№ 96
гр. С.З., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001235 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260407/05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
664/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта, с която признато за
установено, че ИВ. ХР. Р., дължи на „Б.П.П.Ф.” С. А., П., рег. № *****, чрез
„Б.П.П.Ф.” клон Б., сумата от 533,15лв. - главница по Договор за
потребителски кредит №СRЕХ-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна
лихва в размер на 85,75 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г.,
обезщетение за забава 123, 52 лв. за периода от 20.08.2018г. до 30.11.2020г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№260806/30.11.2020г. по ч.гр.дело №4937/20201 г. по описа на Районен съд -
С.З. и са присъдени разноски.
Въззивникът ИВ. ХР. Р. моли въззивният съд да отмени обжалваното
решение изцяло, като въззиваемият бъде осъден да заплати сумата 10 300 лв.
като обезщетение, като не се посочва в какво се състои порочността на
обжалвания акт. Представя копие на трудова книжка.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
1
който въззиваемият „Б.П.П.Ф.” С. А., П., рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.” клон
Б. моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, като бъде постановен съдебен
акт, с който първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК.
Ищецът „Б.П.П.Ф.” С. А., П., рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.” клон Б. моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ИВ. ХР. Р.
му дължи заплащане на сумата от 533, 15 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит №СКЕХ-13752698, сключен на 03.08.2016 г., договорна
лихва в размер на 85, 75 лв. за периода от 20.11.2017 г. до 20.08.2018 г.,
обезщетение за забава 150, 77 лв. за периода от 20.12.2017 г. до 16.11.2020 г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по
заповедното производство и направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявените искове са неоснователни. Стоките, закупени с кредит от ищеца
се оказали негодни за употреба. Ищецът е провел многобройни разговори с
ответника по повод на кредита, което е станало причина ответникът да бъде
освободен от работа. Ищецът водел още две дела срещу ответника със същия
предмет - ч.гр.дело №1758/2019г. и ч.гр.дело №1759/2019г. по описа на РС-
С.З.. Моли настоящото дело да бъде прекратено.
Видно от приложеното ч.гр.дело №4937/2020г. по описа на Районен съд
- С.З., е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 533,15лв. главница по Договор за потребителски
кредит №СКЕХ-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна лихва в размер
на 85,75лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., обезщетение за забава
150,77лв. за периода от 20.12.2017г. до 16.11.2020г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и
2
направените разноски по делото. Съдът е издал заповед за изпълнение
№260806/30.11.2020г., с която е уважил подаденото заявление. Длъжникът е
подал възражение в срок, поради което съдът е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на
Договор за потребителски кредит №СRЕХ-13752698, сключен на 03.08.2016
г. ведно с Условия по договора, се установява, че на 03.08.2016 г. ответникът
е сключил договор за кредит с ищеца за покупка на стоки на обща стойност 1
053, 50 лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне
предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент
на разходите от 39.42 % и годишен лихвен процент от 33.69 %, като общата
сума, която следва да върне възлиза на 1 485, 36 лв. Сумата следвало да бъде
изплатена на кредитора на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 61, 89
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.
Безспорно е установено, че ищецът е изпълнил задължението си, като е
предоставил на ИВ. ХР. Р. сума в размер на 1 053, 50 лв. за покупка на
телевизор Philips и машинка за подстригване Philips.
Безспорно е установено, че още преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 4937/2020 г. - 30.11.2020 г. е
настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок от 24
месеца, като последната вноска е дължима на 20.08.2018 г. Съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
Б..“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен
процент се прибавят 10 пункта. В настоящия случай видно от съдържанието
на процесния договор ГПР е в размер на 39, 42 %, което не надвишава
максимално определения петкратен размер.
От представеното извлечение от сметката на ответника се установява,
3
че ИВ. ХР. Р. е изпаднал в забава, като е заплатил сума в общ размер от 866,
46 лв., като е останал неплатен остатък в размер на 533, 15 лв. за главница и
85, 75 лв. за възнаградителна лихва. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест не е представил доказателства за заплащане на дължимите суми,
поради което следва да се приеме, че дължи сума в размер на 533, 15 лв. за
главница и 85, 75 лв. за възнаградителна лихва 20.11.2017 г. до 20.08.2018 г.
Ответникът ИВ. ХР. Р. дължи и лихва за забава за периода 20.08.2018 г. –
падежа на последната погасителна вноска, /с оглед липсата на доказателства
за уведомяване на ответника за настъпване на предсрочната изискуемост/ до
подаване на заявлението 30.11.2020 г., която е в размер на 123, 52 лв.
По останалите възражения на ответника, районният съд е изложил
подробни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и препраща
към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ИВ. ХР. Р. следва да заплати на „Б.П.П.Ф.” С.
А., П., рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.” клон Б. направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260407/05.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 664/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Р., с постоянен адрес: с.Р., общ.С.З., ЕГН
********** да заплати на „Б.П.П.Ф.” С. А., П., рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.”
клон Б., със седалище и адрес на управление: гр.С., **** направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5