№ 98
гр. Варна , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000253 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е жалба от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ
И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ", гр. София, срещу решение №
260177/11.08.2020год. по т.д. № 1772 по описа на ВОС за 2019год., с което
съдът е: Отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.79 от ЗЗД,
предявен от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И
ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ", представлявана от С. П. - Председател гр.
София, 1000, ул. „Московска" № 3 срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги"
ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 61 190,64 лв., претендирани като обезщетение за
претърпени имуществени вреди- разлика между реално изплатени в повече
суми и задържана гаранция за добро изпълнение, явяващи се пряк и
непосредствен резултат от виновното неизпълнение на изпълнителя -
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД,ЕИК ********* гр. Варна, по
договор № ДД-45/30.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане: Осъдил е
1
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ
ЗАПАСИ" ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, ЕИК
********* сумата 37 500 лева, представляваща невъзстановена гаранция за
добро изпълнение съгласно договор № ДД-45/30.06.2014г. за изпълнение на
обществена поръчка с предмет „Доставка на електрическа енергия – средно
напрежение за нуждите на държавната агенция, както и сумата 416,67 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до
датата на подаване на исковата молба 10.12.2019г., ведно със законната лихва
от 10.12.2019г. до окончателно плащане, КАКТО И СУМАТА сумата от 6398
лева, представляваща разноски за адв.възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Оспорва извода на съда, че сключеният договор за продажба с
ответното дружество, обхваща определени обекти, които са посочени в чл.23
от Договора, между които не попада ТД Бургас. Съдът неправилно е приел, че
обект на договор ДД-45/30.06.2014ГОД. е цялата ТД ДР гр.Стара Загора и
след нейното закриване обект на ПБ –Сливен следва да отпадне от договора,
по изложени съображения. Оспорва и извода на съда, че ответникът длъжник
не отговаря за неизпълението, когато то е причинено от кредиторова забава.
Твърди, че неизпълнението на ответното дружество се състои в това, че
спира изпълнението на поетите договорни задължения спрямо обект, който
никога не е отпадал от предмета на договора.
Иска се да бъде отменено решението и постановено друго, с което
исковете да бъдат уважени, а насрещният иск -отхвърлен.
Насрещната страна, редовно уведомена, чрез писмено становище, на
процесуален представител, счита жалбата за неоснователлна, по изложени
съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима, за това следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуални представители, както и чрез писмени бележки от пълномощника
2
на въззивната страна.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид
становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното: Производството е образувано по предявен иск, съответно е приет за
разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Търговско дело № 1772/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна е
образувано по искова молба на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН
РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ", представлявана от С. П. -
Председател гр. София, 1000, ул. „Московска" № 3 срещу „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги" ЕАД, със седалище гр. Варна, с която е предявен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
61 190,64 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, разлика между реално изплатените в повече суми и задържаната
гаранция за добро изпълнение и се явяват пряк и непосредствен резултат от
виновното неизпълнение на изпълнителя - „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги"
ЕАД, гр. Варна по договор № ДД-45/30.06.2014г. Претендира се сумата ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и присъждане на направените по настоящото
дело разноски.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за неизпълнение от
страна на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД на сключен договор с
ищеца като възложител с №ДД-45/30.06.2014г., по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва доставка на
определени количества нетна активна електрическа енергия по цена, в размер
и при условия, уговорени в договора и съгласно Ценовото предложение на
изпълнителя, явяващо се неразделна част от договора в обекти, посочени в
Техническа спецификация - неразделна част от договора. Цената за доставка
на един MWh час нетна активна електрическа енергия за средно напрежение е
определена в чл.З от Договора в размер на 101,56 лв. без ДДС. В
Техническата спецификация са изброени всички обекти, които попадат в
обхвата на договора, в чийто състав е и Териториална дирекция ,Държавен
резерв" (ТД ДР) гр. Стара Загора с Булстат 8319136610105 с Петролна база гр.
Сливен (ПБ гр. Сливен), ул. „Бургаско шосе" № 2. Излага, че в изпълнение на
заповед № РД-10-368/26.10.2015г. на Председателя на ДА ДРВВЗ била
3
извършена структурна промяна, с която ПБ гр. Сливен преминава от
управлението на ТД ДР гр. Стара Загора към ТД ДР гр. Бургас в края на
2015г. Доставчикът по договора „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕООД,
бил уведомен за промяната с писмо изх. № 57/08.01.2016г. на директора на ТД
ДР гр. Бургас и писмо с изх. №548-2/29.01.2016г. на Председателя на ДА
ДРВВЗ. На енергийния оператор било изпратено и допълнително писмо с изх.
