Присъда по дело №720/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 9
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Александър Любенов Александров
Дело: 20215200200720
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. П-, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П- в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
СъдебниА.И.Г.

заседатели:В.Б.К.
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Ст. Б. П.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Наказателно
дело от общ характер № 20215200200720 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. Г. АНГ. Т. – роден на *** г. в гр. П-, живущ в с. В.,
общ. С., обл. П-, ул. „***“, № 2, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, шофьор към *** с ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че нa 12.03.2021 г. , в дома си в с. В., общ. С., обл. П-,
ул. „***“ № 2 е държал повече от три археологически обекта (съгласно чл.
146, ал. 1 от Закона за културното наследство), представляващи движими
културни ценности, по смисъла на разпоредбите на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от
същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред,
регламентиран в Глава 6, Раздел II от Закона за културното наследство, чл.
97, ал. 3; чл. 96, ал. 2 и в Раздел III от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за
извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене
на регистри на движимите културни ценности (издадена на основание чл. 107
от Закона за културното наследство, обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.), Чл. 9,
ал. 1, както следва :
1/ Апликация, бронзова с размери 1,9 / 2,5 см, с листовидна форма, в
1
средата с пробит отвор за прикрепяне, покрита с хетерогенни наслоявания,
спукана от върха към средата, датировка - Античност, Средновековие, на
стойност 10,00 лева;
2/ Част от накит (висулка), бронзова, с кръгла форма с диаметър 7 см.,
в средата изпъкнал конус с точковидна украса, около него окръжност от
дупчици, периферията е оформена от листенца с изпъкнали точици, в единия
край с ухо за окачване, добро състояние, покрита с калцирала почва,
датировка - Средновековие, на стойност 15,00 лева;
3/ Част от накит (висулка за обеца), бронзова, с размери 1,8 / 1,9 см., с
форма на трилистно цвете, чашката на цветето преминава в ухо за окачване,
добро състояние, покрита с калцирала почва, датировка - Средновековие, на
стойност 15,00 лева;
4/ Оловна тежест със сферична форма, с незачистен лиек, с размери
диаметър 1,4 см., с тегло 15,14 гр., добро състояние, покрита с хетерогенни
наслоявания, датировка от III-VI в., на стойност 5,00 лева;
5/ Пръстен, бронзов, диаметър на халка - 1,95 см., с плочка 0,75 /1,15
см. Затворена халка, която плавно се разширява към профилирана
елипсовидна плочка, широката част на халката е украсена с врязани линии, а
плочката с врязани флорални мотиви, част от халката е счупена и единият й
край е леко извит навън, в добро състояние, покрит с хетерогенни
наслоявания, датировка - Античност, на стойност 30,00 лева;
6/ Апликация, бронзова с размери: 1,7 / 1,9 см., с овална форма, леко
изпъкнала, от обратната страна със следа от шип за прикрепване, зъбчата
периферия, добро състояние, покрита хетерогенни наслоявания, датировка -
Античност, Средновековие, на стойност 5,00 лева, или общо 6 (шест) броя
археологически обекти на обща стойност 80 (осемдесет) лева, поради което и
на основание чл. 9, ал. 2, изр. 2 от НК във връзка с чл. 304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по обвинението за престъплението по чл. 278, ал. 6, предл. 3
от НК.
ПРИЗНАВА ПОДС. Г. АНГ. Т. , със снета по-горе самоличност, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 12.03.2021 г., в дома си на адрес: с. В., общ. С.,
обл. П-, ул. „***“ № 2 и в управлявания от него лек автомобил марка „Ш.О.“,
с per. № ***, без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества, както следва:
2
На 12.03.2021 г., в дома си на адрес: с. В., общ. С., обл. П-, ул. „***“ № 2
е държал марихуана с нетно тегло 0,313 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 2,1 тегловни % на стойност 1,88 лева,
съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството;
На 12.03.2021 г., в управлявания от него лек автомобил марка „Ш.О.“, с
peг. № *** е държал метамфетамин с нетно тегло 0,134 гр., със съдържание на
активен компонент N-метил-Ь фенилпропан-2-амин 12.1 тегловни проценти,
на стойност 3,35 лева, съгласно Приложение № 2 към член единствен на
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, всичко на обща
стойност 5,23 лева, като случаят е маловажен, поради което на основание чл.
9, ал. 2, изр. 2 от НК във връзка с чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА за
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивски Апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ : Обвиненията против подс. Г.А.Т. от с. В., обл. Пазарджишка, са за това,
че:
І. На 12.03.2021г., в дома си в с. В., общ. С., обл. П., ул. „***“ № 2, е държал повече
от три археологически обекта по смисъла на чл. 1**, ал. 1 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите
на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред, регламентиран в Глава 6, Раздел ІІ от Закона за културното наследство, чл.
