Решение по дело №143/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

                                     ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

                                                 

                                                  гр. Кюстендил, 23.10.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на двадесет и трети октомври

 през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                           

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:: ВАНЯ БОГОЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 143

 по описа за 2013 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1  от ГПК.

С определение № 562 от 15.02.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д.№ 3313 по описа на съда за 2016 г., производството по делото е прекратено и делото върнато на Окръжен съд – гр. Кюстендил за постановяване на допълнително решение по претенцията на банката за санкционираща лихва, доколкото в депозирана пред САС въззивна жалба срещу постановеното от КнОС Решение № 55 от 25.09.2015 г. по т.д.№143/2013 г. по описа на съда се съдържа искане в тази насока.

Насрещната страна по въззивната жалба, съдържаща искане по чл.250 ГПК не е подала отговор.

Искането за допълване на решението е направено в предвидения в ГПК срок и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Въззивната банка е ищец в първоинстанционното производство и в депозираната искова молба е направено искане за присъждане на сумата в размер на 2819.20 евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 30.07.2012 г. до 20.06.2013 г.

В постановеното от КнОС Решение № 55 от 25.09.2015 г. по т.д. № 143/2013 г. съдът е пропуснал с изричен диспозитив да се произнесе по така заявеното искане.

Съдът намира, че следва да допълни решението си като се произнесе по искането за присъждане и на сумата от ** евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 30.07.2012 г. до 20.06.2013 г.

Съобразявайки установената по т.д. № 143/2013 г. по описа на КнОС фактическа обстановка, съдът приема, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен досежно вземането за сумата от ** евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 30.07.2012 г. до 20.06.2013 г., и следва да бъде уважен.

По делото безспорно установено е, че ищецът и първоначалния ответник са обвързани от облигационно правоотношение възникнало по силата на договор за банков кредит, допълнително споразумение № 1  към него и приложимост на общите условия, за което страните са постигнали съгласие. Ищецът в качеството си на кредитодател е изправна страна, а кредитополучателят е неизправна страна, предвид установеното неизпълнение на задължения по договора за внасяне на дължимите месечни вноски. Приложима е клаузата на чл. 20.2 от общите условия предвиждаща предсрочна изискуемост. Клаузата е ясна и предвижда настъпване на предсрочна изискуемост при забава повече от 90 дни на която и да е вноска – главница и/или лихви. От съществено значение в случая обаче за настъпване на предсрочната изискуемост е наличието на надлежно отправено от кредитора и достигнало до длъжника волеизявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, което е задължително предвид възприетото в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. Длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост, размера на задълженията си, като уведомяването е преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Преди това е настъпила изискуемост на остатъка от главница, санкционираща лихва и посочения размер на заемните такси, чийто размери са установени от заключението на в. л. За кредитора са налице вземания за главница, санкционираща лихва и заемни такси и   същото следва да бъде признато по отношение конституирания правоприемник на починалия в хода на делото ответник. 

В чл.20.1 от приложените по делото Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е прието, че при забава в плащането на месечна вноски от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 /три/ процентни пункта. В чл.7 от Договора за ипотечен кредит е уговорено, че за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Уговорено е също така, че към датата на сключване на настоящия договор БЛП е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 3.60 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е общо 8.29%.

От заключението на вещото лице И.Д. се установява, че към 21.06.2013 г. размерът на дължимата и непогасена санкционираща лихва е ** евро за периода от 14.05.2012 г. до 21.06.2013 г., като лихвеният процент е 10% за целия период на договора.

В случая съдът не намира, че клаузата, уговаряща размера на санкционната лихва, противоречи на разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и същата не е накърняваща договорното равноправие, доколкото по делото не се установява едностранно изменение размера на същата от страна на банката.

По изложените доводи предявения установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен досежно вземането за сумата от ** евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 30.07.2012 г. до 20.06.2013 г., и следва да бъде уважен.

Воден от горното и на основание  чл. 250, ал. 3 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд

                                                            Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА постановеното решение на  Окръжен съд – Кюстендил № 55 25.09.2015 г. по т.гр. 143/2013 г.  като ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установено по отношение на  А.А.Т. с адрес *** като правоприемник на починалия в хода на делото ответник  Б.Д.Т. с адрес *** съществуването на парични вземания на кредитора му Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес ***,за сумата от ** евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 30.07.2012 г. до 20.06.2013 г.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: