№ 387
гр. Пазарджик, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. АС. Ф. от гр.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 22-1818-000077 от 21.03.2022 год. на началник
сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, а на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 10лв. /десет лева/.
В подадената въззивна жалба се иска цялостна отмяна на НП, макар че
се излагат съображения за незаконосъобразност единствено в частта му по
пункт І. Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразнст на атакуваното НП. Твърди се,
че вмененото административно нарушение по пункт І от НП не е било
извършено виновно. Навежда се и довод за допуснато съществено
процесуално нарушение, т.к. АУАН не бил съставен в присъствие на
нарушителя и не му бил връчен по надлежния ред.
В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично
и с процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира
1
доказателства. В хода по същество жалбоподателят не се явява, но се явява
неговият процесуален представител, който излага съображения за отмяна на
НП само в частта му по пункт І. Изрично заявява, че извършването на
нарушението по пункт ІІ от НП не се оспорва.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от
надлежно упълномощен юрисконсулт от директора на ОДМВР-Пазарджик, с
което се излагат съображения за потвърждаване на НП, прави се възражение
за прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 24.02.2022 год.,
около 20:00 часа, в гр.Пазарджик, на бул. „Александър Стамболийски“, на
кръстовището с ул.”Екзарх Йосиф“, с посока на движение към магазин
„ЛИДЛ“ е управлявал МПС – л.а. „Ауди А5“ с ДК № ***, собственост на А.
А. И., като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от
контролен орган – униформен служител на МВР, не изпълнил задължението
си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, като
продължил движението си по ул.“Найден Геров“. Отделно от това по време на
управлението на посоченото МПС не носел в себе си СУМПС и КТ към него.
Всичко това съставлявало нарушение съответно на чл.103 и чл.100 ал.1, т.1 от
ЗДП. Първата правна норма сочи, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Втората пък разписва, че водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.
№ 015157 и рег. № 22-1818-000077 от 24.02.2022 година. Въз основа на този
2
акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя
на 04.05.2022г., видно от отбелязването в него. Жалбата против НП била
подадена чрез АНО на 10.05.2022, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при
което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
актосъставителя - св.Н.Р., св. И.Г., св.А.Й., но частично и от тези на
свидетелите Й.Т., А.Ф. и З.Г. /последните двама родители на жалбоподателя/.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че по съществото си жалбата е неоснователна.
Основно от показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел –
Н.Р. и на неговият колега – св. И.Г., които съдът кредитира като обективни и
безпристрастно депозирани, се установява, че на посочените в АУАН и НП
дата, час и място жалбоподателят, като водач на МПС е извършил нарушение
на чл.103 от ЗДП във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП. Тези две правни норми
вменяват задължение към водачите на МПС да спрат при подаден сигнал за
спиране от контролните органи и да изпълняват техните указания, като
неизпълнението на това задължение съставлява отказ да се изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Установява
се, че жалбоподателят е извършил и нарушение на чл.100 ал.1, т.1 вр. с чл.183
ал.1, т.1 от ЗДП, което като факт не се оспорва нито с въззивната жалба, нито
в хода по съществото на спора.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители Р. и Г., тъй
като са обективни и депозирани от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото. Независимо от служебната връзка между актосъставителя,
св.Г. и АНО, горните двама нямат никакъв личен мотив да уличават Ф., като
му приписват поведение, респ. нарушение, което иначе той да не е извършил.
Свидетелите Р. и Г. потвърдиха под страх от наказателна отговорност,
че актът е съставен от първия в качеството му на контролен орган по
транспорта и то против лицето, което в момента е било безспорно установено
като нарушител. Свидетелите бяха категорични, че на посочените в НП дата,
час и място автопатрулът е бил позициониран на кръстовището между бул.
3
„Александър Стамболийски“ и ул.”Екзарх Йосиф“, където те изпълнявали
служебните си задължения, осъществявайки контрол на движението по
пътищата и спирайки МПС на случаен принцип.
Полицейският автомобил бил паркиран на пътното платно на
ул.”Екзарх Йосиф”, непосредствено в началото на зоната на кръстовището,
като към него имало видимост, както от движещите се по тази улица, така и
от тези по булеварда.
Около 20:00 часа жалбоподателят, с управлявания от него автомобил, се
движел по бул. „Александър Стамболийски“ в посока магазин „ЛИДЛ“.
