№ 5
гр. Враца, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500482 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Х. Ц., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв.М.Л. от САК, срещу Решение
№260100/10.06.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.
№723/2020г., с което е осъден да заплати на "Кредитреформ България"ЕООД,
ЕИК *** сумата 1000лв. главница по договор за кредит от 01.04.2016г. и
договор за кредит от 23.06.2016г., сключени между "4Финанс"ЕООД и
ответника, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от
23.11.2018г., сумата 131.96лв.-лихва за забава и деловодни разноски.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради противоречие с материалния и с
процесуалния закон. В подкрепа на това оплакване в жалбата се излагат
съображения, че районният съд е приел неправилно, че вземането е
прехвърлено от "4Финанс"ЕООД на ищеца, както и че е налице валидно
прехвърляне на вземанията по двата посочени в диспозитива договора, без да
отрази, че вторият от тях има качеството на анекс.
1
На следващо място в жалбата се сочи, че ищецът основава вземанията си
на рамков договор за цесия от 23.12.2018г., който няма транслативен ефект, а
само обединява под един режим множество самостоятелни договори,
озаглавени "Приложения", и дори да се приеме, че предметът на рамковия
договор е установим, придобиването на процесните вземания от ищеца би
могло да настъпи само по силата на самостоятелен договор за цесия.
Отделно от това според въззивника, дори да се приеме, че са
прехвърлени вземания по Приложение 1, сумата 1000лв., записана като
главница по договора за заем от 23.06.2016г., не е цедирана от
"4Финанс"ЕООД на ищеца, тъй като в приложението е посочено, че се цедира
вземане по договор от 01.04.2016, главницата по който е в размер на 500лв.
Следващият аргумент на въззивника е, че договорът за заем е реален, а в
случая ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че сумата
1000лв. е получена от ответника, тъй като по делото са представени само
разписки за извършени два парични превода от по 500лв., но не по банковата
сметка на ищеца, а до трето лице – EasyPay, и няма доказателства за
получаване на сумите от ответника.
На следващо място въззивникът поддържа, че договорите за заем са
недействителни поради несъответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, тъй
като не са му известни нито самия договор, нито общите условия, които не са
подписани от него. Според жалбоподателя представеният на хартиен носител
договор за кредит противоречи на материалния закон, тъй като в специалните
условия не е включен лихвен процент на ден, в нарушение на чл.11, ал.1, т.20
ЗПК. На следващо място според жалбоподателя процесните договори за
кредит съдържат различен размер на ГПР и на годишните лихвени проценти,
от което следва, че в случая не става въпрос за един и същ договор, вторият
от които е анекс към първия, а за два отделни договора с различни параметри.
В жалбата се настоява, че клаузите за лихвените проценти са нищожни
поради противоречие с добрите нрави, тъй като, в противоречие с
константната съдебна практика, размерът на законната лихва надвишава 30%,
а отделно от това са включени и допълнителни такси.
Становището на въззивника е, че поради недействителност на договора
кредитополучателят дължи връщане само на чистата му стойност – 500лв. по
първия от договорите. Оспорва се и дължимостта на законна лихва.
2
Искането на въззивника е обжалватото решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез управителя Р. В. въззиваемото "Кредитреформ България"ЕООД е
подало отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
В отговора се поддържа, че длъжникът не е страна по договора за цесия,
на който може да противопостави единствено възражение за ненадлежно
уведомяване. Развиват се съображения във връзка с това, че договорът за
цесия представлява частен диспозитивен документ и оспорването му от
ответника е недопустимо.
Нататък в отговора се коментират клаузите на договора за цесия и тези
на договорите за кредит и се настоява, че в първоинстанционното
производство е доказано сключването на договора за кредит и искането за
отпускане на допълнителен такъв. Като сочи представените пред районния
съд писмени доказателства, въззиваемата страна настоява, че е доказано
предаването на исковата сума на ответника.
На следващо място въззиваемата страна излага съображенията си във
връзка с оплакването в жалбата за липса на доказателства за предоставяне на
преддоговорна информация и запознаване и приемане на Общите условия от
кредитополучателя.
В отговора се изразява несъгласие с поддържаното от въззивника
несъответствие на договора за кредит с разпоредбите на ЗПК, като се излагат
конкретни правни съображения.
Претендират се разноски и се прави искане противната страна да посочи
банкова сметка, по която да се заплатят дължимите разноски в случай на
уважаване на жалбата.
Доказателствени искания не се заявяват.
В акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което е внесъл
същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните не се
явяват и не се представляват. Пълномощникът на въззиваемото дружество
3
адв.Ш. и представил писмено становище, в които развива обстойни
съображения за неоснователност на въззивната жалба.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
настоящият състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от
"Кредитреформ България"ЕООД, ЕИК *** срещу Ц. Х. Ц., ЕГН **********
осъдителни искове с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за
сумата 1 000лв. – главница по Договор за кредит №********** и за сумата
131,96лв. – лихва за забава за периода от 24.11.2018г. до 12.03.2020г., както и
за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2014г. между "4финанс"ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка "Вивус",
и ответника е сключен Договор за кредит №********** по реда на чл.6
ЗПФУР. Ищецът описва точно начина за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и за сключването на договорите съгласно разпоредбите на чл.3,
вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и Общите условия на "4финанс"ЕООД в съответствие с
ЗПФУР и сочи, че процесният договор е сключен по заявка на ответника да
му бъде отпусната сума в размер на 500лв., като е заявена и незадължителна
услуга за експресно разглеждане на кандидатурата, а кредитът е отпуснат за
период от 30 дни с падежна дата 01.05.2016г. Съгласно заявката на ответника
и условията на договора сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен
превод посредством Изипей на 01.04.2016г., като към датата на падежа –
01.05.2016г. кредитополучателят е следвало да плати сума в общ размер 639,
99лв.
Ищецът твърди, че с настъпването на падежа на договора ответникът
неколкократно се е възползвал от правата си по чл.11 от Общите условия към
договора да поиска удължаване на срока за връщане на кредита, след което
срокът е удължен до 06.07.2016г., а но 23.06.2016г. на основание т.8.1. и 8.2
от Общите условия е подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 500лв., ведно с нова услуги за експресно разглеждане, която
представлява промяна на съществуващия договор за кредит посредством
сключването на нов договор по реда на чл.3.1 и всички параметри по първия
остават непроменени, с изключение на размера на общата сума на кредита.
4
Твърди се, че на 23.06.2016г. сумата е отпусната на ответника чрез паричен
превод посредством Изипей и доколкото падежната дата остава непроменена,
към 06.07.2016г. кредитополучателят е длъжен да върне сума в общ размер 1
235.44лв., включваща главница, такси за експресно разглеждане и договорна
лихва. С настъпването на падежа по договора ответникът отново се
възползвал от правото си и многократно удължавал срока за погасяване на
кредита, в резултат от което за краен падеж е определена датата 08.02.2017г.,
към която не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, при което
съгласно клаузите на договора и т.13.1 от ОУ ищецът започнал да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10% към договорния лихвен процент върху
неизплатената сума за периода на просрочието. На ответника били изпратени
три напомнителни писма, съдържащи информация за просрочения кредит,
които се таксуват по 10лв. всяка едно съобразно т.13.5 от ОУ, но плащания не
постъпили.
Нататък в исковата молба се твърди, че на 23.11.2018г. между
"4финанс"ЕООД и ищеца е сключен Договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-933, с който на цесионера са прехвърлени вземанията по
процесния договор за кредит в общ размер 2 200,24лв., от които главница 1
000лв., такси за експресно разглеждане 208,33лв., 24,11лв. договорна лихва за
периода на отпускане на кредита и 937,80лв. наказателна лихва, които са
описани подробно в Приложение №1, представляващо неразделна част от
договора за цесия, в чийто чл.26 цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземанията. С
оглед на това упълномощаване ищецът е изпратил уведомление за цесията по
чл.99, ал.3 ЗЗД с препоръчана пратка чрез "Български пощи"ЕАД, което е
получено на 19.12.2018г. от Р. Й./майка/, а цедентът е предоставил на ищеца
потвърждение за прехвърляне на вземания.
Чрез пълномощника си адв.К. Б. от РАК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва наличието на валиден договор между него и
"4финанс"ЕООД и твърденията на ищеца, че е попълвал и подавал искания до
това дружество с цел получаване на кредит в размер на 500лв., че е
кандидатствал за такъв кредит онлайн, регистрирайки се лично в системата на
"Вивус", и е създал свой потребителски профил в нея. Ответникът отрича да е
получавал електронни съобщения от посоченото дружество, чрез които да е
5
запознаван с условията на договора за онлайн кредит, както и каквато и да
било преддоговорна информация, да е попълвал въпросници и да е
потвърждавал искането си за получаване на кредит чрез натискане на бутон
"Подпиши", да е полагал подписи, да е получавал електронни съобщения с
прикачени към тях файлове, да е потвърждавал, че е запознат с договора и с
приложенията към него чрез натискане на бутон "Подпиши". Ответникът
отрича също да е получавал от "4финанс"ЕООД електронни съобщения и
такива на хартиен носител и да е предоставял свои лични данни.
