№ 1849
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110107072 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от Д. Б. ДР., ЕГН
********** от гр. К., ж.к. Р.В. №6, вх.А, ет.5, ап.13 срещу „П.91“ ЕООД, ЕИК **********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Г.Р. № 13 за осъждане на ответника да
заплати сумата от 297,94 лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен през
работни дни извънреден труд за периода 02.12.2020г. – 29.03.2021г., както и сумата от
480,88 лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен през почивни дни
извънреден труд за периода 05.12.2020г. – 27.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.150 вр. 262, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се посочва,
че предявените искове са основателни, не се оспорват по основание и размер.
В срока по чл.211, ал.1 ГПК е предявен НАСРЕЩЕН ИСК от ответника срещу ищеца
за осъждане на последния да заплати сумата от 256 евро представляващи обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода 02.12.2021г. – 01.04.2021г., на осн.чл. 59 ЗЗД.
Посочва се, че за процесния период ищецът – ответник по насрещния иск е работил по
ТПО при ответника – ищец по насрещният иск, на длъжност „шофьор на товарен автомобил
(международни превози) над 12 тона“, с уговорено месечно възнаграждение от 612 лева. За
процесния период ищецът е изпълнявал трудовото си задължение в чужбина, при което са
му били наложени 5 бр. глоби за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата – превишена скорост в размер от по 53 евро за всяко едно, или общо 265 евро,
които задължения били заплатени от работодателя на страната. Наложените глоби за
нарушение правилата за движение по пътя са лично на ищеца по първоначалният иск, който
с оглед осъщественото заплащане от ответника на наложените глоби си е спестил разход в
размер на наложените му санкции, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на
ответника – ищец по насрещният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещният иск, с който предявеният насрещен иск се оспорва. Не се оспорва факта, че за
1
периода 02.12.2020г. – 01.04.2021г. между страните е било валидно възникнало ТПО, като за
този период ответникът по насрещният иск е бил командирован в чужбина, както и че за
този период са му налочени 5 бр. глоби за допуснати от него нарушения на правилата за
движение в К.Б..Възразява, че дължи същите като посочва, че претендираната сума от
ответника – ищец по насрещният иск му е заплатена. За всяка една от петте глоби от по 53
евро е осъществявано удържане от страна на работодателя на дължимите му
командировъчни възнаграждения, като след удръжка от същите размера на наложената
глоба е заплащана на белгийските власти по банков път.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Представен по делото е договор №190/30.11.2020г., от който се установява, че между
страните по спора е възникнало валидно трудовоправоотношение, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността „шофьор,товарен автомобил,международни
превози».Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Ганка
Кававева, от която се установява, че брутното трудово възнаграждение за месец 12/2020г.
възлиза на 581,40 лева, за периода 01/2021г. -03/2021г., в размер на от по 652 лева, за
04/2021г. в размер на 341,53 лева. На ищеца са изплатени командировъчни пари, както
следва: за 12/2020г. в размер на 3168,30 лева, за 01/2021г. в размер на 3273,91 лева, за
02/2021г. в размер на 2957,91 лева и за 03/2021г. в размер на 3273,91 лева. Общата сума за
изплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари възлиза на 16190 лева, от които
3721 лева заплатени през 01/2021г., 4290 лева заплатени през 02/2021г., 3900 лева заплатени
през 03/2021г. и 4279 лева заплатени през 04/2021г. При осъществяване проверка
счетоводните документи в.л. посочва, че размера на задължнието за наложени на ищеца
глоби възлиза на 518,29 лева, като при съпоставка на дължимото и изплатено трудово
възнаграждение и командировъчни пари за процесния период, не установява сумата от
518,29 лева – наложени глоби да е била прихваната с така изплатените на ищеца суми.
Предвид така изложеното, съдът намира от правна страна следното:
Ответникът в отговорът на исковата си молба не оспорва предявените от ищеца искове,
като напълно признава същите, както по основание, така и по размер. Релевантния за спора
факт, че на ищеца не е заплащан извънреден труд през почивни и работни дни се установява
и от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадена. При тези съображения следва да бъде направен
и правният извод, че предявените от ищеца искове са основателни по отношение на сумата
от 297,94 лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен през работни дни
извънреден труд за периода 02.12.2020г. – 29.03.2021г., както и сумата от 480,88 лева –
незаплатено трудово възнаграждение за положен през почивни дни извънреден труд за
периода 05.12.2020г. – 27.03.2021г., поради което като такива следва да бъдат изцяло
уважени от съда.
По отношенише на приетия за разглеждане НАСРЕЩЕН ИСК от ответника срещу
ищеца за осъждане на последния да заплати сумата от 256 евро представляващи
обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 02.12.2021г. – 01.04.2021г., на осн.чл.
59 ЗЗД:
Ищецът – ответник по насрещните искове не оспорва, че по време на действие на ТПО
и изпълняване на трудовите си функции, са му наложени 5 бр. глоби поради нарушение на
правилата за движение по пътищата в К.Б.. Не се оспорва, че всяка една глоба възлиза на 54
евро, а общият размер възлиза на 265 евро. Спора по същество е съсредоточен около
възражението на ищеца – ответник по насрещния иск, че процесната сума му е удържана от
ежемесечните плащания за трудово възнаграждение. Така релевираното от страната
възражение не се доказа по същество. Заключението по назначената от съда съдебно –
счетоводна експертиза, което изцяло се кредитира от съда, като обективно и компетентно
2
дадено, посочи че няма данни така наложени на ищеца глоби да са били удържани от при
заплащане на трудовото му възнаграждение. Изложеното налага неоснователност на така
направеното правопогасяващо възражение на страната.