Виждайки го, св.Р. застанал на средата на пътното платно на булеварда и с
лице към автомобила подал сигнал за спиране със стоп-палка по образец, като
посочил на водача да спре в дясно по платното за движение, съобразно
посоката, в която се движи. В първия момент жалбоподателят Ф. намалил
скоростта си на движение и дал повод да се мисли, че ще спре. Веднага след
това обаче увеличил скоростта си, преминал в непосредствена близост до
св.Р., завил надясно по ул.“Найден Геров“, където продължил да се движи с
висока скорост. На свой ред свидетелите Р. и Г. се качили в патрулния
автомобил, като предприели преследване на автомобила на Ф. с включени
светлинен и звуков сигнал. Ф. се насочил към ул.“Кочо Честименски“, но не
успял да излезе на нея, т.к. се объркал и навлязъл в паркинг пред блок,
находящ се в непосредствена близост до улицата, който нямал друг изход.
Там бил принуден да спре, т.к. непосредствено след това пристигнал и
полицейският автомобил. Веднага след като спрял, от автомобила на Ф.
изскочил возещ се в него пътник и побягнал. Св.Р. го последвал пеш, а не
след дълго го настигнал и задържал, като било установено, че лицето държало
в себе си марихуана.
Веднага след това на водача Ф. била извършена проверка, като се
установило, че не носи в себе си СУМПС и КТ към него. На място били
повикани за съдействие служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик,
които изпробвали Ф. за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата била отрицателна. На място било установено, че автомобилът
управляван от Ф. бил без застраховка „ГО“ и бил служебно дерегистриран.
Също така предните странични стъкла били облепени с фолио, което също
било в нарушение на правилата по ЗДП и ППЗДП. На въпроса на
4
полицейските служители защо не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка,
Ф. отвърнал, че по-рано същия ден бил употребил марихуана. Веднага след
това Ф. бил качен в патрулния автомобил на Р. и Г., след което бил откаран в
сградата на с-р „ПП“, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Там обаче той отказал да бъде изпробван. След това Ф. бил върнат в сградата
на РУМВР-Пазарджик, където за кратко бил задържан. Там против него бил
съставен и процесният АУАН, а след като му бил предявен и той се запознал
със съдържанието му, отказал да го подпише. Отказът бил редовно оформен с
подпис на един свидетел - А.Й., разпитан като свидетел и по настоящото
дело, чиито показания съдът също кредитира досежно фактът на отказа на Ф.
да подпише и получи акта. Вярно е, че според св.Й. процесният акт против Ф.
бил съставен на мястото, където след краткото преследване от полицейския
автопатрул бил спрял. Установи се обаче, че това не е така, т.к.
актосъставителят и св.Г. бяха категорични, че актът е бил съставен по-късно
в сградата на РУМВР-Пазарджик, след като преди това Ф. бил воден в
сградата на с-р „ПП“ и откъдето бил върнат, след отказа му да бъде изпробван
за употреба на наркотици. Повече от очевидно е, че св.Й. греши неволно
относно обстоятелството къде е бил съставен актът против Ф., но това не
опорочава неговите показания относно обстоятелството, че е бил свидетел на
отказа на жалбоподателя да получи и подпише акта. Още повече, че в тази
насока показания даде и св.Г. – майка на жалбоподателя. Тя обаче твърдеше
убедено, че актът е бил съставен в сградата на с-р „ПП“, където сина й бил
повикан след освобождаването му от районното управление, за да подпише
този акт, а тя го придружила до там около 22:00 часа на 24.02.2022г.
Очевидно е, че св.Г. греши за мястото където е бил съставен актът, т.к. няма
никаква логика св.Р., който не работи в структурата на с-р „ПП“ да съставя
актът именно в сектора, а не в сградата на РУМВР-Пазарджик, където е
местоработата му и където Ф. е бил върнат след отказа да бъде пробван за
употреба на наркотици. Индиция, че св.Г. греши за мястото, където е бил
съставен актът е и това, че според нея, след като били в сградата на с-р „ПП“,
където сина й отказал да подпише актът, те двамата отишли в спешното
отделение на „МБАЛ Пазарджик“, за да се снабди Ф. с медицинско
свидетелство. Видно е обаче от приетото като доказателство по делото СМУ
№28/25.02.2022г., че същото не е съставено вечерта на 24.02.2022г., след
22:00 часа, а на следващия ден в 12:10 часа и то в Кабинета по съдебна
5
медицина. От всичко това може да се заключи, че св.Гаджевна няма
обективен спомен, както за времето и мястото на снабдяване на сина й с
въпросното СМУ, така и с времето и мястото на съставянето на процесния
АУАН. Нейните показания обаче са категорични за това, че Ф. й е споделили,
че е отказал да получи и подпише актът, т.к. след като го бил прочел не бил
съгласен с написаното, че не бил спрял след подаден сигнал със стоп-палка.