Ответникът сочи, че представените с исковата молба Общи условия не
носят негов подпис и не са му известни, като оспорва договорът да е сключен
във формата на електронен документ, поради което според него
правоотношенията не са реализирани при спазване на изискванията на
ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП и тъй като той не е положил електронен
подпис, не е възникнало валидно договорно правоотношение. Ответникът
оспорва да е подписал двата договора от 01.04.2016г. и от 23.06.2016г. и
Общите условия, представени с исковата молба, цитира клаузите на чл.3.1 и
1.8 от ОУ и сочи, че предвидената в тези клаузи кореспонденция не е
разменена, че не е създал лично свой профил на сайта на "4финанс"ЕООД и
не е комуникирал лично с това дружество.
На следващо място ответникът оспорва да е получил реално от
"4финанс"ЕООД заемните суми и да е искал удължаване на срока на
договора, като прави възражение за недействителност на договора за кредит
поради противоречие със ЗПК и ЗЗП. В отговора се поддържа противоречие
на договора с материалния закон, тъй като в специалните условия не е
включен лихвен процент на ден, двата договора съдържат различен размер на
ГПР и годишен лихвен процент, което според него означава, че не става
въпрос за един, а за два отделни договора. Поддържа се също нищожност на
клаузите, уреждащи лихвените проценти, поради противоречие с добрите
нрави и се възразява срещу включването на допълнителни такси.
Според поддържаното в отговора при пълна недействителност на
договора кредитополучателят дължи връщането само на чистата му стойност,
в случая евентуално на 500лв. по първия договор от 01.04.2016г., тъй като
вторият е отделно споразумение, а не анекс към първия, и то сумата 500лв. би
била дължима само ако ищецът докаже реалното получаване на сумата.
6
Оспорва се и вземането за лихви.
В заключение ответникът оспорва твърдението, че вземането е надлежно
цедирано от "4финанс"ЕООД на ищеца и че кредитополучателят е надлежно
уведомен за цесията.
След самостоятелен анализ на събраните пред първата инстанция
доказателства въззивният съд приема за установено следното:
Пред районния съд е представен на хартиен носител процесния договор
за кредит от 01.04.2016г., който не носи подпис на потребител. Договорът
съдържа личните данни на кредитополучателя. Представени са Общи условия
на договора за кредит, в които е предвидено, че договорът се сключва по
искане на кредитополучателя след регистрация в системата или при налична
вече такава и се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването
му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод след
като кредитополучателят е приел договора на началната страница на
дружеството, предоставящо финансови услуги от разстояние. Общите
условия съдържат ясна клауза, че страните изрично се съгласяват, че
съобщенията по електронна поща имат силата на саморъчни подписи по
смисъла на чл.4 ЗЕДЕП.
До делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от
съда. При проверката си в сайта на кредитодателя на адрес www.vivus.bg и
въз основа на получената от "4финанс"ЕООД информация вещото лице е
установило, че регистрацията на ответника в този сайт е направена на
09.11.2015г., когато същият е създал свой профил. В заключението се описва
подробно процедурата по регистрация в сайта, създаването на профил в него
и подаването на заявка за отпускане на кредит и се сочи, че ответникът е
преминал през всички стъпки, приключил е заявката, служител на
дружеството се е свързал с него, за да провери данните, които е подал на
сайта, и да се увери в истинността на подадената информация. Вещото лице
описва проверките, извършващи се във вътрешната система на
"4финанс"ЕООД, която е свързана с Централния кредитен регистър към БНБ
и НОИ и при която се проверява валидността на личната карта, наличието на
платени здравни осигуровки и пр., и сочи, че едва след приключването на
тази проверка служителят на дружеството преценява дали на конкретното
7
лице да бъде отпуснат кредит.
Заключението на вещото лице съдържа пълно извлечение на
информацията от вътрешната система във връзка с регистрацията в профила
на ответника на 09.11.2015г. и IP, от който тя е извършена. Процедурата по
отпускане на първата кредитна сума и процесът на идентификация са
изследвани от вещото лице, което сочи, че клиентът разговаря със служител
на дружеството, отговаря на редица въпроси за сигурност и разговорът се
архивира в системата. При проверката си вещото лице е установило, че
първият кредит е отпуснат на ищеца на 09.11.2015г. и е погасен от него.
Нататък в заключението на експертизата се описва начина, по който
лице, което има регистрация в посочения сайт, може да подаде заявка за
кредит и отделните стъпки, които се преминават в системата, и проверките,
които се извършват, начина, по който системата одобрява заявката за кредит,
след което служител на дружеството отново в системата нарежда сумата по
кредита, която лицето е заявило. Вещото лице е установило, че ответникът е
кандидатствал от профила си за отпускане на четвърти кредит на стойност
500лв. на 01.04.2016г., при което във вътрешната система на дружеството се
създава таблица, в която се отразяват всички посещения на клиента в профила
му. Тази таблица е извлечена от системата и е показана в заключението и от
нея е видно, че на 01.04.2016г. ответникът е подал заявката за отпускане на
кредит в размер на 500лв. В заявката си ответникът е записал, че желае да
получи сумата по сметка на каса на "ИзиПей"АД, "4финанс"ЕООД е превело
сумата, като в основанието за превода е записан номера на кредита – ***,
както и ЕГН на ответника. Видно е от разписка за извършено плащане
№200000010092355 от 01.04.2016г., че на същата дата в 14.39ч. сумата е
получена.
Като сочи, че всеки кредитополучател може да кандидатства за
отпускане на суми в рамките на кредитния лимит и да поиска допълнителна
сума по кредита, вещото лице сочи, че съдържанието на договора остава
непроменено с изключение на размера на сумата, която трябва да бъде
заплатена от кредитополучателя на падежната дата. По отношение на втората
сума експертизата е установила, че ответникът е влязъл в профила си на
21.06.2016г., избрал е размера на поисканата сума и е подал заявка и на
посочения от него имейл му е изпратен допълнителен договор за кредит в
8
общ размер 1 000лв., сумата по който е дължима за връщане в срок от 30 дни.
Вещото лице е установило, че за плащането на втората сума в размер на
500лв. е издадена разписка №2000000105916883 от 23.06.2016г., 12.52ч.
За изясняването на въпроса предоставен ли е на ответника стандартен
европейски формуляр за запознаване с преддоговорната информация, Общите
условия и проект на договора за кредит преди неговото подписване чрез
натискане на бутон "Подпиши" вещото лице сочи и показва нагледно, че след
като същият е избрал сумата и срока за погасяване, системата му е
предоставила възможност да види тази информация чрез натискане на бутон
"Информация за кредита", след което той е продължил заявката си, избрал е
сумата и срока за отпускане, видял е стандартния европейски формуляр,
влязъл е в профила си, отворила се е нова страница, на която са заредени
Общите условия по договора за кредит и проект на договора, след което е
натиснал бутона "Подпиши". В заключението се сочи, че ако клиентът не е
прочел всички условия, отваряйки документа докрай, системата не му
позволява да натисне бутона "Подпиши", който ще остане неактивен. Вещото
лице прави извод, че след като ответникът е успял да изпрати заявката си за
кредит, той е преминал през всички стъпки. Комуникацията между ответника
и "4финанс"ЕООД е приложена от вещото лице на екселски файл.
Заключението на вещото лице е, че ответникът е получил от
"4финанс"ЕООД общо 1 000лв. /500лв. на 01.04.2016г. и 500лв. на
23.06.2016г./, не извършват никакви плащания по кредита и лихвата за забава
е в размер на 131.96лв.
С исковата молба е представен договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-033/23.11.2018г., с който "4 финанс"ЕООД е прехвърлило на
ищеца свои вземания, описани в Приложение №1, в което процесното
вземане фигурира под №359. Представено е пълномощно /Приложение №4
към договора за цесия/, с което ищецът е упълномощен от цедента от негово
име и за собствена сметка за извърши уведомяване на длъжниците по чл.99,
ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземанията, както и уведомление до ищеца за
извършената цесия и известие за доставяне, получено от лице, представило се
за негова майка.
Ищецът е представил и двете разписки за извършените плащания с
паричен превод към EasyPey на 01.04.2016г. и 23.06.2016г. на сумата 500лв.
9
по всяко едно с наредител "4финанс"ЕООД и получател ответникът.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
предявените искове са основателни и доказани и ги е уважил в пълен размер.
Като сочи, че процесният договор за кредит е сключен във формата на
електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП и не е подписан с
квалифициран електронен подпис, съобразявайки цитирана в мотивите
практика на ВКС, районният съд е приел, че представянето на такъв документ
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще
бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му.
Вземайки предвид установените в неоспореното от страните заключение
на счетоводната експертиза факти, районният съд е приел, че е сключен
договор за кредит с посоченото от ищеца съдържание и че ответникът е
получил от "4финанс"ООД исковата сума, както и че на кредитополучателя е
предоставена информацията по чл.8-10 ЗПФУР. За доказан е приет и факта,
че ответникът не е извършил плащания по договора.
Настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушени, събрал е относимите и необходими за
изясняване на спора доказателства, обсъдил е същите задълбочено и
добросъвестно и е приложил правилно материалния закон, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл.272 ГПК
чрез препращане към мотивите на първата инстанция.
Не намират подкрепа в събраните по делото доказателства и конкретно
в заключението на счетоводната експертиза оплакванията на въззивника за
несъответствие на процесния договор със задължителните разпоредби на ЗПК
и ЗЗП и за противоречие на клаузите, уреждащи лихвените проценти, с
добрите нрави.
При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за
адвокатска защита в размер на 360лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260100/10.06.2021г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№723/2020г.
ОСЪЖДА Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати на
"Кредитреформ България"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатска защита в размер на 360лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11