Определение по дело №72/2020 на Окръжен съд - Разград

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                       Гр.Разград,              2020 г.

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на                                                     през две  хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

    Членове:   Ирина Ганева 

                     Атанас Христов

                     

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д.  № 72 по описа за 2020 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 250/ 04. 03. 2020 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.Н.Н. за сумата 2 693, 52 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 519, 28 лв. договорно възнаграждение за периода 15. 02. 2019 г. до 31. 07. 19 г., 30 лв. такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 02. 03. до 31. 07. 2019 г., 55, 38 лв.  лихва за забава за периода 16. 02. 19 г.  до 31. 07. 19 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

            Жалбата е процесуално допустима.

            Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.Н.Н. за сумата 2 600 лв. неплатена главница,  сумата 2 693, 52 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 519, 28 лв. договорно възнаграждение за периода 15. 02. 2019 г. до 31. 07. 19 г., 30 лв. такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 02. 03. До 31. 07. 2019 г., 55, 38 лв.  лихва за забава за периода 16. 02. 19 г.  до 31. 07. 19 г .

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.Н.Н. за сумата 2 693, 52 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за сумата 519, 28 лв. договорно възнаграждение за периода 15. 02. 2019 г. до 31. 07. 19 г., преценявайки уреждащите го в договора клаузи като неравноправна, за сумата  30 лв. такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 02. 03. до 31. 07. 2019 г., 55, 38 лв.  лихва за забава за периода 16. 02. 19 г.  до 31. 07. 19 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, определеният размер на  ГЛП 39, 10 % противоречи на добрите нрави, тъй като значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Установената съдебната практика приема, че сделката противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие, както и че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави. В настоящият случай е видно, че уговорения размер на възнаградителна лихва надвишава значително законната лихва /над нейния трикратен размер/, поради което и клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите 46, 60% , но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност, до какъвто правен извод е достигнал и районният съд.

Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.

Не са налице доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за обявена предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за кредит. С настъпване на предсрочната изискуемост, договорът се прекратява и от този момент се дължи лихва за забава.

По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 30 лв., претендирана като неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, поради което и ва тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

 

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

           

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 250/ 04. 03. 2020 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.Н.Н. за сумата 2 693, 52 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 519, 28 лв. договорно възнаграждение за периода 15. 02. 2019 г. до 31. 07. 19 г., 30 лв. такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 02. 03. до 31. 07. 2019 г., 55, 38 лв.  лихва за забава за периода 16. 02. 19 г.  до 31. 07. 19 г.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:   

 

 

      Членове: 1.              

 

 

                      2.