Всичко казано до тук навежда на извода, че не са допуснати никакви
процесуални нарушение по повод съставянето, предявяването и връчването
на АУАН на нарушителя. Нещо повече, съдът намира за необходимо да
отбележи в принципен план, че ако един АУАН е бил съставен в отсъствие на
нарушителя без преди това той да е бил поканен надлежно за това действие,
то ще е налице процесуално нарушение, но не от категорията на
съществените. Щом в крайна сметка този същият акт в един момент е бил
предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със
съдържанието му, да го подпише и получи екземпляр от него, както и да
направи съответните възражения в предвидените от закона срокове, то значи,
че правото му на защита по никакъв начин не е накърнено, макар и да не е бил
поканен да присъства при съставянето на акта. В конкретния казус няма
съмнение, че АУАН след съставянето му е бил предявен на Ф. и той се е
запознал с неговото съдържанието, но след това е отказал да го подпише и
получи екземпляр от него, като отказът му е бил редовно оформен с подпис на
свидетел.
Тук е мястото да се обсъдят и показанията на св. Й.Т., който също е бил
пътник в автомобила на Ф. по време на извършване на вмененото му
нарушение. Според него, докато пътували с автомобила по бул. „Ал.
Стамболийски“, той лично изобщо не бил видял нито патрулен автомобил,
нито полицай, който със стоп-палка или с фенер да подава сигнал за спиране
към Ф.. Това, че св.Т. не е видял подадения от св.Р. сигнал за спиране към Ф.
обаче може да се обясни с обстоятелството, че този свидетел се е возел на
задната седалка и като пасажер не е имал никакво задължение да следи
пътната обстановка пред автомобила. Отделно от това за съда не остана
съмнение, че този свидетел, бидейки приятел на жалбоподателя се опитва да
го оневини, като не разкрива всички факти от обективната действителност.
Това е така, защото дори наистина да не е видял как св.Р. подава сигнала за
спиране, то веднага след това не може да не е разбрал, че автомобилът им е
6
преследван от полицейски автопатрул с включен светлинен и звуков сигнал,
но св.Т. не споменава нищо и за този факт. Според него те спрели с колата на
паркинга и слезли, за да се разхождат из квартала, като в един момент едва ли
не „от нищото“ се появил патрулен автомобил и полицаите започнали да се
заяждат с тях, което е меко казано несериозно.
Показанията на св.А.Ф. – баща на жалбоподателя, не заслужават
задълбочено обсъждане, т.к. той е пристигнал на мястото, след като по
отношение на сина му вече е била започнала полицейската проверка и не
споделя нищо за събитията преди това, т.е. бил ли е спиран със стоп-палка и
какво е било неговото поведение. А.Ф. разказва и за събития, развили се след
откарването на сина му в сградата на с-р „ПП“, където да бъде пробван за
употреба на наркотици, но тези обстоятелства стоят извън предмета на
доказване по настоящото дело.
При така установеното съдът намира, че извършеното от
жалбоподателят запълва от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност по чл.103 от ЗДП във вр. с
чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП. Извършил е и вмененото му административно
нарушение по чл.100 ал.1, т.1 във вр. с чл.183 ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДП, за
което спор по делото няма. Доколкото основните възражения в жалбата и в
хода по същество касаят първото нарушение, то е необходимо в настоящото
съдебно решение да се постави акцентът на него.
На първо място следва да се каже, че е несъстоятелно възражението във
въззивната жалба за допуснато СПН, изразяващо се в това, че АУАН против
Ф. е бил съставен в негово отсъствие, но без да е бил поканен изрично за това
действие. По-горе бяха изложени подробни съображения относно липсата на
нарушения свързани с процедурата по съставянето, предявяването и
връчването на АУАН на нарушителя, които не следва да се преповтарят.
Несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба, че вмененото
административно нарушение по чл.103 от ЗДП не е било извършено виновно,
т.к. Ф. обективно не бил спиран от актосъставителя чрез използването на
стоп-палка. Фактът, че сигналът за спиране е бил подаден ясно и
недвусмислено към Ф., както и това, че той обективно го е възприел, като
подаден към него, се установи категорично от добросъвестните и
7
неопровергани показания на св.Р. и св.Г., които съдът кредитира изцяло, за
което пък изложи вече подробни съображения. Фактът, че Ф. е възприел
сигнала като подаден към него се установява и от обстоятелството, че
първоначално е намалил и дал вид, че ще спре, но веднага след това увеличил
скоростта си, правейки опит да избяга от мястото на проверката и да осуети
последваща такава. Това му пък поведение очевидно е било провокирано от
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е бил без застраховка
„ГО“, със затъмнени предни странични стъкла, както и че по-рано същия ден
водачът е употребявал марихуана, което е споделил и пред полицейските
служители след това. За това говори и обстоятелството, че се е съгласил да
бъде проверен за употреба на алкохол, но не за употреба на наркотици.