Наложената глоба, с която местните органи в държавата, където нарушението на
правилата за движение по пътищата е установено, е санкция за водача на пътното превозно
средство, което той управлява. Водачът на МПС отговоря за нарушение правилата за
движение по пътищата, при което и той следва да понесе негативните последици при
допускане нарушението им. Не се оспорва, че по време на действие на ТПО при нарушение
на пътните правила в чужбина на ищецът – ответник по насрещният иск са наложени общо
глоби в размер на 265 евро. Не се оспорва също така, че тези суми са заплатени от
работодателя. Доколкото глобата санкционира виновното поведение на водача на МПС, то
той дължи и нейното заплащане в полза на администрацията на територията, на която е
установено нарушението. Като не е заплатил дължимите глоби за противоправно поведение
по време на движение по пътя, работникът или служителя неоснователно се е обогатил за
сметка на работодателя си, който е изпълнил това негово задължение. Така доколкото няма
данни работодателят през време на действието на ТПО да е прихванал заплатеното от него,
дължимо от ищецът – ответник по насрещният иск, то предявеният иск по чл.59 ЗЗД се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Ищецът – ответник по насрещният
иск следва да бъде осъден да заплати сумата от 256 евро представляващи обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода 02.12.2021г. – 01.04.2021г., на осн.чл. 59 ЗЗД.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски доколкото предявените от него искове са
основателни. Съдът намира, че възражението на ответника – ищец по насрещните искове е
неоснователно. Видно от договора за правна защита и съдействие, ищецът е възложил
процесуалната си защита по предявените осъдителни искове, за което е уговорено общо
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600 лева. Доколкото няма
данни, по кой от двата иска, какво отделно възнаграждение е уговорено, то съдът приема, че
поравно в рамките на тази сума е уговорена защитата по всеки един иск, или от по 300 лева,
който размер съответства на минимално определените размери в чл. 7, ал.2, т.1 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаградения.
На ответника – ищец по насрещният иск също се държат разноски, доколкото
предявеният иск е уважен изцяло. В договора за процесуално представителство е уговорено
и заплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Размера превишава минималните размери
посочени в чл. 7, ал.2, т.1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаградения,
който минимален размер възлиза на 300 лева. Делото не е с висока правна и фактическа
трудност. Главните искове изцяло са признати от ответника – ищец по насрещните искове,
поради което по отношение на тях не се проведе насрещно доказване, което да обоснове
определяне на възнаграждение над минимално определените размери. Делото приключи в
едно съдебно заседание, в което бяха събрани допуснатите вече доказателства, поради което
съдът намира, че следва да определи възнаграждение за процесуално представителство по
предявения насрещен иск в размер на минималния определен от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаградения, размер от 300 лева.
Главните искове са основателни, поради което ответникът по тях следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 100 лева, от по 50 лева за всеки един иск,
като и сторените от бюджета на съда разноски в размер на 200 лева за заплатена съдебно –
счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.91“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Г.Р. № 13 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. ДР., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. Р.В. №6,
вх.А, ет.5, ап.13 сумата от 297,94 (двеста деветдесет и седем лева и 94 ст.) лева –
незаплатено трудово възнаграждение за положен през работни дни извънреден труд за
периода 02.12.2020г. – 29.03.2021г., както и сумата от 480,88 (четиристотин и осемдесет
лева и 88 ст.) лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен през почивни дни
извънреден труд за периода 05.12.2020г. – 27.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.150 вр. 262, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
ОСЪЖДА Д. Б. ДР., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. Р.В. №6, вх.А, ет.5, ап.13 ДА
ЗАПЛАТИ на „П.91“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Г.Р. № 13 сумата от 256 (двеста петдесет и шест) евро - обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода 02.12.2021г. – 01.04.2021г., ведно със законната
лихва считано от депозиране на насрещният иск в съда – 06.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн.чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.91“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Г.Р. № 13 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. ДР., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. Р.В. №6,
вх.А, ет.5, ап.13 сумата от 600 (шестстотин) лева, съдебно- деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Б. ДР., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. Р.В. №6, вх.А, ет.5, ап.13 ДА
ЗАПЛАТИ на „П.91“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Г.Р. № 13 сумата от 300 ( триста) лева съдебно- деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „П.91“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Г.Р. № 13 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 300 (триста) лева, от която 100 лева дължима държавна
такса и 200 лева заплатени от бюджета съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от
ГПК, в частта досежно присъденото възнаграждение за работа.
Банкова сметка, по която ответникът по главните искове „П.91“ ЕООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Г.Р. № 13 може да заплати
задължението си в полза на ищеца:IBAN ********* „Първа инвестиционна банка” АД.
Банкова сметка, по която ищецът – ответник по насрещния иск е Д. Б. ДР., ЕГН
********** от гр. К., ж.к. Р.В. №6, вх.А, ет.5, ап.13 може да заплати задължението си:IBAN
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4