97, ал. 3 и чл. 96, ал. 2 от същия закон, както и в Раздел ІІІ от Наредба № 1 от 16.02.2021г.
за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на
регистри на движимите културни ценности (издадена на основание чл. 107 от Закона за
културното наследство, oбн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.), чл. 9, ал. 1 от Наредбата, както
следва : 1. Апликация, бронзова с размери 1,9 / 2,5 см, с листовидна форма, в средата с
пробит отвор за прикрепяне, покрита с хетерогенни наслоявания, спукана от върха към
средата, датировка - Античност, Средновековие, на стойност 10,00 лева; 2. Част от накит
(висулка), бронзова, с кръгла форма с диаметър 7 см., в средата изпъкнал конус с
точковидна украса, около него окръжност от дупчици, периферията е оформена от листенца
с изпъкнали точици, в единия край с ухо за окачване, добро състояние, покрита с калцирала
почва, датировка - Средновековие, на стойност 15,00 лева; 3. Част от накит (висулка за
обеца), бронзова, с размери 1,8 / 1,9 см., с форма на трилистно цвете, чашката на цветето
преминава в ухо за окачване, добро състояние, покрита с калцирала почва, датировка -
Средновековие, на стойност 15,00 лева; 4. Оловна тежест със сферична форма, с незачистен
лиек, с размери диаметър 1,4 см., с тегло 15,14 гр., добро състояние, покрита с хетерогенни
наслоявания, датировка от III-VI в., на стойност 5,00 лева; 5. Пръстен, бронзов, диаметър на
халка – 1,95 см., с плочка 0,75 / 1,15 см. Затворена халка, която плавно се разширява към
профилирана елипсовидна плочка, широката част на халката е украсена с врязани линии, а
плочката с врязани флорални мотиви, част от халката е счупена и единият й край е леко
извит навън, в добро състояние, покрит с хетерогенни наслоявания, датировка - Античност,
на стойност 30,00 лева и 6. Апликация, бронзова с размери: 1,7 / 1,9 см., с овална форма,
леко изпъкнала, от обратната страна със следа от шип за прикрепване, зъбчата периферия,
добро състояние, покрита хетерогенни наслоявания, датировка - Античност, Средновековие,
на стойност 5,00 лева, или общо 6 (шест) броя археологически обекти на обща стойност 80
(осемдесет) лева - престъпление по чл. 278, ал. 6, изречение 3 от НК.
II. На 12.03.2021г., в дома си на адрес: с. В., общ. С., обл. П., ул. „***“ № 2 и в
управлявания от него лек автомобил марка „Ш.О.“, с peг. № ***, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва:
на 12.03.2021г., в дома си на адрес: с. В., общ. С., обл. П., ул. „***“ № 2 е държал
марихуана с нетно тегло 0,313 грама, със съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол (ТХК) 2,1 тегловни % на стойност 1,88 лева, съгласно Приложение №
2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;
на 12.03.2021г., в управлявания от него лек автомобил марка „Ш.О.“, с peг. № *** е
държал метамфетамин с нетно тегло 0,134 гр., със съдържание на активен компонент N-
метил-1-фенилпропан-2-амин 12.1 тегловни проценти, на стойност 3,35 лева, съгласно
Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, всичко
на обща стойност 5,23 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с
ал.3, т.1 от НК.

Подсъдимият дава обяснения по така предявените му обвинения, като твърди, че от
двадесет години живее и работи в гр. С., като се прибирал инцидентно в дома на своята баба
в с. В., обл. Пазарджишка. На 12.03.21г. пътувал от С. за с. К. с лек автомобил „Ш.“, взет на
заем от негов приятел. Бил спрян от цивилни лица, въоръжени с пистолети, които му
показали през прозореца. Извадили го от автомобила, поставили му белезници и го
1
повалили на земята. Претърсили превозното средство, като намерили на задната седалка
нещо, което тествали и казали, че е амфетамин. Обяснил, че това било на негова позната, с
която бил преди това в автомобила. Бил отведен в Кметството на с. К., където бил
обискиран, като за целта бил съблечен гол. Оттам бил отведен в болница в гр. С. за
медицинско изследване за наркотици, където стоял около час в колата и отказал да даде
кръв. Впоследствие бил отведен „вкъщи“, в къща, която била на майка му и в която живеела
само 84 – годишната му баба. В къщата имало над 20 полицая, които извършили
претърсване. Намерили останки от марихуана, която била негова, взета от гр. С., защото
вдигал високо кръвно. Намерили монети или медни парчета, които бил виждал преди около
25 години и не знаел какви са. Дядо му бил земеделски производител, събирал ги, когато
орял с трактора. Казали му да пише, че са негови и той това записал в протокола. Баба му
плачела, припадала и той искал полицаите да се тръгнат възможно по-скоро, поради което
написал, каквото му казали. Момичето, с което бил предишната вечер в автомобила изявило
готовност да потвърди пред полицаите, че амфетаминът бил неин, но впоследствие
заминало за чужбина. Стаята, в която намерили марихуаната и археологическите предмети,
била на дядо му, който починал година преди това, и там всичко било негово /на дядо му/.
Фактите по делото.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият Г.А.Т. живее в гр. С. от около двадесет години. Преди това живял в
дома на своята баба в с. В., общ. С., на ул. „***”, № 2, който и сега посещавал понякога.
Същият е неженен, не е осъждан, със средно образование, работи като шофьор към СБА
НСПП – гр. С..
На 12.03.2021г., била проведена специализирана полицейска операция от служители
на ОД на МВР – П., в хода на която е получена оперативна информация, че подс. Т.
съхранявал наркотични вещества.
Установено било, че Т. се придвижвал с лек автомобил „Ш.О.“, с рег. № ***.
На 12.03.2021г., в 09,40 часа, автомобила бил спрян за проверка в с. К.. При
условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в автомобила, в който
към момента на спирането за проверка бил само водачът – подсъдимият Т..
На задната седалка на автомобила, зад водача, било намерено завито в жълт станиол,
найлон и хартия полиетиленово пликче, което съдържало жълто на цвят прахообразно
вещество. При изземването било установено, че съдържанието на прахообразното вещество
имало брутно тегло 0,35 гр. За така намереното и иззето вещество, подсъдимия Т. обяснил,
че било останало от негова позната, с която били предната вечер в автомобила.
Протоколът за извършеното претърсване и изземване е одобрен с Определение на ОС
– П. № 260138/15.03.2021г.
Бил извършен обиск на подсъдимия Г.Т., при което в него не били намерени и не са
изземвани вещи. Протоколът от това процесуално действие е одобрен с Определение на ОС
– П. № 260140 от 15.03.2021г.
Веднага след тези действия, на същия ден - 12.03.2021г., при условията на
неотложност, за времето от 12,55 до 14,55 часа, било извършено претърсване и изземване в
жилището, намиращо се в с. В., общ. С., обл. П., на ул. „***“, № 2. Протоколът от това
действие бил одобрен с Определение на ОС – П. № 260139 от 15.03.2021г.
При претърсването в къщата бил намерен и иззет полиетиленов плик, съдържащ
зелена тревиста маса с брутно тегло 0,48 гр., който се намирал в първата стая на къщата,
след входа вдясно, в стъклена купа, поставена върху дървена маса. Съдържанието на
полиетиленовия плик, зелената тревиста маса, била тествана на място с полеви наркотест,
който реагирал на „марихуана“. В същата стая в посочената стъклена купа, били намерени и
иззети също и електронна везна, черна на цвят със сива основа, с надпис „100gX0.01g“, с
размери 3,5 на 6 см., както и гриндер (мелничка).
2
В чекмедже на секция в същата стая били намерени и иззети 7 бр. предмети с
различна форма, които по външни белези са отговаряли на археологичски обекти с античен
или средновековен произход.
На същото място бил намерен и иззет и пистолет марка „АP 7,65 мм.“, със фабричен
№ BU1696, със срязана (пробита) цев, без бойна пружина, заедно с 1 бр. пълнител, без
боеприпаси в него.
Видно от заключението на химическа експертиза, иззетото жълто прахообразно
вещество от задната седалка на автомобила „Ш.О.“, е метамфетамин с нетно тегло 0,134 гр.,
със съдържание на активен компонент N-метил-1-фенилпропан-2-амин в 12.1 тегловни
проценти. Това наркотично вещество е на стойност 3,35 лева, съгласно Приложение № 2 към
член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Химическата експертиза дава заключение, че намерената в къщата зелена тревиста
маса, представлява наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 0,313 грама, със
съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол (ТХК) 2,1 тегловни % на стойност
1,88 лева, съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
И двете посочени вещества са включени в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък І
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, в съответния раздел
като високорискови наркотични вещества.