Несъстоятелни са възраженията развити и поддържани в пледоарията на
защитника в смисъл, че свидетелите Р. и Г. са осъществявали контролните си
правомощия в нарушение на писмено разпореждане на министъра на
вътрешните работи, а именно при контрол на пътното движение да е налично
видимо присъствие, както на полицейските служители, така и на служебните
автомобили. Сочи се, че начина на позиционирането на служебния автомобил
на ул.“Екзарх Йосиф“ го е правел невидим за водача Ф., а отделно от това,
подаващият стоп-палката полицейски служител е изскочил внезапно на
пътното платно, което правело невъзможна преценката на водача дали този
полицейски служител е действителен такъв и следва ли да се подчини на
сигнала му или пък е мним, преоблечен като полицай, целящ да нанесе
някаква вреда на лицата, които спира. Относно последното съдът намира за
удачно да отбележи, че око такива опасения бъдат възприети като
извинителни, то тогава всеки един водач би могъл да се позовава на тях при
недобросъвестно нежелание да спира при подаден му сигнал от контролните
органи. Така на практика контролните им функции биха били обезсмислени.
Отделно от това стана ясно, че полицейският автомобил е бил паркиран на
пътното платно на ул.”Екзарх Йосиф”, непосредствено в началото на зоната
на кръстовището, като към него е имало видимост, както от движещите се по
тази улица, така и от тези по булеварда. Няма как да се приеме за достоверно
голословното твърдение, че този автомобил е бил закриван от контейнери за
смет, респ. е бил невидим за водача Ф., т. к. за съда е ноторно, че обективно
няма как сметосъбиращи контейнери да са поставени в зоната, на което и да е
кръстовище или пък на тротоара, но в непосредствена близост до тази зона,
8
доколкото обикновено на всяко кръстовище има разчертана пешеходна
пътека, която е продължение на тротоара, а наличието на контейнери би
препятствало движението на пешеходците. Съвсем отделен стои въпросът, че
един полицейски служител би могъл да осъществява контролните си
правомощия и без наличие на служебен автомобил, а например като състав от
т. нар. „пешипатрул“, при което неналичието на патрулна кола не
освобождава водачите от задължението им да спират за проверка при подаден
сигнал.
Имайки предвид казаното до тук съдът намира за абсолютно доказано,
от обективна и субективна страна, вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл.103 от ЗДП във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП.
В хода на АНП не са допуснати никакви съществени процесуални
нарушения, за каквито съдът проследи и служебно. АУАН и НП са издадени
от длъжностни лица, разполагащи със съответната материална и
териториаална компетентност /виж Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на МВР – л.5 и 6 от делото и Заповед № 3123-282/26.01.2022г. на
директора на ОДМВР-Пазарджик – л.57 и 58 от делото/.
При определяне вида и размера на административните наказания за
нарушението по чл.103 от ЗДП във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при тяхната индивидуализация.
Наложил е наказанията глоба и лишаване от правоуправление в максималния
им размер, т.е. при пълен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства,
което е правилно. Очевидно е отчетена високата степен на обществена
опасност на нарушението, а и на самия нарушител, който има множество
други предишни нарушения по ЗДП. Макар че е сравнително млад шофьор –
придобил правоспособност през 2017г., Ф. до момента е наказан с общо 11
отделни НП, извън процесното, за различни по вид нарушения по ЗДП.
Отделно от това е осъждан от РС-Пазарджик за престъпления по чл.343б ал.3
от НК. Всичко това е отразено в справка за нарушител/водач на л.60-62 от
делото. Отчетено е било и това, че в резултат на нарушението и опитът за
бягство от полицаите е било провокирано преследване с полицейски
автомобил по улици в областния ни град, при което по дефиниция бягащият и
преследващият осъществяват по-рисково шофиране, което пък съставлява
потенциална опасност за останалите участници в движението, респ. за
9
предизвикване на пътен инцидент. Отчетена е била и липсата на смекчаващи
обстоятелства. При това положение съдът намира, че с така наложените
наказания ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН. Абсолютно
законосъобразно е било определено и наказанието за нарушението по чл.100
ал.1, т.1 във вр. с чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, което е в абсолютно установен от
закона размер от 10 лева.
При този изход на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП,
както и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който изпраща писмено становище по съществото на спора
преди последното с.з. и с него прави искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива в полза на ОДМВР-Пазарджик. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в три съдебни заседания, с разпит на шестима
свидетели, но без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или
правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева, което следва да се възложи в тежест
на жалбоподателя. Пак в негова тежест след ада се възложи и заплащането на
съдебно-деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на съда, т.к. такива бяха направени в размер на 29.48 лева – платени
пътни разходи за явяване в о.с.з. на св.Р..
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1818-000077 от 21.03.2022 год. на
началник сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на ЕМ. АС. Ф. от
гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, за
10
нарушение на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, а на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 10лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА ЕМ. АС. Ф. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. ***, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Пазарджик да заплати разноски в размера
на 29.48 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11