№ 816
гр. Варна, 09.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000623 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу решение № 39 от
13.07.2022г. по търг.дело № 87/21г. по описа на ОС - Търговище в частите му,
с които застрахователят е осъден да заплати на М. К. С. и К. С. С., и двамата
от гр.******, като наследници на С. С. С. обезщетения за претърпени от
наследодателя им С. С. С. неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на неговата майка Ц.М.Х., починала вследствие на
ПТП на ***********, причинено виновно от водача на товарен автомобил
„***************“ с рег.№ ******, с прикачено полуремарке „***********“
с рег.№ *******, застрахован в ЗАД „ОЗК – Застраховане“, за разликата над
10 000лв. до присъдените 30 000лв., ведно със законна лихва и по насрещна
въззивна жалба на М. К. С. и К. С. С. срещу същото решение, но в частта му, с
която е отхвърлен предявения от техния наследодател иск срещу
застрахователя за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговата майка за разликата над 30 000лв. до претендираните
100 000лв., като частичен иск от целия в размер на 150 000лв., за разликата
над 1 666.80лв. до 2 902.78лв., законна лихва върху изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 50 000лв. за периода от 12.02.2021г.
до 1212.05.2021г.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
1
решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно поради
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Изразява становище че първоинстанционният съд правилно е определил
размера на действително претърпаните вреди в размер на сумата 120 000лв.
Сочи че този размер е справедлив. Излага че при определянето му съдът е
спазил принципа на пропорционалност между справедливостта и социалната
необходимост като е отнесено нивото на моралните вреди спрямо нетната
минимална работна заплата в страната.
Оспорва приетия от съда размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, определен от съда в размер на 30 %.
Твърди че от събраните по делото доказателства се установява, че
пострадалата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и
обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да
предотврати настъпването на ПТП. Сочи че пострадалата се е движила по
средата на платното за движение при наличието на тротоари, с което е
нарушила разпоредбите на чл.108 от ЗДвП. Твърди че с това пострадалата
значително е допринесла за настъпването на ПТП. Позовава се на приетата по
делото САТЕ установяваща че пешеходката е била в невидима за водата на
МПС зона и той обективно не е имал възможност да я забележи. Твърди че
приносът на пострадалото лице за настъпване на ПТП е от порядъка поне на
50 %, което неправилно не е отчетено от първоинстанционния съд. Твърди че
пострадалата е била длъжна да спазва установените в ЗДвП правила за
пешеходци и да се грижи за своите живот и телесна цялост, като е могла да
избегне настъпването на ПТП.
Оспорва извода на съда, че водачът на МПС следва да носи по-голяма
отговорност и поради това неговият принос е по-голям от този на
пострадалата. Твърди че наличието на съпричиняване от пострадалия се
обуславя само и единствено от негови обективни действия и/или бездействия
и не следва да се обвързва от поведението на водача. Сочи че водачът на
влекача, нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че в средата на
платното за движение ще се движи пешеходец, при това в посока към
тръгващото превозно средство. Твърди че в конкретната обстановка и
съобразно събраните по делото доказателства следва да бъде определен поне
равен принос между двамата участници в събитието.
2
Твърди че по делото са събрани категорични доказателства, че
поведението на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
за разликата над 10 000лв. и да постанови друго, с което исковата претенция
над този размер да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от М. К. С. и К. С.
С., и двамата от гр.******, в който се изразява становище за неоснователност
на подадената жалба от застрахователя. Молят съда да потвърди решението в
обжалваната от него осъдителна част.
В насрещната жалба на В М. К. С. и К. С. С., се твърди определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди 80 000лв. е изключително
занижен и който не съответства на претърпените от тях морални вреди, в
противоречие е с на принципа на справедливост и не може да репарира
нанесени им вреди от морално естество. Определеното обезщетение в размер
на 80 000лв. при безспорно установени изключителни отношения на близост,
поС.на връзка, при загинала дейна и жизнена, в доста добро съС.ие за
възрастта си жена, която е била от помощ за сина си, тъй като той е бил с
влошено здравословно съС.ие, при действащ лимит от 10 420 000лв. е
изключително занижено. Твърдят че присъденото обезщетение е очевидно
несправедливо и не е съобразено с принципа на справедливостта и на
съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, Твърдят че съдът
неправилно е определил паричния еквивалент на търпените от тях морални
вреди, като е определил изключително занижено обезщетение. Сочат че съдът
изобщо не е коментирал личността на загиналата. Липсва анализ на всички
събрани по делото доказателства. Сочат че по делото са налице доказателства
за влошено психическо съС.ие на починалия ищец след загубата на майка му,
които съдът не е отчел. Твърдят че съдът не е обсъдил в достатъчна степен
събраните доказателства и не е изследвал в дълбочина отношенията между
починалата и нейния сън, които са имали трайна и дълбока емоционална
връзка по между си, тъй като тя го е отгледала, живели са заедно в едно
домакинство, в много обич и разбирателство и взаимно са се подкрепяли.
Твърдят че размерът не е съобразен с установения и действащ към момента на
3
произшествието застрахователен лимит, както и с трайната съдебна практика
за присъдени обезщетения в сходни случаи.
Оспорват приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от
страна на пострадалата. Твърдят че съпричиняване няма или ако има, то е в
толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отразява на размера на
обезщетението. Твърдят че по делото не са налице категорични доказателства
относно приетото съпричиняване от страна на пострадалата. Сочат че с
експертизата не може да се установи с точност дали наистина Х. е ходила
„косо“ по платното за движение. Твърдят че пострадалата няма как да
предвиди, че спрелият товарен автомобил изведнъж ще потегли, нито пък че
ще попадне в мъртвата му зона на видимост. Твърдят че и от гласните
доказателства не става ясно какво точно се е случило в момента на удара и
как се е движила пострадалата.
Молят съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част
и да им присъди обезщетение за претърпените от техния наследодател
неимуществени вреди още в размер на 50 000лв., да присъди законна лихва
върху целия размер на определеното обезщетение с начална дата датата на
образуване на извънсъдебната застрахователна претенция – 12.02.2021г.,
както и да присъди сумата още 1 235.98лв., представляваща законна лихва
върху доброволно изплатеното застрахователно обезщетение за периода от
12.02.2021г.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
застрахователното дружество, в които се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищците част.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбите са подадени в срок, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
и са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 14.02.2023г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5