Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П., 30.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№1330 по описа
за 2019
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Ш.И.М. с ЕГН ********** ***
ищецът „Водоснабдяване и канализация- в ликвидация“ ЕООД със седалище и адрес
адрес на управление град П., ул.“В. Я.“№6 представлявано от управителя А. И. У. твърди, че е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника и по това
заявление е било образувано ч.гр.д.№1870/2018г по описа на РС-П..Била е
издадена Заповед от 21.05.2018г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която на ответника е
разпоредено да заплати на ищеца сумата от 5 084.28 лв. главница по неплатени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, мораторна
лихва върху тази сума в размер на 650.63лв. за периода от 31.08.2007г до
09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -15.05.2018г до изплащане на вземането. Твърди се, че в
законовоустановения срок ответникът е подал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.Твърди се, че са налице договорни отношения между
страните по делото като в отношенията им
са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператора / ищеца по делото/ , одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,
ал.1т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към настоящия
момент Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6, ал.1т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г, точка 26. Твърди
се, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен
номер №*********, адрес гр.П., ул.“П.“№87 , ет.4, ап.10 , за което за издадени
месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 31.07.2007г до
09.03.2018г. от ищцовото дружество , изискуемо съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от
Общите условия , одобрени с Решение №ОУ-071/17.07.2006г на ДКЕВР, чл.33,ал.2 и
чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014г на ДКЕВР. Твърди
се, че общата дължима сума е в размер на 5 734.91 лв., от които главница в
размер на 5 084.28лв., съставляваща
дължима, но незаплатена стойност на доставената питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води.Поради допуснато неизпълнение за ответника е възникнало и
задължение да плати на ищеца и мораторно обезщетение в размер на 650.63лв.,
представляващо законна лихва за забава върху просрочените главници за периода
от 31.08.2007г до 09.03.2018г. Моли се съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
за горните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение. Претендират се сторените в заповедното и в исковото
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило
писмено становище по съществото на спора като е направено искане за постановяване
на неприсъствено решение. По това искане съдът се е произнесъл с протоколно
определение от 16.07.2019г като го е оставил без уважение.
В съдебно
заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище по
иска.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното
от фактическа страна.
Видно е от приложеното като
доказателство по делото ч.гр.д.№1870/2018г. по описа на РС-гр.П., че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу ответника Ш.М. за сумата от 5084.28 лв. главница, неизплатено задължение по предоставени
В и К услуги и мораторна лихва в
размер на 650.63 лв. за периода от 31.08.2007г. до 09.03.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.Въз основа на така подаденото заявление Пазарджишкият районен съд е
издал Заповед №986 от 21.05.2018гза изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.Тази заповед е връчена в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане №7658 от 20.06.2018г заповедният съд е дал указания на заявителя
да предяви иск установителен иск. Това разпореждане е връчено на заявителя на
25.06.2018г и в законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск.
Предвид изложеното предявения специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим.
По същество съдът
намира следното:
но основание Срещу тази заповед длъжникът е
възразил своевременно и в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК заявителят е предявил против ответника настоящите искове за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
От
ангажираните от ищцовата страна и неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че между страните по делото е сключен договор
№*********/26.03.2014г.за присъединяване на потребител и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи. По силата на този договор ищецът е
поел задължение да доставя на ответника в качеството му потребител питейна
вода както и да извършва услугата
отвеждане на отпадните води от имота.
Ответникът като насрещна страна по този договор е поел задължение да заплаща
ежемесечно изразходваната и отведена вода
в сроковете според общите условия
за предоставяне на В и К услуги.Ответникът не оспори факта,че е абонат на
дружеството, тоест с ищеца са в трайни
договорни отношения, считано от 01.01.2009г до настоящия момент. Ответникът не оспори
обстоятелството, че през исковия период ищецът е предоставял съответните В и К услуги.
Като
писмено доказателство с исковата молба е представена справка за задълженията на
ответника към ищцовото дружество за периода от 01.01. 2009г до 26.06.2014г., в
която справка, подробно е отразено /
чрез описание на всяка една от фактурите/ дължимата, но неизплатена стойност на
доставените В и К услуги. Тази справка
не е оспорена от ответника.
