О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. С., 01.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 107/2021 г. по описа
на Софийски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, *** срещу определение №
28/11.01.2021 год. по гр.д. № 662/2019 год. по описа на Елинпелинския районен
съд, с което съдът е върнал исковата молба на дружеството срещу А. К. М. и М.
А.М., двамата от гр. С., с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради
неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба и е прекратил
производството по делото.
Сочи, че според трайната съдебна практика е достатъчно държавната такса да е платена в срок, а липсата на уведомяване за това на съда не е процесуална пречка за разглеждане
на делото, като според него е станало недоразумение - държавната такса жалбоподателят е платил на 04.09.2019 г., с
което е изпълнил определението за внасянето й. Според
жалбоподателя съдът е задължен служебно да
провери дали е внесена държавната такса, каквато проверка в случая не е
направил нито в
информационната система на ЕлПРС, нито в счетоводството на съда. Моли съда да го отмени и да върне делото на РС-Елин Пелин
за продължаване на съдопроизводствените действия.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на частния жалбоподател,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са
искове от „Т.С.“ ЕАД, *** срещу А. К. М.
и М. А.М., двамата от гр. С., с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че дължат на дружеството общо сумата 2 372,14 лева –
неизплатена топлинна енергия за периода м. май 2015 год. - м. април 2018 год.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 472/2019 год. на ЕлПРС.
С
разпореждане от 12.08.2019 год. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания до ищеца в едноседмичен срок да уточни петитума на предявените искове срещу всеки ответник
поотделно, както и да довнесе държавна такса в размер на 4% върху цената на
всеки иск, но не по-малко от 50 лева, съгласно т. 18 от ТР № 6/06.11.2013 год.
на ВКС, както и в същия срок да представи копие от вносния документ в
деловодството на съда с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в
срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено,
на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Съобщението
с дадените указания е получено от ищеца на 27.08.2019 год., като по делото не е
постъпила молба за отстраняване на констатираните от съда нередовности, нито е
представен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса. Такъв
вносен документ – платежно нареждане, е представен една с частната жалба срещу
обжалваното определение, видно от което на 04.09.2019 год. ищецът е внесъл
държавна такса по делото в размер на 47,44 лева по сметка на ЕлПРС.
С
обжалваното определение № 28/11.01.2021 год съдът е върнал исковата молба поради
неизпълнение на дадените указания и е прекратил производството по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Когато
исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК,
на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности /чл. 129, ал. 2 от ГПК/. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с
приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да
не е отстранил констатираните от съда нередовности, включително относно
предмета на спорното право и дължимата държавна такса. В случай, че
не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за
отстраняване на недостатъците и ако след изтичане на определения от съда срок
исковите претенции не са конкретизирани, съдът връща исковата молба.
Разпореждането на съда от 12.08.2019
год. е редовно връчено на ищеца на 27.08.2019 год. С него първоинстанционният
съд е дал изрични указания да отстрани в едноседмичен срок нередовността на
исковата молба, като приложи доказателства, удостоверяващи внасянето на
държавна такса, които указания жалбоподателят не е изпълнил до изтичане на
срока на 03.09.2019 г. С разпоредбата на
чл. 415 ал.1 и ал. 2 ГПК, законодателят е въвел специални по-строги изисквания
към заявителя за осъществяване на исковата защита на претендираното субективно
право, предмет на издадената заповед за изпълнение и по аргумент от чл. 415 ал. 2 ГПК, съдът
няма задължение сам да проверява предявен ли е искът в едномесечния срок, нито
дали е довнесена дължимата държавна такса - ищецът е този, който следва да
представи доказателства, удостоверяващи изпълнение на вменените му от закона
процесуални задължения.
Налице е установена
съдебна практика, според която страната, съгласно чл. 128 т. 2 ГПК има
задължение да приложи към исковата молба документ за внесената държавна такса,
следователно се касае за изискване на закона за редовност на исковата молба.
Съгласно чл. 129 ал. 2 ГПК, когато
исковата молба не отговаря и на изискването по чл. 128 ГПК, на
ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок нередовността и
съгласно чл. 129 ал. 3 ГПК -
при неотстраняване на нередовността на исковата молба, същата се връща. След
като ГПК (Д.В.
бр.59/2007 г.) създава изрично изискване за представяне към исковата молба на
документ за внесена държавна такса, като изискване за редовност на исковата
молба, с което представянето на доказателства за внасяне на държавна такса, е
приравнил с внасянето на държавната такса, неоснователно жалбоподателят се
позовава на съдебната практика, установена по приложението на чл. 99 ГПК /отм./, според която съдът следва
служебно да провери изпълнил ли е ищецът задължението да внесе държавната
такса, когато му е било указано да представи документ затова, но той не го е
представил своевременно, а е внесъл в срок държавната такса. В този смисъл са и редица определения,
постановени от ВКС на РБ /Опр. № 484/30.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 409/2010 г., Опр. №733/19.ХІІ.2009 г. по
ч.т.д. №
551/2009 г., Опр. № 257/8.ІІІ.2011 г. по ч.т.д. № 146/2011 г., Опр. №201/13.V.2010 г. по
ч.гр.д. №188/
2010 г., Опр. №
273/26.ІІІ.2010 г. по ч.т.д. №
650/2009 г. и др./.
В случая дължимата държавна такса е внесена на 04.09.2019 год., т.е. след
изтичане на едноседмичния срок, определен от съда /същият е изтекъл на
03.09.2019 год./, а освен това в определения от съда срок не е представено
копие от вносния документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна
такса, въпреки изричните указания в този смисъл на районния съд с
предупреждението за последиците от неизпълнението им.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28/11.01.2021 год. по гр.д. № 662/2019 год. по описа на Елинпелинския районен съд, с което съдът е върнал исковата молба на „Т.С.“ ЕАД, *** срещу А. К. М. и М. А.М., двамата от гр. С., с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба и е прекратил производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.