Назначена била балистична експертиза на намерения и иззет пистолет марка „АР
7,65мм“ с фабричен № фабричен № BU1696 ( л.51 - л.54 от ДП). Експертизата установила,
че цевта на пистолета била разпробита и била поставена преграда, липсва ударната игла и
пружина и като цяло бойното състояние на пистолета е деактивирано. Експеризата дала
заключение, че пистолета не е годен да произведе изстрел и не може да порази жива сила,
поради което не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
По отношение на иззетите от подсъдимия Румен Христов вещи, с външни белези на
археологически обекти, била назначена комплексна историко- археологическа експертиза
(л.39 - л.42 от ДП). В заключението на тази експертиза се посочва, че шест от иззетите общо
седем предмета са автентични и притежават качествата на движими културни ценности, по
смисъла на чл. 7 от ЗКН и подлежат на идентификация съгласно чл. 96 от ЗКН. И шестте
предмета били покрити с хетерогенни наслоявания и калцирала почва и представляват
археологически културни ценности по смисъла на чл. 53, т. 1 от ЗКН. Историко-
археологическата експертиза заключава, че изследваните предмети представляват
археологически обекти по смисъла на чл.1**, ал.1 от ЗКН - движими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи с в земните пластове.
В експертизата е направено научно описание и остойностяване на отделните
археологически обекти, съобразно тяхната датировка, материал, метрологични данни,
състояние на запазеност и стойност. Експертното описание на всеки от шестте
археологически обекти е следното:
Апликация, бронзова. Листовидна форма, в средата с пробит отвор за прикрепяне.
Покрита с хетерогенни наслоявания. Спукана от върха към средата. Размери 1,9/2,5 см.
Датировка - Античност, Средновековие, на стойност 10,00 лева;
Част от накит (висулка), бронз. Кръгла форма, в средата изпъкнал конус с точковидна
украса, около него окръжност от дупчици, периферията е оформена от листенца с
изпъкнали точици, в единия край ухо за окачване. Добро състояние. Покрита с
калцирала почва. Диам. 7 см. Датировка- Средновековие. Стойност - 15,00 лева;
Част от накит (висулка за обеца), бронз. С форма на трилистно цвете. Чашката на
цветето преминава в ухо за окачване. Добро състояние. Покрита с калцирала почва.
Размери: 1,8/1,9 см. Датировка – Средновековие. Стойност - 15,00 лева;
Оловна тежест със сферична форма, с незачистен лиек. Размери: диам. 1,4 см.; тегло -
3
15,14 гр. Състояние - добро, покрита с хетерогенни наслоявания. Датировка: III-VI в.
Стойност 5,00 лева;
Пръстен, бронзов. Диам. Халка – 1,95 см.; плочка – 0,75 / 1,15 см. Затворена халка,
която плавно се разширява към профилирана елипсовидна плочка. Широката част на
халката е украсена с врязани линии, а плочката с врязани флорални мотиви. Част от
халката е счупена и единият й край е леко извит навън. Добро състояние, покрит с
хетерогенни наслоявания. Датировка – Античност. Стойност 30,00 лева;
Апликация, бронзова. Размери: 1,7/1,9 см. Овална форма, леко изпъкнала, от обратната
страна следа от шип за прикрепване. Зъбчата периферия. Добро състояние. Покрита
хетерогенни наслоявания. Датировка - Античност, Средновековие. Стойност 5,00 лева.
Видно от писмо изх. № 84 от 19.03.2021г. на директора на Регионален исторически
музей – гр. П., подсъдимият Г.Т. не е подавал заявление за идентификация и регистрация на
движими културни ценности.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите И.Д. и Ив. Ш., заключенията на вещите лица, писмените и
веществени доказателства и доказателствени средства.
Относно произхода на наркотичното вещество, намерено в автомобила.
Пред съда подсъдимият обяснява, че същото било останало от негова позната, с която били
в автомобила предната вечер. Същото обяснение Т. дал и след откриване на веществото на
задната седалка, пред полицаите Д. и Ш.. Първият казва: „Той каза, че е на някакво момиче“.
Свидетелят Ш.: „ … при последващо снемане на обяснения на лицето, той заяви специално
за това наркотично вещество, което е на задната седалка, че не е лично негово и за негова
употреба, а предната вечер е бил с някакво момиче, което го е оставило“.
При тези данни съдът прие от фактическа страна, че амфетаминът е останал в автомобила от
неустановена по делото позната на подсъдимия, но на последния е било известно това
обстоятелство. Подсъдимият е управлявал автомобила, тоест същият е бил в негова
фактическа власт, както когато наркотичното вещество било останало там от неговата
позната, така и към момента на откриването му от полицаите. Освен това, наркотикът се
намирал на видимо място, върху задната седалка. Същото ясно се вижда на снимките от
фотоалбума към протокола за оглед.
По тези обстоятелства обясненията на подсъдимия пред съда съвпадат с показанията на
полицейските служители за обясненото от подсъдимия пред тях.
