липса на
законосъобразно съставен АУАН.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.36. ал.1
от ЗАНН - административнонаказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение. Доколкото в
случая не се установява законосъобразно съставен АУАН, поставящ началото на административнонаказателно
производство, то съдът следва да отмени издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно, без да изследва по същество въпроса осъществено ли е от
обективна и субективна страна твърдяното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото
производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева. Следва да
се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане
на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен
документ за тяхното извършване – договор за правна помощ /лист 6/.
Липсва също възражение от въззиваемата страна за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0329-001433 от 23.12.2019г., издадено от С.Ю.Х., на длъжност
*** на ***, с което на П.Я.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив
да заплати П.Я.П., ЕГН:**********, сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