Р Е Ш Е Н И Е
№
928 19.04.2019
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
В проведено на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета
година публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С.,
като разгледа докладваното от
съдия М.Яханаджиян гр.д.№4523/2018 г. по
описа на Районен съд Бургас, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „А1 България“ ЕАД, седалище и адрес на
управление в ........................, подадена чрез
пълномощник – адв.Г., съдебен адрес:***, уточнена с
молба, вх.№29363/11.07.2018 г., уточнена с молба, вх.№33241/08.08.2018 г.,
срещу Т.Х.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, с
която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 538,13 лева – главница, представляваща потребени и незаплатени
незаплатена далекосъобщителни услуги по договори
М3276005/07.08.2012 г., М3778765/04.09.2013 г. и М3785559/10.09.2013 г., от
които 351,23 лева по договор М3276005/07.08.2012 г., 130,54 лева по договор М3778765/04.09.2013
г. и 56,36 лева по договор М3785559/10.09.2013 г., за които суми има издадена
Заповед №185 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2018
г. по ч.гр.д.№266/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че между
страните съществуват облигационни правоотношения по силата на сключени с
ответника Договори с №№М3276005/07.08.2012 г., М3778765/04.09.2013 г. и
М3785559/10.09.2013 г., с които са били предоставени на последния услуги за
мобилни номера .............................., всички
по тарифен план М-Тел Smart1 с
месечна абонаментна такса от 24,90
лева с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се, че на датите на договорите са
сключени от ответника и 3 броя договор за продажба на изплащане на апарат ..................... с по 23 лизингови вноски всеки.
Ищецът твърди, че в срока на действие на договорите е издал на ответника
фактури, сумите по които не са платени от ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства; претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество
не се представлява, представя молба-становище, вх.№12247/19.03.2019 г. с
приложени към нея писмени доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител се е
възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище за недоказаност на исковата претенция, във връзка с което
излага аргументи и претендира за отхвърляне на исковете. Не ангажира
доказателства.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника – адв.М. поддържа отговора
на исковата молба и пледира за отхвърляне на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата
на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателства по
делото е сключен между страните договор №*********
от 07.09.2013 г., договор за лизинг №М3276005 от 07.09.2013 г., №М3778765 от 04.09.2013
г., и приложения към договор №*********
от 04.09.2013 г., от 07.09.2013 г., от 10.09.2013 г., от съдържанието,
на които се установява, че между страните съществуват облигационни
правоотношения.
Към настоящото производство е приложено
в цялост ч.гр.д.№266/2018 г. по описа на РС-Бургас, от
материалите по което се установява, че по заявление на „Мобилтел” ЕАД, подадено
на 08.01.2018 г., на 09.01.2018 г. е издадена Заповед №185 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т.Х.
Георгиева, понастоящем Б., за сумата от 538,13 лева – главница, дължима за
ползвани далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги с
номер М3276005/07.08.2012 г., №М3778765/04.09.2013 г. и №М3785559/10.09.2013 г.,
включително и за други суми, които не се поддържат в настоящето производство.
При
така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи:
При условията на чл.422
от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване
на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№266/2018 г. по описа на БРС
Заповед №185/09.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен
да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в
настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземане за
главница със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и забавата на
ответника да заплати същото.
По
делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответникът е
ползвал далекосъобщителни услуги по договорите, посочени в исковата молба и
молба-становище, а именно
М3276005/07.08.2012 г., М3778765/04.09.2013 г. и М3785559/10.09.2013 г., а като такива не могат да бъдат приети
представения с исковата молба Договор №*********/ от 07.09.2013 г. и
приложенията към договора от 04.09.2013 г. и от 10.09.2013 г., л.13 и л.17 от
делото.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в
настоящото производство, че е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги,
посочени в исковата молба, както и че е начислил правилно дължимата стойност за
тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия.
С оглед на гореизложеното, решаващият състав приема тази искова претенция за неоснователна.
С горните аргументи, съдът
приема за неоснователна и претенцията на ищеца за неустойка, още
повече, че по делото не се твърди операторът надлежно да е упражнил правото
си да прекрати цитираните в исковата молба договори.
Изложеното обосновава като
извод, че искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Воден от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 от ГПК от ищеца „Мобилтел”
ЕАД, ЕИК *********, сегашно наименование „А1 България“ ЕАД, понастоящем седалище и адрес на управление в .........................,
съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г.,
против Т.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с който се претендира да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 538,13
лева – главница, представляваща потребени и незаплатени незаплатена
далекосъобщителни услуги по договори М3276005/07.08.2012 г.,
М3778765/04.09.2013 г. и М3785559/10.09.2013 г., от които 351,23 лева по
договор М3276005/07.08.2012 г., 130,54 лева по договор М3778765/04.09.2013 г. и
56,36 лева по договор М3785559/10.09.2013 г., за които суми има издадена
Заповед №185 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2018
г. по ч.гр.д.№266/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж.
С.