Относно произхода и знанието от страна на подсъдимия за археологическите обекти.
Пред съда Т. обяснява, че бил виждал шестте археологически обекта преди 25 години и били
на дядо му, който ги намирал, докато орял с трактор. Според показанията на полицейските
служители, пред тях Г.Т. казал, че лично намерил тези вещи преди години с металотърсач.
На първо място съдът взе предвид, че археологическите обекти са намерени в стая, която
самият подсъдим при претърсването посочил като обитавана от него. От тези показания
съдът приема за установено, че вещите действително са намерени в стая, обитавана, макар и
не постоянно, от подсъдимия. В същата стая е открита и марихуаната, която Т. не отрича, че
е негова. Именно предвид това обстоятелство, съдът прие за установено, че на практика
именно подсъдимият е осъществявал фактическата власт върху археологическите обекти.
От друга страна, обаче, липсват убедителни доказателства, че именно подсъдимият е открил
археологическите обекти. Неговото изявление пред полицаите в момента на претърсването,
не е факт, годен да обоснове еднозначен извод, че Т. действително е открил и респективно
отнесъл в къщата тези вещи, отделяйки ги от мястото, на което били открити. Както по-долу
ще стане дума, това обстоятелство не е измежду съставомерните, предвид повдигнатото
обвинение за държане, но има отношение към обществената опасност на деянието.
Тук е мястото съдът да вземе отношение по възраженията на защитата против годността,
като доказателствено средство, на свидетелските показания на полицейските служители в
4
частта им, в която пресъздават направени пред тях изявления на подсъдимия в момента на
извършване на претърсванията.
Принципно показанията на полицейски служители за това какво е заявило пред тях лице,
което впоследствие е привлечено към наказателна отговорност, са годно доказателствено
средство за това обстоятелство. Тоест, чрез техните показания може да се установи факта, че
лицето е направило определени изявления. Когато, обаче, се касае за признаване на факти,
уличаващи лицето в извършването на престъпление, осъдителна присъда не може да се
основе на това извънсъдебно самопризнание, ако същото не е подкрепено с други
убедителни доказателства.
Воден от това си разбиране съдът прецени показанията на свидетелите полицаите Д. и Ш..
По отношение на наркотичното вещество, намерено в автомобила, пред полицаите
подсъдимият не е правил самопризнание. Напротив, същият изрично е заявил, че
наркотикът не е негов, а е останал там от негова позната, с която били в автомобила
предишната вечер. Това обяснява подсъдимият и пред съда. На базата на тези еднопосочни
гласни доказателствени средство, преценени във връзка с мястото, на което е открито
наркотичното вещество, на видно място в автомобила, съдът прие за установено, че
събитията са се развили по сочения от подсъдимия начин – веществото останало в
автомобила от негова позната. Това обстоятелство не се сочи в обвинителния акт, но се
установява от докзателствените материали по делото.
Относно произхода на археологическите обекти, твърдението на подсъдимия, че лично
намерил същите с металотърсач не се подкрепя от нито едно друго доказателство. Затова
съдът прие за достоверни обясненията му на съдебното следствие, че монетите останали от
дядо му. Същевременно, обаче, доколкото тези предмети са намерени в обитаваната от
подсъдимия стая, наред с негови вещи, съдът прие, че на същия е било известно наличието
им там и на практика той е осъществявал фактическата власт върху тях.
По приложението на закона.
Относно обвинението за престъпление по чл. 278, ал. 6, изречение 3 от НК.
При установената по-горе фактическа обстановка, подсъдимият Г.Т., от обективна и
субективна страна, формално е осъществил състава на престъплението по чл. 278, ал. 6,
изречение 3 от НК, като на 12.03.2021г., в с. В., общ. С., обл. П., ул. „***“ № 2, е държал
повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 1**, ал. 1 от Закона за културното
наследство, представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите
на чл. 7 и чл. 53, т. 1 от същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред, регламентиран в Глава 6, Раздел ІІ от Закона за културното наследство, чл.
97, ал. 3 и чл. 96, ал. 2 от същия закон, както и в Раздел ІІІ от Наредба № 1 от 16.02.2021г.
за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на
регистри на движимите културни ценности, чл. 9, ал. 1 от Наредбата, а именно шест броя
археологически обекти, описани подробно по-горе, на обща стойност 80 лева.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.
Така подсъдимият е съзнавал, че държи повече от три предмета, които произхождат от
предходни епохи, а не от съвремието; имал е представа, че същите не са регистрирани и
идентифицирани по предвидения в закона ред.
При анализ на обективните признаци на деянието и на личността на извършителя, обаче, се
налага изводът, че се касае за явна незначителност на обществената опасност на същото.