№ 57/15.02.2016г. от директора на ТД ДР гр. Бургас, с въпрос какви действия
следва да бъдат извършени с цел отразяване на смяната на титуляря на обект
ПБ гр. Сливен, но отговор на поставения с последното писмо въпрос не бил
получен, ДА ДРВВЗ не е получило информация за действията, които следва
да бъдат предприети, за да може „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД да
получи заплащане от Агенцията за услугата, която ще предоставя за обект ПБ
гр. Сливен. Твърди се, че е налице бездействие от страна на изпълнителя,
понеже не е възразил срещу прехвърлянето на ТД ДР гр.Бургас, включително
ПБ Сливен към доставчик от първа инстанцияа. В изпълнение на чл.8 т.3 от
договора, е следвало да информира „ЕВН България
Електроразпрееделение“ЕАД за съществуването на Договор №ДД-
45/30.06.2014г. за ,Доставка" на електрическа енергия с „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги" ЕАД., за да спази задълженията си по чл.8 т.4 от
Договора. Освен това, ответника е следвало да информира ТД ДР гр.Бургас,
както и ЦУ на ДА ДРВВЗ за настъпилата промяна и отпадането на на ПБ
Сливен от балансиращата група на дружеството. С неизвършването на тези
действия ответното дружество е лишило ищеца да защити своите интереси и
е принудило Агенцията да заплаща такси над определената с догоовра цена и
да търпи от това загуби.
В писмен отговор ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги"
ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. До 01.02.2016г. всички
включени в обхвата на договора обекти са били част от балансиращата група
на ищеца. След уведомлението от ищеца до ответника за преминаване на ПБ,
гр.Сливен от ТД Стара Загора към ТД Бургас на 19.01.2016г. „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД е уведомила писмено ищеца за обектите,
членове на балансиращата му група, които са избрали да преминат към друг
координатор на балансираща група или друг доставчик, сред които е и ПБ
Сливен. На 27.01.2016г. ответника е бил уведомен от оператора на ел.мрежа,
4
че ТДДР Стара Загора с ПБ Сливен прекратява членството си в
балансиращата група с координатор ищеца.
Твърди се в отговора, че не е налице неизпълнение от страна на
ответното дружество, тъй като през периода от 01.02.2016г. до 30.04.2019г.
обектът на ищеца ПБ Сливен не е член на балансиращата група с координатор
ответника и се снабдява с електрическа енергия от друг доставчик, като едва
през 2019г. ищецът е предприел действия по връщане на обекта в
балансиращата група на ответното дружество. Сочи се, че действията на
ищеца са единствената причина обектът на ПБ Сливен да преустанови
участие в балансиращата група на ответника, както и да бъде сменен
доставчика на ел.енергия чрез сключване на договор с друго дружество –
„ЕВН Електроснабдяване” ЕАД.
Предявен е от ответника „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕООД
насрещен иск срещу ДА „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ
ЗАПАСИ" за заплащане на сумата 37 500 лева, представляваща
невъзстановена гаранция за добро изпълнение съгласно договор № ДД-
45/30.06.2014г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Доставка на
електрическа енергия – средно напрежение за нуждите на държавната
агенция, както и сумата 416,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 01.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба
10.12.2019г., ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до окончателно
плащане. Твърди се, че не е налице неизпълнение от страна на ищеца по
насрещния иск на поетите по посочения договор задължения, в процеса на
изпълнение на договора ответникът по насрещния иск не е правил възражения
за неточно изпълнение, като в пълен размер и своевременно е заплащал
стойността на доставената до обектите му електрическа енергия. За това
счита, че се дължи връщане на гаранцията за добро изпълнение по процесния
договор.
