РЕШЕНИЕ
№ 613 гр. Пловдив, 15.03.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
XXV състав в публично заседание на петнадесети феврурари през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2302 по
описа за 2017год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 167,
ал.2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.Х.Г., ЕГН **********,***
срещу Принудителна административна мярка
(ПАМ) – техническо средство за
принудително задържане на ППС “Скоба”, извършена на 10.08.2017 г. по отношение
на лек автомобил марка Опел Астра с рег.№ *******, наложена на основание чл. 33
от Наредба за организация и контрол при паркиране на МПС и безопасност на
движението на превозните средства и гражданите на територията на град
Асеновград, обективирана в констативен
протокол за принудително блокиране сериен № 001283 на Община Асеновград от блокиращ
оператор, блокиращ водач и инкасатор.
Оспорва
се приложената ПАМ. Твърди се, че същата е използвана неправилно и
незаконосъобразно. Иска се обявяване на нищожност, евентуално и отмяна. Твърди се, че техническите средства
могат да се използват само от определени от кмета служби за контрол, като в
случая е представена заповед, в която са определени длъжностните лица, оправомощени
да съставят АУАН, като се сочи, че в представената заповед не са определени
лица, оправомощени да разпореждат ПАМ по ЗДвП. Твърди се още,че никъде по
булеварда в гр. Асеновград, жалбоподателката не е намерила служител, на когото
да заплати дължимата такса, нито е имало монтирани устройства, посредством
които да стори това. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата *******– инспектор в дейност
“ИНСПЕКТОРАТ, ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ” Община Асеновград, не взема становище по жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Между страните по делото не е спорно, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че в 10:55 ч. в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „Опел
Астра“, цвят сив, собственост на Р.Г., е
приложена мярка „принудително задържане“, посредством поставяне на техническо
средство, по отношение на която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране Серия №001283 от
10.08.2017 г. Приложени по преписката са заверени копия на финансови бонове от 10.08.2017
г.
Представена по делото е Заповед № А-175
от 17.02. 2015 г., издадена от Кмета на
Община Асеновград, с която са определени поименно длъжностни лица, които са
снабдени с правомощия за извършване на дейности по използване на техническо
средство „скоба“ за принудително задържане на МПС по реда на чл.167,ал.2,т.2 от ЗДвП във връзка с чл.33,ал.1,т.3 от Наредба за организация и контрол при
паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на превозните средства и
гражданите на територията на гр.Асеновград. Сред определените длъжностни лица в
обхвата на заповедта е посочен и Красимир Панев Панев- инспектор дейност
„Инспекторат, паркинги и гаражи“.
Представен е
правилник за устройството, функциите и организацията на дейност
„Инспекторат,паркинги и гаражи“.
Представена
е също и приложимата Наредба за организация и контрол при паркиране и престой на
МПС и безопасност на движението на превозните средства и гражданите на
територията на град Асеновград, приета с Решение № 1670 от 29.10.2014 г. на
ОбС, изменена и допълнена с Решение № 1752/17.12.2014 г., изменена с Решение №
1980/20.05.2015 г., изменена и допълнена с Решение № 2115/26.08.2015 г. ,
изменена и допълнена с Решение № 333/27.04.2016 г.,изменена и допълнена с
Решение №555/31.08.2016г., изменена и допълнена с Решение №794/22.02.2017г, изменена
и допълнена с Решение №1074/30.08.2017г на ОбС. Като приложение № 1 към Наредбата
се съдържа списък на обособени (затворени паркинги) - общинска собственост в
гр. Асеновград.
Приложен е
и снимков материал /3 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена дата на
заснемане.
Представена
е длъжностна характеристика на длъжностното лице наложило спорната ПАМ,като
административен орган.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 33
от наредбата Принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо
средство „скоба” се извършва от звеното за контрол и въздействие след
констатиране на нарушението от служители на стопанисващата организация с
протокол.
Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране
в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с
пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват
условията за паркиране.
Съответно, според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП (ДВ бр. 13 от
2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) Общинският съвет определя цената за паркиране
на местата по ал. 1,
както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено
на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал.
1, т. 13 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези
места, включително приема годишния инвестиционен план.
Според
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство;
В чл.33, ал. 3 и ал. 2 във вр ал.1, т. 3 от Наредбата е предвидено, че
могат да бъдат принудително задържани чрез използването на техническо средство
„скоба” МПС, паркирано в Зони за платено паркиране, за които не е заплатена
цена или заплатеното време на престой е надвишено. Принудителното задържане на
МПС чрез използване на техническо средство „скоба” се извършва от звеното за
контрол и въздействие след констатиране на нарушението от служители на
стопанисващата организация с протокол. Оперативната дейност по използването и
прилагането на техническото средство „скоба”, както и освобождаването на
блокираните МПС, се организира и осъществява от звеното за контрол и
въздействие.