Фактическите аргументите в тази насока са следните:
Касае се за шест броя археологически обекти, тоест само с три над границата от три броя,
над които деянията от този вид са обявени за квалифицирано, по-тежко наказуемо,
престъпление от чл. 278 ал. 6 изр. 3 от НК.
Инкриминираните вещи, квалифицирани като археологически обекти, са в лошо състояние,
поради което и не са особено ценни. Изцяло в този смисъл е изявлението на вещото лице в
5
съдебно заседание: „Не са особено ценни предметите, в смисъл такъв, че нямат и висока
научна стойност, защото са в лошо състояние голяма част от тях“ /л. 27 от НОХД/.
В горния смисъл е и писменото заключение на комплексната историко – археологическа,
нумизматична и оценъчна експертиза от ДП. Видно от същата, вещите са с различна степен
на запазеност; не са подлагани на консервационно – реставрационна намеса; нямат признаци
на колективна находка; такъв тип предмети се откриват на археологически обекти на
територията на цялата страна, тоест не представляват рядкост; при определяне на паричната
стойност на всеки от обектите, доколкото в страната няма официален пазар на движими
културни ценности, са взети предвид музейната им и историческа стойност, както и
физическото им състояние. Тоест ниската стойност на всеки от предметите поотделно, както
и общата такава, са отражение на ниската им музейна и историческа стойност и лошо
физическо състояние.
Общата стойност на обектите е изключително ниска. Същата е преценена от заключението
на археологическата експертиза на 80 лева.
Предметите не са били укрити, а са държани на лесно достъпно място в стая, използвана
сравнително рядко от подсъдимия - в секция, в която имало и други негови вещи.
Археологическите обекти не са отделени от мястото им на откриване от извършителя, а
същият е придобил фактическата власт върху тях по наследство от своя дядо, който е
починал година преди откриването им от полицейските служители при извършеното
претърсване.
Извършителят е с необременено съдебно минало. Липсват данни за каквито и да било
противообществени прояви на същия в приложената по делото писмена характеристика.
Трудово ангажиран е, като при това от дълги години работи при един и същи работодател.
Правната преценка на така изброените фактически данни обосновава следните изводи:
Престъплението по чл. 278 ал. 6 изр. 3 от НК е такова от глава трета, раздел първи на НК –
престъпления против реда на управлението. Тоест това е обектът на правна защита, чрез
криминализиране на деянията от този вид. За да се прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние, следва да се вземе предвид неговата годност, предвид
конкретните обстоятелства, при които е извършено, включително тази на извършителя, то да
увреди или застраши защитените обществени отношения, гарантиращи нормалното
функциониране на държавни органи, обществени организации и лица, осъществяващи
функции на управление. Фактически описаните по-горе характеристики на деянието, макар
да не изключват напълно обществената опасност на същото, доколкото се касае все пак за
археологически обекти, представляващи културни ценности и музеен интерес, обосновават
еднозначен извод за явна незначителност на обществената му опасност. Държането на
процесните шест обекта, предвид ниската им музейна и историческа, респективно парична
стойност, лошо физическо състояние и широка разпространеност, на практика не
застрашават защитените обществени отношения. Още повече, че се касае за инцидентна
проява на лице, което не е осъждано, не е извършвало каквито и да било
противообщедствени прояви и с положителни характеристични данни - трудово ангажирано
при един и същ работодател от години.
Този извод от своя страна води до заключението, че е налице хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК,
а именно че конкретното деяние не е престъпно, въпреки че формално осъществява състава
на престъплението по чл. 278 ал. 6 изр. 3 от НК, доколкото неговата обществена опасност е
явно незначителна.
В горния смисъл върховната съдебна инстанция е имала повод да се произнесе
нееднократно. Конкретни примери в тази насока:
Решение № 272 от 14.11.2018 г. на ПАС по ВНОХД № **2/2018 г., потвърдено с
Решение № 20 от 11.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 1229/2018 г., I н. о. Разпоредбата на чл.9,
ал 2 от НК е приложена за престъпление по по чл. 278 ал. 6 от НК при държане на шест
археологически обекта на обща стойност 240.64 лева; Решение № 112 от 7.12.2020 г. на ВКС
6
по н. д. № 430/2020 г., III н. о.; Решение № 184 от 9.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 410/2014 г.,
II н. о. – 4 археологически обекта на стойност 172 лв.; Решение № 279 от 4.06.2013 г. на
ВКС по н. д. № 808/2013 г., II н. о.; Решение № 253 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
630/2015 г., II н.о. - 22 бр. монети с обща стойност 82 лв.