В депозирания своевременно отговор на искова молба по насрещния
иск ДА „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ" се
изразява становище за неоснователност на претенцията въз основа на
твърдения за неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по т.3 и т.5
от процесния договор, а именно да осигури изпълнението на договора и да
5
уведомява възложителя за невъзможност за изпълнение.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното: Пред настояящата инстанция не е предмет на спор установената
фактическа обстановка пред окръжния съд, а именно:
С договор №ДД-45/30.06.2014г., сключен между ДА „ДЪРЖАВЕН
РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ" като възложител и „ЕНЕРГО-
ПРО Енергийни услуги" ЕАД като изпълнител, с предмет доставка на
определени количества нетна активна електрическа енергия по цена, в размер
и при условията, уговорени в договора и съгласно ценовото предложение на
изпълнителя, в обекти, посочени в техническа спецификация – неразделна
част от договора. Срокът на договора е посочен в чл.2 – 5 години от датата на
подписване на договора, а цената в чл.3 – 101,56 лв. без ДДС за 1 МВтЧ.
Представена е техническа спецификация /Приложение №2/, в която фигурира
ТД ДР Ст.Загора с обект ПБ Сливен. Според чл.8 т.2 Изпълнителят е поел
задължение да включи възложителя в пазара на балансирана енергия, чрез
изграждане на балансираща група с координатор изпълнителя: Според т.3
Изпълнителят е поел задължение да извършва всички необходими действия
съгласно действащите към момента ПТЕЕ така, че да осигури изпълнението
на настоящия договор. Според т.5.-Да уведомява възложителя в посочените
в договора срокове при невъзможност, или забавяне на изпълнението на
задълженията му по договора… С писма от 29.01.2016г. и 15.02.2016г.
/стр.21 и 22/ ДА „ДРВВЗ“ е уведомила „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги"
ЕООД, че във връзка с преминаване на управлението на ПБ Сливен от ТЗ ДР
Ст.Загора към ТД ДР Бургас, считано от 01.12.2015г. консумираната
ел.енергия – средно напрежение от обекта следва да се заплаща от ТД ДР
Бургас съгласно чл.8, т.4 от договора и съответно фактурите за ел.енергия да
бъдат издавани с получател ТД ДР Бургас.
Представен е договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа, сключен на 22.08.2014г. между „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД и ТД „Държавен резерв“ Стара Загора
за предоставяне от ЕВН, в качеството на собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа, на мрежовия клиент право на ползване на
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с
ел.енергия. С писмо от 08.01.2016год. ДА ДРВЗ е уведомила „ЕВН България,
Електроразпределение, " ЕАД, за преминаване на управлението на ПБ Сливен
от ТЗ ДР Ст.Загора към ТД ДР Бургас.
С писмо от 22.01.2016г./стр.32/, „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД уведомява ТД „Държавен резерв“ Стара Загора,
6
че прекратява действието на сключения договор за достъп и пренос, считано
от 01.02.2016г., поради регистриране на единствения обект по договора - ПБ
Сливен на пазара с клиент ТД „Държавен резерв“ Бургас, от която дата
обектът ще е предмет на друг договор за достъп и пренос. С писмо от
14.01.2016г. /33 стр./ „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД уведомява
ТД „Държавен резерв“ Бургас, че с оглед извършената промяна на
собственика за обект ПБ Сливен ТД „Държавен резерв“ Бургас в качеството
на нов ползвател на обекта е необходимо да подаде: 1. Заявление за
предоставяне на достъп и пренос до електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, за да сключи договор за достъп
и пренос:
2.Ако желае да встъпи в договорни отношение с настоящия доставчик на
ел.енергия за този обект, е необходимо да получи и представи Удостоверение
за сключен договор за комбинирани услуги от настоящия
доставчик/координатор на балансираща група-до 25.01.2016год.
Представено е Заявление от 25.01.2016год. от ТД „Държавен резерв“ Бургас
за предоставяне на достъп до ел.разпределителнаат мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ЕАД за ПБ Сливен/стр.34/. Видно е, че в заявлението
заявителят е дал съгласието и е посочил като настоящ доставчик за обекта
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД.
На 02.02.2016г. е сключен договор за достъп и пренос между „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и ТД „Държавен резерв“ Бургас
Приети са като доказателство по делото фактури за консумирана
ел.енергия, издадени през периода от 07.11.2014г. до 08.02.2016г. от
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕООД с получател ТД „Държавен резерв“
Стара Загора, както и фактури, издадени през периода от 29.02.2016г. до
30.04.2019г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с получател ТД
„Държавен резерв“ Бургас.