Съгласно
чл. 43 от същата наредба контролът по спазването на правилата за паркиране,
както и дейността по принудително преместване на неправилно паркирани МПС, по
силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 от Закона за движение по пътищата се
осъществява от звеното за контрол и въздействие, заедно с полицаи от РУ на МВР
- Асеновград, като осъществява контрол на отдадените места за паркиране -
общинска собственост или изпълнение на принудителни административни мерки по
реда на чл. 171, т. 5, б. "б" Закона за движението по пътищата,
наредени от контролните органи. Конкретните длъжностни лица от звеното за
контрол и въздействие, които да осъществяват правомощията по ал.1, се определят
със заповед на Кмета на Община Асеновград.
Видно от представените доказателства е,че ответникът
заема длъжност „Инспектор“ в „Инспекторат, паркинги и гаражи“,като с изрична
заповед е определен за извършва и дейност по поставяне на техническо средство
„скоба“ по реда на чл.167,ал.2,т.2 от ЗДвП. Тоест, налице са доказателства за надлежно удостоверени правомощия противно на възраженията на
жалбоподателката.
Мярката
е наложена неправилно. Видно от представения списък на части от улици, които по
генералния план за организация на движението са обозначени за зони за платено
паркиране в гр.Асеновград, ул.“Марица“, на която е било паркирано превозното
средство е включена в зона за платено паркиране. Жалбоподателката и не
оспорва,че е паркирала в такава зона, а твърди,че с мярката се е стигнало до
превишаване на власт, тъй като към момента на прилагане на ПАМ се е намирала на
тротоара и е предложила да премести автомобила.
Видно
от отбелязания час в констативния протокол и във фискалния бон е,че става
въпрос за период от време общо 16 минути,в рамките на които е поставена скоба,
платена е от водача сумата от 15 лв. и е отблокиран автомобила.
Спорната
мярка е предвидена като възможност в закона с цел заплащане на дължимата цена
за паркиране. Тази цел ясно следва от текста на нормата на чл.167,ал.2,т.2 от ЗДвП.
Продължиелността
на времето, в което са се развили спорните събития показва, че на водача изобщо
не е дадена възможност да заплати дължимата за престоя такса, а направо му е
приложена ПАМ. Още повече, че става въпрос за хипотеза, при която МПС-то не е
паркирано в нарушение на ЗДвП или на наредбата на общината, а е на
място,поначало определено за паркиране. След като в рамките на 16 минути е
установено нарушение и е платена съответно цената и разходите по прилагане на
техническото средство, то не беше ли по-лесно просто да се събере дължимата за
паркирането такса.
Жалбоподателката
оспорва и факта, че не й е била осигурена възможност да изпълни задължението си
за заплащане на дължимата такса. Твърди да не е намерила служител, на който да
плати,нито е имало монтирани устройства за плащане. Оспорва,че не е длъжна да
разполага с мобилен телефон за таксуване чрез СМС .
В тази връзка
ответникът заяви, че монтирани устройства за заплащане на дължимата такса
няма,а има инкасатор. Не се представят доказателства за това към момента на
налагане на ПАМ да е имало инкасатор. Последното все пак е положителен факт и е
от доказателствена тежест за ответната страна.
Относно
разполагането с мобилен телефон, да, последното не може да се вмени в
задължение на гражданите,които искат да паркират на зони за платено паркиране.
С оглед на това и следва да се приеме, че недостатъчното доказателства за
наличието на достатъчно създадени условия за заплащане на дължимата за
паркиране такса е аргумент към извода за несъответствие на спорната ПАМ с целта
на закона. Защото законово регламентираната цел, която се преследва с
прилагането на ПАМ по чл. 167,ал.2
т.2 от ЗДвП,
е заплащане на такси, а не блокиране на МПС като самоцел при липса на създадени
условия за плащане на дължимата такса.
Ето защо съдът
намира, че наложената ПАМ не е насочена за постигане на законовата цел, с оглед
на която е регламентирано ограничението и е постановена не в съответствие на целта на
закона.
С
оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски.
Представени са договор за правна защита и съдействие с договорено
възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. На основание чл.38,
ал.3 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и заплатената държавна такса.
Ето защо, съдът,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Принудителна
административна мярка – използване на техническо средство
за принудително задържане на ППС “Скоба”, извършена на 10.08.2017 г. по
отношение на лек автомобил Опел Астра с рег. № РВ 8390 СМ, наложена на
основание чл. 33 от Наредба за организация и контрол при паркиране на МПС и
безопасност на движението на превозните средства и гражданите на територията на
град Асеновград, обективирана в
констативен протокол за принудително блокиране сериен № 001283 на Община
Асеновград от блокиращ оператор, блокиращ водач и инкасатор.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Р.Х.Г., ЕГН **********,*** сумата от 510,00лв. /петстотин и десет лв./ разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