В светлината на тази практика на ВКС, особено на последното решение, съдът прие
за неоснователно възражението на прокурора, че решаващо значение при преценка на
обществената опасност на деянието има броят на държаните археологически обекти, като
законодателят не държал сметка на стойността на същите. Обвинението акцентира на броят,
шест в случая, но според върховната съдебна инстанция, дори в пъти по-голямо количество,
22 монети, може да не се прецени като определящо, при преценка на комплекса от
обстоятелства, очертаващи опасността на конкретно деяние.
Всичко казано до тук относно деянието на подсъдимия, квалифицирано като
престъпление по чл. 287 ал. 6 изр. 3 от НК, мотивира съда да приеме, че същото не е
престъпление, поради което подс. Г.Т. беше оправдан по така повдигнатото му обвинение с
приложението на чл. 9 ал. 2 от НК, предвид явната незначителност на обществената
опасност на деянието.
Относно обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал.3, т.1 от НК.
Тук съдът отново прие, че подсъдимият Г.Т. формално е осъществил признаците на
този престъпен състав, като на 12.03.2021г., в с. В., общ. С., обл. П., ул. „***“ № 2 и в
управлявания от него лек автомобил марка „Ш.О.“, с peг. № ***, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва: в с. В., ул. „***“
№ 2 е държал марихуана с нетно тегло 0,313 грама, със съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол (ТХК) 2,1 тегловни % на стойност 1,88 лева, съгласно Приложение №
2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството; в управлявания от него лек
автомобил марка „Ш.О.“, е държал метамфетамин с нетно тегло 0,134 гр., със съдържание на
активен компонент N-метил-1-фенилпропан-2-амин 12.1 тегловни проценти, на стойност
3,35 лева, съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, всичко на обща стойност 5,23 лева, като случаят е маловажен -
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.
Така подсъдимият е съзнавал, че държи повече от три предмета, които произхождат от
предходни епохи, а не от съвремието; имал е представа, че същите не са регистрирани и
идентифицирани по предвидения в закона ред.
При анализ на обективните признаци на деянието и на личността на извършителя, обаче, и
по този пункт от обвинението се налага изводът, че се касае за явна незначителност на
обществената опасност на същото, а не просто до маловажен случай, както е прието от
прокурора в обвинителния акт и както се поддържа на съдебните прения.
За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място, че се касае за държане
на незначително количество от наркотичните вещества – една трета от грама на стойност
1,88 лева за марихуаната, съответно около една десета част от грама на стойност 3,35 лева за
метамфетамина.
В насока явно незначителна степен на обществената опасност на конкретното деяние
говорят и начините на установяване на фактическата власт върху наркотичните вещества.
Метамфетаминът останал в автомобила от негова позната предходната вечер, а марихуаната
закупил лично от гр. С.. По-горе бяха изложени съображенията на съда да приеме от
фактическа страна именно този механизъм на установяване на фактическа власт от страна
на подсъдимия.
При това подсъдимият добросъвестно признава закупуването на марихуаната, като
7
сочи и причина за това – имало период, в който вдигал високо кръвно налягане. Това
съдействие от страна на привлеченото към наказателна отговорност лице идва на фона на
признатата му и гарантирана от закона възможност да не дава никакви обяснения.
Както вече беше казано по предходния пункт от обвиненията, подсъдимият е
личност, която не може да се приеме, вън от инкриминираните деяния, че представлява
каквато и да било обществена опасност – неосъждан, положително охарактеризиран,
трудово ангажиран при един и същи работодател от 15 години, видно от обясненията на
подсъдимия.
Не следва да се отчита като установено доказателство за наличие на криминална
активност от страна на подсъдимия отразяването в характеристиката, че против него има
заведен заявителски материал за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК. Липсват данни за
осъждане, дори за образувано наказателно производство по този заявителски материал, още
повече, че в характеристичната справка дори не е отразено кога е датиран този заявителски
материал. Това обстоятелство, само по себе си, не компрометира наличните положителни
данни за личността на подсъдимия. В полицейската характеристика не се съдържат каквито
и да било данни за противообществени прояви, движение на подсъдимия в среда на
криминално проявени лица, лошо име по местоживеени и други, каквито данни в
практиката често има за лица, които, макар и неосъждани са известни на полицията и са
обект на оперативен интерес.
Престъплението по чл. 354а ал. 5 във връзка с ал. 3 от НК е общоопасно, против
народното здраве – такова по глава единадесета, раздел трети от НК. Обект на защита, чрез
криминализирането на деянията от този вид, са обществените отношения, свързани с
опазването на здравето.
