Номер 99729.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501522 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 32951/02.06.2020г. от Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 , чрез
процесуален представител срещу Решение № 1645/23.03.2020г. по гр.д. № 15820/2019г. на
ВРС, 18св., с което въззивникът е осъден да заплати на Г. Й. Й. ЕГН **********, адрес
гр. Варна, ул. Марин Дринов № 39, сумата от 1660.27 лв. /хиляда шестстотин и
шестдесет лева и 27 ст./ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Считайки обжалваното решение за неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през
посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Излага се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР,
чл.187 ал.1 и ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско
законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.
Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. / обн.
1
ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР. Излагат се съображения за неприложимост на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата -НСОРЗ
Моли за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78
ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява.Чрез
процесуалния си представител с писмена молба поддържа жалбата, моли същата да бъде
уважена и да се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5
от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение, като правилно и обосновано, да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния
си представител , поддържа отговора на жалбата, претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Й. Й. ЕГН ********** срещу
Главна дирекция „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул.
Христофор Колумб № 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 1660.27 лв. /хиляда шестстотин и
шестдесет лева и 27 ст./ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност „мл.инспектор –оператор на ЦАС и ПВН
в ГПУ – гр. Варна към РДГП Бургас за периода от 02.10.2016г.- 02.10.2019г. Посочва се, че в
този период ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислявало сумирано за тримесечен период. Подробно посочените в исковата молба по
2
месеци часове извънреден труд са останали неизплатени, което обуславя правният му
интерес от предявяване на осъдителните претенции.
Ответникът Главна дирекция „ГП“ в Министерство на вътрешните работи оспорва
иска по размер релевирайки правопогасяващо възражение за плащане на претендираните
суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, поради, което не е налице празнота в
закона.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства,
че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния
период от 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. ищецът Г. Й. Й. е полагал труд на длъжност
„мл.инспектор –оператор на ЦАС и ПВН в ГПУ – гр. Варна към РДГП Бургас, която
дирекция е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
3
нощен труд за периода 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г. Същия е 1688 часа, преизчислени по
коефициент 1.143 – 1929 часа или разлика за доплащане – 241часа. Общо дължимата сума за
неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за
процесния период е в размер на 1660.27 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявена и разгледана пред ВРС е облигационна претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване
на положения нощен труд през периода 02.10.2016 г. до 02.10.2019г. , в едно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "Гранична полиция“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е
ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на
вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този
закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал
е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на
работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е
алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на
дължимото допълнително възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 02.10.2016 г. до 02.10.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
4
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода 02.10.2016 г. до 02.10.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В
чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
5
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница в размер на 1660.27 лв., за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 02.10.2019г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски, но такива в
настоящото производство не са претендирани, поради което и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1645/23.03.2020г. по гр.д. № 15820/2019г. на ВРС,
18св.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6