РЕШЕНИЕ
№ 1612
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330104544 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от **** Б.И.Н., чрез пълномощник
юрисконсулт А.Г., е предявил против С. И. П., ЕГН: **********, от
**************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 15209/ 2020 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261739/ 19.11.2020 г., суми, както
следва: сумата от 800 лева- главница по договор за кредит от разстояние №******/
03.02.2020 г., договорна лихва в размер на 92, 40 лева за периода 03.02.2020 г.- 01.08.2020 г.
и сумата от 23, 33 лева- лихва за забава за периода 01.08.2020 г.- 13.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
17.11.2020 г. до окончателното й погасяване, както и направените в заповедното
производство разноски.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е
изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
1
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за кредит от
разстояние №******/ 03.02.2020 г., като сключването се извършвало на база предоставената
от ищеца информация в уеб сайт www.minizaem.bg Там били публикувани условията за
предоставяне на кредита, като след регистрация и маркиране от страна на клиента на полето
„съгласен съм с общите условия“, се получавал е- мейл с преддоговорна информация за
условията на договора, ведно с име и парола на потребителя. След това се провеждал и
телефонен разговор с него за потвърждаване на волята му да сключи договора за кредит. На
лицето бил отпуснат заем от 800 лева, който бил преведен по личната му банкова сметка.
Заемът трябвало да се плати на 6 броя ежемесечни вноски за периода 04.03.2020 г.-
01.08.2020 г., като по договора липсвали каквито и да е плащания. Лихвеният процент по
договора бил 40, 15 %, като лихвата за периода 03.02.2020 г.- 01.08.2020 г. била 92, 40 лева.
Кредитът падежирал с последната вноска на 01.08.2020 г., като се дължала и сумата от 23,
33 лева- лихва за забава за периода 01.08.2020 г.- 13.11.2020 г. Тъй като сумите по кредита
не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от
ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 15209/ 2020 г. на ПРС, XII гр. с-в, се
издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника, който в срок е подал
възражение против нея, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия
процес.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена
изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита,
че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети договора за кредит и ОУ към него,
платежни нареждания, електронна кореспонденция.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 31.05.2021 г., като
страната е била редовно призована лично за първото по делото с.з. с получена на адреса си
призовка на 13.07.2021 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
2
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в общ размер на 125 лева
(листове 29 и 39) и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от
ГПК, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника, които разходи следва да се
възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
261739/ 19.11.2020 г., издадена по частно гр. дело № 15209/ 2020 г. на ПРС, XII гр. с-в, С. И.
П., ЕГН: **********, от **************************, ДЪЛЖИ на „Изи Финанс” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1,
представлявано от **** Б.И.Н., следните суми: сумата от 800 (осемстотин) лева- главница по
договор за кредит от разстояние №******/ 03.02.2020 г., договорна лихва в размер на 92, 40
(деветдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева за периода 03.02.2020 г.- 01.08.2020 г. и
сумата от 23, 33 (двадесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева- лихва за забава за
периода 01.08.2020 г.- 13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 17.11.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН: **********, от **************************, да заплати на
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Балша” № 17, ап. 1, представлявано от **** Б.И.Н., разноските по заповедното
производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от
50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото
дело, възлизащи в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева- държавна такса и в размер на 100
(сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3