И при тях, обаче, следва да се вземе предвид принципното положение, че правната
норма на чл. 9, ал. 2 НК мотивира прилагането й спрямо всички престъпления, като не
съществуват ограничения в преценката на съдебните инстанции, определена от броя на
деянията, за които едно лице е предадено на съд, от наличието на усложнена престъпна
дейност или други предпоставки. Високата степен на обществена опасност, типична за
определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на
законодателя да ги обяви за престъпни деяния и да ги обособи в основни, привилегировани
и квалифицирани престъпни състави. Тя е и едно от съществените обстоятелства за
тежестта, вида и размера на наказанието. Степента на обществена опасност на конкретно
извършените деяния е от значение, за да се прецени дали те представляват престъпления или
макар формално да осъществяват признаците на предвиден в закона престъпен състав,
неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност, водят до извод за
малозначителност във визираната форма. В този смисъл, Решение № 42 от 15.03.2019 г. на
ВКС по н. д. № 63/2019 г., II н. о.
Воден от горното и предвид изложените конкретни характеристики на процесното
деяние, съдът прие, че обществената опасност на последното също следва да бъде преценена
като явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, поради което деянието не
съставлява престъпление. Затова съдът оправда подсъдимия Г.Т. и по обвинението за
престъпление по чл. 354а ал. 5 във връзка с ал. 3 от НК.
Съдът не прие възражението на прокурора, че държането на две различни по вид
наркотични вещества изключва приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. При това, според
обвинението, обстоятелството дали подсъдимият ги държал за собствена употреба или за
други цели, било ирелевантно за съставомерността на деянията. Последното обстоятелство
във всички случаи влияе директно върху обществената опасност на конкретното деяние.
Както беше споменато по-горе, начинът на установяване на фактическа власт върху
наркотика, намерен в автомобила, е обстоятелство, със значителна относителна тежест при
преценка на укоримостта и обществената опасност на това деяние. В цитираното решение
на върховната съдебна инстанция изрично се приема, че броят на деянията не може да има
решаваща тежест и следва да се преценява във връзка с всички обстоятелства, при които е
8
извършено престъплението. Стои разонният въпрос, ако при тези количества наркотично
вещество, държани инцидентно, от лице с чисто съдебно минало, не може да се приеме явна
незначителност на обществената опасност на деянията, то при какви обстоятелства може да
се приложи чл. 9 ал. 2 от НК за това престъпление. Съдебната практика е непротиворечива,
че няма престъпен състав от особената част на НК, който да е извън принципната
възможност за приложението на чл. 9 ал. 2 от НК.
Красноречив пример в тази насока е казусът по решение Решение № 78 от 9.06.2017
г. на ВКС по н. д. № 134/2017 г., II н. о. Ето какво казва там върховният съд: „Оценката на
едно деяние като общественоопасно зависи от обективните негови свойства и най-вече от
свойството му да застраши или да причини вреда на защитени обществени отношения.
Криминализирайки държането на високорискови наркотични вещества без съответното
разрешение, законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от
настъпването на вредоносен ефект върху правно защитените блага е висока. А конкретният
случай не е такъв. Държането на 0,95 гр. марихуана, дори и в съчетание с факта на
осъщественото около година преди това държане на 0,47 грама от същото по вид вещество,
не разкрива присъщото на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 - 5 НК ниво на обществена
опасност. То носи твърде нисък потенциал за увреждане на правно защитените с посочената
норма социални блага - човешко здраве, обществен морал, сигурност. Няма някакво
специфично съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при
които е извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата укоримост и да
оправдаят използването на санкционните механизми на наказателното право спрямо
подсъдимия. Неприемлив е извода на въззивния съд, че данните за личността на
подсъдимия, изводими от заявената от него критичност към извършеното и решимост за
преориентиране на бъдещото му поведение, доказана чрез факта, че след деянието се е
ангажирал с намирането и започването на работа, следва да се преценяват единствено при
отмерване на приложимото наказание. При категоричните данни по делото за
предназначението на веществото - именно за собствена на самия подсъдим употреба
степента на обществена опасност на извършеното няма как да се преценява дистанцирано от
личността на подсъдимия“.
Тези доводи са имплицитно свързани с процесния случай, като дори подс. Т. е
неосъждан и е държал метамфитамина инцидентно и даже не за собствена употреба.
Казаното по този пункт от обвинението против подсъдимия Г.Т. мотивира съда да
приеме, че с цитираните си действия същият макар формално да е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 354а ал. 5 във връзка с ал. 3 от НК, предвид
явната незначителност на обществената опасност на деянието, същото не е престъпно.
Затова и на основание чл. 9 ал. 2 от НК, съдът оправда подсъдимия по обвинението за
престъпление по чл. 354а ал. 5 във връзка с ал. 3 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
9
Съобщи за изтекли лични данни