Представено е писмо от 27.01.2016г. от „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД /стр.128/, с което уведомява „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги" ЕООД, че във връзка с процедура по смяна на доставчик
на ел.енергия/координатор на балансираща група, считано от 01.02.2016г. към
7
друг координатор на балансираща група и/или друг доставчик на ел.енергия
преминават обектите на клиенти по Приложение 2, сред които е посочен ТД
„Държавен резерв“ Стара Загора с посочен номер на ИТН отговарящ на
точката на измерване на ПБ Сливен.
С писмо от 14.02.2019г. ДА „ДРВВЗ“ отправя към „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги" ЕООД въпрос относно причините за изключване на ПБ
Сливен от балансиращата група с координатор „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни
услуги" ЕООД и относно възможността за обратно присъединяване на обекта
към балансиращата група.
С писмо от 26.09.2019г. ДА „ДРВВЗ“ отправя към „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги" ЕООД изявление, че поради частично неизпълнение на
задължения по договор от 30.06.2014г., изразяващо се в недоставяне на
ел.енергия през определен период за обект ПБ Сливен, на осн. чл.11, ал.4 от
договора предоставената гаранция за добро изпълнение в размер на 37500 лв.
ще бъде усвоена в пълен размер в полза на ДА „ДРВВЗ“. С отговор от
04.10.2019г. „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕООД заявява, че отпадане на
конкретния обект от балансиращата група не се дължи на неизпълнение
задълженията на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕООД, а на предприети
от ДА „ДРВВЗ“ действия по смяна на доставчика, считано от 01.02.2016г.,
последващо присъединяване на същия обект, считано от 01.05.2019г. и
повторно отпадане /стр.136/, считано от 01.08.2019г. отново по инициатива на
ДА „ДРВВЗ“.
От неоспореното заключение по назначената и приета по делото
СЧЕ, се установява, че общата стойност на фактурираната енергия при
условията на договора от 30.06.2014г. би възлизала на 227 255,86 лв. без ДДС
или 272 707,03 с ДДС, докато общата стойност на платената от ТД ДР Бургас
сума към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за периода 01.02.2016г. –
30.04.2019г. е 378 897,68 лв. Разликата вещото лице е изчислило в размер на
106 190,66 лв. с ДДС и 88 492,21 без ДДС, като разликата между тази
стойност и гаранцията за добро изпълнение е 50 002, 21 лв.
При така установеното по делото съдът възприе следните изводи:
По предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД:
8
Не е спорно, че страните са били обвързани с валидна облигационна
връзка, която е прекратена, поради изтичане на срока. В настоящия случай се
претендира обезщетение за претърпяната загуба в размер на разликата между
заплатената ел.енергия през процесния период и стойността, която би била
заплатена при условията на сключения между страните договор от
30.06.2014г. Не е спорно също, че ответникът е изпълнявал задълженията
като доставчик на ел. енергия за обекта на ищеца ПБ Сливен, който е бил
включен в балансиращата група с координатор ответника, до 01.02.2016год.
От този момент обекта се е снабдявал с ел. енергия от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, като доставчик от последна инстанция.
Спори се дали е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответното дружество-поради негово бездействие,
довело до изключване на процесния обект ПБ Сливен от балансиращата група
на ответника и съответно заплащането от страна на ищеца на по-високи
стойности за ел.енергия от доставчик от последна инстанция. Установява се
по делото- от представената и описана по-горе по делото кореспонденция
между страните, че след извършеното преструктуриране със заповед от
26.10.2015г., ДА „ДРВВЗ“ е уведомила ответното дружество, че ПБ Сливен е
преминала към ТД Бургас, поради което консумираната ел.енергия следва да
бъде фактурирана на ТД Бургас и съответно на адреса на това поделение да
бъдат изпращани издадените фактури. Посочи се също, че във връзка със
цитираната заповед действащият договор с ЕВН България
Електроразпределение, за достъп и пренос на ел.енергия с ТД Ст.Загора
относно ПБ Сливен е прекратен с уведомление от 19.10.2016г. именно поради
изключване на ПБ Сливен от състава на ТД Ст.Загора. Отправено е
уведомление от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД до ТД ДР
Бургас като нов ползвател, относно необходимостта от сключване на нов
договор за достъп и пренос на ел.енергия поради промяна на собственика на
ПБ Сливен, като е указано да представи удостоверение за сключен договор за
комбинирани услуги с доставчик. Въз основа на подаденото заявление от
25.01.2016год., на 01.02.2016г. е сключен договор между „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и ТДДР Бургас относно ПБ Сливен за достъп и
пренос. Няма данни да е представено удостоверение за сключен договор за
комбинирани услуги от настоящия доставчик/координатор на балансираща
9
група.
Не е спорно, че сключеният договор за продажба на ел. енергия с
ответното дружество обхваща определени обекти, които са посочени в чл.23
от договора и съобразно чл.1 са изброени в техническата спецификация към
договора, сред които е посочен и ТД Ст.Загора с обект ПБ Сливен.
Процедурата за смяна на доставчика на електрическа енергия на
краен клиент се урежда в чл.99 от Правилата за търговия с ел.енергия,
издадени от ДКЕВР. Съобразно чл.99 ал. 2 от ПТЕЕ, в редакцията, действаща
от 20.11.2015год. /ДВ бр.90 2015год./ смяната на доставчик се инициира от
крайния клиент, или от упълномощено от него лице.
Съгласно ал.3 на същата разпоредба процесът на смяна на доставчик
за крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа се
администрира от съответния оператор на електроразпределителна мрежа. В
изпълнение на това задължение „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД
с писмо от 14.01.2016год. /33стр./ е уведомила новия ползвател на обекта
ТД“Държавен резерв“гр.Бургас, освен да представи Заявление за
предоставяне на достъп за обекта, като изрично е указало възможността, че
ако желае да встъпи в договорни отношения с настоящия доставчик на
ел.енергия за този обект, да представи Удостоверение за сключен договор за
комбинирани услуги от настоящия доставчик/координатор на балансираща
група-до 25.01.2016год. Не е спорно, че ищецът не е представил поисканото
удостоверение като доказателство за сключен договор за доставка с
ответника. Поради липсата на представено удостоверение за сключен договор
за комбинирани услуги „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, е
уведомила ответното дружество с представеното писмо от 27.01.2016г. /128
стр./, че ТДДР Ст.Загора с посочен номер на ИТН е сред клиентите,
преминаващи към друг координатор на балансираща група и/или доставчик
на ел.енергия.
Относно твърдението на ищеца за бездействие на ответника като
доставчик на ел. енергия, срещу изключването на ищеца от неговата
балансираща група и излизането му на свободния пазар-твърди, че на
поставено запитване с писмо от 08.01.2016год. не му е отговорено какви
действия да предприеме, зма да може ответника да продължи да изпълнява
10
доставките за обекта:
Съдът намира становището за неоснователно. От една страна, в
цитираното писмо /стр.20/, ищецът не е отправил конкретно запитване в
посчения смисъл, а само е посочил нов адрес на изпращане на издадените
фактури.
За това не се установява твърдяното бездействие от страна на
ответника, довело до излизане на ищеца от балансилращата му група.
Относно твърдението в исковата молба, че ответникът е бил длъжен
след получаване на писмото от 27.01.2016год. от оператора на мрежата „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД с което е уведомило ответното
дружество, че ТД Ст.Загора с посочен номер на ИТН е сред клиентите,
преминаващи към друг координатор на балансираща група:
Възражението е неоснователно.
Видно е, че настоящият доставчик няма отношение относно неговата
смяна като такъв. Посочи се, че според чл.99, ал.3 от ПТЕЕ -изрично е
предвидено, че процесът на смяна на доставчик за крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа, се администрира от
съответния оператор на електроразпределителна мрежа-до когото се подава и
съответното заявление от крайния клиент. ПТЕЕ изключват възможността на
настоящия доставчик на ел.енергия и координатор на балансираща група да
участва в процеса на неговата смяна. За това правилно уведомлението за
изключване от балансиращата група е отправено до ответното дружество от
оператора на ел.мрежа „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а не от
клиента. С писмото от 27.01.2016год., ответникът доставчик е уведомен от
оператора на мрежата, който единствено администрира тези отношения, че е
изключен като доставчик. Неоснователни са и твърденията в исковата молба,
че ответното дружество е следвало да възрази срещу смяната, понеже според
действащата към релевантния момент редакция на чл.102 от ПТЕЕ, на който
се основава твърдението, се предвижда възражение само в хипотезата на
неплатени задължения.
В заключение, следва да се отбележи, че не се установяват виновни
действия, или бездействия от страна на ответното дружество, довели до
11
отпадане на ищеца от неговата балансираща група и респективно отпадане на
неговото качество като доставчик на ищеца по сключения договор. Правилата
за ТЕЕ възпрепятстват възможността на настоящия доставчик да се намесва
или противопоставя на процеса на преминаване от балансиращата група на
настоящия доставчик, към балансиращата група на новия доставчик.
Процедурата по първоначален избор на доставчик, както и при последваща
смяна на избран доставчик, се провежда и осъществява единствено от
мрежовия оператор- в случая „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, по
заявление на клиента. Следователно, ответното дружество е изключено като
доставчик от оператора.
В допълнение, следва да се отбележи, че в отправеното уведомление
от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД до ТДДР Бургас относно
необходимостта от сключване на нов договор за достъп и пренос на
ел.енергия поради промяна на ползвателя на ПБ Сливен, изрично е указано
ако иска да встъпи в договорни отношения с настоящия доставчик-т.е. същият
да продължи да доставя ел.енергия, да представи удостоверение за сключен
договор за комбинирани услуги с него. Не е спорно, че удостоверение с
доказателства за сключен договор с ответното дружество за доставка на
ел.енергия не е представен. Следва да се отбележи, също, че понеже считано
от м.02.2016г., доставката е извършвана от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД като доставчик от последна инстанция до момента,
до м.02.2019г, съответно фактурите са издавани от него, ищецът е бил наясно,
че доставчикът на ел. енергия е сменен. Същият е имал възможност във всеки
един момент / до 10 число на всеки месец/, да подаде заявление до оператора
за включване на ТДДР Бургас - ПБ Сливен в балансиращата група на
ответника. Това е осъществено през 2019год.
Предвид изложеното съдът намира за недоказани твърденията за
договорно неизпълнение от страна на ответното дружество по негова вина,
поради което и претенцията за обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на това неизпълнение се явява неоснователна.
В допълнение следва да се отбележи, че относно ПБ Сливен е била
приложима разпоредбата на чл. 95а от ЗЕ, съгласно която доставчикът от
последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на
12
крайни клиенти до избора на друг доставчик или избраният доставчик не
извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Ищецът като
държавна агенция не може да бъде клиент на краен снабдител съгласно чл.94а
от ЗЕ, тъй като не е битов краен клиент, присъединен към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, поради което
считано от м.02.2016г., доставката е извършвана от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД като доставчик от последна инстанция до момента,
до м.02.2019г., когато по инициатива на ищеца са приети действия за връщане
на процесния обект в обхвата на балансиращата група на отвеника като
доставчик на обекта.
По насрещните искове за възстановяване на внесената от
изпълнителя по договора гаранция за добро изпълнение в размер на 37500 лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 10.12.2019г., както
и мораторна лихва върху тази сума в размер на 416,67 лв. за периода от
01.11.2019г. до подаване на исковата молба 10.12.2019г. Между страните не
се спори, че предвидената в чл.11 сума в размер на 37500 лв. като гаранция за
изпълнение е внесена изцяло. В ал.4 на същата разпоредба се предвижда, че
възложителят има право да усвои изцяло или част от гаранцията при
неизпълнение клаузите на договора или изпълнение, разминаващо се с
предложението за изпълнение на поръчката и ценовото предложение на
изпълнителя.
Предвид направения извод, за липса на установено неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответното дружество, следва извода за
основателност на насрещния иск, както и на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава от датата на получаване на покана за връщане на
гаранцията.
С оглед на изложеното, предявения иск с правно основание чл.79 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно
задължение се явява неоснователен, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Основателна се явява претенцията по насрещния иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД, както и акцесорната претенция за присъждане на
13
обезщетение за забава.
С оглед на горния извод, въззивната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото като краен резултат следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на
окръжния съд, които споделя.
Разнноски: Предвид неоснователността на жалбата, на въззиваемата страна се
дължат направените разноски. Представени са доказателства за извършени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4848лв. с ДДС, На
основание чл.78 ал.3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за настоящето производство в общ размер на 4 848лв.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260177 от 11.08.2020год., поправено срешение
№ 260062/14.03.2021год., постановени по т.д.№ 1772/2019 г. по описа на
Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И
ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ", представлявана от С. П. - Председател гр.
София, 1000, ул. „Московска" № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги" ЕАД ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от
4 848 /четири хиляди осемстотин четиридесет и осем/ лева, представляваща
разноски за адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14