Въз основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта
на исковете съдът намира следното:
Ищецът се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение №1902 от
27.11.2014г., издадена по ч.гр.д.№3597/2014г по описа на ПРС, спрямо ответника
за процесните суми. Срещу тази заповед ответникът е възразил в законовоустановения
срок, че не дължи същите. В едномесечният срок е предявен положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, който като допустим следва да бъде разгледан по същество.
По същество съдът
намира следното:
Факт е, че
ищцовото дружество е експлоатационно предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги,
наричано на кратно „В и К оператор“. Същото предоставя услуга по пречистване и
доставка на вода за питейно-битов, промишлени и други нужди, пречистване на
отпадъчни води в имотите на потребителите в урбанизираните територии.
Отношенията между този В и К операторите и техните клиенти/ потребители се
уреждат при Общи условия. Ищовото дружество е представило си исковата си
молба действащите Общи условия за
процесните периоди , а именно Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите му, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,
ал.1т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006г.
и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г.Представило е и
справка за задълженията на абонатен
№********* на името на ответника за
периода от 31.07.2007г до 09.03.2018г., съдържаща се на листове от 9 до 55 от
досието на делото, от която е видно ,че
стойността на доставената питейна вода и канализационни услуги е в общ
размер от 5 084.28лв. , а обезщетението за забава е в общ размер на
650.63лв. Представена е Заповед №27.09./14.11.2016г на кмета на Община П., от
която е видно, че на основание чл.46
ал.4 от ЗОС във вр.с чл.10 от Наредба за условята и реда за установяване а
жилищни нужди и за настанваен под наем в жилища, собственост на Община П.
ответникъ Ш.М. е пренастанена в общинско жилище, находящо се в град П., ул.“П.“№87,
ап.10, ет.4. Срокът за настаняване е две години от датата на сключване на
договора . Наемната цена е в размер на 23.10 лв.
Предвид
изложеното от правна страна съдът прави следните изводи:
За основателността на главния иск ищецът следва
да установи, че през исковия период ответникът е имал качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК ,наричана по-долу
Наредбата която наредба е приложимата нормативна база. Съгласно чл.3, ал.1т.2
от Наредбата и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги , одобрени
с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и с решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР
потребители на ВиК услуги са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост.
От обсъдената
по-горе заповед на кмета на община П., се установи, че процесният водоснабден
имот е общинско жилище и същото е отдадено под наем на ответницата. Заповедта е
за пренастаняване , което сочи, че
ответницата е била наемател на жилището преди издаване на коментираната
заповед. По делото липсват
доказателства, които да обосноват извода за съществуване на наемно
отношение между ответницата и общината през целия исков период , за който се
претендира заплащане на ВиК услуги. По делото
не е установено, че за периода от 31.08.2007г до 14.11.2016г ответницата е
обитавала жилището и е потребявала ВиК
услуги. Дори и да беше установено наемно правоотношение между Община П. и
ответницата, последната не е материално правно легитимирана да отговаря за претендираното вземане. Съгласно чл.8, ал.9 от Наредба №4 от 14.09.2009г
наемателят на водоснабдения имот може да заплаща цената на ВиК услугите от
името на наемодателя , но отговорен за изпълнението на задължението е
наемодателят. Следователно при отдаване на водоснабдения имот под наем
наемателят не придобива качеството на потребител по смисъла на чл.3 от
наредбата . Страна по материалното правоотношение с ВиК оператора е собственикът на имота или притежателят на
ограничено вещно право на ползване или право на строеж.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горното
Пазарджишкия районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване
и канализация – в ликвидация“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул.“В. Я.“№6 против Ш.И.М. с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено , че съществува
вземане по Заповед №986/21.05.2018г за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.№1870/2018г по описа на РС-П. за следните суми:главница в размер на
5084.28лв., представляваща неизплатена цена на ВиК услуги за периода от
31.07.2007г до 09.03.2018г.за водоснабден имот, находящ се в град П. ул.“П.“№87,
ет.4,ап.10 и обезщетение за забава в
размер на 650.63 лв. за периода от 31.08.2007г до 09.03.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :