Решение по дело №920/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от З.Д.Д. срещу решение № 18/13.03.2023г. на Провадийския районен съд (ПРС), постановено по НАХД № 20223130200289/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление №22-0324-000299/14.06.2022г. на началника на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, с което на З.Д., за нарушение на чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от управление на моторно превозно средство за срок от 24 месеца.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, защото не е направена проверка на събраните по делото доказателства. Направено е възражение за некомпетентност на административно-наказващия орган. Смята, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита, че в обстоятелствената част на наказателното постановление няма изложени обстоятелства за неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. Смята, че незаконосъобразно е отбелязано, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство, което е предназначено за установяване употребата на алкохол, макар, че е записано, че отказът е за тест за наркотични вещества и техните аналози. Подчертава, че с поведението си не е дал повод за осъществяване на проверката. Иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът – началникът на РУ гр.Провадия при Областна Дирекция на МВР – Варна в писмени бележки с.д. №7406/16.05.2023г. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Намира решението на районния съд за правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и подробен анализ на доказателствата. Изтъква, че нарушението е доказано по безспорен начин и описаното деяние е съставомерно. Подчертава, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението на Провадийския районен съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – гр.Провадия, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното наказателно постановление З.Д. е наказан за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест с техническо средство „DRUGTEST 5000“ за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване с издаден талон № 121462 и със стикер № А049231. В тази връзка неоснователно е оплакването на касатора, че е описан отказ от изследване с техническо средство, което е за установяване на алкохол. Обстоятелството, че с поведението си на пътя, водачът на МПС не е дал повод за проверката няма никакво отношение към съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. Освен това, при проверката се е оказало, че автомобилът /който е собственост на друго лице/ е бил с прекратена регистрация, което логично обосновава причината за тестване и на самия водач.

Неоснователно е оплакването на касатора за нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като административно-наказващият орган е изследвал спорните обстоятелства и е събрал обясненията на полицаите, участвали в проверката, които са категорични, че З.Д. е отказал тестване за наркотици, поради това че „е имал условна присъда и не е искал да влезе в затвора и затова предпочитал да бъде известно време без свидетелство за управление на МПС.“. Както по общите процесуални правила, така и предвид оборимата презумпция за доказателствена сила на констатациите в акта за установяване на административно нарушение по чл.189 ал.2 от ЗДвП, доказателствената тежест за установяване на положителния юридически факт – тестване с техническо средство „DRUGTEST 5000“ и изследване в химико-токсикологична лаборатория въз основа на издадения талон е лежала върху нарушителя, за което той не е представил надлежни доказателства в нито едно от съдебните производства.

Следва да бъде отхвърлено и твърдението на касатора за некомпетентност на административно-наказващия орган, предвид оправомощаването му със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съобразявайки всички доводи на Злотомир Д., изложени във въззивната жалба, Провадийският районен съд е постановил решение, което е обусловено от събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка. Не са налице сочените от З.Д. основания за отмяната му. Обжалваното пред въззивната инстанция наказателно постановление правилно е било потвърдено като законосъобразно и действително деянието на З.Д. освен, че е съставомерно, но не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Наложените наказания във двете си форми: глоба и лишаване от правоуправление са с фиксиран размер, поради което даже и да беше направено оплакване за явна несправедливост на размера им, същото не би могло да бъде разгледано от съда.

Предвид правилността на решението, което трябва да бъде оставено в сила, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл.63д ал.5 от ЗАНН в минимума по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/13.03.2023г. на Провадийския районен съд, постановено по НАХД № 20223130200289/2022 г.

ОСЪЖДА З.Д.Д. да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Варна - Районно управление гр.Провадия възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

	Председател:
	Членове: